Какви права дават координационните регламенти на Европейския съюз?
С какви документи е необходимо да се сдобия, преди да се завърна в България?
Работил съм в чужбина. Ще ми бъде ли признат за осигурителен и трудов стаж този период?
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Отбелязваме, че те също така се прилагат и в отношенията ни с Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Швейцария, както и с Обединеното кралство (до края на преходния период, установен със Споразумението за оттегляне, а в някои ситуации – и отвъд него).
Регламентите имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави от ЕС, т.е. техните правни последици са едновременно, автоматично и еднакво задължителни във всички национални законодателства.
Тези регламенти не хармонизират, а координират системите за социална сигурност на държавите членки, като гарантират ползването на социални права от лицата, когато са живели и/или работили в повече от една държава членка. С други думи, всяка държава членка e свободна самостоятелно да урежда своята система за социална сигурност. Разпоредбите относно координацията определят общи правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи и институции. По този начин се гарантира, че прилагането на различни национални законодателства няма да се отрази неблагоприятно на лицата, които упражняват своето право на свободно движение и престой в рамките на ЕС.
За да бъдат регулирани социалните права на гражданите, работили в трети страни (за които не се прилагат координационните регламенти на ЕС) е необходимо да бъде сключена спогодба за социална сигурност. ТУК може да намерите актуална информация относно тези спогодби.
В персоналния обхват на регламентите са включени всички граждани на ЕС, които са осигурявани или са били осигурявани съгласно законодателството на една от тези страни. В определени случаи тези разпоредби се прилагат също и за граждани на държави извън ЕС (съгласно Регламент (ЕС) № 1231/2010 за разширяване обхвата на координационните регламенти по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство).
Какви права дават координационните регламенти на Европейския съюз?
Разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност се прилагат към националното законодателство относно следните осигурени рискове:
– обезщетенията за болест;
– майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата;
– трудови злополуки и професионални болести;
– обезщетения за инвалидност;
– пенсии за старост;
– обезщетения за преживели лица;
– помощи при смърт;
– обезщетения за безработица;
– семейни обезщетения;
– предпенсионни обезщетения.
Координационните регламенти определят по законодателството на коя държава следва да се осигурява гражданин на ЕС, в случай на трансгранична ситуация. Като цяло лицата черпят социалноосигурителни права от държавата на трудова заетост или при липса на заетост – от държавата на пребиваване.
Регламентът се основава на четири основни принципа:
1. Равно третиране – работниците и самостоятелно заетите лица от други държави членки имат същите права и задължения като гражданите на приемащата държава.
2. Сумиране – предвидена е възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В тези случаи се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено ако същите не са достатъчни за отпускане на обезщетение или пенсия изцяло по едно от тези законодателства. Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на парично обезщетение или пенсия съгласно законодателството на друга държава членка.
3. Принцип на едно приложимо право – лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Целта е да се избегне двойното осигуряване за работещите.
4. Прехвърляемост – социалноосигурителните обезщетения могат да се изплащат навсякъде на територията на ЕС, като се забранява на държавите членки да предоставят осигурителни плащания само за хората, които живеят в държавата. Този принцип, обаче, не се прилага за всички социалноосигурителни обезщетения; за обезщетенията за безработица, например, се прилагат специални правила.
С какви документи е необходимо да се сдобия, преди да се завърна в България?
Съгласно координационните регламенти за социална сигурност, обменът на информация между компетентните институции относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, се извършва изцяло по служебен път. Обмяната на тази информация, удостоверяваща Вашите осигурителни периоди, се извършва посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри/структурирани електронни документи.
Въпреки това, в някои определени случаи исканата от Вас информация може да ви бъде издадена под формата на документ, който след това може да представите в съответната институция в другата държава членка. Тези преносими документи ви дават възможност, в случай на трансгранична ситуация, да докажете своите социалноосигурителни права. В случай, че не разполагате с подобен документ, институцията на съответната държава ще ги изиска по служебен път, като това обаче е възможно да доведе до известно забавяне.
Повече информация за преносимите документи може да получите ТУК.
Работил съм в чужбина. Ще ми бъде ли признат за осигурителен и трудов стаж този период?
По смисъла на българското законодателство трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. В допълнение на това, за целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане) или на действащите двустранни договори за социална сигурност, които предвиждат сумиране и зачитане на такива периоди, придобити по чуждото законодателство.