Бисер Петков: От 1 юли 2019 г. пенсиите ще се вдигнат с 5,7%


Бисер Петков: От 1 юли 2019 г. пенсиите ще се вдигнат с 5,7%



Интервю за предаването „Тази сутрин“ на бТВ, 18.09.2018 г.

 

Водещ:„Тази сутрин“ продължава. В студиото е социалният министър Бисер Петков. Добро утро.

 

Бисер Петков: Добро утро.

 

Водещ: Ще си говорим за пенсиите, за минималната работна заплата, промените в законите, които ще доведат до възможността повече хора да достигнат до социални услуги и по-специално до нов модел на социалните услуги. Преди това обаче да започнем с оставките, които са най-актуалната тема в момента. Успяхте ли, Вие заедно с Теменужка Петкова, реално да се спасите, защото имаше подаване на оставки, имаше такива идеи, но имаше и ход назад. За тримата Ваши колеги обаче това не се случи.

 

Бисер Петков: Мисля, че всеки министър носи оставката в джоба си, както често се казва, и във всеки един момент, когато премиерът поиска оставката, тя трябва да бъде представена. Разбира се, има и процедура, която трябва да бъде извървяна, за да се реализира оставката. Става дума за гласуването в Народното събрание.

 

Водещ:Сякаш искаха да спасят някои от тези трима министри, които все още са в оставка. Имаше ли такива идеи?

 

Бисер Петков: Аз не съм в кухнята на нещата, за да мога да кажа нещо по-различно от това, което е в медийното пространство. Това е въпрос, който се решава от управляващата коалиция. Аз мога само да изкажа удовлетворението си от съвместната работа с тримата колеги, които подадоха оставки.

 

Водещ:  Добре, но ето казвате, че оставката и този момент е в джоба Ви, предполагам не в това сако специално, но това не дава ли една несигурност, ако искате да вземете решение, което не съответства или не е еднакво с мнението на премиера или с финансовия министър. Това не Ви ли прави по-несигурни в предложенията?

 

Бисер Петков: В своята работа не се ръководя от това дали за дадено действие или бездействие ще ми бъде поискана оставката. Правя това, което считам за необходимо и това, което е заложено в управленската програма на правителството. Всяко едно правителство, в случая настоящето, има своя програма, мерки, политики, които трябва да бъдат реализирани.

 

Водещ: Ако, като експерт, трябва да вземете решение за увеличаване на минималната пенсия, това ще доведе ли до пореден катаклизъм в системата? Ако някой от партньорите го предложи, Вие дали бихте го направили?

 

Бисер Петков: Това е все още хипотеза. Поне официално такова предложение аз не знам да е обсъждано в коалицията. Знаете, че миналата година беше увеличена минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички минимални размери на пенсията, които са свързани с нея. Това за мен беше една оправдана, необходима стъпка, договорена още в коалиционното споразумение.

 

Водещ: Може ли да очакваме такава стъпка и за 2019 година?

 

Бисер Петков: На този етап не мога да отговоря на този въпрос. За мен, ако има някакво различно предложение от индексирането на размерите на пенсиите, което е заложено в законодателството, то би трябвало да бъде адресирано към всички пенсии.

 

Водещ: Експертите казват и предупреждават, че се задава тежка зима със скок на цените на енергията, а оттам на стоки и услуги. Ще „изяде“ ли това повишаването на пенсиите, включително и на минималната, скока на заплатите в различните сектори?

 

Бисер Петков: България е една от държавите, в които доходите от труд растат най-бързо в ЕС. 8,3% е нарастването на средната работна заплата през второто тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г.

 

Водещ: Хората казват, че това не го усещат.

 

Бисер Петков: Базата е ниска и затова това голямо относително нарастване не се усеща достатъчно от хората. По отношение на ръста на пенсиите в пенсионното законодателство е заложено пенсиите от 1 юли всяка година да се осъвременяват, по така наречената швейцарска формула, с ръста на средния осигурителен доход и инфлацията. Разчетите към момента показват, че осъвременяването на пенсиите от 1 юли ще бъде с един по-голям процент от тези, които познаваме от последните години. От 1 юли 2018 г. пенсиите бяха осъвременени с 3,8%. На този етап разчетите показват, че от 1 юли следващата година пенсиите би трябвало да се осъвременят с 5,7%.

 

Водещ: Което означава много по-висок скок.

 

Бисер Петков:  Това е резултат от ръста на средния осигурителен доход преди всичко, който е 8,7%. Виждате, че всъщност ръстът на работните заплати води и до по-голям ръст на пенсиите, защото това е закономерната връзка.

 

Водещ: От догодина пада и таванът. Една голяма част от пенсиите отново обаче ще спрат на 1040 лв., нали така?

 

Бисер Петков: Да, предвидено е таванът за отпуснатите пенсии да бъде увеличен на 40% от максималния осигурителен доход, което представлява 1040 лв. абсолютен размер.

 

Водещ: Към Закона за социалните услуги и новия модел, по който те ще се разпределят, включително и протестите, които са на майки на деца с увреждания, те продължават. Сега пътувахме в страната и видяхме, че почти навсякъде имаше такива протести – Бургас, Пловдив, Стара Загора. Всички дойдоха при нас, за да кажат проблемите си. Ще доведат ли до по-голяма социална справедливост тези мерки, които ще бъдат предложени сега, в средата на октомври?

 

Бисер Петков: Мисля, че проектът на Закона за социалните услуги е един напълно нов закон, който ще промени коренно регулацията в тази област 15 години, след като на практика тя е установена. От 2003 – 2004 година е действащото сега законодателство. На практика има две ключови думи – достъпност и качество. По-голяма достъпност на социалните услуги не само за уязвими групи от населението, сред които са безспорно и хората с увреждания. Законопроектът предвижда и въвеждането на така наречените общодостъпни услуги, които ще се ползват от лица, които не са изложени пряко на социални рискове, но имат нужда от консултиране, подпомагане, информиране.

 

Водещ:  Дори хора, които нямат ТЕЛК, така ли да разбирам, но могат да се възползват от социални услуги? Какви ще бъдат те? Какви са специализираните услуги и тези, които са общодостъпни?

 

Бисер Петков: Да, това означава. В законопроекта се предефинират самите услуги. От места, където се  осъществяват, както сега говорим за центрове на настаняване, домове, към дейности. Тези дейности и начини на дефиниране на услугите дава възможност на доставчиците сами да организират тяхното предоставяне.

 

Водещ: Да дадем пример с една майка на дете с увреждания и възрастен човек, който трудно може да се обслужва сам. Единият може да ползва специализираните, другият общодостъпните мерки, които са предвидени в закона. Но една майка на дете с увреждания, например с детска церебрална парализа в по-тежка форма, какво ще й бъде предоставено на нея спрямо нейните нужди?

 

Бисер Петков: Освен традиционните услуги, които и в момента се предоставят, в България в момента функционират над 1300 делигирани от държавата дейности като социални услуги, които се осъществяват от общините основно. Разбира се, има и частни доставчици, когато общината е възложила с договор осъществяването на услугата на частен доставчик. В закона се регламентира една нова социална услуга, която се нарича заместваща грижа и е адресирана към семействата и лицата, които полагат грижа за лица, деца и пълнолетни деца с увреждания, зависими членове на семейството. За съжаление в България все повече са тези случаи. Тази заместваща грижа, като краткосрочна услуга, предвижда в рамките на годината, до 30 дни максимум, полагащият грижа да може да се освободи временно от това. Примерно, когато му се наложи да постъпи в болница, или иска да вземе някакъв кратък отдих, или нещо друго да свърши, или когато настъпи някакъв инцидент в семейството и той не е в състояние да полага тази 24-часова, понякога, грижа за своя близък.

 

Водещ: Как ще се избира този човек, който ще прилага услугата в рамките на тези 30 дни в годината?

 

Бисер Петков: Ползването на социални услуги, говоря за специализираните, ще става с насочване. Това насочване ще се осъществява основно от общините, тук се пренася вече акцентът. Другата линия, която се прокарва чрез този законопроект, е по-голяма децентрализация на социалните услуги.

 

Водещ:Може ли това заместващо лице да е друг член от семейството и той по тази начин също да добавя ресурс към бюджета?

 

Бисер Петков: Да, стига да има друг такъв член от семейството. Тази заместваща грижа предполага, когато е възможно, лицето временно да бъде изведено от дома и да бъде настанено, примерно, в Дневен център, където да получи тази заместваща грижа. Тук ще направя паралел с едно събитие, което предстои днес – подписване на договор между Управляващия орган на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ и Столична община за изграждане на Център за лица с множествени увреждания. Такива центрове ще бъдат изградени в пет големи общини в България по линия на плана, който беше приет от правителството в началото на годината. В тях ще може да се предлага, като комплекс от услуги, включително и тази  заместваща грижа, за която в момента се изготвя от работна група концепция.

 

Водещ: Това няма ли да е шок за лицето, ако само един се грижи за него и се наложи лицето да бъде изведено в център вместо да си остане в дома?

 

Бисер Петков: Всичко това ще се преценява индивидуално на база оценка на потребностите. Самият доставчик на услугата ще преценява, ако лицето желае, ако полагащият грижа желае и му се налага временно отсъствие, тогава да бъде предложена тази заместваща грижа.

 

Водещ: Виждате протеста на майките на деца с увреждания, палатките, които бяха пред Народното събрание, те съгласни ли са с тези промени, те как приемат тази заместваща грижа?

 

Бисер Петков: Мисля, че това е нещо, което ще е в полза и за тях самите. Искам да подчертая, че в работната група, която през юни беше създадена за изработване на концепция за въвеждане на тази нова услуга, има и техен представител. Те са включени в този процес, ще бъдат включени и в процеса на обсъждане на законопроекта за социалните услуги и ще могат да изразят своите позиции.

 

Водещ: Защо се стигна до това разделение за сметка на национално представителните организации и хората, които протестират, обвиненията в това кой е платен и кой е получил финансов ресурс? Имам познати, които са ми казали, че влизат в положението на майките на деца с увреждания, но те самите са с увреждания, но това разделение – за едните по-бързо, за другите по-бавно, също сблъсква различните позиции на хората и техните съдби.

 

Бисер Петков: Позицията на МТСП е да търси общия знаменател и съответно баланса в исканията на очерталите се различни групи на хората с увреждания. Надявам се силно със законопроекта за хората с увреждания, който в момента е на публично обсъждане, съответно да има и утре, когато е Националният съвет за интеграция на хората с увреждания, да се потвърди това съгласие, което през август постигнахме по основните постановки на този законопроект.

 

Водещ: Сблъсъкът с Мая Манолова продължава ли на тази тема – хората с увреждания, този закон, който според нея също няма да бъде приет с години.

 

Бисер Петков: Мисля, че с омбудсмана на Републиката ни обединява бързо да осъществим необходимите законодателни промени, които да улеснят живота на хората с увреждания и мисля, че съвместно работим добре. Нещата, по които работим, трябва да се случат в близко бъдеще.

 

Водещ: Средата на октомври ще бъдат представени всички закони, включително и тази агенция, която ще контролира качеството на предлаганите услуги, това, че хората сами ще могат да избират доставчика на социална услуга оттук нататък, а не това да се случва през агенцията и в крайна сметка, ако един човек не е доволен от предоставената му услуга, кой ще поеме отговорност за това?

 

Бисер Петков: Целта е тази нова Агенция за качеството на социалните услуги да оценява и ефективността на услугите т.е. до колко целеният резултат е постигнат. Целта на услугите е да предотврати настъпващ риск или да подпомогне социалното включване на тези хора.

 

Водещ: Ще има ли повече пари за хората с увреждания? Виждаме, че нещата ще се случват по нов начин, но ще бъдат ли отделени повече пари за тях?

 

Бисер Петков: Да, в разчетите на бюджета за следващата година са предвидени допълнителни средства. Знаете, че и премиерът се ангажира с една по-голяма сума за тази политика..

 

Водещ: Каква е тя?

 

Бисер Петков: Самото прилагане на предвидените в Закона за хората с увреждания нови мерки на подкрепа предполагат по-голям ресурс. В рамките на финансовата обосновка в този законопроект допълнителната сума е 244 млн. лв. Надявам се тя да бъде утвърдена от Министерство на финансите. Това е основно за по-голямата месечна финансова подкрепа, която предвижда този законопроект.

 

Водещ:  Говорихме в началото за очаквания за тежка зима, за по-високи цени на стоки и услуги. 10% повече за наетите в бюджетния сектор. Справедливо или не, как ще бъдат разпределяни тези ресурси?

 

Бисер Петков: Темата за увеличение на бюджетните заплати е винаги актуална в бюджетната процедура. В случая министърът на финансите, правителството като цяло, изведоха този въпрос още в началото, като казаха, че разходите за заплати във всички бюджетни организации ще бъдат увеличени с 10%. Оттук нататък първостепенните изпълнители ще преценяват как да разпределят този ресурс между второстепенните и съответно всеки един ще получи увеличение на заплатата в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение. Знаете, че основно това са държавни служители.

 

Водещ: Т.е. ще зависи от шефа колко пари ще даде на човек повече към заплатата спрямо дали е доволен или не от свършеното?

 

Бисер Петков: В бюджетния сектор ще зависи от представянето на служителите, а  това представяне се оценява по строго определени процедури.

 

Водещ:Приемате ли това увеличение  в бюджетния сектор като предвестник или ще се случва заради предстоящите избори? Такива обвинения се появиха. Догодина има и евроизбори, и избори за местната власт, което означава, че администрацията би трябвало да се чувства доволна, което пък значи, че една голяма маса хора ще гласуват за ГЕРБ, например.

 

Бисер Петков: Не, аз не го свързвам с предстоящи избори. По-скоро това е една осъзната стъпка, която имаше своите индикации в миналогодишната бюджетна процедура. Знаете, че тогава в доста бюджетни сектори бяха увеличени заплатите, имаше искания, получи се усещане за несправедливост поради това, че някои искания бяха удовлетворени, а  други не. Аз смятам, че това е един справедлив подход.

 

Водещ:  Във втория стълб отново с информация, че всеки в индивидуалната си партида има около 3000 лв. Докъде ще стигнат тези пари, ако трябва да бъдат изплатени?

 

Бисер Петков: Не бива да ни учудва средния нисък размер по партидите във втория стълб, защото се осредняват активите, разделени на големия брой осигурени лица. Голяма част от тях имат кухи партиди, ако мога да използват този израз, защото отдавна по тях не постъпват средства поради това, че вече, примерно, лицата не работят в България. Осредненият размер на натрупванията не е показателен. Текстовете, които МТСП заедно със социалните партньори, с Асоциацията на пенсионните дружества, с Комисията за финансов надзор подготви, предвиждат различни опции за изплащане на натрупванията на партидите във втория стълб. Когато те са съвсем недостатъчни, се дава възможност тяхното изтегляне да бъде на определени части или пък, когато сумата е много малка, еднократно.

 

Водещ: Когато говорим за различни стълбове в пенсионната система, заговори се за 3-стълбов модел дори в здравното осигуряване. Как приемате тази идея за  сума от 12 лева  плюс на всеки един от нас, която да бъде добавена също в общо пространство, от което да теглят болниците или пък хората, които ни предоставят здравни услуги?

 

Бисер Петков: Все още концепцията и моделът не е представен официално от Министерство на здравеопазването и аз не бих могъл да го коментирам, защото не съм запознат с това, което в крайна сметка Министерство на здравеопазването ще предложи. Принципният ми коментар е, че трудно може да се прави пълна аналогия между 3-стълбовата система в пенсионното осигуряване и евентуално в здравната система, защото става дума за различни рискове.

 

Водещ: Хората го приемат като пълнене в общ кюп, откъдето всеки би трябвало да ползва някакъв ресурс, но не е ясно колко и не е ясно дали ще стигне. Кажете ни на финала на разговора, какво е нивото на безработица към момента?

 

Бисер Петков: Нивото на безработицата продължава да спада. Последните данни, които бяха обявени вчера от Агенцията по заетостта, е че делът на регистрираните безработни спрямо икономически активното население е 5,6%. Можем да кажем, че имаме стабилизиране на нивото, защото намалението спрямо равнището от предходния месец юли, е само с 0,1 процентни пункта. Спрямо август миналата година намалението е с 1,1 процентни пункта. Около 183 000 е броят на регистрираните безработни в България. За съжаление голяма част от тях, близо 60%, са дългосрочно безработни. Там големият проблем е тяхното активиране, възвръщане на умения за работа. Затова една от мерките е програма „Работа“, която се осъществява и финансира по ОПРЧР.

 

Водещ: Функционира ли тя? Действително ли всеки може да наеме човек, който да приготви дървата за зимата?

 

Бисер Петков:  Да. Над 7000 са вече заетите по програмата. Реалният сектор също е активен, предлага работни места наред с общините. Другият компонент на тази програма е квалификацията, обучението. Над 2700 са в обучение по ключови компетентности и изграждане на професионална квалификация.

 

Водещ: Благодаря за този разговор.

 

Бисер Петков:  И аз благодаря.

 

 

 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin