Българската миграция в Гърция и Германия


Българската миграция в Гърция и Германия


Кол­ко са за­е­ти на те­ри­то­ри­я­та на две­те стра­ни? 
В как­ви сфе­ри ра­бо­тят?

 

Бъл­гар­с­ка­та миг­ра­ция в Гър­ция е ед­на от най го­ле­ми­те в стра­ни­те на ЕС. Тя се съз­да­де пос­те­пен­но в те­че­ние на пос­лед­ни­те 20 го­ди­ни, хар­мо­нич­но се впи­са в гръц­ко­то об­щес­т­во и зна­чи­тел­на част от нея пре­би­ва­ва трай­но в стра­на­та. На­ши­те съ­на­род­ни­ци за­поч­ва да ид­ват в Гър­ция след 1991-ва, пър­во­на­чал­но   ка­то се­зон­ни ра­бот­ни­ци, след 1994 г. все по­ве­че ос­та­ват на пос­то­ян­на ра­бо­та, най-ве­че в Се­вер­на Гър­ция.  Ико­но­ми­чес­ка­та кри­за в Бъл­га­рия от 1997 г. пре­диз­вик­ва го­ля­ма емиг­ра­ци­он­на въл­на от 1998 до 2003 г., ка­то през то­зи пе­ри­од се счи­та, че бъл­га­ри­те са око­ло 70 000 и око­ло 50 000 са се­зон­ни­те ра­бот­ни­ци, те се ус­та­но­вя­ват в кон­ти­нен­тал­на­та част на стра­на­та и в по-го­ле­ми­те ос­т­ро­ви.  Вто­ра­та въл­на от 2005 до 2011 г. е свър­за­на с пре­мах­ва­не­то на изис­к­ва­не­то за ви­зи и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бъл­га­рия към ЕС. По не­о­фи­ци­ал­ни дан­ни на гръц­ка­та по­ли­ция  на­ши­те граж­да­ни, пре­би­ва­ва­щи в стра­на­та, са око­ло 200 000 ду­ши - 120 000 пос­то­ян­но пре­би­ва­ва­щи и до 80 000 се­зон­ни­ ра­бот­ни­ци, и са вто­ра­та най-мно­гоб­рой­на чуж­дес­т­ран­на гру­па след ал­бан­ци­те. Мнозин­с­т­во­то от се­зон­но за­е­ти­те в сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во са в ра­йо­на на Цен­т­рал­на Ма­ке­до­ния.   По дан­ни на Цен­тъ­ра за про­уч­ва­не на ра­бот­на­та си­ла на Гър­ция две тре­ти от бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни в Гър­ция са же­ни, оце­ня­ва се, че те са със сред­но об­ра­зо­ва­ние. Ос­нов­на­та част от же­ни­те ра­бо­тят в сфе­ра­та на тър­го­ви­я­та, ус­лу­ги­те, хо­те­ли­ер­с­т­во­то и ка­то до­маш­ни по­мощ­ни­ци, а мъ­же­те - в стро­и­тел­с­т­во­то, ту­риз­ма и сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во.  На­ши­те съ­на­род­ни­ци са доб­ре при­е­ти в Гър­ция, пред­по­чи­та­ни са от ра­бо­то­да­те­ли­те и мне­ни­е­то за тях е, че са с доб­ра про­фе­си­о­нал­на под­го­тов­ка и от­го­вор­ни в тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния. То­ва е и ед­на от при­чи­ни­те въп­ре­ки го­ля­ма­та без­ра­бо­ти­ца в стра­на­та - 26,6%, да ня­ма зав­ръ­ща­не на го­ле­ми гру­пи от тях. 

 

Ека­те­ри­на  Ди­мит­ро­ва - ръ­ко­во­ди­тел Служ­ба по тру­до­ви и со­ци­ал­ни въп­ро­си в по­сол­с­т­ва­та на Р Бъл­га­рия в Гър­ция и Ки­пър

 

- Има ли опас­ност за­ра­ди кри­за­та в Гър­ция те да се вър­нат в Бъл­га­рия? Как ще се от­ра­зи евен­ту­ал­но­то им връ­ща­не на бъл­гар­с­кия па­зар на тру­да?

 

- То­ва е въп­рос, на кой­то труд­но мо­же да се от­го­во­ри в то­зи мо­мент, той е в пря­ка за­ви­си­мост как ще се раз­ви­ят съ­би­ти­я­та за в бъ­де­ще в  Гър­ция. Евен­ту­ал­но зав­ръ­ща­не на тол­ко­ва го­лям брой на­ши граж­да­ни  не­ми­ну­е­мо ще зат­руд­ни зна­чи­мо тру­до­вия па­зар у нас и ще на­то­ва­ри со­ци­ал­на­та ни сис­те­ма. Счи­там че, ако има та­ка­ва си­ту­а­ция ед­на зна­чи­тел­на част от тях ще се на­со­чат към За­пад­на Ев­ро­па и скан­ди­нав­с­ки­те стра­ни.

 

- Как са за­щи­те­ни пра­ва­та им в Гър­ция?

 

- След вли­за­не­то на Бъл­га­рия в ЕС, Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка съз­да­де под­дър­жа  ефек­тив­но двус­т­ран­но сът­руд­ни­чес­т­во  с гръц­ко­то ми­нис­тер­с­т­во на тру­да. Из­г­ра­ди­ха се доб­ри ра­бот­ни кон­так­ти меж­ду ком­пе­тен­т­ни­те бъл­гар­с­ки и  гръц­ки ин­с­ти­ту­ции в об­ласт­та на тру­да и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка от вза­и­мен ин­те­рес - чрез съ­дей­с­т­вие за раз­ви­тие на сът­руд­ни­чес­т­во­то и до­го­вор­на­та уред­ба в об­лас­ти­те от вза­и­мен ин­те­рес. Осо­бе­но по­лез­но за на­ши­те съ­на­род­ни­ци, в то­зи тру­ден пе­ри­од за па­за­ра на тру­да в Гър­ция се ока­за под­пи­са­но­то меж­ду две­те ми­нис­тер­с­т­ва на тру­да през 2010 г. Спо­ра­зу­ме­ние за сът­руд­ни­чес­т­во в об­ласт­та на ус­ло­ви­я­та на труд и за­щи­та­та на тру­до­ви­те пра­ва  на граж­да­ни­те на вся­ка от стра­ни­те, ра­бо­те­щи в пар­т­ньор­с­ка­та стра­на. По то­зи по­вод през из­ми­на­ли­те го­ди­ни Служ­ба­та по тру­до­ви и со­ци­ал­ни въп­ро­си съ­дей­с­т­ва ак­тив­но за ус­та­но­вя­ва­не на пре­ки  ра­бот­ни кон­так­ти меж­ду бъл­гар­с­ка­та и гръц­ка­та Ин­с­пек­ция по тру­да - осъ­щес­т­ве­ни са две ра­бот­ни сре­щи меж­ду ръ­ко­вод­с­т­ва­та на ин­с­пек­ци­и­те,  на ко­и­то бе об­ме­не­на ин­фор­ма­ция за за­ко­но­да­тел­с­т­ва­та на две­те дър­жа­ви, как­то и кон­к­рет­ни дан­ни за ус­та­но­ве­ни на­ру­ше­ния от гръц­ки ин­вес­ти­то­ри, ус­та­но­ве­ни в Бъл­га­рия и от гръц­ки ра­бо­то­да­те­ли,  при ко­и­то ра­бо­тят бъл­гар­с­ки ра­бот­ни­ци. В то­зи сми­съл при по­да­де­ни жал­би за  на­ру­ша­ва­не на тру­до­ви пра­ва на бъл­гар­с­ки граж­да­ни ра­йон­ни­те ин­с­пек­ции на тру­да пра­вят про­вер­ки и за­дъл­жа­ват ра­бо­то­да­те­ли­те да из­пъл­нят тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. Има­ме слу­чаи, в които при неиз­дъл­жа­ва­не на тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния в оп­ре­де­ле­ни­ят срок гръц­ка­та ин­с­пек­ция на тру­да да­ва под съд ра­бо­то­да­те­ля. Служ­ба­та по­дър­жа от­лич­ни ра­бот­ни кон­так­ти и с Кон­фе­де­ра­ци­я­та на обе­ди­не­ни­те гръц­ки син­ди­ка­ти, която мно­го ак­тив­но и ка­те­го­рич­но се на­мес­ва при на­ру­ше­ния. По-се­ри­оз­ни труд­нос­ти сре­щат те­зи на­ши съ­на­род­ни­ци, ко­и­то ра­бо­тят на  „чер­но“ и не мо­гат да удос­то­ве­рят раз­ме­ра на до­го­во­ре­но­то  тру­до­во­ въз­наг­раж­де­ние и из­вън­ре­ден труд и зап­ла­те­но­то.

 

- В Гър­ция ра­бо­ти пре­дим­но нис­кок­ва­ли­фи­ци­ран бъл­гар­с­ки пер­со­нал - има­те ли ста­тис­ти­ка в раз­лич­ни­те про­фе­сии?

 

- Не, та­ка­ва ста­тис­ти­ка ня­ма. Но твър­де­нието за нис­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни на­ши съ­на­род­ни­ци в Гър­ция пос­те­пен­но се про­ме­ня. Осо­бе­но сред мла­ди­те хо­ра, ко­и­то ид­ват в стра­на­та през пос­лед­ни­те го­ди­ни. Все по­ве­че се осъз­на­ва за­ви­си­мост­та меж­ду доб­ра­та про­фе­си­о­нал­на под­го­тов­ка, го­во­ре­не­то на чужд език и ус­пеш­но­то тру­до­во и со­ци­ал­но ус­т­рой­ва­не в дру­га дър­жа­ва. Те­зи от на­ши­те граж­да­ни, които тръг­ват да тър­сят ра­бо­та в чуж­би­на без оп­ре­де­ле­на про­фе­сия и нез­на­е­щи ня­ка­къв език, кой­то им да­ва въз­мож­ност за ко­му­ни­ка­ция и лич­ни до­го­ва­ря­ния, са­ми си съз­да­ват проб­ле­ми. За­що­то за да за­поч­неш ра­бо­та и ус­пеш­но да пре­би­ва­ваш ка­то ев­ро­пей­с­ки граж­да­нин в дру­га стра­на, пър­во тряб­ва да се ин­фор­ми­раш и си из­пъл­ниш за­дъл­же­ни­я­та и след то­ва да пол­з­ваш пра­ва­та. 

 

Ра­ди Фу­те­ков - ръ­ко­во­ди­тел Служ­ба по тру­до­ви и со­ци­ал­ни въп­ро­си в по­сол­с­т­вото на Р Бъл­га­рия в Германия

 

- Пра­ва­та на бъл­гар­с­ки­те ра­бот­ни­ци в Гер­ма­ния

 

- Бро­ят на за­е­ти­те бъл­га­ри във ФРГ е 83 625 ду­ши към ап­рил 2015 г. Най-чес­то сре­ща­ни­те проб­ле­ми на ра­бо­те­щи­те в Гер­ма­ния са свър­за­ни с ра­бо­та без тру­до­ви до­го­во­ри, не­из­п­ла­те­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, нев­на­ся­не на со­ци­ал­ни и здрав­ни оси­гу­ров­ки и неп­риз­на­ва­не на от­ра­бо­те­ни ча­со­ве. Сред труд­нос­ти­те, пред ко­и­то се из­ра­вят на­ши­те съг­раж­да­ни, са и нес­паз­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме, не­за­ко­но­съ­об­раз­ни­те увол­не­ния, на­ру­ше­ния на пра­ви­ла­та за здра­вос­ло­вен и бе­зо­па­сен труд.

За да из­бег­нат на­ру­ша­ва­не на пра­ва­та си в ра­бот­на­та сре­да, съ­на­род­ни­ци­те ни в Гер­ма­ния мо­гат да по­тър­сят съ­дей­с­т­вие от тру­до­ви­те ата­ше­та, ко­и­то пре­дос­та­вят кон­сул­та­ции имен­но по въп­ро­си­те, ка­са­е­щи спаз­ва­не­то на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, здрав­но­то и пен­си­он­но­то оси­гу­ря­ва­не, по­лу­ча­ва­не­то на дет­с­ки до­бав­ки, приз­на­ва­не­то на дип­ло­ми и ква­ли­фи­ка­ции и др. Ата­ше­та­та за­щи­та­ват ин­те­ре­си­те на бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, уп­раж­ня­ва­щи ле­гал­на за­е­тост на ос­но­ва­ние рег­ла­мен­ти­те на ЕС за сво­бод­но дви­же­ние на ра­бот­ни­ци и на­ци­о­нал­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Съ­що та­ка те сле­дят за пос­тъ­пи­ли сиг­на­ли или жал­би пред съ­от­вет­ни­те ком­пе­тен­т­ни ор­га­ни на ФРГ, осъ­щес­т­вя­ват кон­так­ти с ле­чеб­ни за­ве­де­ния в Гер­ма­ния и Бъл­га­рия с цел оказ­ва­не на съ­дей­с­т­вие при здра­вос­лов­ни проб­ле­ми на бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни. Ата­ше­та­та пра­вят про­вер­ки по сиг­нал за на­ли­чи­е­то на ре­гис­т­ра­ция на фир­ми пос­ред­ни­ци в Бъл­га­рия и алар­ми­рат ком­пе­тен­т­ни­те бъл­гар­с­ки ин­с­ти­ту­ции, ко­га­то се ка­сае до фир­ми, на­ру­ша­ва­щи тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. В Гер­ма­ния тру­до­во­то ата­ше си сът­руд­ни­чи как­то с офи­ци­ал­ни пра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­га­ни и ин­с­ти­ту­ции, та­ка и с ра­бо­то­да­тел­с­ки и син­ди­кал­ни ор­га­ни­за­ции, как­то и с дру­ги неп­ра­ви­тел­с­т­ве­ни сдру­же­ния.

 

- Как­во тряб­ва да нап­ра­вят граж­да­ни­те, ко­и­то ис­кат да ра­бо­тят във ФРГ?

 

- Пър­во­то не­що, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­ви все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин, прис­тиг­нал в Гер­ма­ния и тър­сещ ра­бо­та, е да си на­ме­ри жи­ли­ще. Той мо­же да по­тър­си по­мощ за то­ва от служ­би­те за жи­лищ­но нас­та­ня­ва­не в гра­да или об­щи­на­та. В мно­го гра­до­ве се пред­ла­гат и т. нар. со­ци­ал­ни жи­ли­ща. За да се на­е­ме та­ко­ва жи­ли­ще, е не­об­хо­дим до­ку­мент, кой­то се из­да­ва, ко­га­то до­хо­дът на ли­це­то е под оп­ре­де­лен ми­ни­мум. След ка­то жи­ли­ще­то ве­че е на­е­то, граж­да­ни­нът тряб­ва в крат­ки сро­ко­ве да уве­до­ми ком­пе­тен­т­на­та служ­ба за ре­гис­т­ра­ция в гра­да. С удос­то­ве­ре­ни­е­то за ад­рес­на ре­гис­т­ра­ция и ва­ли­ден пас­порт или лич­на кар­та съ­на­род­ни­ци­те ни мо­гат да се ре­гис­т­ри­рат за тър­се­не на ра­бо­та в мес­т­на­та Аген­ция по за­е­тост­та. В Гер­ма­ния се тър­сят ква­ли­фи­ци­ра­ни кад­ри в оп­ре­де­ле­ни бран­шо­ве и про­фе­сии, нап­ри­мер в „Ме­ди­ци­на и гри­жи“ се тър­сят ле­ка­ри и ме­ди­цин­с­ки сес­т­ри, при тех­ни­чес­ки­те про­фе­сии най-го­лям ин­те­рес има към ма­шин­ни­те ин­же­не­ри, елек­т­ро­ин­же­не­ри­те, ком­пю­тър­ни­те спе­ци­а­лис­ти, как­то и към ква­ли­фи­ци­ра­ни ра­бот­ни­ци за ме­та­ло­об­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност. В хо­тел­с­кия бранш се тър­сят сер­ви­тьо­ри и гот­ва­чи, сво­бод­ни ра­бот­ни мес­та има за шо­фьо­ри на ка­ми­о­ни, про­да­ва­чи, как­то и до­маш­ни по­мощ­ни­ци. Не­об­хо­ди­мо е съ­що та­ка все­ки граж­да­нин, кой­то въз­на­ме­ря­ва да за­поч­не ра­бо­та в Гер­ма­ния, да но­си със се­бе си до­ку­мен­ти за за­вър­ше­но сред­но или вис­ше об­ра­зо­ва­ние и при­до­би­та ква­ли­фи­ка­ция или спе­ци­ал­ност.

Ос­вен то­ва съ­на­род­ни­ци­те ни тряб­ва да зна­ят, че здрав­но­то оси­гу­ря­ва­не в Гер­ма­ния е за­дъл­жи­тел­но. Не­об­хо­ди­мо е все­ки, прис­тиг­нал в Гер­ма­ния, да но­си със се­бе си Ев­ро­пей­с­ка здрав­нооси­гу­ри­тел­на кар­та (ЕЗОК), ко­я­то пок­ри­ва не­от­лож­ни ме­ди­цин­с­ки нуж­ди.

Ако бъл­гар­с­ки граж­да­ни са ос­та­на­ли без ра­бо­та в Бъл­га­рия, те мо­гат да по­лу­ча­ват при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия обез­ще­те­ни­е­то си за без­ра­бо­ти­ца в Гер­ма­ния.

От 1 яну­а­ри 2015 г. е в си­ла За­кон за ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та. Ра­бо­то­да­те­лят не мо­же да пла­ща по-мал­ко от 8.50 ев­ро на час, ка­то за раз­лич­ни­те бран­шо­ве и про­фе­сии са до­го­во­ре­ни раз­лич­ни ми­ни­мал­ни ча­со­ви став­ки на зап­ла­ща­не.

 

Как да се свър­жем с тру­до­ви­те ата­ше­та?

 

Ека­те­ри­на Ди­мит­ро­ва Ку­на­дис (СТСВ Ати­на):  ekunadis@mlsp.government.bg; social_bgembass@abv.bg

 

Ра­ди Сте­фа­нов Фу­те­ков (СТСВ Бер­лин):sp-radi@mlsp.government.bg; sozialpolitik@botschaft-bulgarien.de

 

Тин­ка Дра­го­ва Тро­е­ва (СТСВ Ви­е­на):ttroeva@mlsp.government.bg; social@embassybulgaria.at

 

То­дор Бо­ри­сов Кръс­тев  (СТСВ Лон­дон): t.krastev@mlsp.government.bg; t.krastev@bulgarianembassy.org.uk

 

Ели­ца Ва­лен­ти­но­ва Слав­че­ва (СТСВ Мад­рид): eliza@mlsp.government.bg

 

10.07.2015 г.

 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin