Бисер Петков: Реформата на политиките за хората с увреждания ще продължи


Бисер Петков: Реформата на политиките за хората с увреждания ще продължи



БНТ, "Сутрешен блок", 05.12.2018 г.

 

Водещ: На второ четене в парламента влизат днес Законът за хората с увреждания и Законът за личната помощ. До окончателното им приемане палатките на майките на деца с увреждания остават. Майките ще са вътре в зала и ще следят дали всичко ще се приеме както е обещано, но очакват изненади, както винаги. Това ми каза вчера една от най-активните майки Вера Иванова, които през последните месеци се борят за по-справедлив живот за децата си. Равносметката на тази, изпълнена с протести и обрати, година сега от социалния министър Бисер Петков. Здравейте!

 

Бисер Петков: Здравейте!

 

Водещ: Такава беше годината, нали?

 

Бисер Петков: Да. Напрегната година, но се надявам да завърши с удовлетворяващ всички страни резултат, т.е. днес Българското народно събрание да приеме двата законопроекта – за хората с увреждания и за личната помощ, без изненади. Това, което е гласувано в съответните комисии, смятам, че ще бъде подкрепено и в пленарна зала. Другото, което бих искал да добавя е, че днес в дневния ред на заседанието на Министерски съвет е включено разглеждане на законопроекта за социалните услуги – третият законопроект от пакета закони, който изцяло формира новата правна рамка за хората с увреждания и въобще за по-широк кръг от хора, които са в уязвимо положение.

 

Водещ: Дано да няма изненади. Майките ще бдят в залата това да стане. Очакваме вече и палатките да изчезнат от парламента, ако всичко мине наред на тази финална права. Оказва се обаче, че те ще бъдат пренасочени на друго място – пред здравното министерство, защото по думите им всичко, което успяхте заедно да направите е една огромна крачка напред, но ТЕЛК-овите решения остават, базата остава и оттук нататък в наредбата за медицинската експертиза трябва да бъдат направени други промени. Тя пък е под шапката на здравното министерство, т.е. какво ни очаква оттук нататък, г-н Петков?

 

Бисер Петков: Получи се така, че, може би, промените тръгнаха отзад напред по отношение на права, придобивки, които са на база на експертното решение на медицинската експертиза. Тук искам да направя едно важно уточнение, че стъпки за промяна в медицинската експертиза бяха направени с измененията в наредбата за медицинската експертиза, които бяха гласувани от българското правителство и са в сила. Там се промени начина на оценка. Имаше промени и по отношение на ТЕЛК-овите състави, но амбициите и предложенията на майките на деца с увреждания са за една по-цялостна реформа в медицинската експертиза, която те ще отстояват като следваща стъпка в тяхната борба за цялостна промяна.

 

Водещ: Те казват, че тяхната борба продължава. Двата закона – за хората с увреждания и личната помощ, не уреждат  ТЕЛК-овите решения. Това, което Вие казвате, че се е започнало отзад напред. Защото в крайна сметка промените се базират на тези ТЕЛК-ови решения – и индивидуалната оценка на потребностите и интеграционните добавки? Предстои ли окончателно този въпрос да бъде разрешен догодина? Как мислите Вие? Мислите ли, че ще се случи, така очакваната, промяна, свързана с порочните практики с ТЕЛК-овете?

 

Бисер Петков:  Мисля, че реформата ще продължи и това, което постигаме тази година, ще се затвърди през следващата. Искам да върна лентата назад и да припомня, че още в края на миналата година през месец октомври в качеството си на министър на труда и социалната политика внесох в Народното събрание концепция за въвеждане на експертиза на работоспособността. По същество тя беше насочена към реформа на експертизата, на базата, на която се оценява степента на увреждането и трайно загубената или съхранена работоспособност. Тя не получи подкрепа, нито от политическите сили в парламента, нито от хората с увреждания. Имаше заявено намерение на правителството да започне такава реформа. Надявам се, че макар и по-късно, тя ще се случи.

 

Водещ: Предстои да разберем. Това, което знаем е, че палатките ще ги има и догодина. Да уточним един формален въпрос, който е много важен за майките на деца с увреждания – кой и кога трябва да подава заявления за новата финансова подкрепа, която стартира от януари догодина?

 

Бисер Петков: На новата месечна финансова подкрепа, която се регламентира в Закона за хората с увреждания, ще имат право всички хора с трайни увреждания, които имат над 50% вид и степен на увреждане или  трайно загубена работоспособност. Те ще трябва да подават заявление до Агенциите за социално подпомагане, за да им бъде отпусната тази подкрепа, защото кръгът им на практика се разширява. До момента Агенцията за социално подпомагане изплащаше т.нар. интеграционни добавки по силата на действащия Закон за интеграция на хората с увреждания. Те бяха в размери, обвързани с гарантирания минимален доход – 15 или 20 % от гарантирания минимален доход. Сега месечната финансова подкрепа гарантира тези 152 млн. лева, които сега се изплащаха под формата на интеграционни добавки, допълнителните 150 млн. лева, които бяха предоставени по бюджета на Министерството на труда и социалната политика и един ресурс от 133 млн. лева, който е бюджетът на Държавното обществено осигуряване и служи за изплащане на т.нар. четвъртинки социално-инвалидни пенсии. Те бяха спрени през 2015 г., но отпуснатите дотогава продължават да се изплащат в замразен размер. Сега новата политика по отношение на финансовата подкрепа на хората с увреждания се обвързва за първи път с линията на бедност, която отразява разходите за живот и се актуализира ежегодно. Това предполага и актуализиране на сумата на месечната финансова подкрепа. Тя е диференцирана в 5 степени в зависимост от вида и степента на увреждане, като хората в най-затруднено положение, които нямат възможност да получават доходи от труд, т.е. получават само социална инвалидна пенсия, ще получават най-големия размер. Той е определен в 57% от линията на бедност, което е около 200 лева за 2019 г. Така че с тази промяна се решава проблемът, който особено остро възникна след 2016 г., когато беше увеличена значително подкрепата на децата с увреждания, които са с най-висока степен на увреждания и се получи рязко намаляване на финансовата подкрепа след навършване на пълнолетие. Този проблем се адресира с увеличаване на финансовата подкрепа, като в законопроекта са разписани и целеви помощи, които са, примерно, за покупка на моторно превозно средство, за приспособяване на жилища на хората с увреждания. Първоначално обаче, докато влезе в сила новата оценка на индивидуалните потребности, която е разписана в законопроекта, хората ще имат право на тази подкрепа, без да им е направена индивидуална оценка. След 1 януари те трябва да заявят това със заявление и декларация. Срокът не е регламентиран, но би трябвало това да стане в рамките на първото тримесечие, за да могат да получават регулярно финансовата подкрепа, която ще бъде месечна.

 

Водещ: Да направим сега Вашата равносметка. Отдъхвате ли си вече на финала на окончателното гласуване на двата закона, на финала на годината? Цялата година беше белязана за Вас като министър от протести и борба. Подадохте и оставка, после се оказа, че майките искат да останете на поста. Какво си казвате сега на финала?

 

Бисер Петков: Изпитвам удовлетворение, че тази съвместна работа, в която посветиха усилия немалко хора и от страна на майките, и екипът на омбудсмана, самият омбудсман, колегите от правителството, в Народното събрание, има своя положителен завършек, който мисля, че е удовлетворителен за всички.

 

Водещ: Доволен ли сте?

 

Бисер Петков: Давам си сметка, че това е само първата крачка и че работата трябва да продължи с още по-интензивни темпове, защото след приемането на законопроектите следва приемането на подзаконовите нормативни актове, които произтичат от тези закони, за да може реално те да се прилагат. В крайна сметка, хората ще бъдат удовлетворени, когато получат това, което е записано в закона и започнат да получават подкрепа - не само финансова, но и под формата на социални услуги и по-добро обслужване от страна на институциите. Мисля, че не е време за фанфари, т.е. свършено е нещо, което много години не е било възможно да бъде постигнато, но тепърва има още много работа.

 

Водещ:  Да погледнем към всички други. Държавата остава ли длъжник догодина на 21 000 пенсионери, които ще имат таван на пенсиите, а заслужават и са си изработили по-високи пенсии, на над 1,200 000 пенсионери, които и догодина ще взимат минимални пенсии и които са далеч от линията на бедността? На кого още остава длъжник държавата догодина?

 

Бисер Петков: Не мисля, че терминът длъжник е за държавата, защото в случая говорим за осигурителна система, според която би трябвало да получаваш това, което си внесъл. По отношение на тези 21 000 пенсионери, на които пенсията им ще продължава да бъде ограничена на новия по-висок максимален размер, който от 1 юли става 1200 лева - да, може да се каже, че държавата не плаща това, което те са си заслужили. Тук искам да каже, че над 40 000 от пенсионерите, на които пенсията им сега е ограничена от максималния размер, ще получат пълния й размер. Така че тук имаме стъпка в положителна посока. По отношение на хората, които получават минимална пенсия, трябва да кажа, че чисто актюерски погледнато, тази пенсия е приравнена на минималния размер, т.е действителният размер, който е изчислен по пенсионната формула, е по-нисък.

 

Водещ:  Да ни кажете просто, човешки 348 лева ще бъде линията на бедността, 219,43 лева ще получават над милион човека. Вие осъзнавате ли какво е всъщност това живеене?

 

Бисер Петков: Аз имам близки хора, които живеят с този доход и знам, че е трудно.

 

Водещ:Вчера излезе и една статистика на Евростат, че 20% от парите си българите дават за храна. Представяте ли си колко остава?

 

Бисер Петков:Тези възрастни хора живеят благодарение на това, че голяма част от тях продължават да се трудят и добавят към пенсията си трудов доход и благодарение на своите синове, внуци, които ги подпомагат. Аз не отричам факта, че пенсиите в България са ниски, но и доходите като цяло в България са ниски. Имам предвид трудовите доходи, а пенсиите са заместващ доход, всъщност са функция на това, на което си се осигурявал.

 

Водещ:  Към финала, от кое оставате недоволен, изпращайки тази година?

 

Бисер Петков: Тази година, както отбелязахте в началото на разговора, беше под знака на реформиране на политиките за хората с увреждания и мисля, че тук беше направено много. Опитахме се да бъдем активни във всички сфери, в които министерството има своята компетентност. Водехме социалния диалог със социалните партньори. Не успяхме, за съжаление, да стигнем до подписване и съгласие по споразумение  за определяне на минималната работна заплата, по което се работи много отдавна. Остават някои различия, въпреки декларираното желание, че такъв механизъм трябва да съществува. Работихме и в други сфери, като ще припомня, че през лятото една работна група, която се водеше от МТСП, подготви проект на закнодателни промени за регламентиране на фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове, от втория стълб на нашата пенсионна система. Работихме и по отношение на развиване на политиките за заетостта, за улесняване на вноса на работници от трети държави и в подкрепа на работодателите в решаване на проблемите на пазара на труда.

 

Водещ: Съвсем накрая, това поощрение към най-бедните, тези 40 лева коледни добавки, кога ще си ги получат хората?

 

Бисер Петков: От 7 декември Националният осигурителен институт започва изплащането на декемврийските пенсии, към които ще бъдат изплатени и коледните добавки за всички пенсионери, чиито размер на пенсията е до 348 лева включително.

 

Водещ: Благодаря Ви! Това е едно малко потупване по рамото в края на годината за тези хора.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin