Министър Бисер Петков: Увеличението на енергийните помощи трябва да компенсира по-скъпите ток и дърва


Министър Бисер Петков: Увеличението на енергийните помощи трябва да компенсира по-скъпите ток и дърва



Интервю за предаването „Денят започва“, БНТ 1, 26.07.2018 г.

 

Водещ: Нова вълна от протести готвят майките на деца с увреждания срещу начина, по който се изготвя проектозаконът за личната грижа. Как хората с увреждания ще ползват полагащата им се помощ от държавата, уредена именно с този проектозакон, отговор на този въпрос търсим от социалния министър Бисер Петков, който е гост в нашето студио. Здравейте и добре дошъл!

 

Бисер Петков: Здравейте.

 

Водещ: Усещате ли политическа подкрепа при обсъждане на Закона за хората с увреждания?

 

Бисер Петков: Да, основните постановки в този законопроект се дискутират в рамките на правителството с други министри, с министър-председателя включително, за да може наистина да се обезпечат правата, които този закон трябва да гарантира за хората с увреждания.

 

Водещ: А усетихте ли такава подкрепа вчера в парламента?

 

Бисер Петков: Да. Мисля, че по време на изслушването за хода на подготовката на законодателните инициативи на Министерството на труда и социалната политика за гарантиране правата на хората с увреждания, което се състоя вчера в Народното събрание, имаше такава подкрепа, както от управляващата коалиция, имаше и конструктивни предложения от страна на опозицията. Като цяло Народното събрание е ангажирано с проблемите на хората с увреждания, аз го подчертах и вчера, защото преди вчерашното изслушване имаше няколко изслушвания в рамките на ресорната комисия, на комисията за работа с неправителствени организации и жалбите на граждани, също така и разисквания в пленарна зала по политики, свързани с хората с увреждания. Целта на вчерашното изслушване беше  да информирам народните представители и  обществеността какво прави МТСП за решаване на проблемите, как ще продължи да го прави и в какви срокове ще бъдем готови.

 

Водещ: В личен план има ли у Вас тревога, че този законопроект толкова много се забави и повдигна толкова много въпроси и толкова много протести?

 

Бисер Петков: Този законопроект не се е забавил.

 

Водещ: Усещането е, че се бави по простата причина, че има много коментари, има много дискусии около него. Вероятно Вие спазвате сроковете.

 

Бисер Петков: Това са проблеми, които много отдавна стоят и не са решени, за съжаление, до момента. В рамките на това правителство и на моя мандат като министър, който е година и два месеца, мисля, че ние изведохме решаването на проблемите на хората с увреждания като абсолютен приоритет и работим, за да го реализираме. Работата конкретно по Законопроекта за хората с увреждания започна през февруари тази година, първоначално като изменение и допълнение на действащия Закон за интеграция на хората с увреждания, свързани с прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. През месец май решихме да разширим задачата на работната група - поканихме и се включиха и представители на майките на децата с увреждания за изготвяне на изцяло нов Закон за хората с увреждания, защото действащият е приет през 2005 г. и той не съответства на Конвенцията за правата на хората с увреждания.

 

Водещ: Вие вчера минахте покрай двата протеста покрай парламента.

 

Бисер Петков: Във вторник бях.

 

Водещ: Да, във вторник бяхте, а вчера не успяхте да се срещнете с майките на децата с увреждания, въпреки че имаше анонсирана такава среща. Защо не Ви се получи разговорът вчера?

 

Бисер Петков: Във вторник, когато посетих палатката пред Народното събрание, отправих покана и апел към майките на деца и лица с увреждания да се върнат в работната група, за да продължим съвместната работа, защото тяхното оттегляне през по-миналата седмица беше по повод един вариант на Законопроекта за хората с увреждания, който по тяхна преценка не предлага реформи, не отговаря на исканията, които те имат. Това беше един междинен етап от нашата работа. Този законопроект е преработен, допълнен. Моята покана беше, за да обсъдим някои алтернативни решения, които имаме, на определени въпроси. След срещата ни пред парламента имаше отправена след това и писмена покана към тях за конкретен час на срещата. Получихме любезен отговор за участие в тази среща, но готовност, ако бъдат изпратени текстове от законопроекта, да получим становище по тях.

 

Водещ: Господин министър, Вие чухте какво твърди представителя на протестиращите. Приемате ли тези аргументи, че парите отиват само при национално представените организации, но не отиват при тези майки, чиито деца стават над 18-годишна възраст и се нуждаят наистина от сериозна подкрепа?

 

Бисер Петков: Тук трябва ясно да разграничим нещата. Средствата, които отделя бюджетът и осигурителната система за хората с увреждания са над 2 млрд.лв. годишно, като основната част от тях се изплащат чрез осигурителната система под формата на инвалидни пенсии. Знаете, че техният годишен размер надвишава 1,7 млрд.лв. В бюджета на МТСП 268 млн.лв. е сумата, която се изплаща за политики за хора с увреждания и допълнително една сума от около 160 млн.лв. е за месечните помощи за семейства, отглеждащи деца с увреждания. Тези средства отиват при всички хора с увреждания според това какви права те имат. Това, което се поставя от майките, е по отношение на национално представителните организации на и за хората с увреждания. Това е един механизъм на сътрудничество, на консултиране между държавата и организациите, който има много дълга история. Той е не само в областта на хората с увреждания. Знаете, има подобен формат и по отношение на социалните партньори , където също има национално представителни организации.

 

Водещ: Тристранният съвет.

 

Бисер Петков: Тристранният съвет също, на работниците и служителите от страна на работодателите. Това е един механизъм за сътрудничество, за консултиране, който е установен много отдавна. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, тези национално представителни организации на и за хората с увреждания, които са около 20 на брой, получават субсидия от държавния бюджет.

 

Водещ: Родителите очевидно не могат да чакат. Те искат всичко да се случи сега, защото техните деца сега стават на 19 години. Те поставят и другия въпрос – ще може ли моето 19-годишно момиче да ползва рехабилитационни услуги и те да могат да бъдат заплатени от държавата? Отговорете конкретно – законът ще успее ли да отговори на тази нужда?

 

Бисер Петков: Наистина, може би най-острият проблем, който възникна е, след като от началото на 2017 г. беше завишен размерът на помощта за децата и семействата, които ги отглеждат. Нека да припомня, че семействата на деца с увреждания над 90% получават месечна помощ от 930 лв. В периода от 16 до 18 години те имат право и на т.нар. социална инвалидна пенсия и на добавка за чужда помощ, като общата сума надхвърля 1100 лв. След това, обаче, има един рязък спад, както спомена и нашата събеседничка, тъй като тези плащания, имам предвид месечната помощ, се преустановява. Това е може би най-сериозният проблем, който ние се опитваме да адресираме, като увеличим финансовата подкрепа именно за тази група пълнолетни лица с увреждания, чиито потребности не намаляват. Напротив, вероятно се увеличават. Те трябва да имат средства, с които да компенсират разходите, свързани с уврежданията, които имат. Част от тези въпроси са поставени – за рехабилитацията, но тук отново искам да кажа, че МТСП е едно от министерствата, които провежда политиката по отношение на хората с увреждания. Това е, както се казва, хоризонтална политика и в случая отношение има Министерството на здравеопазването чрез НЗОК. Един от въпросите, които майките поставят в своята декларация е, че в този законопроект трябва по-ясно да проличи отговорността на всички ангажирани министерства по отношение на политиката за хората с увреждания.

 

Водещ: Съгласен ли сте, че това трябва да стане?

 

Бисер Петков: Принципно съм съгласен.

 

Водещ: А възможно ли е да стане?

 

Бисер Петков: По голяма част от постановките  нямаме принципни различия с майките. Ние в МТСП принципно сме съгласни, че мястото на медицинските изделия и помощните средства, които се отпускат на тези хора,  е по-добре да бъде в Министерство на здравеопазването. Така или иначе, ние се опитваме тази система, която е в момента и от много години, да я оптимизираме в рамките на нашите възможности.

 

Водещ: Да, защото знаете, министър Петков, как работят нашите служби, нашите институции в някои моменти. Всичко се бави, трябва да се вадят много документи. Възможно ли е да централизирате помощта, тя да идва от едно място, а да не се налага хора с увреждания да ходят до социалните служби, до медицински служби? Просто да направите така, че животът им да стане по-лесен и по-лек.

 

Бисер Петков: В рамките на услугите и обслужването, което се предоставя от структурите на МТСП, усилията са насочени точно в тази посока. Ще дам пример, че с промените в Механизма за изплащане на целевите помощи за помощни средства, съоръжения и медицински изделия, които всъщност улесняват живота на тези хора и повишава тяхната мобилност, от 1 юли на практика при новия механизъм  се цели  именно да се облекчат административно тези хора, да не посещават два пъти, както беше до средата на годината, дирекциите „Социално подпомагане“, за да кандидатстват за тази помощ, а след това да отидат да отчетат средствата. Сега с новия механизъм те получават заповед, с която се удостоверява правото им. С тази заповед те отиват при доставчик на медицински изделия, за да получат необходимото им помощно средство или медицинско изделие. След това автоматично се заплаща на този доставчик, без да е необходимо лицето да има грижата да се отчита.

 

Водещ: Това наистина е едно облекчение.

 

Бисер Петков: Знаете, че преди може би 2-3 месеца заявихме категоричното си намерение да отпадне примерно предоставянето на ТЕЛК-овото решение, когато се кандидатства за помощ или някакво друго право, което законът дава на тези хора с увреждания. Работим. Оказва се, че всъщност нещата по-трудно стават, отколкото са първоначалните очаквания, но това не ни обезверява. Напротив, продължаваме.

 

Водещ: Ние чухме всичко това, което казват хората кореспондира много с това, което казват и майките на деца с увреждания. Появиха се обвинения обаче, че този закон ще обхване една част от хората с увреждания и ще изключи други. Може би от това се опасяват и контрапротестиращите?

 

Бисер Петков: Нека да разграничим, защото станаха много законопроектите. В Народното събрание има внесен Законопроект за личната помощ. Този законопроект е внесен от народни представители от две политически сили, но той е подготвен и предложен на народните представители от омбудсмана на Републиката и от майките. Този законопроект регламентира правото на лична помощ на една част от хората с увреждания – тези, които не могат да се обслужват в ежедневието си и имат нужда от лична помощ – това е асистентска услуга, която се предоставя, но с водеща роля на самия човек с увреждане по отношение на избора на асистент и управлението на тази услуга. Именно по отношение на този законопроект другата група на хората с увреждания на практика видяха разделение и това, че се решават проблемите на една част от хората с увреждания, а не виждат решение за техните проблеми.

 

Водещ: А това така ли е? Има ли нещо вярно в това, което казват хората до Народното събрание?

 

Бисер Петков: Затова МТСП работи по два законопроекта – единият, който коментирахме с Вас, Законопроектът за хората с увреждания, който на практика би трябвало да замени действащият Закон за интеграция на хората с увреждания, и по един напълно нов законопроект – Законопроект за социалните услуги. Социалните услуги са основният инструмент за повишаване на качеството на живот, за социално включване на хора от уязвимите групи, включително и за хората с увреждания. В рамките на този законопроект би трябвало да се регламентира общо правото, достъпа до социални услуги, тяхното финансиране, тяхното предоставяне. Само преди дни, на 16 юли, беше приета Концепция за този закон, която мина продължително обществено обсъждане и бяха взети предложенията и становищата на заинтересованите страни. Работим ударно през месец август за разписване на текстовете на този законопроект. Би трябвало през месец септември първият вариант на този законопроект да бъде готов и той да се обсъжда.

 

Водещ: Хората може би се притесняват? Първият законопроект ще бъде приет бързо, защото майките на деца с увреждания притискат народните представители, а вторият за нас, които по-късно се включихме да протестираме, ще се забави и така ние ще бъдем ощетени. Гарантирате ли, че двата законопроекта ще могат толкова близко да се работи, че да могат да започнат да действат заедно в едни и същи срокове?

 

Бисер Петков: Аз вчера информирах народните представители за графика, по който ние работим и по който очакваме, че ще бъдем готови с тези законопроекти. Трябва да се отчита, че законопроектите, които внася Министерският съвет в Народното събрание минават една задължителна технологична процедура, която изисква пълна оценка на въздействието, публично обсъждане в едномесечен срок и междуведомствено съгласуване. Това е технологично време, което забавя  достигането на един законопроект, внесен от Министерски съвет, до Народното събрание. Ние се опитваме максимално да ускорим работата. Работим с неотслабващи темпове през месец август. Ще държим информирано обществото какво правим.

 

Водещ: Разбраха ли народните представители, че трябва да бързат?

 

Бисер Петков: Вече от народните представители наесен зависи как ще гледат тези законопроекти, защото Законопроектът за личната помощ е в Народното събрание. Мисля, че се очерта разбиране, че би трябвало да се гледат в пакет тези законопроекти. Вторият Законопроект за социалните услуги, както казах, е на етап концепция, която беше одобрена. Нашата цел е да ускорим максимално работата. Съгласно пътната карта, която е изготвена за този законопроект, работната група трябва да бъде готова до 15 октомври. Опитваме се да скъсим тези срокове, за да може наистина наесен в Народното събрание да постъпят и тези законопроекти и вече народните представители ще преценят дали ще ги гласуват поотделно, дали ще обединяват законопроекти, за да можем да имаме една наистина съвременна и отговаряща на Конвенцията за правата на хората с увреждания, а и на исканията на хората с увреждания, законова рамка.

 

Водещ: Времето ни изтича, но използвам, че сте тук, за да Ви попитам и за нещо друго важно – цената на тока се увеличи от 1 юли, а пък наближава зимният период, в който социалното министерство ще отпуска помощи на хората за отопление. Планирате ли да увеличите тази помощ за отопление през есента и зимата?

 

Бисер Петков: Да, размерът на помощта вече е увеличен с моя заповед от миналата седмица. Размерът на помощта се определя на база на левовата равностойност на 385 квтч месечно потребление на електроенергия, разделено на дневна и нощна, и цената, която регулаторът определя за електроенергията. Тя се осреднява, защото е различна за различните електроразпределителни дружества. На база на повишените цени беше повишен и размерът на помощта за следващия отоплителен сезон. Тя възлиза на 374 лв. и стотинки. Това е за целия отоплителен сезон – за петте месеца от месец ноември до месец март. И е с 9,05 лв. по-висок размер от миналогодишния. Тази помощ се ползва от над 200 000 лица и семейства. В бюджета са заделени и се изплащат около 75 млн.лв. годишно за енергийно подпомагане на социално слаби. Една от целевите групи на тази помощ са именно хората с увреждания. С увеличаването на Гарантирания минимален доход от началото на тази година, се увеличи достъпът до тази помощ. Както казах, увеличен е нейният размер. Има вече реакция от страна на синдикатите от вчера, че по-високото увеличение на цената на газа и на топлоенергията вероятно няма да бъде компенсирано от това увеличение, което е на размера на помощта. Тук искам да уточня, че по наши данни около 90% от ползвателите на тази помощ всъщност я ползват за твърдо гориво.

 

Водещ: И тя ще стигне – това ли искате да кажете?

 

Бисер Петков: Размерът на помощта е по-скоро свързан с цената на твърдото гориво – на дървата, на въглищата. В тази посока ние се опитахме с промените в Наредбата, която регламентира тези въпроси, да направим една стъпка и в посока на по-екологично гориво и ползване за отопление. Знаете, че един от проблемите в големите градове е високата запрашеност. Има изрична разпоредба, че горивото, което се закупува, трябва да отговаря на екологичните норми, които ще бъдат установени в законодателството. Това е, което мога да кажа по този въпрос. Процесът на подаване на заявления за ползване на целева помощ за отопление започна от 1 юли и ще продължи до 31 октомври. Своевременно помощта ще бъде изплащана за целия отоплителен сезон.

 

Водещ: Благодаря Ви за гостуването в студиото на „Денят започва“. Ние ще следим обсъждането и приемането на законопроектите за социалната помощ и за интеграцията на хората с увреждания.      





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin