Министър Бисер Петков: Държавата отпуска помощи за близките на жертвите и за ранените край Своге


Министър Бисер Петков: Държавата отпуска помощи за близките на жертвите и за ранените край Своге



Интервю за предаването „Здравей, България“ на Нова телевизия, 29.08.2018 г.

 

Водещ: Социалният министър Бисер Петков ни е на гости. Добро утро и добре дошли!

 

Бисер Петков: Добро утро!

 

Водещ: По повод много шумните скандали и протести на хората с увреждания, има такъв закон, но първо няколко думи – човешкият живот не може да бъде компенсиран с каквото и да било. Вие съобщихте, че някаква еднократна материална помощ за близките на загиналите отпускате или и на ранените?

 

Бисер Петков: Моите съболезнования към близките на починалите при катастрофата. Агенцията за социално подпомагане ще отпусне еднократна социална помощ на близките на починалите и на пострадалите при катастрофата в Своге. Тази еднократна помощ е в случаи на инцидентно възникнали нужди за жизнено важни потребности от здравеопазване и т.н. Тя е в максимален размер от 375 лева, еднократна е. В следващите дни социални работници от Агенцията за социално подпомагане ще посетят по настоящ адрес близките на починалите и пострадалите, за да оформят формалностите по отпускане на помощта.

 

Водещ: Тоест инициативата ще е на държавата.

 

Бисер Петков: Инициативата ще бъде от страна на Агенцията за социално подпомагане.

 

Водещ: Ходене, писане на молби по гишета няма да има. Ще бъдат посетени на място.

 

Бисер Петков: Не, ще бъдат посетени на място, ще бъдат консултирани. Разбира се, тази помощ се заявява от лицата. Тя, както казах, е в максимален размер от 375 лева.

 

Водещ: Закон за хората с увреждания, изработен в доста агресивна и истерична обстановка – и на протести, и на забележки, и на скандали. В крайна сметка го пуснахте на сайта на министерството за обществено обсъждане. Много е голям, много е обемен, но някои от по-важните моменти, които направиха вчера впечатление – хората с увреждания няма ли да бъдат защитени от уволнение, така както бяха защитавани до момента, и няма ли риск, вместо да им помогне, този закон да даде възможност работодатели да се освободят, или дори отърват от хора, които са били защитени?

 

Бисер Петков: Да, това е един от моментите в проектозакона, който е във фокуса на вниманието, но нека да тръгна от там, че осигуряването на заетост е ключът към приобщаване, към интеграция на хората с увреждания в обществото. Затова в тази област на подкрепа на хората с увреждания са предложени някои нови решения, като коментираните вече квоти за лица с увреждания при работодателите, които са в съответствие с европейски практики и с вече въведени подобни регулации в Закона за държавния служител. Същевременно въвеждайки една такава отговорност за работодателите да назначават хора с увреждания и съобразявайки се с това, че последните проучвания, примерно на БТПП, показват, че 52% от работодателите искат да отпадне тази закрила при уволнение на хората с увреждания, и по предложение на самите организации на хората с увреждания в представения за обществено обсъждане проект е предложена тази промяна в Кодекса на труда – да отпадне специалната закрила за уволнение за хора с увреждания.

 

Водещ: В същия момент казвате, че фирмите, особено тези над 100 човека, 2% от работните им места трябва да бъдат за хора с увреждания.

 

Бисер Петков: Това е предложението.

 

Водещ: Това е нещо като компенсация.

 

Бисер Петков: Да. Аз мисля, че предложеното отпадане на тази специална закрила, отново подчертавам по предложение на организациите на хората с увреждания, е своеобразен контрапункт на предложението да се поеме по-голяма отговорност от работодателите по отношение ангажиране и назначаване на хора с увреждания, за да може наистина да се увеличи заетостта на хората с увреждания в обичайна среда. И конюнктурата на пазара на труда сега в България предполага остър дефицит на работна сила. В тази ситуация нормално е хората с увреждания да бъдат един източник на такава работна сила, като същевременно се съобразяваме със страховете, опасенията на работодателите, че, когато назначат едно лице с увреждане и ако то не е пригодно да извършва труда, за който е назначен, те много трудно могат да се освободят, поради това, че сегашните разпоредби на Кодекса на труда предвиждат специална закрила при уволнение, тоест може да бъде уволнено това лице само с предварително индивидуално разрешение от Инспекцията по труда.

 

Водещ: Още един нюанс по тази тема – имаше критика от страна на работодателските организации, че тези от тях, които не изпълнят това изискване да назначават квота от хора с увреждания в тяхната фирма, ще отделят средства – 30% от работната заплата за страната, във фонд, в който фонд обаче те нямали нито участие, нито хората с увреждания, а отива към държавата. Нещо като допълнителен данък, като допълнителна глоба.

 

Бисер Петков: Искам да подчертая, че дебатът по това и други предложения в законопроекта продължава в рамките на общественото обсъждане. Ние вече се съобразихме с първите реакции на работодателите и коригирахме част от първоначалните предложения, които бяха обект на обсъждане в работната група. Квотите са съобразени с тези, които вече са въведени в Закона за държавния служител по отношение на работещите в държавната администрация. В същото време, за да има равнопоставеност, е предвидено, ако работодателят не може или не желае да попълни квотата с хора с увреждания, да внася т.нар. компенсационна вноска във Фонд „Заетост на хора с увреждания“. В проекта, който е на обществено обсъждане, е предвидено в Управителния съвет на този фонд да има представител на национално представителните организации на работодателите.

 

Водещ: Включвате ги.

 

Бисер Петков: Да. Мисля, че това е съвсем естествено, защото резонно е представители на работодателите да имат участие в решенията по управление на тези средства, за формирането на които самите те имат принос.

 

Водещ: За самите хора с увреждания какви са новите моменти, възможности, парите им реално, защото има преобразуване, махат се някои индивидуални интеграционни добавки и се дават възможности за други плащания. Като се сумира всичко, като се тегли чертата, грубо казано, с по-висок доход ли, с повече средства ли ще разполагат месечно хората с увреждания, или има опасност при някои от тях да се мине под това ниво, с което им е трудно и в момента?

 

Бисер Петков: Законопроектът предвижда различни средства за подкрепа на хората с увреждания. Вашият въпрос е по отношение на финансовата подкрепа, която има за цел да компенсира затрудненията и допълнителните разходи, свързани с уврежданията, които трябва да правят тези хора. Тази подкрепа е в два компонента – месечна финансова подкрепа и целева финансова подкрепа, която се предоставя за определени, конкретни потребности. Предвидено е месечната финансова подкрепа да бъде определена като процент от линията на бедност. Това е нов подход, защото до момента т.нар. интеграционни добавки се изплащаха като процент от гарантирания минимален доход. Въвеждането на един обективен измерител, като линията на бедност, предполага и актуализация на тези плащания в съответствие с поскъпването и промяната в стандарта на живот. Увеличението на тази подкрепа е най-съществено за хората в най-тежко положение – тези, които са с над 90%, с чужда помощ, които получават социална инвалидна пенсия. Тоест те не са работили и нямат възможност да работят поради физическото си състояние. Целта тук е тази подкрепа да се доближи в известна степен до финансовата подкрепа, която получават децата до навършване на пълнолетие по линия на Закона за семейните помощи за деца.

 

Водещ: Какво значи това в левове? Да говорим в левове.

 

Бисер Петков: Това, което е предложено, е размерът на тази месечна подкрепа заедно със социалната инвалидна пенсия да бъде в размер на линията на бедност. Линията на бедност за следващата година Министерският съвет прие да бъде 348 лева. Допълнително тези хора получават т.нар. добавка за чужда помощ, чиито размер е 94 лева. Сравнено с това, което към момента получават, тоест социална инвалидна помощ плюс добавка за чужда помощ увеличението е от порядъка на над 200 лева, говоря в абсолютно изражение.

 

Водещ: Над 200 лева.

 

Бисер Петков: Да. Спрямо това, което в момента те получават като социална инвалидна пенсия и като добавка за чужда помощ. По отношение на хората с увреждания в другите групи, при другите степени на увреждане, съответно за тези, които са над 70% месечната финансова подкрепа консолидира, интегрира в себе си досегашните интеграционни добавки, които се плащат по Закона за интеграция на хората с увреждания, и спрените като отпускане, но продължаващи да се изплащат четвъртинки социални инвалидни пенсии, които се изплащат от Държавното обществено осигуряване, от НОИ. Те влизат в тази подкрепа. По този начин се осигурява една равнопоставеност, защото от 2015 г. като втори, трети социални инвалидни пенсии беше прекратено отпускането им. Това е по отношение на мерките за финансова подкрепа на хората с увреждания.

 

Водещ: Предстои да видим дали здравното министерство няма да направи така с тези оспорвани текстове в ТЕЛК, че всъщност да намали броя на хората с по-високи проценти инвалидност и да Ви излезе по-евтино – тези 130 млн.лева, които сте изчислили, че струва допълнително това повишаване, грубо казано, на доходите. Вие имате ли такова очакване – че Вие докато повишавате дохода, едното министерство, всъщност другото министерство намалява броя на хората по един спорен за момента начин, и в крайна сметка се ръководим от една обща сметка на финансовото министерство колко да отиват?

 

Бисер Петков: Не, няма такъв план. Мисля, че е рано да се анализират ефектите от въведените в началото на месец август промени в Наредбата за медицинската експертиза, които променят отправните точки и начина на формиране на общия процент увреждане или трайно загубена работоспособност. Да, появиха се в медиите такива изявления, но в промените е предвидено, че в един 6-месечен период след прилагането, ще бъде направен анализ на ефектите от тези промени. Отново подчертавам, целта на промените и в двете области е по-голяма справедливост, а не ограничаване и отнемане на права.

 

Водещ: Значи в рамките на следващия месец всички заинтересовани, те си го и следят, сигурен съм, но ще могат да се произнасят и дискусията тепърва предстои с най-остро протестиращите в последните месеци, с тези, които до момента са били в някаква степен несъгласни с това, което вършите. Вие ще събирате тези мнения. Разбрах, че над 150, близо 160 становища преди да се напише този закон са взети предвид.

 

Бисер Петков: Да, но това е обемът като страници на представените писмени становища в процеса на подготовка на проекта, който е публикуван. Те са качени на страницата заедно с другите документи, които са обект на обществени консултации. Обсъжданията продължават. Просто един етап е изминат от този процес. Аз се радвам и благодаря на всички, които работиха много интензивно през последните месеци, за да стигнем дотук, но работата продължава. Това е началото.

 

Водещ: Много Ви благодаря. Детайли и някакви спорове, ако възникват в конкретните текстове, ще правим темите конкретно и в „Здравей, България“.

 

Бисер Петков: На разположение съм.

 

Водещ: Бисер Петков – социалният министър ни беше на гости. Благодаря Ви за участието!

 

Бисер Петков: И аз Ви благодаря!





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin