Бисер Петков: Обещанието за ръст на заплатите не е предизборно


Бисер Петков: Обещанието за ръст на заплатите не е предизборно



Интервю за предаването "Тази сутрин", БТВ - 14.02.2019г.

 

Водещ: Добро утро!

 

Бисер Петков: Добро утро!

 

Водещ: Като продължение на предишните теми в предаването, можем ли да попитаме колко е Вашата заплата?

 

Бисер Петков: Честно казано не знам. Вие преди малко казахте колко ще бъде, така че не мога да бъда по-конкретен.

 

Водещ: Често се спекулира с темата, че заплатите на депутати и министри се повишават автоматично и това дразни хората, защото не е заложено и за техните заплати?

 

Бисер Петков: Заплатите за четвъртото тримесечие имат сезонна компонента, т.е. обикновено през месец декември се изплащат допълнителни възнаграждения и има по-висок ръст на заплатите. Искам да отбележа, че има и случаи, в които намаляват.

 

Водещ: Нали се сещате как звучи увеличение на заплатата с 300 лева на човек, който взима минимална заплата?

 

Бисер Петков: Да, разбирам го, но бих искал да акцентирам върху една трайна тенденция на нарастване на заплатите в България, която данните на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие, потвърждават. През месец декември миналата година за първи път средната работна заплата минава 1205 лева. Средномесечната заплата за четвъртото тримесечие на миналата година достига 1171 лева , което е с близо 7% повече от същия период на 2017 г.

 

Водещ: Отчита се такова повишение, но много често казваме, че средната работна заплата не е масовата заплата за хората?

 

Бисер Петков: Да, не е масовата, защото като всяка една средна тя отчита и най-ниските и най-високите заплати, но в IT сектора, в телекомуникациите средната заплата достига 3000 лева. Разбира се, има и сектори като хотелиерство и туризъм, в които заплатите са малко над минималната.

 

Водещ: Това, може би, изкуствено повишава средната работна заплата на фона на хората, които получават съвсем други пари в края на месеца. 650 евро минимална работна заплата в Гърция? Къде сме ние, къде е Гърция, която уж беше в криза?

 

Бисер Петков: Отново искам да подчертая, че в България доходите на работещите нарастват  и това е политика на правителството, което като инструмент използва основно минималната работна заплата и всички други политики, които стимулират заетостта и увеличаването на доходите от труд.

 

Водещ: Все още оставаме в дъното на класациите. Пазарът има нужда от кадри, ние казваме, че няма кадри, че хората отиват да работят в чужбина за по-високо заплащане. Това сякаш  не се отчита от бизнеса, за да повишат доходите и хората да се чувстват по-добре платени?

 

Бисер Петков: Мисля, че вече се отчита от бизнеса и това, че работодателите заявяват, че ще увеличат заплатите за 2019 г. с двуцифрен ръст го показва. Това е императив на практика - цената на труда расте и заплатите се повишават в условия на недостиг на работна ръка в България.

 

Водещ: Драстично е като гледаме резултатите в Гърция и това, че те и след криза повишават минималната работна заплата и тя става 650 евро?

 

Бисер Петков: Нашата минимална работна заплата също беше повишена и то с близо 10%.

 

Водещ: Да, само че е същата сума, но в лева. Владислав Горанов каза, че вдигането на заплатите е неизбежно, а Бойко Борисов обеща вдигане на заплатите в бюджетната сфера с 10% през следващата година. Това предизборно ли е в година на два пъти избори?

 

Бисер Петков: Не мисля, че случващото се увеличение на заплатите е предизборно, напротив то е закономерно. Резултат е от процеси, които и правителството, и икономиката преживяват.

 

Водещ: По темите за хората със специални потребности Вие казвате, че около 60% от хората, които работят в социалните услуги, получават минималната работна заплата, която не ги стимулира?

 

Бисер Петков: Финансирането на социалните услуги, които са държавно делегирани дейности, става на основата на т.нар. стандарти, които държавата ежегодно осъвременява. През тази година стандартите средно са увеличени с 13% и разходите, които държавата дава за тази дейност, също се увеличават. Ръстът на минималната работна заплата, който е с около 10%, води до това, че повишаването на минималната работна заплата доближава или изравнява това на заетите в социалните услуги. Това е един проблем, който се дискутираше на проведената онзи ден среща на Националното сдружение на общините, защото местните власти са доставчик на социални услуги.

 

Водещ: Същият проблем го има и при медицинските работници. Минималната работна заплата се доближава до тази на медицинските сестри?

 

Бисер Петков: В някои сектори това го има и затова обсъжданият ръст на стандартите за услугите е по-висок от този, който е на минималната работна заплата, за да може да доведе не само до покриването на увеличението на минималната работна заплата, но да осигури и ръст на тези, които са над нея.

 

Водещ: Съгласете се, че наистина не е справедливо хора, които са полагали много повече усилия да се образоват, да получават минимална заплата, която е близка до тази на работник, който може и да не е образован?

 

Бисер Петков: Да, така е и затова работим този проблем да бъде решен.

 

Водещ: Кога се очаква нарастването на финансирането на социалните услуги?

 

Бисер Петков: То е ежегодно. Тази година в бюджета са предвидени с над 30 млн. лева повече. 260 млн. лева е сумата, с която държавният бюджет ще финансира социалните услуги, които общините осъществяват. Процесът на планиране започна и за следващата година, когато  отново очакваме да имаме ръстове от порядъка на 15%.

 

Водещ: От началото на април трябва да започне оценяването на хората с увреждания, а от 1 септември да се финансира и личната помощ. Това ли ще е интервалът, в който ще бъдат оценени всички хора, които имат необходимост от това?

 

Бисер Петков: Активно се работи по Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания и методиката за индивидуална оценка на потребностите. Те трябва да бъдат приети до края на първото тримесечие, за да може от началото на април да започне самата оценка. Първата мярка, която вече беше приведена в действие от новоприетия Закон за хората с увреждания, е изплащането на новата месечна финансова подкрепа, което започна от 12 февруари за месец януари. По данни на Агенцията за социално подпомагане тя е начислена на 575 000 души и голяма част от тях, които я получават по банков път, вече са я взели. Тази финансова подкрепа вече е в по-високи размери. Тя консолидира месечните добавки за транспорт, информационни разходи, които част от хората с трайни увреждания получават.

 

Водещ: Имаше ли объркване в хората?. В началото на годината коментирахме с Вас тези финансови подкрепи към пенсионерите, които получаваха инвалидни добавки, че ще бъдат извадени от пенсиите им през януари и трябваше ли много хора да подават документи за тези добавки към Агенцията за социално подпомагане?

 

Бисер Петков: Опитахме се по всякакви канали да информираме хората какви са техните права, за да не се притесняват. Ако е имало такова притеснение, то трябва да е отпаднало със започването на изплащането на помощите. Данните на Агенцията за социално подпомагане показват, че за месец януари повече от 78 000 човека са получили тази помощ за първи път, т.е. те досега не са имали право на такава помощ. На практика новият закон разширява обхвата. Помощта е получена и изплатена на 575 000 души, като приблизително 400 000 са получили по-висока финансова подкрепа от тази, която са получавали по силата на предишния закон. Сега помощта за първи път е обвързана с линията на бедност и това предполага нейното ежегодно актуализиране, докато досега беше обвързана с гарантирания минимален доход. За месец януари сумата, която е платена за тази финансова подкрепа, е с над 20 млн. лева повече от това, което беше платено за месец декември. Това е осезаемо по-висока финансова подкрепа за всички хора с трайни увреждания над 18 години.

 

Водещ: Как приемате новините от последните седмици за акциите на прокуратурата срещу измамите с ТЕЛК-ове?

 

Бисер Петков: Приемам ги като необходими и адекватни, като засилен контрол над териториалните експертни лекари. Това е процес, който постоянно протича.

 

Водещ: Явно има вратичка в закона, която позволява да се спекулира и цели села да се оказват болни от едно и също нещо. Това не е ли създавало съмнение у хората в комисиите?

 

Бисер Петков: Всяка една система, която дава права на хората с увреждания, предполага корупционен риск. Той трябва да се намалява чрез това, което се прави и чрез промени в наредбата за медицинска експертиза. Водещо е министерството на здравеопазването, което обяви какви промени ще се направят.

 

Водещ: Нещо, което обсъждате с Вашите партньори в тристранния съвет, е Кодексът на труда. Да се регламентира възможността за социалните партньори да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година до 300 часа. Какво означава това и дали е повече в подкрепа на бизнеса и работодателите, отколкото на работещите?

 

Бисер Петков: От началото на годината водим интензивен диалог със социалните партньори за договаряне на промени в Кодекса на труда, които ще получат подкрепата на всички страни в социалния диалог. От началото на годината са проведени три срещи с ръководствата на национално представителните организации. Министерството на труда и социалната политика представи свои предложения за изменение и допълнение на Кодекса и съответно получи от социалните партньори техните предложения.

 

Водещ: Промените, които се предвиждат са големи. Част от тях са извънредният труда да бъде до 300 часа.

 

Бисер Петков: В момента извънредният труд в Кодекса на труда е забранен, но се допускат изключения в определени ситуации. Има определени лимити, т.е. горни граници за прилагането му в определени времеви периоди. В ситуация, когато повече работа трябва да се извършва от по-малко хора в нашия пазар на труда, се поставя въпросът да се повиши допустимият обем часове извънреден труд в рамките на една година. Това, което министерството предлага, ако се възприеме това увеличение от 150 на 300 часа в рамките на година, то да става само на база колективен трудов договор. Социалните партньори трябва да договорят в рамките на колективния трудов договор, че би могло в даденото предприятие, бранш, да се увеличи лимитът на извънредния труд за година.

 

Водещ: Това ще ощети ли работещите, защото БСП ви обвиняват, че е изцяло в подкрепа на работодателите?

 

Бисер Петков: Не мисля, че една или друга мярка трябва да се отнася в подкрепа на работодатели или синдикати. Този подход не е резултатен и продуктивен. Това, което се предлага от МТСП, е да се отчитат позциите и на двете страни. Разговорите по тези предложения продължават в рамките на работна група, в която са представени всички страни. За този пакет промени срокът е до края на месец март.

 

Водещ: Отказахте ли се увеличението на заплащането на нощния труд, който в момента е 0.25 ст. на час?

 

Бисер Петков: Допълнителното възнаграждение за  нощен труд не е част от Кодекса на труда. Този въпрос се регламентира от подзаконов акт. Това е наредбата за структурата и организацията на работната заплата, затова в рамките на дебата за Кодекса на труда този въпрос няма да бъде разгледан.

 

Водещ: Нещо, което предизвика много коментари, особено в социалните мрежи – Националната стратегия за детето и родителските права. Темата за шамарите беше засегната от църквата, тя после даде заден ход, но намесва ли се държавата в отношенията на семейството, така че детето да е собственост повече на държавата, отколкото на родителите си, ако може да го обрисуваме по този начин?

 

Бисер Петков: Проектът на Национална стратегия за детето,който миналия месец беше на обществено обсъждане, привлече голям обществен интерес и това е нормално. Тази стратегия чертае развитието на бъдещите поколения българи за следващите 11 години. 134 позиции, становища и коментари бяха получени както от отделни граждани, така и от организации. Анализът им показва, че по-голяма част от тях подкрепят стратегията. В медийното пространство обаче получиха по-голям отзвук тези, които не я подкрепят. Разбира се, всички становища ще бъдат разгледани. Това е смисълът на общественото обсъждане. Държавата има роля да подпомага родителите и аз мисля, че стратегията е насочена в тази посока. Основното право и отговорност да възпитават децата е на родителите и това е конституционна норма. Целта на стратегията е да осигури на всяко дете, във всеки етап на неговото детство да развива своя потенциал в една сигурна и насърчаваща го среда. В преобладаващата си част тази среда е семейна, а държавата има ролята да подпомага семействата. Ако говорим за начините на възпитание, целта е не да се санкционират родителите, а да се покаже, че има и позитивни начини за възпитание, които са по-ефективни, защото в изследвания самите родители казват, че шамарите са неефективни.

 

Водещ: От средата на годината ли ще получават хората по-високите си пенсии с таван 1200 лева?

 

Бисер Петков: Да, от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2018 г., ще бъдат увеличени с 5,7% , а таванът на пенсиите ще бъде увеличен с по-голям процент – от сегашните 900 лева ще станат 1200 лева.

 

Водещ: Благодаря много за това участие на социалния министър Бисер Петков.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin