Какви инструктажи по безопасност и здраве при работа трябва да се провеждат на работниците и служителите?
С Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от 2009 г.) се установяват следните видове инструктажи по безопасност и здраве при работа (БЗР):
- начален;
- на работното място;
- периодичен;
- ежедневен;
- извънреден.
Инструктажите по безопасност и здраве при работа се документират в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1 на наредбата.
Кои лица трябва да бъдат инструктирани по безопасност и здраве при работа?
Съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от 2009 г.), работодателят е длъжен да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на:
- работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост;
- командировани работници и служители;
- работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието;
- лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията;
- лица, с които се провежда производствена практика;
- всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.
Кой може да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа?
Инструктажите по безопасност и здраве при работа се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск.
На кои лица трябва да бъде провеждано обучение по безопасност и здраве при работа и с каква периодика?
Съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от 2009 г.), обучение по безопасност и здраве при работа се провежда на:
1. длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси - не по-рядко от веднъж на 2 години и продължителност не по-малка от 6 учебни часа;
2. длъжностните лица и специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, така наречените "органи за безопасност и здраве при работа" - не по-рядко от веднъж на 1 година и продължителност не по-малка от 6 учебни часа;
3. лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа - не по-рядко от веднъж на 1 година и продължителност не по-малка от 6 учебни часа;
4. членовете на комитета/групата по условия на труд - първоначалното обучение по учебни програми с общ хорариум не по малък от 30 учебни часа и ежегодното обучение с продължителност не по-малка от 6 учебни часа;
5. работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа – на периоди, съгласно изискванията на съответните нормативни актове;
6. работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за тяхното или на други лица здраве и живот – на периоди, съгласно изискванията на съответните нормативни актове.
Кой има право да провежда обучение по безопасност и здраве при работа?
Лицата, които имат право да провеждат обучение по безопасност и здраве при работа (БЗР), са посочени в чл. 8 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102 от 2009 г.).
Обучението по БЗР може да се провежда от:
- работодателитепри спазване изискванията на наредбата;
- юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чийто предмет на дейност е посочено обучение;
- висши училища, професионални училища, гимназии или колежи, и центрове за професионално обучение;
- специализиранитеоргани на Министерството на вътрешните работи.
Обучаващите лица трябва да с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" съгласно Закона за висшето образование, притежаващи професионални познания и опит в областта на здравословните и безопасните условия на труд.
Законодателството по безопасност и здраве при работа не предвижда лицензиране на фирмите и лицата, провеждащи обучение по безопасност и здраве при работа.
Кои лица имат право на безплатна храна и/или добавки към нея за работа при специфичен характер и организация на труда?
Съгласно Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (ДВ, бр. 1 от 2006 г.), безплатна храна получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и специфична организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда, за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Критериите за специфичен характер и организация на труда са регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от Наредба № 11. т.е. за съответните работещи следва да са изпълнени едновременно поне едно от условията по ал.1 за специфичен характер на труда и поне едно от условията на ал. 2 на чл. 2 от Наредбата за специфична организация на труда.
Съгласно наредбата, работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките.
При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.
Какъв е редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея?
Условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда са регламентирани с Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (ДВ, бр. 1 от 2006 г.).
Съгласно Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (ДВ, бр. 1 от 2006 г.), безплатна храна получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и специфична организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда, за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Съгласно наредбата работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея. При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.
При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. При определяне на начина за осигуряване на безплатна храна следва да се има предвид:
1. Храни в готов вид за консумиране или хранителни продукти.
2. Пари.
3. Купони (талони) за храна и ваучери за хранене.
В посочените случаи е налице хипотезата за предоставяне на храни в готов за консумиране вид.
Според чл. 9 от наредбата, в случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/ или добавки към нея на друго основание, получават храна само на едно от основанията. Това са регламентирани с нормативен акт други основания, съгласно които работодателят може да се предоставя безплатна храна.
Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи.
1. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта.
2. Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд.
В случаите, когато работодателят осигурява храна, независимо под каква форма, по реда на чл. 294 от КТ, стойността на тази храна представлява социален разход за предприятието.
3. Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (ДВ, бр. 67 от 1993 г.)задължава работодателите да осигуряват безплатна храна на определени в постановлението групи работещи - в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране, на корабните екипажи и др.
Какви са условията и редът за предоставяне на работниците и служителите на безплатно работно и униформено облекло съгласно Кодекса на труда?
Съгласно чл. 296 от Кодекса на труда работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективен трудов договор. Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (НБРУО) регламентира реда, начина и условията за предоставяне на безплатно работно и униформено облекло от работодателите на работниците и служителите. Съгласно чл. 3 и от НБРУО работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието (чл. 4. НБРУО)
В съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място и след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на трудаи с комитета/групата по условия на труд работодателят определя: работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; работниците и служителите, които имат право на такова; вида, характеристиките и отличителните знаци на облеклото; срока за износване то му; условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло (чл. 6 НБРУО).
Съгласно чл. 8 от НБРУО работното и униформеното облекло трябва: да осигуряват защита на личното облекло на работника или служителя; да отговарят на условията на съответното работно място; да са съобразени с индивидуалните особености на работниците и служителите; да не създават риск за здравето и безопасността на работниците и служителите.
В разпоредбите на същия член е предвидено, че работното и/или униформеното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа, като не се допуска заменянето на работно и/или униформено облекло с пари. Работодателят следва да осигурява само годни за употреба и отговарящи на изискванията на наредбата работни и/или униформени облекла. Работникът или служителят може да откаже да извърши работа, за която е определено да се осигурява работно облекло, когато то не му е предоставено.
Кои работници и служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск?
Съгласно чл. 156 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:
1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет (ал. 2 на чл. 156 от КТ).
На основание чл. 156, ал. 2 от КТ е издадена Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005 г.). С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите.
В чл. 2 от наредбата, т. 1-41 в изчерпателен списък са определени видовете работи, при които може да се ползва това право. Съгласно чл. 4 от наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труданормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при тези условия в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от този срок размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
Право на допълнителен платен годишен отпуск имат и работници и служители с пълна загуба на зрение или с пълна загуба на слух независимо от вида работа (чл. 3).
Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 4, ал. 4). Наредбата предвижда възможност в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение да бъдат договаряни по-големи размери на допълнителния платен годишен отпуск (чл. 4, ал. 5)
Кои работници и служители имат право на намалено работно време?
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве, се установява намалено работно време. Право на намалено работно време имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време (чл. 137, ал. 3 от КТ). При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение (чл. 137, ал. 4 от КТ). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет, приета на основание чл. 137, ал. 2 от КТ.
Съгласно чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (ДВ, бр. 103 от 2005 г.), право на 6-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи във:
1. звената по анатомия, патологоанатомия и съдебна медицина, секционни зали и морги - само за пряко заетите;
2. лабораториите по хистология, хистохимия и цитохимия, когато работят с човешки трупен материал.
В чл. 3 от наредбата т. 1- 27 са определени изчерпателно видовете работи, при които работниците и служителите имат право на 7-часов работен ден
Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата (6- или 7-часов работен ден), се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска (чл. 5 от наредбата). При въвеждане на намалено работно време се запазва определеното месечно трудово възнаграждение на работниците и служителите и другите им права по трудовото и осигурителното законодателство (чл. 7 от наредбата).
В кои случаи работодателят е длъжен да осигури преглед на очите и оценка на състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести?
Основните изисквания, които следва да изпълняват работодателите и работещите при работа с видеодисплеи са определени с Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи (ДВ, бр. 70 от 2005 г.).
Съгласно наредбата работодателят е задължен да извършва оценка на риска на работните места с видеодисплеи за определяне на възможните рискове за здравето и безопасността на работещите, особено по отношение на зрението, мускулно-скелетната система, възникването на психичен стрес и др. (чл. 3). Съобразно оценката на риска, работодателят е длъжен да предприеме необходимите мерки за намаляване на рисковете, както и да предостави на служителите обучение и информация относно тези мерки и изискванията към конкретното оборудване, работната среда, използваните програмни продукти и възможните рискове. Работодателят следва да предостави на работещите информация и за изискванията към тяхното поведение, с оглед запазване на здравето им, при постъпване на работа или при всяко съществено изменение на работното място.
Съгласно чл. 9 на Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи работодателят е длъжен да осигури преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести:
- преди започване на работа с видеодисплеи;
- един път на три години за лицата, ненавършили 40 години и ежегодно за лицата, навършили 40 години;
- при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи.
Ако при посочените прегледи специалистът по очни болести предпише на работещия средства за корекция на зрението (очила), работодателят следва да ги осигури за своя сметка (чл. 9, ал. 2).
Следва ли работодател, без наети лица, да сключва договор със Служба по трудова медицина?
Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) задължава работодателите да осигуряват обслужване на работещите от служба по трудова медицина (СТМ) - чл. 25 от ЗЗБУТ. В случай че няма наети лица, отпада задължението за осигуряване на обслужване от служба по трудова медицина, по реда на чл. 25 от ЗЗБУТ.
Може ли Службата по трудова медицина да извършва задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите?
Задължението на работодателя да осигури медицински прегледи на работниците и служителите са регламентирани от чл. 287 на Кодекса на труда, а конкретните разпоредби за обхвата, периодиката и вида на прегледите и тяхната организация са регламентирани чрез Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ, бр. 16 от 1987 г.).
По същността си тези прегледи са вид медицинска дейност, свързана с профилактика на болести и ранно откриване на заболявания и могат да се осъществяват само от лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на закона (чл. 3, ал. 3 от ЗЛЗ). В тази връзка, тъй като СТМ не са лечебни заведения, те не могат да извършват задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.
Участието на СТМ при организацията и провеждането на прегледите е във връзка с техните консултативни функции. Основните функции и дейности, които СТМ може да изпълнява при консултирането и подпомагането на работодателите в планирането и организирането на дейностите по здраве и безопасност при работа са определени в чл. 25а на Закона здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и конкретизирани в Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина (ДВ, бр. 14 от 2008 г.).
Съгласно чл. 11 от наредбата Службите по трудова медицина извършват наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи, включително и на тези с повишена чувствителност и намалена резистентност. Извършваното наблюдение и анализ на здравното състояние обхваща консултиране и подпомагане на работодателя при организирането на предварителните и периодичните медицински прегледи (чл.11, ал. 2). В задълженията на СТМ е и предоставяне на информация на медицинските специалисти, извършващи периодичните медицински прегледи, по отношение на идентифицираните опасности и установения риск за здравето и безопасността на работещите, както и уведомяване на избрания общопрактикуващ лекар за заболяване или отклонения във физиологичните показатели на работещия, които се нуждаят от диагностично уточняване или лечение.
Съгласно нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа и въз основа на оценката на риска и конкретните условия на труд СТМ предлага: вида на медицинските специалисти, извършващи прегледите и необходимите изследвания; списъка на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания и честотата на провеждане на периодичните медицински прегледи и изследвания.
Във връзка с предварителните и периодичните прегледи СТМ има и задължение за изготвяне на заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа (чл. 11, ал. 2, т. 4 от наредбата).
Задължение на СТМ е да консултира работодателя, но отговорността по спазване на трудово законодателство е изцяло на работодателя.