Категории:


Към категориите

2020-01-16 20:08:05 - Катерина Пенчева
Полага ли ми се отпуск по чл.157, ал.1, т.3 от КТ в размер на 2 раб.дни? Родителят ми е починал на 22.12.2019/неделя/. Погребението е на 23.12.2019/понеделник-раб.ден/, след това има 3 поч.дни , отново раб.ден-27.12.2019 и пак 2 поч.дни! Ако дните трябва да са 2 последователни, то тогава възможно ли е в края на месеца да се ползват? Благодаря Ви!

2020-01-27 09:43:14 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни. В чл. 50, ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено, че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. В разпоредбата не е посочено двата работни дни да са последователни. МВ/

2020-01-16 12:56:02 - НАКОВА
Със заповед, изпълнявам и длъжността на колега, който се пенсионира/вътрешно съвместителство/. За какъв период мога да съвместявам двете длъжности-моята и на колегата. За какъв период имат право да ми начисляват процент от заплатата на другата длъжност, към моята заплата.

2020-01-27 09:42:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
От запитването не става ясно на какво основание изпълнявате длъжността на колегата си, който се е пенсионирал. Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. В случай, че длъжността е вакантна, на посоченото основание не може да се сключи трудов договор, т. е да изпълнявате длъжността на пенсиониралия се колега. Следва да се има предвид, че според чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя наиименованието на длъжността и характера на работата. В чл. 110 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. МВ/

2020-01-15 11:06:23 - Антонина Хъртева
Каква е процедурата по зачитане на трудов стаж, считано от 01.07.1991 до края на м.04.1993 г. по трудов договор по чл. 111 от КТ на 4 ч. работен ден, сключен на 01.07.1991 г. с работодател, който към днешна дата има правоприемник дружество с ограничена отговорност? Към кого трябва да се обърна, какви документи са необходими и къде ги представям?

2020-01-27 09:33:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Във връзка с изложеното в запитването Ви уведомяваме, че трудов стаж се зачита и вписва в трудовата книжка само по основния трудов договор. За трудовия договор за допълнителен труд по чл. 111 от Кодекса на труда работодателят издава удостоверения УП 2 и УП 3. В случай, че въпросът Ви е свързан със зачитане на осигурителен стаж, следва да се обърнете към съответното ТП на НОИ. МВ/

2020-01-14 21:05:40 - Мая Величкова
Работя на половин работен ден и имам 20 дни платен отпуск. Ако поискам 10 дни да ползвам, колко дни фактически не трябва да ходя на работа? Ако са десет дни, то тогава всяка половинка ден, когато не трябва да съм на работа, ще ми е включена в отпуска? Или дните отпуск се считат за ползване пак по половин- т.е за 10 дни отпуск могат да отсъствам 20?

2020-01-27 09:30:47 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ. Платеният тодишен отпуск, на който има право работникът/ служителят се определя пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. В случай, че работите на не по-малко от половината от законоустановеното за Вас работно време, имате право на платен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. Платеният годишен отпуск се ползва в работни дни по календар. В разпоредбата не е предвидена възможност този отпуск да се ползва по половин ден. МВ/

2020-01-14 18:40:00 - Кристина Димитрова
Здравейте, имам въпрос. От месец януари съм в платен годишен отпуск поради бременност. Най - вероятно ще бъда в болничен до раждането, а от м.януари има ръст в работните заплати. Въпросът ми е, за да бъде актуализирана моята работна заплата трябва ли да се върна на работа и колко дни? Благодаря предварително

2020-01-27 09:46:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В чл. 167б, ал. 1 от КТ е предвидено, че при завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163 - 167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. Според ал. 3 на чл. 167б от КТ, работникът или служителят и работодателят могат да постигнат съгласие за изменение на трудовото правоотношение по чл. 119 и по време на ползването на отпуск по чл. 163 -167а. Права лицето ще може да черпи след завръщането му на работа. МВ/

2020-01-13 12:58:19 - Биляна Стайкова
Към днешна дата работя в Станилов ЕООД, но днес е подписан предварителен договор за продажба на фирмата, до подписването на същинският договор какво се случва със служителите и при отказ за подписване на трудов договор / от моя страна / с новият собственик по кой член е препоръчително да ме освободят Благодаря предварително

2020-01-27 09:30:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него. От разпоредбата е видно, че в случая, изложен в запитването трудовото правоотношение не се променя, то остава такова, каквото е било преди смяната на собственика на предприятието. МВ/

2020-01-12 13:09:54 - Славка Апостолова
Здравейте, директор съм на учебно заведение.Учител,при излизането си в майчинство е на 1 щат.Наложи се да назнача заместника му на 1/2поради намаляване обема на работа. Предстои учителят де се върне след ползване на 2г. отпуск. На каква база да изчисля неползвания отпуск,на какъв щат има право да бъде и трябва ли да подпишем нов договор с новия щат

2020-01-27 09:28:42 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ база за изчисляване на възнаграждението по време на платен годишен отпуск е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, в който работникът или служителят има най-малко 10 работни дни. Това означава, че когато работничка се върне на работа след като е ползвала отпуск по майчинство и отпуск по чл. 167а от КТ и непосредствено след това поиска да ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който работничката има 10 работни дни. Следва да имате предвид, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се изплаща само при прекратяване на трудовия договор – чл. 224 от КТ. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. МВ/

2020-01-11 16:14:22 - Николай Тодоров
Здравейте, искам да попитам за услугата за Българи завърнали се от чужбина , дали е активна и ако “Да” какво трябва да направя за да я ползвам. За безплатна квартира за една година. Аз се върнах преди 10 дни от чужбина , доста години съм живял навън , от Враца съм но искам в София да се преместя да живея и работя. Благодаря, очаквам отговор

2020-01-23 09:37:32 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Тодоров, Проектът се реализира от Агенцията по заетостта. Информация можете да намерите на интернет страницата на EURES България: http://eures.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=162:2020-01-20-09-50-16&catid=79&Itemid=686&lang=bg (СР)

2020-01-10 09:30:58 - Станислава Димитрова
Служител назначен на 8 часа по договор чл.67/1 във връзка с чл. 70, по-късно съобщава, че има основен работодател, от където ползва отпуск по майчинство до 2 години и получава пълно обезщетение от НОИ. Следва ли да прекратим договора и да изготвим нов по чл.111, или някаква друга документация от нейна страна, за да застрахова нас като работодател?

2020-01-27 09:27:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Предвид горното и с оглед изложеното в запитването считаме, че договорът следва да бъде прекратен, след което с лицето да се сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ. Трудов стаж се вписва само по основния трудов договор. За трудовия договор за допълнителен труд работодателят издава удостоверения УП 2 и УП 3. МВ/

2020-01-08 16:21:54 - Красимира Илиева
Полага ли се ДТВ на учител който е в платен отпуск след майчинство или ДТВ се полага на неговият заместник?

2020-01-27 09:47:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
От запитването не става ясно за какво ДТВ става въпрос. Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ база за изчисляване на възнаграждението по време на платен годишен отпуск е начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, в който работникът или служителят има най-малко 10 работни дни. Това означава, че когато работничка се върне на работа след като е ползвала отпуск по майчинство и отпуск по чл. 167а от КТ и непосредствено след това поиска да ползва платен годишен отпуск, за база за изчисляване на възнаграждението съгласно чл. 177 от КТ следва да се вземе последния месец назад във времето, в който работничката има 10 работни дни. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/

2020-01-07 22:27:02 - Радостина Иванова
Здравейте, имам придобита 5 професионалноквалификационна степен и издадено свидетелство на 13.11.2019г. Получих свидетелството на 07.01.2020г. и го представих в счетоводството. Казаха ми, че ще започнат да ми заплащат допълнителното възнаграждение от този месец и не могат да ми изплатят за миналия месец със задна дата. Могат ли да започнат изплащането на доп. възнаграждение от датата на издаване на свидетелството, т.е. със задна дата.

2020-01-27 09:47:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В случай, че работите в системата на предучилищното и училищно образование, Ви уведомяваме, че в чл. 20, ал. 8 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката е предвидено, че допълнителното възнаграждение за придобита професионално-квалификационна степен по ал. 1, т. 2 е с постоянен характер и се изплаща от началото на месеца, следващ датата на представяне на документ за придобиването. МВ/

2020-01-07 17:25:39 - Нет Ит ЕООД
Трудовият договор на служител е прекратен със Заповед, считано от 24.09.2019 г. На 24.09.2019 служителя подписва нов трудов договор с друг работодател, за който е подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ същия ден, като в договора е уговорена дата на първи работен ден 25.09.2019 г. Въпроса ни е следния: Има ли служителя прекъсване на трудовия стаж?

2020-01-27 09:26:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да предвижда „прекъсване на трудовия стаж“. Периодът от време от прекратяване на трудовия договор до сключване на нов трудов договор /ако има такъв/ би имало значение за осигурителния стаж. МВ/

2020-01-06 15:32:47 - Милена Василева
Здравейте, На 16.12.2019 г. съм задала въпрос и все още няма отговор. Моля да спазите срока на отговор.

2020-01-13 10:00:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Василева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Основанието за прекратяване на трудовите договори на професори, доценти и доктори на науките се състои в обективния факт на навършването на 65 годишна възраст, независимо от това дали са придобили или не право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. КА

2020-01-06 11:00:23 - Преслава Борисова
Могат ли да се изплатят шест брутни работни заплати на служителка при пенсиониране, която е работила шест години в социална услуга на длъжност санитар ,като преди това е работила на същата длъжност също в социална услуга -28 г. и почти целият и трудов стаж е придобит с работа в този вид дейност?

2020-01-27 09:25:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че през последните 10 години от трудовият си стаж служителката е работила при различни работодатели по смисъла на § 1 от ДП на КТ мнението ни е, че ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/

2020-01-03 23:47:34 - ИРИНА ИВАНОВА
Работя в учреждение на две длъжности. Специалист на 4 ч. вид осиг. 01 и домакин клуб на 4 ч. вид осиг. 04 втори тр.договор. Освобождават ме от работа на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ и от двете длъжности едновременно. Трябва ли да ми платят и по двата договора обезщетение за оставане без работа по чл.222 ал.1 от КТ.

2020-01-27 09:24:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на съответния период и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място. В конкретният случай, тъй като и двата трудови договора са Ви прекратени едновременно, т. е и по двата договора сте останала без работа, мнението ни е, че обезщетението се дължи и по двата трудови договора – основен и допълнителен трудов договор. МВ/

2020-01-03 11:55:18 - Антон Станимиров
Здравейте! Работя като учител. Детето ми на 4 год., се разболя и се налага, да го гледам.НО, директорката,иска да взема болничен при положение, че имам неизползвана отпуска от 2019 г + тази за 2020 г. получавало се двойно финансиране през учебно време. Въпроса ми е: Редно ли е, да ми иска болничен при неизползвана стара отпуска?

2020-01-27 09:23:17 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че няма пречка да ползвате платения си годишен отпуск, който се ползва с писмено разрешение на работодателя - чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. В Кодекса на труда не се съдържа разпоредба, която да задължава работника/ служителя да ползва отпуск за гледане на болен член от семейството. Това е право на лицето / но не и задължение/, регламентирано в чл. 162 от КТ. Този вид отпуск се разрешава от здравните органи – ал. 2 на чл. 162 от КТ. МВ/

2019-12-30 14:13:23 - Димитър Георгиев
Здравейте, интересува ме прилагането на разпоредбата на чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, а именно „Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.” При съобразяване с разпоредбите на:  чл. 60 ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс „Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.”,  чл. 72, ал. 1 изр. трето от Закона за задълженията и договорите „Когато срокът се брои по дни, НЕ СЕ БРОИ ДЕНЯТ НА СЪБИТИЕТО ИЛИ НА МОМЕНТА, от който започва да тече срокът.”  Чл. 46.ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове - Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. - Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. то моля за Вашия отговор на слените въпроси: 1. След като деня на изписването е събитието, то този ден на изписване включва ли се в 15-дневен отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ? 2. Следва ли отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ да се брои от следващия ден на изписването, тъй като при прилагането на разпоредбите на чл. 60, ал. 5 от ГПК/чл. 72, ал. 1 изр. трето от ЗЗД, то деня на събитието не се брои, а когато срокът се брои по дни, то той се брои от следващия ден от който започва да тече срокът. С цел по-голяма яснота на отговорите, моля да бъде даден пример при дата на изписване 10.12.2019 г., то отпускът от коя дата включително следва да се счита че е започнал и съответно до коя дата включително следва да продължи?

2020-01-10 12:04:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Георгиев, Съгласно чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда (КТ), когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение. Продължителността на отпуска по чл. 163, ал. 8 КТ е в размер на 15 дни, независимо от броя на децата, родени при раждането. В чл. 45а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е регламентиран ред за ползване на отпуска по чл. 163, ал. 8 КТ. Към писменото заявление на бащата за ползване на отпуска се прилага и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване. Отпускът започва да тече от датата на изписване на детето – в случая от 10.12.2019 г.. Отпускът се заявява и ползва в календарни дни. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението на бащата. КА

2019-12-28 21:57:21 - Мария Христова
Здравейте, Моля Ви за отговор на въпросите ми: 1. Зачита ли се за осигурителен стаж на служителка в неплатен отпуск по чл.167а КТ за отглеждане на дете над 3 год. възраст? 2. Как ще се отрази в декларация обр.1? 3. Върху каква сума ще се плаща здравната вноска и за чия сметка - работодателя или служителката? Благодаря предварително.

2020-01-20 10:43:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Христова, чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) урежда, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 (за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст) и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 (при осиновяване на дете до 5-годишна възраст) всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. С чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Предвид гореизложеното неплатеният отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от КТ се зачита за осигурителен стаж. Въпросите, свързани с попълване на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и дължимостта на здравноосигурителни вноски, са от компетентността на Националната агенция за приходите. ВН

2019-12-27 14:31:24 - Антоанета Захариева
Здравейте! Честито Рождество Христово! Имам въпрос, който мисля, че бих могла да задам на Вас. Имат ли право на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, служителите в държавната администрация, назначени на трудов договор по Кодекса на труда, т.е. които не са с ранг Държавен служител? С пожелание за успешна и ползотворна Нова 2020-та г!

2020-01-10 11:58:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Захариева, Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Както е видно от разпоредбата, допълнителните трудови възнаграждения се договарят в трудовия договор. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Следва да се има предвид изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ, според която наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. КА

2019-12-27 12:09:09 - Петя Азманова
Здравейте, При СИРВ разпределено на 12 часови дежурства и период от три месеца с график: м. Юли 6-Н; 5-Д и 6 дни ПГО м. Август 5-Д; 4-Н; 3 деж. по 8ч. и 6 дни ПГО. м. Септември 9-Д; 7-Н. Личен състав заявяват че имам 4ч. извънреден труд. Каква е причината? Блятодаря за отговора!

2020-01-22 14:31:09 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Азманова, Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване - чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от НРВПО при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Освен това при сумирано изчисляване на работното време нормалната продължителност на работното време през нощта е по-малка от тази на дневната. В тази връзка в чл. 9а, ал. 4 от НРВПО е предвидено, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Така се осигурява и еднаквото третиране на работниците и служителите, които работят през нощта, независимо от начина на изчисляване на работното им време. Работодателят е длъжен при изготвяне на поименния график на работника или служителя, за който се предвижда да работи през нощта, да се съобразява с намалената продължителност на нощното работното време, като съобразно заложените нощни смени следва да се намалява общата норма за работа за периода, т.е. да се определят за работа по-малко на брой смени. Поради това, превръщането на нощните часове в дневни следва да се направи при изготвяне на поименния график, а не в края на периода на сумираното изчисляване, защото в противен случай работодателят още при утвърждаването му ще е допуснал полагането на извънреден труд. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредния труд е забранен, независимо от начина на изчисляване на работното време в предприятието. Извънреден труд се допуска по изключение само в изрично предвидените в чл. 144 от КТ случаи, като с разпоредбата на чл. 146 от КТ са въведени ограничения на продължителността на извънредния труд. В чл. 9г от НРВПО е регламентирано, че отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. В случаите, когато работникът или служителят е отработил повече часове от определената норма за периода, допълнително отработените часове следва да се заплатят с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. БД







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България