Националната цел: до 2020-а 260000 да бъдат измъкнати от капана на бедността


Националната цел: до 2020-а 260000 да бъдат измъкнати от капана на бедността


„Обучение - преквалификация - заетост“ е стратегията на социалното министерство, разписана в План за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността

 

„Прилагането на интегриран междусекторен подход, насочен към активно включване на уязвимите групи, е ключова предпоставка за намаляването на бедността и социалното изключване.“ Това заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров по време на заседание на Националния съвет по въпросите на социалното включване към Министерския съвет, в рамките на което беше обсъден  и проектът на План за действие за периода 2015-2016 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020.

 

Проектът на Плана съдържа широк набор от конкретни мерки, дейности, индикатори, отговорни институции, източници на финансиране и срокове за изпълнение, насочени към намаляване на равнището на бедност сред уязвимите групи. Припомняме, че в контекста на Стратегия „Европа 2020”, българското правителство е декларирало национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.

 

Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование, до качествено здравеопазване и устойчивост на социалните плащания са сред политиките, които са заложени за намаляване на бедността и социалното изключване. Предвижда се да се подобри взаимодействието в сферата на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги при реализирането на общи цели на Плана за действие. Формулирането на мерките и дейностите се базира на целенасочен подход, ориентиран към най-уязвимите групи в риск от бедност и социално изключване, сред които са децата, възрастните хора, безработните лица и работещите бедни.

 

Проектът на Плана за действие може да бъде открит на сайта на Министерство на труда и социалната политика: http://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT&I=230&lang=

ПСИХОЛОГИЯТА НЕ Е „МЕКО КАНАПЕ”    

     

Храбра самотна майка с печална усмивка. Мъглив и влажен априлски ден. Опашка, опашка... Джанис Крей заспива права, уморена е от опустошаващото душата чакане...Заспива за миг. Не бива да изпусне работата. Над вратата има банер:”Гарантирани 1 000 работни места”. Говори на своето бебе: „Ние ще успеем, нали?”

   Картината е от „Мистър Мерцедес” на Стивън Кинг. Само след броено време един мерцедес ще се вреже в очакващите препитание хора, ще смаже не само надеждите им, но и самите тях. Мъртвите не търсят работа, нали?

 

   Както се вижда, темата за безработицата не отминава и един Стивън Кинг, който анализира всякакви ситуации в обществото – и то от най-мрачната им страна: психози, убийства, страх...Да, трудовата борса е гореща точка във всички страни по света.

    А у нас?

    Няма да рисувам тази картина. Знаем я наизуст. Но си струва да напомним, че в зависимост от позицията в обществото, тя не се възприема еднозначно.

   Едната страна: кой  каква работа търси. Младите не признават стъпаловидното развитие на личността. Те искат сега и веднага да получат висока заплата. Аргументите им: учил съм толкова и толкова години...знам езици...мога много...Ще се опитам да представя няколко млади хора. Един отказва работа, защото заплатата му се струва малка (600-700лева). Друг – защото не го „кефи”. Съвсем естествено е трудът, който упражняваш, да ти доставя удоволствие. Но кой си позволява да очаква мечтаната работа достатъчно дълго? Който има у дома „златна кокошка”. Както казваше мой колега журналист преди години – „добре е докато съм млад да си получа рентата, а после да работя.” Приятно би било. Но всекидневната река на живота има друга посока.  И трябва да се  стъпи на първото стъпало, за да има начало. После да се включат амбициите...

    Проблемът обаче е в избора на професия. И този въпрос е много сериозен, а отправката му в бъдещето е драматична. Резултатът е подсказан от най-предпочитаната тази година специалност – психологията. Защо психология? Попитах млади хора. Един от отговорите – на двайсетгодишна студентка: „Защото никой не си дава сметка, че психологията е наука. И то сериозна наука. Представата за едно канапе, на което седиш (дамата – крак върху крак, мъжът – с пура...) и слушаш, слушаш изповедите на страдащи от любов, от липса на пари, от болест...  – и дори ти е приятно, не е точната представа за специалността.” И други търсят причината в избирането на „по-лека професия” – естествено – и по-печеливша. Но липсата на достатъчно информация създава лъжлив образ на една сериозна специалност, дори сложна.

    Сигурно е трудно ученикът да избере професия, която е и мечтана, и с обществен престиж, и добре платена. Сигурно той не успява да направи най-важното: да започне от самооценката. Могат ли да сключат дълъг и щастлив съюз двамата – той и професията? Сигурно остава малко назад от променящата се социална картина – търсят се юристи, търсят се ...Но това е било вчера. Било е един прилив. После идва отлив. Друг прилив. И ако не се контролират тези вълни, няма да има социално равновесие. Опашките за „служба” ще растат...

   Да приемем, че безработицата намалява. Това е нормално при една премислена социална политика. Но ако липсва погледът на избиращите професия, ако те се ръководят само от собствения си интерес и не отчитат процесите в обществото, разминаване ще има. И двете страни ще са губещи. В крайна сметка – страната ни.

 

    Другата страна

Подробно изследване, направено за нуждите на Социалното министерство, съдържа разработена и пилотно тествана методология за проучване на потребностите на работодателите от работна сила с определени характеристики. Проведени са две национално представителни изследвания сред работодателите за определяне на техните потребности от работна сила с определени знания и умения. Получава се представа за възможностите на пазара в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.  Това вече е сериозно прогнозиране на търсенето и предлагането на труд.

    Очевидно, висшистите – специалисти по информационни и комуникационни технологии – ще са с най-висок процент  от работните места, които ще бъдат открити  - те са 3,1 %. На стопанските и административните специалисти се отрежда второто място – с 2,8 %, третото е на преподавателите – 1,5%.

      Любопитна би била една съпоставка на работните места за висшисти и среднисти – в дългосрочен план: например - Хуманно здравеопазване – 61 182 работни места за висшисти,  120 877 работни места  за среднисти.

     Фактът, че само 13,5 от интервюираните предприятия заявяват работни места за близките 12 месеца, говори, че не всички работодатели се възприемат като устойчиви. В този смисъл несигурността в битието на хората продължава и затова е така важно да се прогнозира всяка възможност, която би донесла промяна и повече равновесие на пазара на труда. Затова трябва да се отчете адекватната реакция на Министерството на труда и социалната политика, което „поглежда” и отвъд близките 12 месеца - има прогнози за развитието на пазара на труда в България в средносрочен период (2014-2018 г.) и дългосрочен период (2019-2028 г.). Има средносрочни прогнози за 120 професии и 35 икономически дейности, и дългосрочни – за 9 класа професии и 18 икономически дейности.

    Една проста сметка ще ни каже: в дългосрочен план ще има над 500 000 места за висшисти и около 1,300,000 за среднисти. Тоест – ако учениците се ориентират според тези цифри, ще имат поле за изява. Ще знаят предварително къде и какви специалности са нужни и ще се съобразят и с тази страна на пазара на труда. Който, впрочем, ще предлага повече работни места.

    Уви, понякога и  най-прецизните прогнози на държавните органи губят смисъл, защото младите хора не се интересуват от тези прогнози – защото следват своята предначертана цел, понякога изградена от въздушните кули на романтичните представи – или просто я проектират извън границите на страната ни...

      Не ми е приятен този образ, който изниква пред мен: асоциацията от Стивън Кинг – смазаните човешки съдби пред трудовата борса. Но ми се иска младите хора да знаят, че често пъти тяхната неосведоменост или тяхната непочиваща на сериозни аргументи амбиция може не да им отвори врати пред бъдещето, а да ги затвори...И ми се иска социалната политика да почива на сериозни прогнози. Защото  ако нещо у нас е липсвало отдавна и много, това е прогнозата. А животът не е игра на сляпа баба...

 

ЕДНА ИСТОРИЯ

 

    Тя разкрива друг щрих от социалната картина: специалности, които отхвърлят кадрите, подготвени за тях. Ще кръстя момичето с друго име. Нека е Красимира. Завършила е Художествена академия – текстил. Рисува прекрасно, има завидни умения, компютърът пее в ръцете й...Няма програма, схема, която да я препъне. Много пъти кандидатства за преподавател по рисуване – това позволява дипломата й. Текстилната промишленост някога носеше слава на България – сега къде  е...Но нито в едно училище не успя да се класира – конкурсът си е конкурс, той си има свои особени правила, субективният момент няма как да се избегне, няма как да се окове и връзкарството – все нещо от тези неща сработва при конкурса. А Красимира, освен че е много способна, няма други „достойнства”. И след дълго търсене на работа попадна секретарка. Работата й спори – пише заповеди, пише писма, грамотно, разбира се. И получава 300 лева. Майка й, която е лекарка, пенсионирана, но работеща до припадък, за да постави някакъв плюс над пенсията от 220 лева, отделя средства за нея. И ето го въпросът, произлизащ от една съдба: много от младите хора остават без практика по специалността, знанията им не могат да бъдат вложени никъде, пропадат. Един голям минус за България. Пренасочването към „нещо друго” не е решение, защото нито личността се развива, нито знанията й се прибавят към общото развитие. Понякога идва и депресията. А лекарката, която би трябвало да престане да стои прегърбена под напрежението на трудната си професия, е потънала до гуша в това напрежение. Което обаче не й носи достатъчно средства, за да живее даже скромно.

    Ето така несъответствията на пазара на труда могат да се изразят в една само човешка история. А ако ги умножим...





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2008 "Административно обслужване на физически и юридически лица"


© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin