Бисер Петков: Подготвяме два закона - за хората с увреждания и за социалните услуги


Бисер Петков: Подготвяме два закона - за хората с увреждания и за социалните услуги



Интервю за предаването „Денят започва“ , БНТ, 11.06. 2018 г.

 

Водещ: Как бихте определили тези изтичащи шест месеца на Българското председателство на Съвета на ЕС?

 

Министър Петков: В края на Българското председателство успяхме да се справим с това голямо предизвикателство да моделираме разговора в ЕС, като, разбира се, пълната оценка може да се даде от министъра, който има поглед върху цялостната работа по всички ресори. Аз мога да говоря конкретно за труда и социалните въпроси и конкретно за работата в рамката на Съвета на министрите по труда и социалните въпроси.  

 

На 21 юни има редовно заседание на Съвета на министрите по труда и социалните въпроси, което ще се проведе в Люксембург и всъщност след неговото провеждане ще можем да кажем доколко е било успешно нашето председателство. Още повече, че събитията продължават до самия край на председателството- на 27 юни в София ще бъде проведена среща на високо равнище, посветена на Европейския стълб на социалните права и първите конкретни резултати от неговото прилагане. Оставащият половин месец от председателството за нас специално е много важен.

 

С колегите работим упорито да постигнем съгласие по важни досиета в областта на труда и социалната политика. Радостното е, че на последното заседание на Корепер има съгласие за частичен нов подход по отношение на регламента за координациите на системите за социална сигурност. Работи се упорито за постигане и подготовка на общ подход и по други две важни досиета. Работата при нас продължава с висока интензивност и се надяваме, когато приключи председателството, да се поздравим с успех.

 

Водещ: Кога българинът ще усети реална промяна от постигнатото в председателството?

 

Министър Петков: Аз мисля, че реалната промяна настъпва с определена отсрочка, защото досиетата, по които се работи в момента, предстои да се одобрят от Европейския парламент и от Съвета, и обикновено има един срок, който е година-две,  за транспонирането в националните законодателства. Едва след това започва тяхното действие. В нашата област ще дам пример с директивата за командированите работници, по която председателството постигна съгласие между Парламента и Комисията и всъщност масово се отчита, че това е успех. Транспортните работници бяха изключени от обхвата на тази директива. В момента активно се работи по пакета „Мобилност“, който е в рамките на друга комисия в ЕС и това са въпроси, които са много важни. Например директивата за т. нар. прозрачни и предвидими условия на труд, която е свързана с уведомяване на служителя при сключване на трудов договор за всички условия, които произтичат от този договор. Установяваме, че България, както и други източноевропейски държави в областта на трудовите отношения, са въвели стандарти, които с директивите се въвеждат за целия Европейски съюз, включително в западната му част. Например в България има регистрации на трудови договори.  

 

Водещ:Има изискване, но дали се регистрира наистина…

 

Министър Петков: Приемам това уточнение. Има задължения, които работодателите трябва да спазват по отношение на информиране и консултиране на служителите си.

 

Друг пример е директивата за съчетаване на личния и професионалния живот, която пък е свързана с въвеждане на платен отпуск за грижа за членове, които са зависими от семейството, както и въвеждане на родителски отпуск, част от който е непрехвърляем. Това са неща, които стигат до ежедневието на всички граждани на ЕС.

 

Водещ: Какво донесе на България участието ни в конференцията на МОТ?

 

Министър Петков: Това е  редовна ежегодна конференция, в която България, както и другите държави участват с трипартитни делегации. Българската делегация както обикновено беше представена от представители на синдикатите, на работодателите и на правителството. Имах частта да ръководя тази делегация и представих национално изказване по темата, свързана с жените на работното място и осигуряване на равенство. Имах среща с генералния директор Гай Райдър, с когото коментирахме как България се справя с Европредседателството. Информирах го, че по време на председателството сме приготвили заключения за бъдещето на труда, което е водеща тема в тази сфера. Това ще бъде и темата на стогодишнината от създаването на МОТ, която ще се чества догодина. Така че държавата ще присъства и в следващата конференция със своя принос по тази водеща тема.

 

Водещ: Тогава се срещнахте и с иранския министър на кооперативите? Какво обсъдихте, имаме ли допирни точки?

 

Министър Петков: Срещата беше много интересна, обменихме информация за политиките в двете държави, Иран се оказа, че има много добре развита система за професионално обучение, както и доста добре подготвени инженерни кадри. Това, което уточнихме с министъра на труда, кооперативите и социалните въпроси на Иран, е, че ще подготвим двустранно споразумение между двете министерства и по този начин ще задълбочим добре развиващите се отношения между Иран и България.

 

Водещ: Къде сме по доходи спрямо останалите държави?

 

Министър Петков: България има равнище на безработица, което е под средното за ЕС. Това означава, че икономиката се развива добре. Пазарът на труда изпитва по-скоро недостиг от работна сила. По отношение на доходите това не е така, всъщност ние сме държавата с най-ниско равнище на доходи. Това е голямото предизвикателство пред всички политики. Разбира се, това че България има възможности за полагания труд е добре, тъй като основния начин за повишаване на доходите е чрез трудова заетост.

 

На 26 юни България ще проведе конференция, която е организирана от Европейската конфедерация на синдикатите, която ще бъде посветена на инициативата на тази конфедерация за създаване на алианс за възходящо развитие на доходите. Очакваме с интерес тази конференция, ще участваме като правителство в нейната работа. Инициативата е насочена за осигуряване на подкрепа за създаване на такъв алианс. Разбира се, трябва винаги да отчитаме, че за да бъдат устойчиви заплатите, то техният ръст трябва да почива на ръста на производителността.

 

Размерът на пенсиите зависи от приноса в рамките на активния живот, на трудовия живот на хората, така че при ниски доходи не може да очакваме високи пенсии.

 

Водещ: 3.8 % увеличение на пенсиите? Какво означава това?

 

Министър Петков: Това е предвидено в закона за бюджета за 2018 г. и е така наречената индексация на пенсиите, която традиционно се извършва в средата на годината на базата на средния осигурителен доход и на индекса на потребителските цени. От две години този процес се извършва по друг механизъм- чрез преизчисляване на пенсиите с по-висока тежест на година осигурителен стаж. Това ще бъде направено от 1 юли от НОИ и всички пенсии ще бъдат преизчислени с по-високата тежест на година осигурителен стаж, тоест 1.69 ще бъде като процент и това ще доведе до ръст с 3.8 на пенсиите. Тоест ако един пенсионер получава 500 лева, то след увеличението ще получава 519 лв.

 

Водещ: Каква е следващата стъпка за доходите на възрастните?

 

Министър Петков:Политиката по отношение на пенсиите е на базата на конкретни правила. От 2015 г. след последните значителни промени в пенсионното законодателство започна един процес на увеличаване на новоотпусканите пенсии, което става именно с този механизъм на нарастваща тежест. Всяка година новите пенсионери получават по-висока пенсия. В законодателството е разписано, че този процес ще продължи докато тежестта на година осигурителен стаж от 1.1 както беше до 2016 г., достигне 1.5. При равни други условия за тези десетина години, в които се очаква да продължи този процес на нарастване, отпуснатите пенсии ще нараснат с около 40 процента.

 

Водещ: Пред НС майките на деца с увреждания организираха протест с палатков лагер. Докога ще виждаме черните тениски с надпис „Системата ни убива“?

 

Министър Петков: На 1 юни, когато започна протестът, бях пред Народното събрание. Имаме редовни срещи с майките на деца с увреждания и в министерството. Техни представители са включени в работната група, която подготвя нов Закон за хората с увреждания, като целта е чрез този нов закон да бъдат удовлетворени голяма част от техните искания. Техните искания понякога надхвърлят компетентностите на МТСП: например едно от исканията е свързано с отмяната на ТЕЛК. Това, което ние сме заявили като категорично намерение е, че в подготвяния закон за хората с увреждания ще разпишем заедно с тях подробно нов вид социална оценка на индивидуалните потребности. Ще разпишем основните елементи на финансова подкрепа. Включително ще предвидим възможността за т.нар. директни плащания към хората с увреждания, с които да могат да си закупят асистентска подкрепа, т.е. това, което те наричат лична помощ. Целта е те да могат да бъдат наистина по-гъвкави, по-независими, по-самостоятелни в осигуряването на лична помощ.

 

Водещ: Вие как виждате този проект за Закон за личната помощ?

 

Министър Петков: Все още не сме запознати с този проект, който беше анонсиран в края на миналата седмица, макар че може би от две години има работна група с омбудсмана, която с различна интензивност се е събирала и подготвяла промени. А принципно ние нямаме различия с майките на деца с увреждания. Въпросът е по какъв начин да реализираме това, защото според мен предложението на този етап за самостоятелен закон за лична помощ е малко закъсняло, тъй като МТСП работи по две основни направления: едното е, както вече споменах, нов Закон за хората с увреждания, и подготовка на Закон за социалните услуги. Асистентските услуги са една от услугите в домашна среда и МТСП в края на миналата седмица внесе в Народното събрание проект на концепция за Закон за социалните услуги, която дава основните насоки, в които ще се разпише тази проблематика в новия закон. Той трябва да е готов до 15 октомври тази година. Подготвя се от една доста широка представителна работна група, в която са включени над 90 участници. Тя е създадена още септември миналата година съгласно пътна карта, която беше изготвена и утвърдена от мен в началото на 2018 г. преди един много сериозен консултативен процес в подготовката на концепцията и след това и на самия закон. Концепцията, с която всеки може да се запознае, предлага много промени във връзка с бързо развиващия се сектор на социалните услуги, защото България през последните няколко години създаде една развита мрежа от социални услуги.

 

Социалните услуги са всъщност един инструмент за социално включване. Инструмент за подкрепа към хората, които се нуждаят от нея, включително хората с увреждания. И всъщност в този закон и Закона за хората с увреждания могат да се разпишат взаимносвързано текстове, които са насочени към това да се даде възможност хората с увреждания да получават директни плащания под формата на парични средства, с които да си осигуряват асистенти. Днес ние имаме среща с омбудсмана, на която има наши представители. Обединяваме усилията си, работим заедно, за да отговорим на очакванията на хората с увреждания.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin