Бисер Петков: Бюджетът на МТСП през 2019 г. ще се увеличи с около 200 млн. лева


Бисер Петков: Бюджетът на МТСП през 2019 г. ще се увеличи с около 200 млн. лева



Интервю за предаването „Беновска пита“ на Канал 3

 

 

Водещ: Добър ден на г-н Бисер Петков, министър на труда и социалната политика. Как издържате?

 

Бисер Петков: Добър ден. Старая се да върша работата си и да проявявам стоицизъм в трудните ситуации. 

 

Водещ: Лесно ли ни е на нас, здравите?

 

Бисер Петков: Мисля, че на никой не е лесно, но по-трудно е на хората с увреждания, които трябва да се грижат и за близки, които са с увреждания и трябва да справят с проблемите си все още без достатъчно подкрепа от обществото, в което живеят и от държавата в частност.

 

Водещ:  Кръстих нашия разговор властта и социалната грижа. Съвместими ли са тези две понятия? Властникът разбира ли нуждите на онзи, който зависи социално от неговата власт?

 

Бисер Петков: Интересно заглавие сте избрала за нашия разговор, защото така поставени властта и социалната грижа пораждат въпроси. Мисля,че грижата на всяка една власт, която е избрана по демократичен път от хората, е преди всичко да се вслушва, отговаря на техните очаквания и искания, а в социалната политика да полага и грижа. Въпреки че понастоящем се нарича Министерство на труда и социалната политика, не много отдавна това министерство се е казвало Министерство на труда и социалните грижи. Все още някои продължават така да го наричат. Има място за грижа.

 

Водещ: Колко е голямо финансовото слънце и може ли то да огрее, да обгрижи всички социални проблеми? Задавам Ви по-общо въпроса, защото тръгва нещо да се решава, сега ще кажете какво със срокове и размери, но това е може би само една стотна от това, което хората очакват да бъде решено от властта?

 

Бисер Петков: Финансовото слънце, ако използвам Вашата терминология, трябва да грее за всички и да достига финансов ресурс. Неизбежно, при ограничения финансов ресурс, с който разполага държавата, защото тя просто го преразпределя, тя не създава ресурс, неговото използване трябва да се приоритизира. Политиците точно това трябва да правят – какви приоритети да дадат, как да разпределят този ограничен ресурс и как да постигнат най-висока ефективност от неговото използване. Социалната политика се прави основно с бюджетен ресурс, но много помагат и средствата по европейските програми. По отношение на социалната политика това е Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Европейския социален фонд, който насочва средства за политики и мерки в областта на социалната политика.

 

Водещ:  За майките на деца с увреждания тези европейски програми звучат малко абстрактно, нали?

 

Бисер Петков: Не мисля, че звучат абстрактно. Има реални операции, които са адресирани и подпомагат хора с увреждания. Дори в настоящия програмен период има няколко програми, които са адресирани към заетост на хора с увреждания, към обучения, към изграждане на комплексни центрове за грижа на хора с тежки, трайни, множествени увреждания. Това, което желаят и се очаква от хората с увреждания, е да има устойчивост. Тази устойчивост се осигурява с бюджетно финансиране. Както се случи с личните асистенти, които до миналата година се финансираха проектно по ОПРЧР, схема „Независим живот“. От миналата година финансирането се пое от бюджета и така ще продължи и през следващата година. Искането е тази асистентска услуга да е един по-комплексен механизъм на подкрепа, който се нарича лична помощ.

 

Водещ: Хайде, малко по-човешки и в хронология и цифри да обясните какво включва подписания План за действия с протестиращите майки на деца с увреждания и представители на организации на хората с увреждания.

 

Бисер Петков:  Подписалите този План за действие са всички заинтересовани страни, които месеци наред водим разговори по темата, търсим решения, стигаме включително и до напрежение, когато позициите се разминават. Под този План на действие стои и подписа на омбудсмана, който също активно участва в този процес.

 

Водещ:Активното участие на Мая Манолова със знак плюс ли го квалифицирате или със знак минус?

 

Бисер Петков: Категорично със знак плюс.

 

Водещ: Много хора я обвиняват, че тя яха вълната за политически рейтинг.

 

Бисер Петков: Не, аз приемам участието на омбудсмана, не само в случая, но и във всички други случаи в социалната политика, от гледна точка на импулс, принуда, за бързо решаване на въпросите. Имам предвид и случая за децата сираци, за които парламентът гласува в петък  нова помощ в Закона за семейните помощи за деца. Но да се върна на Плана за действие, който беше подписан. Смятам, че той поставя процеса в ситуация, защото има конкретни действия, срокове, които вече се изпълняват. Става дума за срокове за приемане на Закона за хората с увреждания.

 

Водещ: Напомнете ги.

 

Бисер Петков: Вече първият срок изтече и първото действие беше осъществено. Онзи ден беше проведено заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и на него беше подкрепен с голямо мнозинство проектът на Закон за хората с увреждания. Това е много важно, защото този закон е за хората с увреждания и той трябва да има тяхната подкрепа. Това е изключително важно.

 

Водещ: Това го отчитате като голямо и устойчиво ли постижение след  много дълги прения?

 

Бисер Петков: Аз се надявам да бъде устойчиво, бъдещето ще покаже. Този закон решава комплексно проблемите на всички хора с увреждания чрез значително по-сериозна финансова подкрепа за компенсиране на затрудненията и допълнителните разходи, които имат хората с увреждания, чрез акцентиране на индивидуалната оценка на база, на която се установяват потребности, на база на бъдещи мерки, които трябва да бъдат изпълнени, свързани с медицинските изделия, помощните средства. Този законопроект прилага и основни положения от Конвенцията за правата на хората с увреждания, която България ратифицира през 2012 година. разбира се, той първо трябва да стане закон. Следващите стъпки, разписани в плана, са на 17 октомври, следващото заседание на Министерски съвет да се разгледа, след което до края на седмицата да постъпи в Народното събрание, където ще започнат обсъжданията на законопроекта. Надявам се, както е записано в Плана за действие, този законопроект, и законопроекта за личната помощ, който е депозиран отдавна в НС, да бъдат приети. С това голяма част от исканията на хората с увреждания ще бъдат решени. Разбира се, не всички, защото има искания, свързани с медицинската експертиза на уврежданията и т.н. С този законопроект, който правителството изготви, и със законопроекта, който е в Народното събрание, мисля, че ще се даде отговор на основните искания на хората с увреждания, които са поставяни многократно и в продължителен период от време. Надявам се, че сега е дошъл момента да бъдат решени.

 

Водещ: Възможно ли е да се решат веднъж и завинаги тези проблеми?

 

Бисер Петков:  Не е възможно да се решат веднъж и завинаги, защото потребностите на хората с увреждания се развиват и променят. Проблемите са много, едва ли има универсално решение и панацея. Пример е един опит на правителството през 2016 година да реши проблемите на децата с увреждания, увеличавайки значително семейната помощ за родителите, които ги отглеждат. Това обаче не даде очаквания резултат. Напротив, изостри другите проблеми, които бяха поставени по-настоятелно. Мисля че това, което се опитвахме да правим през тези месеци, е да намерим отговор и решение, задоволителни за всички хора с увреждания – не само за протестиращите майки и техните деца, но за всички хора с увреждания, които очакват, макар и да не изразяват така активно своите нужди и очаквания.

 

Водещ: Опозицията критикува министър-председателя за изказването му, че дава още 150 млн. за децата с увреждания.

 

Бисер Петков: Това е, което зависи от министър-председателя и той го направи – да осигури един значителен, допълнителен ресурс за тази политика. Благодарение на тези 150 млн. на практика може да се обезпечат допълнителните права, които законопроектът за хората с увреждания предоставя на хората с увреждания. С тези 150 млн. това, което следващата година ще бъде насочено по законопроекта към хората с увреждания чрез бюджета, възлиза на една сума, която е над 460 млн. Тя е почти двойно по-голяма от тази, която имаме през 2018 година. Ще припомня, че през 2018 г. бюджетът за политиката за хора с увреждания на МТСП беше увеличен  с 81 млн. Ние вече имаме устойчива тенденция на увеличаване на тези средства и това е нещото, което зависи от премиера и от финансовия министър. Без тяхната подкрепа социалният министър не би могъл да осигури това. 

 

Водещ: Казахте, че има програми за стимулиране на заетостта на хората с увреждания и за достъпна среда, но БСП също реагира и каза, че парите за култура са много по-малко от парите за хората с увреждания. Кое е по-важното?

 

Бисер Петков: И двете неща са важни. Отново се връщаме към това, че изкуството на политиката е да приоритизираш и да насочваш ограничения финансов ресурс. Аз не смятам, че трябва така да се разглеждат средствата за хората с увреждания за сметка на тези за култура. В случая, тъй като имаше конкретни очаквания, политики и мерки, които се залагат в законопроекта за хората с увреждания,  тяхното реализиране не беше възможно без допълнителен финансов ресурс. Този финансов ресурс е осигурен и не мисля, че той е за сметка на културата или на която и да е друга сфера.

 

Водещ: Кои други закони са преплетени в този пакет? Примерно Законът за социалните услуги?

 

Бисер Петков:  Да, това е третият законопроект, който е насочен към хората с увреждания, но не само към тях, той е с много по-широк обхват. Радвам се, че този законопроект също е изготвен. Миналата седмица имаше последно заседание на работната група, която подготвяше законопроекта. През следваща седмица той ще бъде предложен за обществено обсъждане.

 

Водещ: Къде му виждате слабите страни?

 

Бисер Петков: Тепърва в общественото обсъждане ще се покажат евентуално слаби страни. Мисля, че този законопроект има много силни страни. Първо той е иновативен.  Предлага нови политики по отношението на планирането, на предоставянето на социални услуги, поставя акцент върху професионалистите в тази сфера – социалните работници. Другият основен акцент е върху качеството на социалните услуги, осигурявайки го чрез стандарти и чрез институция - Агенция за качеството на социалните услуги, която ще следи за това.

 

Водещ:Откъде ще вземете тези съвестни хора, които ще следят дали социалните работници имат сърце?

 

Бисер Петков: Аз съм уверен, че в социалната сфера има много хора, които работят със сърце. Но тези хора трябва да бъдат подкрепени с по-висока оценка на техния труд, с по-висок обществен статус. Смятам, че чрез законопроекта за социалните услуги това ще бъде направено. Този законопроект тръгва своя път към Министерски съвет и Народното събрание. Миналата седмица мина на второ гласуване в комисия и законопроекта за предприятията на социалната и солидарната икономика, който също стимулира заетостта на хора в неравностойно положение. МТСП за няколко месеца изготви три нови законопроекта. Нещо, което смятам, че е резултат от усилията на екипите, които работиха и много бих се радвал, ако всички те до края на годината бъдат приети от Народното събрание.

 

Водещ: Понеже сте министерство и на труда, не само на социалната политика. Непрекъснато има реална нужда и политически искания за повишаване на минималната заплата, на тавана на осигурителния доход, на минималната пенсия. Миналата седмица беше планирано да има Надзорен съвет на Националния осигурителен институт, на който да се гледа бюджета на Държавното обществено осигуряване. Може би там щяхме да получим повече отговори на тези въпроси. Какво е  вашето лично виждане. Трябва ли да се увеличи осигурителният доход, например?

 

Бисер Петков: Заседанието на Надзорния съвет на НОИ, който ще разглежда бюджета на ДОО, ще се проведе утре. Там ще бъдат обсъдени предложенията, които управителят на НОИ внася за следващата година. Конкретно на въпроса. Максималният осигурителен доход е един от основните параметри на пенсионната и осигурителната система общо. Няколко години той не беше променян. Беше на ниво от 2600 лв., въпреки че всяка година от синдикатите се поставя този въпрос. Увеличението на максималния осигурителен доход вкарва допълнително приходи в осигурителната система, не само в Държавното обществено осигуряване, но и в здравно-осигурителната каса, в частните пенсионни фондове, тъй като се увеличава осигурителната база. Той дава възможност и за по-високи пенсии. Последните години минималната работна заплата расте с темпове от порядъка на 10% годишно. Тя е и  минимален осигурителен доход, а в същото време таванът – максималният осигурителен доход, не беше променян. От тази гледна точка, това, което е предложено в проекта на закона за бюджета на ДОО за следващата година, максималният осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лв., макар и нееднозначно да се приема – работодателите са категорично против, но аз мисля, че те са против по-скоро начина, по който беше анонсирано това предложение, има тези позитиви.

 

Водещ: Какви са критиките?

 

Бисер Петков: Критиката не е моя. Критиката идва от работодателските организации, че новината за това предложение дойде след двустранна среща на правителството със синдикалните организации. Тепърва проектобюджетът тръгва своя път на обсъждане. Надзорният съвет на НОИ е първата стъпка. Мисля,ч е всички страни ще изкажат своите позиции, плюсове и минуси на едно или друго предложение. Увеличаването на максималния осигурителен доход пряко се свързва с повишаването на тавана на пенсиите. Над 40 000 пенсионери, две трети от тези, на които пенсиите в момента са ограничени на действащия таван от 910 лв., ще получат по-високи пенсии. Около 146 000 ще плащат по-високи осигурителни вноски, защото ще получават доход, който превишава сегашният таван от 2600 лв.  Говоря за работещите, защото в бюджета на ДОО приходите се осигуряват от работещите, а разходите отиват основно към пенсионерите. Разбира се, има и краткосрочни плащания по рискове, които работещите понасят, когато са безработни, когато са по болест.

 

Водещ: В качеството Ви на предишен председател на НОИ – докога държавата ще субсидира пенсиите?

 

Бисер Петков:  Едва ли ще стигнем момент, в който  държавата ще спре да субсидира пенсиите. При тези нива на осигурителната вноска, при това съотношение между работещи и пенсионери и тенденциите, и прогнозите, няма да се стигне до този момент. Бюджетът винаги ще подпомага и покрива недостига в Държавното обществено осигуряване. Въпросът е това да е в поносими размери. Това, което вече може да се каже, че се очертава като тенденция, е намаляване дела на финансиране от бюджета. В момента за следващата година около две трети от разходите ще се покриват с осигурителни вноски. Държавната субсидия в момента е около 4 млрд., догодина ще бъде с 250 млн. по-малко. Вече имаме тенденция на стабилизиране.

 

Водещ: Какъв ще бъде бюджетът на социалното министерство тази година?

 

Бисер Петков: По-голям от миналогодишния. Не мога в момента да съм категоричен. Това, което към момента е сигурно, е със 150 млн. повече за хора с увреждания, с 40 млн. повече за целеви помощи за отопление. Така че от порядъка на 200 млн. повече.

 

Водещ: Благодаря за разговора.

 

Бисер Петков:  И аз благодаря.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin