Министър Петков: Най-важно е да се намери дългосрочно решение, което удовлетворява всички хора с увреждания


Министър Петков: Най-важно е да се намери дългосрочно решение, което удовлетворява всички хора с увреждания



Интервю за предаването „Здравей, България“ на  Нова телевизия, 27 юни 2018 г.

 

Водещ: „Здравей, България“, социалният министър Бисер Петков ни е на гости, добре дошли.

 

Бисер Петков: Добре заварил.

 

Водещ: Буря около вас. Първо да уточним ситуацията с вашата оставка. Тя беше подадена в момент, в който не можехте да обещаете на премиера, че ще бъде решен проблема с палатковите лагери на майки на деца с увреждания. Обяви оставката ви. После се оказа, че хората искат реално решаване на проблема и всъщност са напреднали в разговорите си с Вас.  Върнаха ви на поста. След това с поста си се раздели един от вашите заместници заради скандал със скъп самолетен билет по време на протестите. Правя тази хронология, защото някои хора вече му изпуснаха началото, а може би и края. Каква е ситуацията с вашата оставка? Вие продължавате работа и диалог с тези хора и какво се случва, ако палатковите лагери останат?

 

Бисер Петков: Аз съм се концентрирал изцяло върху работата по текущите задачи, които има министерството и аз като министър в личен план. Водим интензивен диалог с протестиращите майки, за да намерим решение на въпроса. Миналата седмица имаше Съвет на министрите на труда и социалната политика, а днес България е домакин на голяма конференция, посветена на Европейския стълб за социални права. Усилията ми са концентрирани върху това. Моята оставка е депозирана. Тя е при премиера и от неговата воля зависи дали тя ще бъде отново приета.

 

Водещ: Тя си седи подписана и този лист не е смачкан?

 

Бисер Петков: Аз съм я депозирал на 11 юни и не съм я оттеглил. Много съжалявам за оставката на г-жа Росица Димитрова. Тя стана невинна жертва на ситуацията. Съжалявам, че тя вече не е част от политическия кабинет на министерството, защото е професионалист с голям хъс в работата.

 

Водещ: Защо й подписахте командировка с толкова скъп билет? Вие виждате ли цените? Прочетох, че имало и друг заместник-министър, който пазите в тайна, също пътувал в бизнес класа? Ще кажете ли името му?

 

Бисер Петков: Първо нека да кажа, че правото на заместник-министрите да ползват бизнес класа при пътуване с продължителност над пет часа е регламентирано в Наредбата за командировките и специализациите в чужбина. Това не е незаконосъобразно.

 

Водещ: Т.е. има право да ползва бизнес класа?

 

Бисер Петков: Има право, категорично. Това е изключение и то се наложи в рамките на председателството, когато дневният ред и пътуванията на заместник-министрите бяха много интензивни. Вече стана дума, че трябваше в кратък срок да бъде командирована г-жа Димитрова за участие в конференцията на високо равнище на ООН на държавите, които са страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания. Буквално в периода 4-6 юни, когато бях в Женева на конференцията на МОТ, беше подготвена докладната и организирано пътуването. Първата покана беше през месец март, но тогава преценихме, че заради натоварения график няма да можем да осигурим участие на политическо ниво за конференцията. След това дойде писмо от национално представителните  организации на хората с увреждания, които настояваха, че България с присъствие на високо политическо ниво ще демонстрира ангажираност към Конвенцията за правата на хората с увреждания.

 

Водещ: Т.е. вие не съжалявате, че я командировахте, въпреки скандала, който се разрази заради цената на билета. Законно, но морално ли е?

 

Бисер Петков: Това, за което си давам сметка, в тази ситуация, на фона на това, което става, преценката не е била съвсем адекватна за упражняване на това право, предоставено от наредбата. Това, което от министерството ще направим, е с промяна на вътрешните правила да се изключи такава възможността за ползване. Би било добре да се промени и самата наредба, за да не стои този въпрос.

 

Водещ: Не ни отговорихте за другия заместник-министър? Ще го запазите ли в  тайна?

 

Бисер Петков: Ние дадохме информация, която беше поискана по съответния ред. Това са изключения от десетките пътувания в рамките на тези 6 месеца по линия на председателството, които и политическият кабинет, и експертите трябваше да осъществяват.

 

Водещ: Кой е другият заместник-министър и каква е цената на билета?

 

Бисер Петков: Не мога в момента да кажа нито цената, нито името на заместник-министъра. Не е тайна, но не мисля, че темата вълнува в момента.

 

Водещ: Добре, няма да ни кажете. Кажете дали вече направихте сметка и разчет относно исканията на майките. Проблемът с дофинансирането е дългогодишен, той не е от сега. Стигаме до сцени, в които едни хора си тръгват обидени и се карат дори по между си. Не знам дали някой има интерес от това и дали отслабената позиция на протестиращи с конфликт по между не е по-лесна за властта. Бяха дадени различни разчети и всеки смяташе по различен начин нужната сума, за да се удовлетворят исканията на майките на деца с увреждания. Направен ли е разчет колко би струвало наличието на постоянен асистент както за децата, така и за хората с увреждания? За да прецени обществото може ли да отдели такъв ресурс и откъде да го събере.

 

Бисер Петков: Нека първо да уточня, че промените са от началото на 2017 г., когато в Закона за семейните помощи за деца беше въведена нова помощ за семейства на деца с увреждания, които ги отглеждат сами. През миналата година за тази помощ са изплатени 162 млн. лв. Тази помощ, която е в три размера според степента и вида увреждане на детето, съответно е с характер на личен бюджет, който родителите на деца с увреждания да преценят за какво да използват – включително и за асистентска подкрепа. Явно това решение не удовлетворява всички майки. Виждаме, че година, след като беше въведена тази помощ, те отново са на протест. Тук искам да добавя, че с държавния бюджет, в частност с бюджета на Министерството на труда и социалната политика за тази година, бяха допълнително насочени 81 млн. лв., с които бюджетът пое финансирането на асистентските услуги. Увеличиха се и  интеграционните добавки, което произтече от повишаването на размера на гарантирания минимален доход, който е база за тяхното изчисляване. Явно това не удовлетворява потребностите и майките на деца и лица с увреждания и те отново са на протест. Техните искания са свързани основно с регламентиране на личната помощ чрез самостоятелен закон.

 

Водещ: Сметнато е – 300 млн. ли трябват, 840 млн. ли, защото и това видях.

 

Бисер Петков: Това, което МТСП подпомогна омбудсмана, за да се предложат финансови разчети по предложения от нея проект на закон за личната помощ. Наистина беше направено при различни допускания и с много различни допускания от това, което има в проектозакона. Най-ниско бюджетният вариант показа недостиг на средства от 150 млн. Ако от тези 150 млн. се нетират съответно и осигурителните вноски, защото държавата поема и осигурителните вноски върху платените средства за асистентски труд, сумата стига до 105 млн. лв., което беше коментирано и по време на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

 

Водещ: Не става въпрос за милиард, за 840 млн., за такива огромни суми?

 

Бисер Петков: Това е нискобюджетният вариант. За мен беше важно да се разбере, че няма как да бъдат удовлетворени тези искания чрез преструктуриране на сегашните средства. Трябват нови. А при удовлетворяване на исканията, които са заложени и увеличаване на минималната работна заплата като база за изчисленията, наистина сумите са от порядъка на няколкостотин милиона. 

 

Водещ: Помните ли как за два-три дни бяха дадени 150 млн. лв. за полицаи. Много бързо изведнъж се намериха. Беше в началото на европредседателството и полицаите заплашиха, че ще посрещат чуждите гости с протест. Очевидно, когато се изпита някаква форма на неудобство и срам имаме по-голяма склонност да намерим отнякъде пари, но може би зависи и от това кой протестира, доколко може да притесни властта.

 

Бисер Петков: Безспорно финансовият аспект е важен за решението на проблема, но той не е най-важният. Тук най-важното е да се намери дългосрочно, устойчиво решение, което да удовлетворява всички хора с увреждания. Ние не можем да знаем колко от хората с увреждания стоят зад протестиращите майки, споделят техните разбирания и предложения. Разговорите и многото срещи, които ние проведохме, показаха, че няма пълно единство точно какво се иска. Има голяма група хора с увреждания, които са национално представителни и считат, че това е едно частично решение, което ще настрои останалите хора с увреждания и това е балансът, който трябва да се търси. 

 

Вчера имахме среща с представители на майки на деца с увреждания. Утре те са участници в работна група, която ще проведе заседание. Може да се каже, че почти ежедневно се срещаме.

 

Водещ: Защо не може да се приеме закон за личната помощ, а трябва да се описва в други два закона?

 

Бисер Петков: МТСП е започнало работа по двата проектозакона доста преди да бъде представен проекта на Закона за личната помощ. Ние сме последователни. Още септември месец миналата година беше създадена работна група за подготовка на Закон за социалните услуги. Разработен е на етап концепция, която в момента е подложена на обществено обсъждане. От месец февруари има работна група, която подготвя проект на Закон за хората с увреждания. От месец май в тази работна група са включени представители на майките. Проектът на Закон за личната помощ всъщност се появи преди седмица или десетина дни. Ние смятаме, че чрез тези два закона този въпрос може да бъде регламентиран по един много по-целесъобразен и устойчив начин, без да се създава отделен закон за личната помощ, което всъщност е механизмът за финансиране на асистентски услуги. Това са нашите принципни съображения. Имаме и няколко други възражения по постановки от проектозакона за личната помощ, които сме споделили с омбудсмана и майките. Ние следваме плана и действията, които считаме, че трябва да доведат до трайно уреждане и с отчитане на позициите на очакванията и на другите хора с увреждания.

 

Водещ: Какво ви каза финансовият министър? Той стои малко по в страни, но всъщност ключът от касата с парите е при него. Дори конфликтите, които виждаме между представителните организации и майките са за това, че не могат да се разпредели нещо малко и недостатъчно. Знам, че който и да е финансовият министър, здравният и социалният са функция на това има или няма достатъчно ресурс. Имали ли сте разговор с неего и какви са неговите напътствия?

 

Бисер Петков: Водим разговори с финансовото министерство и с финансовия министър. Той е запознат с разчетите по проекта на Закона за личната помощ, самият той може да си направи разчетите. Неговата сметка показва доста по-висока сума. Тук искам да отговоря на един от въпросите, зададен към мен, за средствата и прозрачността на тяхното използване. В бюджета на МТСП за тази година по политиката за интеграция на хора с увреждания са предвидени 268 млн. лв. Те са с 81 млн. лв. повече от миналата година. Най-голямата част от тях – 152 млн., се изразходват за изплащане на интеграционни добавки. Това са малки единични суми, но се получават от над 500 000 хора с увреждания и формират 152 млн. на годишна база. 46 млн. лв. е планираният разход за финансиране на целевата помощ за медицинска изделия, помощни средства и пособия. Останалата част от средствата са за по-малки като размер целеви помощи. Всичко това са директни плащания, които отиват при крайните бенефициенти.

 

Водещ: Общите суми звучат много и , казвате, са увеличени. Въпросът е, че като се разделят между хората, излиза една мизерия за всеки по малко въпреки увеличението. Затова Ви питам дали финансовото министерство ще дадат чувствително повече пари или просто нямат възможност и ще бъдете ли честни, Вие и финансовият министър, да го кажете, ако е така?

 

Бисер Петков: Това е сметката, която прави финансовият министър, защото в обществото ни има още много уязвими групи, които искат и очакват. Това са пенсионерите, които също очакват увеличение на пенсиите, които няма как да бъдат финансирани по друг начин освен от бюджета.  Това са и работещи хора, които също гледат деца и издържат семейство, също очакват увеличение на техните доходи. Този баланс и разпределение на средствата се прави основно от финансовото министерство. Ние като Министерство на труда и социалната политика трябва да аргументираме нашите искания достатъчно солидно, за да могат да бъдат удовлетворени. Те трябва да бъдат разумни и реалистични. Вие сам разбирате, при 268 млн. бюджет за тази политика за хора с увреждания, удвояването, утрояването му, не е реалистично как да стане. Това означава, че трябва сериозно да се намали друг публичен разход. Но ние в разумни рамки търсим решение на въпроса.

 

Водещ: Благодаря ви много.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin