Бисер Петков: Издърпването на ухо не може да бъде причина за отнемане на дете


Бисер Петков: Издърпването на ухо не може да бъде причина за отнемане на дете



11 юни, Нова ТВ „Здравей, България“

 

Водещ: Добро утро, министър Петков. Виждам, че исканията на хората, които протестират срещу стратегията за детето, са преминали в страх, че през законите се вкарват същите неща, които бяха спрени от стратегията. В какви случаи може да има отнемане на дете?

 

Бисер Петков: Искам отново да потвърдя, че проектът за Националната стратегия за детето 2019-2030 е оттеглен. По стратегията не се работи и по никакъв начин по законодателни или общонормативни промени не се прокарват принципи и положения от проектостратегията. Основанията за отнемане на дете не са променяни от 2003 г., когато са записани в чл. 25 от Закона за закрила на детето и те са в случаите, когато грижата за детето е неглижирана, детето е поставено в риск или насилвано. Това са изброените в закона основания, при които като крайна мярка се предприема извеждане на детето от семейството.

 

Водещ: Може ли, ако някой сигнализира, че е видял съседа си да издърпа ухото или да удари шамар на детето си това да е повод за взимане на детето от семейството или за проверки и т.н.?

 

Бисер Петков: Мисля, че такива битови случаи, интерпретирани в публичното пространство, доведоха до това разбиране на проекта на стратегията и тази публична реакция, която беше причина за нейното оттегляне. На конкретния пример, който дадохте, отговорът е - не би трябвало, но искам да подчертая, че всеки от нас има задължение за съдействие, т.е. когато по някакъв начин му стане известно, че дете се нуждае от закрила, трябва да сигнализира компетентните органи. Това обаче е несъстоятелна причина за отнемане на деца. Всеки може да прецени, че дете се нуждае от закрила и да подаде сигнал, но тук е ролята на органите на „Закрила на детето“, които са изброени в закона – Държавна агенция „Закрила на детето“, отдел „Закрила на детето“ към дирекциите за „Социално подпомагане“, няколко министри, кметовете на общини. Тяхната роля е да преценят дали наистина едно дете е в риск и дали се нуждае от работа със семейството – педагогическа или психологическа подкрепа, защото водещите мерки за закрила на детето в България са подкрепящите мерки.

 

Водещ: Чухте ли тези коментари: „Защо ще се дават пари на приемни семейства да отглеждат деца, вместо тези пари да се дадат на бедните им родители да си ги гледат сами“?

 

Бисер Петков: Първото нещо, което се прави, когато едно дете е в риск и се нуждае от закрила е да се предприемат мерки за превенция в случаите на изоставяне, защото повече от 1/3 от децата, които са настанени извън семейството, са изоставени деца. Над 1000 деца за миналата година са изоставени от своите родители в родилните домове или на улицата. Тези деца няма как да не бъдат настанени при близки и роднини или приемни семейства и резидентна грижа. Първото нещо обаче е да се положат всички усилия децата да останат при родителите си.

 

Водещ: Още един от страховете: „Не смятаме, че е редно детето да напуска дома си вместо насилника. То не трябва да бъде стресирано допълнително, лишавайки го от нормалната му семейна среда и биологичните му родители“.

 

Бисер Петков: По Закона за закрила на детето мярката се прилага по отношение на детето, а при Закона за закрила от домашното насилие – по отношение на насилника.

 

Водещ: От къде идват тези страхове? Имаше коментари, че било пропаганда, други казват, че като не се опровергават, те си набъбват. Естествени ли са страховете?

 

Бисер Петков: Мисля, че грижата на родителите към децата е естествена. Надявам се, че дебатът, който водим през последните седмици и месеци, ще успокои непредубедените родители и те ще разберат, че целта на провежданата политика, както и  на българската система за закрила на детето, на законодателството и нормативната уредба в тази сфера не е да отнема децата от техните биологични родители. Целта е първо да се приложат всички възможни мерки детето да остане при своите родители и само в краен случай, като крайна мярка, под съдебен контрол да се пристъпи към извеждане и настаняване извън семейството. Искам да подчертая, че съдът е този, който прилага тази мярка. Тя временно се налага от дирекциите на „Закрила на детето“, но съдът е този, който осъществява контрол и налага мярката за настаняване извън семейството.

 

Водещ: Още една чувствителна тема от последните дни е гей двойка от две жени, които имат дете от донор и ще си го отглеждат сами. Виждате ли проблем в това?

 

Бисер Петков: Това е много специфичен случай. Законовото разбиране за семейство е съюз между мъж и жена и мисля, че този случай не е регламентиран в нашето законодателство.

 

Водещ: Няколко думи да кажем и за пенсиите. От първи юли размерът на социалната пенсия става 132,74 лева, а минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става 219,43 лева. При социалната пенсия имаме повишаване със 7 лева. Винаги, когато се направи съобщение за повишаване на пенсиите следва недоволство, вместо доволство и сравнения с други държави. Защо е така?

 

Бисер Петков: Първо да подчертая, че това увеличение на пенсиите става по определени правила, които са записани в Кодекса за социално осигуряване по т. нар. „швейцарска формула“ и в сравнение с миналогодишното осъвременяване, което беше 3,8%, е значително по-високо. Сега е 5,7% и всички пенсии, отпуснати до края на 2018 г., ще бъдат повишени от 1 юли с този размер. Това увеличение изпреварва значително темпа на инфлация, т.е. то компенсира напълно изгубената покупателна способност в следствие на по-високите цени и додава. То реално увеличава, защото прогнозната инфлация за 2019 г. е 3%. Увеличението може да изглежда недостатъчно, но при социалната пенсия то е 7 лева. Това е най-ниската пенсия, която се получава от около 3000 пенсионери над 70-годишна възраст, които нямат право на други плащания. Тя се плаща от държавния бюджет. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 207,60 лева на 219,43 лева, а средната пенсия, която е около 360 лева, ще има увеличение от порядъка на 23-24 лева. Това са числата, но искам да подчертая, че тази година ръстът на  максималния размер на пенсията е значителен. От 1 юли максималната пенсия, получавана от един пенсионер, нараства от 910 лева на 1200 лева и около 41 000 пенсионери ще получават реалния размер на пенсията си, без да имат таван на получаваната сума.

 

Водещ: Според статистика на НСИ за миналата година ръстът на разходите изпреварва ръста на доходите и затова питам дали наистина увеличението на пенсиите, не само нулира, а дава повече като покупателна способност?

 

Бисер Петков: Аз сравнявам с темпа на инфлация, който е измерител на промяната в покупателната способност. Няма как да е по друг начин, защото това осъвременяване се изчислява по т.нар. „швейцарска формула“, която е 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Благодарение на това, че доходите в България се повишават значително и с високи темпове и расте и средният осигурителен доход, се получава този сравнително по-висок процент на осъвременяване.

 

Водещ: След многото протести на хората с увреждания имаше обещания, че ще се направи нужното за тяхната интеграция на практика, включително и достъпът им до работното място. Има ли повече хора в такава сложна ситуация, които успяват да работят? Какво показва на практика статистиката?

 

Бисер Петков: Законът за хората с увреждания, който беше приет края на миналата година и действа от началото на тази година, залага на заетостта като основно средство за социална интеграция на хората с увреждания. Досега благодарение на много операции, които са по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, значително се увеличиха възможностите за заетост. Чрез закона се предвижда Национална програма за заетост на хора с увреждания. След като беше одобрена, тя ще стартира в следващите дни. Програмата е за работодателите и органите по назначаване, т.е. тези, които дават работни места на хората с увреждания. Тя предвижда финансови средства – около 4,5 млн. лева, за да се финансират проекти на работодателите за достъп до работни места, адаптация и оборудване спрямо съответното заболяване. Това ще помогне на работодателите да изпълнят задължението си, което законът въведе - да отделят квота за хора с увреждания. Всички работодатели, които имат списъчен състав над 50 човека, трябва да отделят част от работните си места за хора с увреждания.

 

Водещ: Колко лица ще намерят работа благодарение на това „спонсориране“?

 

Бисер Петков: Максималният размер, който се отпуска по отделните компоненти, е 10 000 лева за едно работно място. Според ресурса, който имаме, очакваме около 500 работни места да бъдат достъпни, пригодени и оборудвани от работодателите за хора с увреждания. Това е стартът на Национална програма за хора с увреждания, наред, разбира се, с по-малки програми като такива за насърчаване на самостоятелната заетост на хора с увреждания и т.н.

 

Водещ: Много благодарим на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, който говори по актуални теми.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България
Vidin Vidin