Борбата с младежката безработица е приоритет на социалното министерство


Борбата с младежката безработица е приоритет на социалното министерство


През новия период на ОП "Развитие на човешките ресурси" ще задели за България над 2 милиарда лева, а значителна част от тях ще бъде инвестирана в трудовата реализация на новите поколения

 

У нас се изпълнява гаранцията за младежта, чрез реализиране на отделни мерки за насърчаване на включването на младежи на пазара на труда. Гаранцията за младежта е нов подход за борба с младежката безработица, който гарантира, че всички млади хора под 25 години — независимо дали са регистрирани в службите по заетостта или не — получават качествено конкретно предложение в рамките на 4 месеца, след като са напуснали формалното образование или са останали без работа. Това предложение трябва да бъде заработа, чиракуване, стаж илипродължаващо обучениеи да е съобразено с нуждите и положението на всеки. Проблемът с младежката заетост обаче, се нуждае от общите усилия на цялото общество – от образователната система, през възможностите за трайна реализация на пазара на труда и открояване на по-ясни перспективи за кариерно развитие, до семейството, заяви социалният министър Ивайло Калфин на кръглата маса на високо равнище „Младежката заетост – предизвикателства и решения“, проведена преди броени дни.

Калфин изтъкна, че извън размера на заплатата, за повишаване на интереса на младежите към пазара на труда, влияние имат, както перспективите за кариерно развитие, така и възможностите за професионални обучения и квалификации. Проблемът с „демотивираните млади“, които нито учат, нито работят, е наистина много голям.

 

Спадът на младежката безработица е приоритет

 

в новия период на ОП "Развитие на човешките ресурси". Размерът на средствата по нея от  2014 до 2020 година възлиза на малко над 2 милиарда лева. В новата оперативна програма акцент е поставен точно върху подкрепата и мерките за намаляване на младежката безработица. Според работодателите има положителни сигнали от икономиката. През 2012-2013 г. тя е повече от 28 % (при около 13% през 2008 г.), но днес е спаднала на около 23 % и определено се наблюдава нова тенденция. Още повече намалява броя на младежите от общия брой обезкуражени и безработни.

В България младежката безработица е горе -долу около средните европейски равнища. Нивото на безработица у нас почти се е изравнило със средното равнище за целия Евросъюз през май, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Според Агенцията по заетостта безработицата у нас е била 10,1% през май.

Що се отнася до безработицата сред младежите до 25 години в България, през май тя се е понижила до 19,7% от 20,5% през април и 24,4% през май миналата година, сочат данните на Евростат.

Нивото на младежката безработица у нас е по-ниско спрямо средното за ЕС и еврозоната – съответно 20,6 % и 22,1 % през май 2015 г.

 

  В градините цъфтят липите, но ухае на бира...

 

            Имам чувството, че някакви невидими сигнали придърпват тези млади хора в Градската градина. Както пчелите се прибират в кошера си – само че нашите пейколюбци не носят мед, а бутилки бира. Всяко същество – с бутилка. Започва веселото, безгрижно жужене, кошерът на младостта заживява своя особен живот. Само че този особен живот продължава на пресекулки цял ден, като пикът е вечерта. Сутринта градинката е осеяна с всякакви отпадъци – от угарка до парцали, бутилки, хартийки...

         Пейзажът с бира не е единствен. Малко по-нататък, в градинката на Кристал, също бушува бирената младост. Нямам нищо против бирата – никак не е зле да вдигнеш чаша студена бира в някое кафене, под някой чадър. Но всеки ден наблюдавам едно и също: накацали като врабци по пейките в Градската, по стълбите на Народния театър, по бордюрите момичета и момчета сменят позата си колкото да отиде някой за поредната бутилка бира. В градинката на Кристал пейките са смъкнати в падинката, там, долу, едно младо момиче разполага с две пейки – една за тялото, една за крачетата с маратонки в неопределен цвят. Ако пейките не стигат за всяко краче и всеки каприз, лягат на земята. Или сядат.

        Любопитно е да чуе човек каква е раздумката в тези пъстри групи. Свита веднъж на едно крайче на пейка (превзеха я младите с чантите и дрехите си, с едно младежко тяло) станах свидетел на разговор за наркотици. И на нищо незначещ диалог,

полуклюка, полупрозявка. Друг път се опитах да внуша на младо момиче в Градската градина някакви правила в обществената рамка, но то ме изгледа с дълъг и уморен поглед:

-         И на теб хубав ден...

Питала съм се неведнъж как не се уморяват от това дълго стоене. Или с какво се занимават извън градината...Работят ли някъде, кога, къде...Успоредявам тези пейзажи с многото високи изисквания на млади хора – познавам такива, които не искат да работят за „никаквите 500-600...лева...) Не смея да изрека думата мързел, но се страхувам, че когато един млад човек твърде дълго живее по пейките с бира ръка, това ще му стане навик и ще е трудно после да се обвърже с реда на което и да е работно място.

    Разказваше ми с тревога една позната, че млади хора, все пак осигурени, макар и със заеми, мислят да напуснат България. Причината не е финансова – признават. Просто обстановката у нас, обстоятелствата ги потискат. Така е. Всички ние виждаме тези обстоятелства. Но малцина искат да ги променят. Да участват в тази промяна. Не да умуват с шише бира в ръка кое е първо – яйцето или кокошката. С простичко трудово действие да поставят своя камък в промяната, да искат да градят.  

     Не вярвам, че всички момичета и момчета, които така безогледно пилеят времето си, не мислят за своето бъдеще. Не вярвам, че не посягат към книги. Че не обсъждат разпалено някаква значима тема. Иска ми се те да усещат онова просветление, което дава близостта до Народния театър. Да усещат  точките, които заобикалят Градската градина – художествена галерия, още една художествена галерия, паметни места...

    Но като изпие човек някое и друго шише бира...не знам какво усеща. Нито доколко е бодър на другия ден.

   Младостта си е младост. Тя не винаги иска да се вмести в законите на обществото. Търси...Опитва...Но не знам защо у нас нито една институция не се вълнува от тези бирени сбирки. Защото в тях има и непълнолетни. Не съм видяла полицай да спре и да попита някое полудете защо пие. Казват, че в другите държава градските градини се заключват и така се спира пътят на всякакви своеволия. Ключът, обаче, не е решение, ако не се промени мисленето. 

     Някой ще възрази: може да се мисли и едновременно да се пие бира. Така е. Само че засега моите скромни наблюдения установяват само резултата от пиенето, а не от мисленето...

     Паметникът на Буров е в Градската градина. Буров гледа...гледа и брои...Колко пари дават младите за бира? И откъде тези пари, щом не работят?


03.07.2015 г.

 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin