Бисер Петков: Няма хаос по отношение на пенсиите


Бисер Петков: Няма хаос по отношение на пенсиите



Още от деня, БНТ

 

Водещ: При нас е социалният министър Бисер Петков. Здравейте!

 

Бисер Петков: Здравейте!

 

Водещ: Има напрежение в управляващата партия и около Вас като социален министър заради хаоса с пенсиите, който се създаде. Днес беше внесено предложение за промени в Кодекса за социално осигуряване, стана ясно, че ще важат и двете формули за изчисляване на пенсията. Нека обясним на хората, които са си получили писмото за 2018 г., за пенсиониране, какво трябва да знаят и то окончателно ли е?

 

Бисер Петков: Не мисля, че има хаос около пенсиите. Това, което трябва да знаят бъдещите пенсионери, които ще се пенсионират през 2019 г., защото те са най-заинтересовани, е,че от 1 януари тази година са в сила промени в Кодекса за социално осигуряване. Според тях един от елементите на пенсионната формула, по която се изчислява пенсията – индивидуалният коефициент се изчислява по нов начин. Взима се доходът от 2000 г. до годината на пенсиониране и на база на него се изчислява индивидуалният коефициент. Тъй като детайлният анализ на Националния осигурителен институт (НОИ), който беше оповестен миналата седмица, показа, че при пенсионерите, на които им предстои пенсиониране през 2019 г., ще има случаи, в които ще има засегнати неблагоприятно от това, се наложи тази промяна, която дава възможност за избор по коя формула да бъде изчислена пенсията. Тя беше направена за дни и днес беше внесена като законопроект в Народното събрание. Съгласно внесения законопроект се дава правото на избор на бъдещите пенсионери при заявяване на желание да им бъде отпусната пенсия да могат да изберат пенсията им да бъде изчислена по стария ред, действал до 2018 г., т.е. при изчисляването на индивидуалния им коефициент ще могат да изберат трите си най-добри години от последните 15 г. преди 1997 г., както и трите години от 1997 г. до 1999 г. Ако те пожелаят пенсията им да бъде изчислена с дохода от тези години, трябва да представят и съответните документи, защото в НОИ няма данни за периода преди 1997 г.

 

Водещ: Сега някои ще възкликнат „Защо ние трябва да сме потърпевши, че държавата не си е свършила работата и няма регистър“?

 

Бисер Петков: Не мисля, че има потърпевши от новата промяна, защото това беше начинът на пенсиониране и досега. Всяко едно лице при пенсиониране трябваше да предостави удостоверение за пенсиониране за трите най-добри години преди 1997 г. и това затрудняваше хората, особено в случаите, когато предприятията, в които са работили, са прекратени. Един от мотивите да се предложи тази промяна, която влезе в сила от началото на годината, е както да се облекчат бъдещите пенсионери, така и служителите на НОИ. Така самото пенсионно производство се облекчава и се развива на база данни, които са в електронния регистър. Също така се предотвратяват нередности.

 

Водещ: Те така или иначе съществуват нередности. Виждаме НОИ – Силистра, а президентът на КТ „Подкрепа“ каза, че до Вас е изпратил сигнал за фалшиви трудови книжки, т.е. това е една система, която е „пробита“?

 

Бисер Петков: Има проблеми в тази система, съответно правоохранителните органи и самата система имат контролни механизми, които се засилват, за да противодействат на тези опити за злоупотреба. Всяка една система, която дава права, като ТЕЛК и пенсионната система, е подложена на риск.

 

Водещ: Гарантирате ли, че с тази възможност за избор до 2023 г. няма да има ощетени хора?

 

Бисер Петков: Да, ако бъдат приети внесените днес промени, не би трябвало да има ощетени пенсионери.

 

Водещ: Възможно ли да има съпротива в парламента? Какви са нагласите?

 

Бисер Петков: Не мога да кажа, защото законопроектът беше внесен днес и още не са започнали обсъжданията по него. Предстои да бъде обсъден в парламентарните комисии, вероятно в Националния съвет за тристранно сътрудничество, така че ще се чуе, но през тези дни, когато тази тема беше широко дискутирана, това беше най-често предлаганото и очаквано решение.

 

Водещ: Коефициентът за тежест на година стаж от 1,2 остава, нали? Той трябваше да се вдигне до 1,5, за да може пенсията да стане 70% от доходите, както е в другите държави, а при нас все още е 40%. Защо не се вдига?

 

Бисер Петков: Да, от началото на тази година е 1,2. 2015 г., когато беше извършена една параметрична реформа в пенсионната ни система, беше предвидено плавно повишаване на тежестта на година осигурителен стаж от 1,1 до 1,5. С промените от края на миналата година нарастването спря на 1,2, като една от причините да не продължи повишаването е, че с увеличаването му се разширява още по-широко ножицата между старите и новите пенсии. Знаете, че един от проблемите, който се поставя, е изоставането на старите пенсии, защото те се осъвременяват, но като цяло при равни други условия, една новоотпусната пенсия е в по-голям размер от една стара.

 

Водещ: Какво излиза с това – „Хайде, да бъдем равни в бедността“?

 

Бисер Петков: Новите пенсии ще растат. Те растат и от това, че средномесечният осигурителен доход за последните 12 месеца расте. За съжаление, е нереалистично и при коефициент от 1,5 да се постигне заместване 70%.

 

Водещ: Нали знаете, че битува едно мнение по повод на това, че не се осъвременяват пенсиите, което твърди, че пенсионерите се ощетяват, за да се спестят едни стотици милиони левове?

 

Бисер Петков: Трябва първо да уточним какво се разбира под осъвременяване на пенсиите, защото така както е по чл. 100 в Кодекса за социално осигуряване по швейцарската формула се извършва всяка година от 1 юли. Тази година също се предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2018 г., да бъдат осъвременени с 5,7%. Това е принцип, който се прилага в българското законодателство. Ако имаме предвид осъвременяване, преизчисляване с нов осигурителен доход на старите пенсии, това е мярка, която се коментира, но тя изисква един по-сериозен ресурс от 1,3 млрд. лева, в зависимост за коя година ще се избере средния осигурителен доход. Така че това, за което говорите, е по-скоро намаляване на дефицита във фонд „Пенсии“, което беше една от целите на извършената параметрична реформа, защото тя се изразяваше в увеличаване на възрастта и имаше нарастване и на размера на осигурителната вноска за пенсия от 17,8 на 19,8. Всичко това доведе до намаляване на дефицита, т.е. това, което държавата внася в пенсионния фонд и доведе до по-добра финансова ситуация във фонда и по-малка зависимост от държавния бюджет. В една пенсионна система винаги трябва да се търси баланса между адекватността на пенсионните плащания и финансовата устойчивост.

 

Водещ: Ще издържи ли системата на предоставянето на избор на пенсионерите?

 

Бисер Петков: Да, финансовият ефект от тази мярка е пренебрежимо малък на фона на общия размер на разходите за пенсии, които са около 10 млрд. лева. Според оценката това би струвало около 13-14 млн. лева за 2019 г.

 

Водещ: Добре, сега за правилника на Закона за хората с увреждания. Вчера имаше една среща между социалните партньори, в която имаше напрежение. Работодатели и синдикати не харесаха правилника. Основните забележки, които се очертаха са, че индивидуалната оценка на хората с увреждания ще се прави от социалните работници и  това нещо трябва да влезе в сила след няколко дни? 

 

Бисер Петков: Социалните партньори като цяло не харесаха Закона за хората с увреждания, а правилника за прилагане на закона няма как да излезе извън рамката на самия закон. Ние се опитахме да се съобразим с основните критики, които чухме при обсъждането на Националния съвет за хората с увреждания и в НСТС. Например, съобразихме се с критиките на работодателските организации, че при първоначалния проект на правилника бяха предвидени изисквания да се предоставят данни, за да се изчисляват квотите, които те възприеха като допълнителна тежест и това отпадна. Съобразихме се и с възражението на синдикатите, че се дописва законът като се предоставя като алтернативна мярка на работодателите да сключват договори с други работодатели за изпълнение на квотите за назначаване на хора с увреждания. Има чуваемост, но сроковете бяха зададени в закона, а Законът за личната помощ и за хората с увреждания бяха писани под натиск и затова в тях бяха заложени едни много кратки срокове. Съобразявайки се с тях, мисля че колегите експерти направиха и невъзможното, за да бъдат готови. 

 

Водещ: Това, че са писани под натиск нали не е оправдание?

 

Бисер Петков: Не, обяснявам защо сроковете са кратки, защо няма време за обучение на хората, които ще извършват индивидуалната оценка на хората с увреждания и защо правилникът се приема на 27 март, а трябва да влезе в сила от 1 април.

 

Водещ: И пак нещо важно ще се оправя и променя в крачка?

 

Бисер Петков: В методиката, по която ще се извършва индивидуалната оценка, се записа като заключителна разпоредба, че след 3-месечното й прилагане ще се направи анализ на въздействието й и ако е необходимо ще се коригира, защото си даваме сметка, че нещо ново за българската практика крие рискове, ако няма период на тестване. Надяваме се, че на базата на един сериозен анализ от приложението на методиката ще могат да се предприемат корективни действия. В този месец на обществено обсъждане се работеше в тесен диалог с организациите на хората с увреждания, за да се направи методика, която да дава възможно най-обективни оценки, но всичко зависи от хората, които ще я прилагат – социалните работници.

 

Водещ: Социалните работници са нископлатени и неквалифицирани за това, което им възлагате в момента като работа и тези хора се озовават в „небрано лозе“?

 

Бисер Петков: Нека припомня, че и до сега индивидуалната оценка, на базата на която се отпускаха интеграционните добавки, се правеше от социални работници. Новото е, че сега се структурираха специализирани звена, които ще се занимават основно с това. Във всички дирекции „Социално подпомагане“ хората би трябвало да се специализират в тази дейност, а това, което е предвидено като преходна разпоредба в Закона за хората с увреждания е от 2021 г. тази дейност да премине към Държавна агенция за хората с увреждания. Тъй като тези промени трябваше веднага да започнат да се прилагат, една институционална промяна криеше рискове. Така че това е преходен период, в който индивидуалната оценка ще се извършва от тези звена. Надявам се да се натрупа опит и в бъдеще тя да се подобрява.

 

Водещ: Благодаря за коментара, но на заден план си мисля, че ако тези трусове, които тресат ГЕРБ, минат в парламента или се отразят и върху кабинета, ще окажат влияние и на предложените от Вас промени. Притеснен ли сте?

 

Бисер Петков: Ако говорим за криза, тя е овладяна с предприетите действия и нямам притеснения за работата на кабинета.

 

Водещ: Благодаря!

 





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin