Категории:


Към категориите

2019-08-28 19:55:00 - владимир пампулов
Здравейте.Чета кодекса за социално осигуряване чл.104 и там са опоменати само държавни и военни длъжности.Интересува ме как се преобразува стажа 1 категория на водолазите от частните фирми .Педварително благодаря.

2019-09-12 09:54:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Пампулов, съгласно чл.104 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и условията на труд. Категорията труд на водолазите попада в обсега на чл.1, т.3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като техния труд е от първа категория. Съгласно чл.104 , ал.2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.ДИ

2019-08-26 21:15:00 - Анжела Петкова
Моят баща беще инвалид 100% с чужда помощ и получаваше интеграционна добавка.Почина на 3.08.2019г и не я получи през август, защото я получаваше по пощата. Ако я получавал на банкова сметка, щял да си я получи-това е обяснение от АСО гр. Монтана.Защо има разлика? Вярно ли е това - търся истината -за месеца в който умира получава пенсия.Благодаря!

2019-09-13 14:15:35 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Петкова, Моля задайте въпроса си в рубрика „Интеграция на хората с увреждания“. НА

2019-08-22 09:52:39 - Мария Благоева
Здравейте. Възможно ли е лице получило обезщетение при пенсиониране по болест 2 брутни заплати, да получи обезщетение при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст от 6 брутни заплати, работил при същия работодател през последните 10 години. Лицето има прекъсване от 1 година след пенсионирането си по болестл.

2019-08-23 19:41:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Благоева, Ако трудовото правоотношение е прекратено поради болест (по чл. 325, т. 9 или по чл. 327, т. 1 от КТ) то работникът или служителят има право на обезщетение съгласно чл. 222, ал. 2 от КТ за срок от 2 месеца, при установените условия. От запитването може да се предположи, че 1 година след прекратяването на трудовия договор лицето е постъпило на работа при същия работодател и предстои прекратяване на трудовия договор. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато трудовият договор на работника или служителя бъде прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение. Размерът му за срок от 2 или 6 месеца се определя от обстоятелството дали работникът или служителят е работил или не при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Работникът има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия му договор с работодателя, независимо от основанието (причината) за прекратяването. Другото установено от закона изискване е към тази дата работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да има право на обезщетение за 6 месеца е необходимо работникът или служителят да е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Имат се предвид последните 10 години от трудовия стаж на работника, а не 10 календарни години, отчетени от датата на прекратяването на договора назад. Затова ако в случая лицето не е работило при друг работодател в периода на прекъсването от 1 година, то няма да има зачетен трудов стаж при друг работодател и ще отговаря на изискването на разпоредбата. Следва да се има предвид, че ако работник или служител отговаря на условията за изплащане на обезщетение и на двете основания – по чл. 222, ал. 2 и по чл. 222, ал. 3 от КТ, то работодателят дължи и двата вида обезщетения, тъй като те се изплащат на различни правни основания. Това, че работникът е получил обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ не може да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/

2019-08-20 16:17:04 - Мария Горева
След като работя на постоянен 8-часов трудов договор, мога ли да сключа при същия работодател допълнително споразумение по чл.259, ал.1, изр. второ с допълнителна дл. характеристика за вакантна длъжност в предприятието? По основната си длъжност не съм заместващ на отсъстващия, който в случая напусна.

2019-09-10 15:21:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Условие сключване на този договор е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. В случай, че длъжността е вакантна, с лицето не може да се сключи договор по чл. 259, ал. 1 от КТ. МВ/

2019-08-20 13:51:29 - Ивайло Д. Николов
Възможно ли е в трудов договор с лице, назначено по КТ, да бъде посочено място на работа не населено мястно с физически адрес (град/село, ул. номер), а район определен на друг признак - например географски район, район на планиране, избирателен район, кадастрален район или др. , когато длъжността не е в група 83 по НКПД, а е 4415-2003 по НКПД?

2019-09-10 15:20:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. В ал. 3 на чл. 66 от КТ е посочено, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. МВ/

2019-08-20 10:55:42 - Верка Джерманска
Може ли работодател да отразява във ведомостта за заплати, респективно във фиша плащанията по авансови отчети за командировки?В удръжките ли следва да бъде посочена сумата за плащане на лицето със знак минус, когато е за доплащане на лицето, и като стандартна удръжки при дължима сума от лицето?Ако е възможно това необходимо ли е съгласие на лицето.

2019-08-26 11:37:33 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Джерманска, Съгласно чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Разпоредбата на чл. 272, ал. 1, т. 1 от КТ определя, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за получени аванси. От изложената фактическа обстановка правим заключение, че въпросът се отнася до счетоводното отчитане на разходите за командироване. В тази връзка трябва да се вземе под внимание, че съгласно § 4, т. 2, буква „г“ от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за командировките в страната Министерството на финансите са компетентни да дават указания по раздел VI „Отчетност и контрол“. С оглед коректното отразяване на разходите за командироване в счетоводните документи, бихме посъветвали да се обърнете за становище към Министерство на финансите.НС

2019-08-19 17:02:35 - Евгения Сматракалева
Служител назначен на длъжност главен специалист, когато е командирован в страната или в чужбина с право на дневни за съответната командировка и е със задача да изпълнява функцията шофьор на служебния автомобил , с който са командировани и други лица има ли право на средства за извънреден труд, ако се прибира от командировка в празничен или почивен дeн /събота или неделя/

2019-08-23 10:20:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Сматракалева, Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При командироване в страната условията за получаване и размерът на пътните, дневните и квартирните пари са определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). Работно време по смисъла на Кодекса на труда е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В чл. 9, ал. 1, т. 4 от НКС е предвидено, че в заповедта за командировка се посочва задачата, за която лицето се командирова. В тази връзка сме на мнение, че ако в заповедта за командироване изрично е определено, че служителят е командирован за изпълнение на задача да управлява служебния автомобил и това е част от служебните му задължения, описани в длъжностната характеристика, за него следва времето за управление на автомобила да се отчита като работно време. Обръщаме внимание, че не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. (чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС), т.е. ако характерът на работата на служителя е свързан изцяло с управлението на автомобила, той не следва да се счита за командирован по реда на НКС.НС

2019-08-19 13:24:39 - Екатерина Павленко
Добър ден Аз съм гражданин на Русия, бих искал да се преместя в България и да кандидатствам за виза тип D за хора, занимаващи се със свободна практика. Какви документи са ми необходими за получаване на разрешение за практикуване на безплатна практика? и къде да кандидатствам за това разрешение?

2019-08-23 14:12:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Палвенко, Въпросът е свързан с регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика, поради което следва да бъде зададен в рубриката "Свободно движение на работници, миграция и интеграция".НС

2019-08-19 11:40:56 - Катя Йорданова
Наша служителка, която е назначена на постоянен трудов договор на длъжност „учител“ забременя и излезе в продължителен болничен, свързан с проблеми на бременността. По време на временната нетрудоспособност същата е заминала за Белгия, където е родила през м. май 2019 г. Към момента служителката пребивава там и ни информира, че ще изпрати преведени и легализирани болнични от белгийска клиника и преведен и легализиран белгийски акт за раждане на детето. Изпратени ни бяха преснимани документите, като оригиналите ще бъдат получени с куриер. За времето, което й беше необходимо за легализацията им, служителката е пуснала молба за неплатен отпуск, който изтича на 31.08.2019г. Въпросите ни към Вас са: След като детето е родено в Белгия и е с двойно гражданство, важат ли документите, които тя ще ни изпрати пред българското трудово законодателство, счетоводство, пред НОИ за изплащане на болничния, който е от белгийска болница, а излизането й в болнични преди раждане е от детското ни заведение? След изтичане на неплатения отпуск, ако служителката не се завърне в България лично да уреди трудовия си статус, /или с нотариално оторизирано лице/, може ли тя да бъде освободена от заеманата длъжност и на какво основание? Има ли право да продължи с неплатен отпуск до окончателното уреждане на документите? Има ли право на изплащане на помощ с представените от нея документи и средства за бременност и раждане? Моля за разяснение, какви са законовите процедури в такива случаи.

2019-09-10 15:19:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
По отношение на въпроса Ви, дали важат документите, които служителката ще Ви изпрати във връзка с изплащане на болничните, следва да се обърнете към съответното ТП на НОИ. Съгласно чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. В Кодекса на труда не се съдържа ограничение за размера на неплатения отпуск, който работодателят може да разреши на работника или служителя. В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. От запитването не става ясно за каква „помощ“ става въпрос. В случай, че имате предвид право на обезщетение за бременност и раждане, следва да се обърнете към ТП на НОИ. МВ/

2019-08-18 13:58:06 - Людмила Саздова
ЗАПИТВАНЕ От Людмила Саздова УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, От 05.04.2019 г. бях назначена на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1,т.1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 за период от 6 (шест) месеца считано от 05.04.2019 г. – 05.10.2019 г. с пет месеца изпитателен срок. В следствие на закъснение в изплащане на трудовото ми възнаграждение за м. 04.2019 г. на 10.06.2019 г. чрез куриер подадох заявление за прекратяване на трудовото ми правоотношение с фирмата с основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. На 14.06.2019 г. чрез куриер ми беше връчена заповед за прекратяване на трудовото ми правоотношение, считано от 12.06.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с посочени в нея дължими от работодателя обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 4 (четири) дни и по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 (един) месец. На 12.08.2019 г. получих известие от работодателя ми, с което ме уведомява, че във връзка с изплащането на парично обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо да представя документ доказващ, че след прекратяване на трудовото ми правоотношение с него, считано от 12.06.2019 г., аз не съм упражнявала трудова дейност. При телефонен разговор, проведен на 15.08.2019 г. със счетоводителката във фирмата и след зададен от мен въпрос относно какви са необходимите документи, доказващи че аз не съм упражнявала трудова дейност след прекратяване на трудовото ми правоотношение, ми беше отговорено, че няма желание и не е задължена да ми дава консултации ,затова следва сама да се сетя какви документи да представя на работодателя си за изплащане на дължимото ми се обезщетение. Към настоящия момент 18.08.2019 г. все още не съм получила дължимите ми се обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 4 (четири) дни и по чл. 221, ал. 1 от КТ. Предвид изложените от мен факти, моля да ми бъде отговорено на следните въпроси: 1. Правомерно ли е вписан в заповедта ми за прекратяване на срочното ми трудово правоотношение периода, за който ми се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 (един) месец, като се има предвид текста на разпоредбата в КТ по чл. 221, ал. 4, т. 1? В тази връзка искам да попитам, за какъв период имам право на обезщетение чл. 221, ал. 1 от КТ, като се има предвид срока на договора и датата на прекратяване на трудовото ми правоотношение. 2. Какви са необходимите документи (и къде е регламентирано това), които следва да представя пред работодателя ми във връзка с изплащане на дължимото ми се обезщетение чл. 221, ал. 1 от КТ и в какъв срок това обезщетение следва да ми бъде изплатено от работодателя? С уважение: Людмила Саздова 18.08.2019 год. Гр. София

2019-09-10 15:19:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В чл. 221, ал. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди в случаите по ал. 1 се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение - ал. 4, на чл. 221 от КТ. Според чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Работникът/ служителят следва да представи трудовата си книжка, от която работодателят да направи констатация, че лицето не е работило през този период. В чл. 228, ал. 3 от КТ е предвидено, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Трудово – правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. МВ/

2019-08-16 16:30:27 - Велислава Златкова
След преназначаване от 12ч. на 8ч. работен ден има ли преизчисляване на полагаемия платен годишен отпуск /за служители на служебно правоотношение/ ?

2019-08-23 13:58:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-08-16 14:54:20 - Дияна Янкова
При прекратяване на служебното ми правоотношение при подадено заявление от мен поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и стаж по ЗДСл 8 години и 2 месеца, какъв е размера на обезщетението по чл. 106 ал. 3 - 50% от осн. месечна заплата за всяка година, или за тези 8 години ми се полагат 2 две основни заплати. Благодаря!!

2019-08-23 13:58:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА

2019-08-16 14:28:15 - Деси атанасова
Здравейте, може ли работодател да откаже ползване на платен отпуск, на основание, че молбата за отпуск не е подадена с 14 дни предизвестие, а едни ден преди да бъде ползвана отпуската

2019-09-10 15:16:22 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Редът за ползване на платен годишен отпуск е регламентиран в чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, като правилото е, че той се ползва по искане на работника или служителя, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение. Процедурата е формална. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмена молба до работодателя, в която се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Искането трябва да съдържа ясно изразена от лицето воля за ползване на този вид отпуск. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. От горното следва, че работникът/ служителят следва да депозира писменото искане и да изчака да получи заповедта. В Кодекса на труда не е предвиден срок за подаване на искането. МВ/

2019-08-15 16:16:16 - Л. Иванова
Здравейте, В момента ползвам отпуск по чл. 167а от КТ в размер на 6 м. Отпускът се изчислява в размер на 180 календарни дни или се изчислява от дата до дата да е 6 м.? Благодаря предварително.

2019-09-10 15:15:43 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В чл. 49, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ се заявява и ползва в календарни дни. МВ/

2019-08-15 09:32:03 - Надежда Зарева
Здравейте, пред мен възникна следната ситуация. На 31.01.2017 съм сключила ТД с Работодателя си по чл. 68,, ал. 1, т.1 за срок от 6 месеца до 31.07.2017г. На 22.03.2017 съм сключила допълнително споразумение, с което е променена само длъжността ми. Но възнаграждението и срока на договора за запазени. От 30.03.2017 до 12.06.2017 съм в болнични без прекъсване, един след друг, за общо заболяване. От 13.06.2017 излизам в болнични за бременност и раждане. На 17.06.2019 подавам молба до работодателя за прекратяване на ТД по взаимно съгласие. Първоначално ми прекратиха ТД по чл. 325, чл. 1, т. 1 и ми начислиха обезщетение за отпуските, натрупани през двете години майчинство. Но след няколко дни ми отказаха заплащане, защото прекратяването било неправилно. Обясниха ми, че договора ми не е станал постоянен, защото не съм работила 5 дни след изтичане на срочния ТД, както предвижда чл. 69 КТ и защото по силата на чл. 70, ал. 4 „В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.“ Как би следвало да постъпя и как би следвало да защитя правата си? Благодаря предварително.

2019-09-10 15:17:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Това означава, че след като изтече срока на договора сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, договорът се прекратява (по силата на закона) и работодателят е длъжен да издаде акт за прекратяване на трудовото правоотношение и да приключи трудовата книжка. В този случаи закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не се прилага. Извън посоченото основание, няма пречка трудовият договор да се прекрати на останалите, предвидени в Кодекса на труда основания, вкл. и по взаимно съгласие. На основание чл. 224 от КТ, при прекратяване на трудовия договор /независимо от основанието/, работодателят дължи обезщетение на работника/ служителя за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност. Трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд в три годишен давностен срок. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор също се решава по съдебен ред. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от прекратяването. За изясняване на случая бихте могли да се обърнете към инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/

2019-08-14 15:11:32 - Дияна Стоилова
Управител съм с ДУК в ЕООД и наета на 4 часа 2-ри ТД в друга фирма.Ще ми се смята ли за трудов стаж времето през което съм била на ДУК при пенсиониране и доходът на който съм се осигурявала. Възможно ли е:да ме назначат във фирмата не на 4 а на 8ч.на макс.3000лв.на1-ви ТД,а в ЕООД където съм Упр.да си остана по ДУК на мин790и да не плащам осигуровк

2019-09-10 15:14:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Договорът за управление и контрол не е трудов договор и спрямо него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Времето на работа по този договор не се зачита за трудов стаж. В чл. 9, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е предвидено, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. Съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Тези договори представляват отношения на “власт” и “подчинение”, при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя. Поради това лице, което е работодател по трудовото правоотношение, и едновременно с това е работник или служител по това правоотношение, не може да сключва трудов договор “сам със себе си”, т. е. не е възможно едно лице с оглед на работодателските си правомощия да упражнява работодателската власт към самия себе си. МВ/

2019-08-14 14:17:35 - Рени Костадинова
Здравейте, Назначена съм във фирма с дейност в сферата на онлайн продажбите и туристическите услуги. Работя на постоянен трудов договор от 1 година и 3 месеца, с преминал срок на изпитание от 6 месеца. Желая да напусна работа и наскоро разбрах, че срока ми за предизвестие за мен е 3 месеца а за фирмата 1 месец. Не желаят да ме пуснат. Законно ли е

2019-08-23 19:40:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Костадинова, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ с трудовия договор страните (работодател и работник/служител) определят еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор. Това е един от задължителните елементи от съдържанието на трудовия договор. Следователно страните нямат право да уговарят различен срок на предизвестие. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (ал. 2). Ако страните са се възползвали от възможността за уговаряне на по-дълъг срок, то той следва да бъде еднакъв за двете страни – например 3 месеца. Съгласно чл. 326 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. При прекратяването на договора от страна на работника или служителя на това основание не се изисква съгласието на работодателя. ЛТ/

2019-08-14 13:44:48 - Данаил Димитров
Да продължа,ако може.Водим се на 560лв за осигоровки,а ни плащат по часова ставка.Т.е.по 3 лв.на час.Иимаме ли право да искаме със задна дата да ни се преизчесли заплатата,защото от началото на годината сме на 3лв.вместо на 3.37лв на час.Икак можем да се защитим в случея.Благодаря предварително.

2019-09-10 15:14:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде в по-малък размер от установената за страната минимална работна заплата. Няма пречка с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ да се договори по-високо трудово възнаграждение. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието.Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с брутното трудово възнаграждение. Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се дължат осигурителни вноски. Това означава, че брутното трудовото възнаграждение може да бъде по-малко, равно или по-голямо от осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-малко от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-голяма от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението. При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/

2019-08-14 13:39:34 - Данаил Димитров
Здравейте.Длъжен ли е собственикът на фирмата в която работя да ми плаща по 3.37лв.на час колкото е тарифната ставка за минималната работна заплата за 2019г.или може да ми плаща по старата 3.00лв.Работя във охранителна фирма и шефа казва когато дойдем да предоговорим да ни отпуснат допълнително пари тогава ще ви вдигнем и ставката.

2019-09-10 15:13:51 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде в по-малък размер от установената за страната минимална работна заплата. Няма пречка с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ да се договори по-високо трудово възнаграждение. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието.Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с брутното трудово възнаграждение. Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се дължат осигурителни вноски. Това означава, че брутното трудовото възнаграждение може да бъде по-малко, равно или по-голямо от осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-малко от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-голяма от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението. При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/

2019-08-13 16:50:50 - Малина Свиленова
Здравейте, Излязох в отпуск по майчинство през ноември 2017г. и се върнах на работа по трудов договор през декември 2018г. Предстои ми да изляза в майчинство за второ дете през октомври 2019.Имам неизползван отпуск от 2017г. и 2018 г. Кога изтича давността на тези неизползвани отпуски предвид на двата ми отпуска по майчинство? Благодаря!

2019-09-12 09:41:38 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Според чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от КТ указва, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че от края на годината, в която е отпаднало основанието, което е било причина за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за 2017 г. и за 2018 г. започва да тече двугодишният давностен срок. МВ/







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България