Област „Трудово законодателство“


Област „Трудово законодателство“



Гражданите мислят, че за ползване на платен отпуск за обучение, по чл. 169 от КТ се изисква 8 месеца трудов стаж.

Това не е така, тъй като ползването на този вид отпуск не е поставено в зависимост от трудовия стаж на работника/служителя.


Работниците/служителите, които ползват отпуск по чл. 319 от КТ мислят, че допълнителните 6 дни отпуск /като смятат 20 плюс 6/ не се погасяват по давност.

Това не е така, тъй като съгласно чл. 319 от Кодекса на труда, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Това означава, че правната уредба за ползване на платения годишен отпуск, погасителната давност, размерите за отлагане ползването за следваща година и правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, който не е погасен по давност се прилагат и по отношение на отпуска по чл. 319 от Кодекса на труда.


Работниците/служителите мислят, че за да ползват платения си годишен отпуск при смяна на работодателя, трябва да имот 8 месеца трудов стаж.

Това не е така, тъй като в чл. 155, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. За да ползва това право е необходимо лицето да е придобило най-малко 8 месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е при един или повече работодатели.


Смята се, че работник или служител, който работи на 4-часов работен ден при нормална продължителност на работното време 8 часа, има право на платен годишен отпуск в размер на 10 дни (1/2 от 20 дни).

Това не е вярно, защото съгласно чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда, за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, а размерът на платения годишен отпуск се определя от времето, зачетено за трудов стаж..


Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда, работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

Немалко работодатели и работници и служители считат, че сумирано изчисляване на работното време може да се установява само веднъж през календарната година за период не повече от 6 месеца. Това не е вярно, защото няма пречка след изтичане на този период работодателят в рамките на същата календарна година отново да установи сумирано изчисляване на работното време за други периоди непосредствено след първия или след известен период от време.


Продължава да се счита, че трудовият договор по чл. 114 от КТ за работа през определени дни в месеца се сключва с цел за извършване на краткотрайна услуга до 5 дни или 40 часа месечно, както и без наличието на щатна длъжност.

Това не е вярно, защото работата през определени дни на месеца може да се осъществява при уговорена пълна или непълна продължителност на работното време през деня, като няма изрично регламентирана горна граница на месечния брой на дните/часовете, определени от страните при сключване на договора. Независимо от липсата на изрични ограничения в правната норма следва да имате предвид, че договорът по чл. 114 от КТ се сключва за работа не през всички дни от месеца, а през определени дни от месеца, напр. всеки понеделник и четвъртък.


Повечето пенсионери мислят, че когато работят по трудов договор, нямат право на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит към основната си работна заплата, защото получават и пенсия.

Това не е така, ако са налице условията на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Обстоятелството, че работникът или служителят е пенсионер, не го лишава от правото на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ако са изпълнени условията по наредбата за получаването му. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключването на трудовия договор с лицето-пенсионер се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ).


Незаконно уволнените и възстановени на работа мислят, че при явяването си при работодателя, за да заемат длъжността, на която са възстановени, трябва да подпишат нов трудов договор или допълнително споразумение към стария.

Освен това смятат, че за периода на незаконното уволнение имат право на платен годишен отпуск за времето на незаконното уволнение. Съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано. Поради това не се подписва нов трудов договор. Не е необходимо да се сключва и допълнително споразумение. Работникът или служителят се възстановява на същата длъжност. Обикновено в практиката се издава заповед за възстановяване, в която се вписва датата на явяване на работа съобразно чл. 345, ал. 1 КТ и др. Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. Тъй като предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, се приема, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд.


Ако работник или служител работи по срочен трудов договор и си намери друга работа за неопределено време, счита че за да постъпи веднага на новата работа е необходимо да заплати на работодателя си обезщетение.

Това не така, защото съгласно чл. 327, ал. 1, т. 7 от КТ, когато работникът или служителят работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 КТ и премине на друга работа за неопределено време, има право да прекрати трудовия си договор писмено, без предизвестие. При това основание за прекратяване на трудовия договор правото за прекратяване е на работника или служителя и при него не се изисква предизвестие. Правото за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ може да се упражни по всяко време на действието на сключения срочен трудов договор с писмено изявление на работника или служителя.


 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin