Категории:


Към категориите

2019-01-09 14:16:03 - Вилия Цанкова
Може ли служител с ТЕЛК решение да работи на ненормирано работно време, ако няма изрично предписание? Ако може допълнителният отпуск по чл. 156 от КТ прибавя ли се към този по чл. 319?

2019-01-18 10:10:01 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 317, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Следователно здравните органи определят условията на труд на работника/ служителя, с оглед неговото здравословно състояние. В чл. 319 от КТ е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Разпоредбата на чл. 156 от КТ регламентира правото на 2 вида допълнителен платен годишен отпуск и минималните им размери, а именно: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Ако лицето работи при условията на ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ, който е не по-малко от 5 работни дни за всеки от случаите. По-големи размери на отпуските по чл.156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. мв/

2019-01-09 12:07:24 - Николай Гошев
При основно месечно трудово възнаграждение, определено с трудовия договор според изработеното при 100% изпълнение на трудовите норми, върху каква сума се определя допълнителното месечно възнаграждение в процент - върху заработената сума или върху определеното месечно трудово възнаграждение при 100% изпълнение на трудовите норми.

2019-01-18 10:08:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. На основание на цитираната разпоредба при възникването на трудовото правоотношение работодателят е задължен да определи както основното възнаграждение, така и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Редът и начинът за определяне размера на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са уредени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Според чл. 12, ал. 1 от наредбата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 4, ал. 1 от НСОРЗ е определено, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни форми и системи на заплащане на труда тя следва да съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови норми. Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво – ал. 6 на чл. 12 от НСОРЗ. С Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, (обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) е определен минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. МВ/

2019-01-08 14:33:29 - Павел Морев
Здравейте, работя на втори ТД по чл. 111 от КТ. Прекатявам го по взаимно съгласие от 04.II.2019. Трябва ли втория р-л да ми оформя книжката или само ще ми издаде УП-3. Какво трябва да изпрати до НАП. Основният ми трудов договор вече е прекратен на 04.1.2019 на основание съкращение в щата. Имам ли право на обезщетение за безработица и в какъв размер

2019-01-18 10:07:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда/КТ/, работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Този трудов договор не се вписва в трудовата книжка. За него работодателят издава удостоверения за осигурителен доход и осигурителен стаж – УП 2 и УП 3. В трудовата книжка се вписват данните само по основния трудов договор. Тъй като, както посочвате в запитването си, първо е прекратен основният Ви трудов договор, следвало е да прекратите трудовия си договор по чл. 111 от КТ и да сключите с работодателя си трудов договор, който да е основен, като се извършат и съответните вписвания в трудовата книжка. В чл. 222, ал.1 от КТ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Тъй като, както посочвате в запитването си, трудовият договор по чл. 111 от КТ ще бъде прекратен по взаимно съгласие, нямате право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. МВ/

2019-01-08 01:19:11 - М.Иванова
Здравейте.На основание чл.344 от КТ служител може да оспори заповед за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" пред органа по назначаването и да поиска нейната отмяна, тъй като счита че тя е незаконосъобразна. Ако органа по назначаване си оттегли /отмени/ заповедта, следва ли на служителя да му се изплати обезщетение на основание чл.225 от КТ.

2019-01-18 10:06:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ , работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя. Хипотезата на чл. 344, ал. 2 от КТ означава, че работодателят по своя инициатива признава незаконността на уволнението и го отменя. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е посочено, че когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписването на тези обстоятелства в трудовата книжка се извършва от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. Следователно, преди подаване на иск пред съда от работника или служителя, работодателят може със своя заповед да промени основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и да направи съответните вписвания в трудовата книжка. Когато работодателят сам отмени заповедта за уволнение като незаконна, настъпват и други правни последици: възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа и изплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, ако лицето реално е останало без работа, преди уволнението да бъде отменено. МВ/

2019-01-07 12:53:35 - РАДОСЛАВА ВАСИЛЕВА
ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА МРЗ ОТ 01.01.2019Г. НА ЛИЦЕ КОЕТО Е НАЗНАЧЕНО НА БЕЗСРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ,НО В МОМЕНТА Е В БОЛНИЧЕН ДО 18.01.2019Г.

2019-01-18 10:06:13 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Няма пречка по време на ползване на законоустановен отпуск страните да подпишат допълнително споразумение за промяна на клаузи, договорени в трудовия договор. В чл. 118, ал. 3 от КТ е предвидена възможността работодателят да може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. От разпоредбата следва, че между страните не се подписва допълнително споразумение, тъй като увеличаването на трудовото възнаграждение е едностранно от работодателя и се извършва с негова заповед. МВ/

2019-01-03 22:07:12 - Славчева
Здравейте, интересуваме за изчисляване на платен отпуск, обхващащ два месеца без прекъсване 28.12.2018 година - 04.01.2019 година, кой месец се взема като база за отпуска, ползван през месец януари? През двата месеца - ноември и декември има отработени по десет дни. Благодаря предварително!

2019-01-18 10:05:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. С оглед цитираната разпоредба, за база за изчисляване на възнаграждението за ползвания платен годишен отпуск следва да се вземе м. ноември – месеца, предхождащ ползването на платения годишен отпуск, ако през този месец лицето има отработени най-малко 10 работни дни. МВ/

2019-01-03 08:29:56 - Димитър Спасов
Здравейте,кмет /избран/ на село съм не съм ползвал отпуски за 2017г и 2018г в края на мандата може ли да ми бъдат изплатени.Кмета на Общината може ли да разпореди съгласно чл.173 ал 4 от КТ да упражня правото си на отпуск.

2019-01-18 10:09:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството. Кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени със закон. Пълномощията на кмета на общината, на кмета на кметството и на кмета на района възникват от полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1. В ал. 7 на чл. 38 от закона е предвидено, че кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. От гореизложеното е видно, че кметът на община, както и кметът на район или на кметство, се избират пряко от населението и правоотношението, което възниква с тях се приравнява на трудово, но те нямат “работодател” по смисъла на Кодекса на труда. Те имат правата по трудово правоотношение, каквито имат работниците и служителите, с които възниква трудово правоотношение съгласно Кодекса на труда, с изключение на тези, които са “несъвместими с тяхното правно положение”. Поради това, разпоредбите на Кодекса на труда (гл. осма, р-л ІІ) относно ползването на платения годишен отпуск се прилагат при условията на т.н. “уведомителен режим” /кметът на район или кметство уведомява кмета на общината/. Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Предвид цитираната разпоредба, мнението ни е, че имате право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. За повече информация във връзка с прилагане на ЗМСМА и правата на кмета на общината следва да се обърнете към Дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет. мв/

2019-01-02 15:54:19 - Анелия Димитрова
Баща ми почина на 31.12., но погребението ще бъде на 06.01.(неделя), поради голямата натовареност на ОП"Обреди". Въпросът ми е: имам ли право да ползвам отпуск, съгл. чл.157 от КТ на 7,8.01.?

2019-01-18 10:04:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни. В чл. 50,ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено,че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. МВ/

2019-01-02 11:14:18 - Ивелина Маркова
В случай, че работодател забави плащането на трудовото възнаграждение, служителят има ли право да прекрати договора си на основание чл. 327, ал.1,т.2 КТ след като е получил възнаграждението си? Има ли право да прекрати на това основание поради забавена, но платена заплатата в минал период-напр. преди 1 г. работодателят е закъснял с няколко дни.

2019-01-18 10:03:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период - ал. 2 на чл. 245 от КТ. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. В случай, че работодателят изплаща ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, каквато възможност е предвидена в чл.245 от КТ, а забавя плащането на разликата до пълния размер, не е налице основанието на чл.327, т.2 от КТ, поради което лицето не може да прекрати трудовия си договор на посоченото основание. В Кодекса на труда не е предвиден срок за забавяне, от което следва, че и при 1 ден забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение, работникът или служителят може да се възползва от посочената по-горе разпоредба. В Кодекса на труда няма и предвиден срок за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание, но мнението ни е, че след като трудовото възнаграждение вече е изплатено, това основание не може да се използва от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор. МВ/

2018-12-31 17:08:54 - чавдар мичойков
Здравейте,на колко дни ПГО имам право ,ОТ 9.08.2016Г. съм сТЕЛК 50%.На ТД съм и преди 9.08.2016г.съм ползвал 33 дни ПГО/20 дни основен и 13допълнителен/.Благодаря!

2019-01-18 10:05:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност на работника или служителя и съществува до срока на инвалидността. От запитването не става ясно на какво основание ползвате 13 дни допълнителен платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 156 от КТ регламентира правото на 2 вида допълнителен платен годишен отпуск и минималните им размери, а именно: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Ако лицето работи при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки или при условията на ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ, който е не по-малко от 5 работни дни за всеки от случаите. По-големи размери на отпуските по чл.156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. МВ/

2018-12-28 18:14:53 - Евгени Колев
Моля , за вашия съвет .Как мога да докажа трудов стаж при „ изгубена“ трудова книжка при работодател, който е замразил фирмата и не е върнал трудовите книжки на служителите си ?Няма документи в НОИ от ведомости ,но имам внесени осигуровки ,което се отчита в системата на НОИ. Въпросът ми е как да докажа трудовия си стаж, който ще ми трябва и за пенсиониране ?

2019-01-18 10:11:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
От изложеното в запитването не става ясно прекратена ли е дейността на фирмата, както и прекратени ли са трудовите договори на работниците/ служителите. По въпроса за стажа, който ще Ви трябва при пенсиониране Ви уведомяваме, че в разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са посочени документите, които са необходими за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход: осигурителният стаж се установява с данните от регистъра на осигурените лица в Националния осигурителен институт (за периоди след 1997 г.), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец – УП-3. Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните от регистъра на осигурените лица в Националния осигурителен институт (за периоди след 1997 г.) или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец – УП-2. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Документите по утвърден образец - УП-2 и УП-3 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. След предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет. За изясняване на обстоятелствата и оказване на съдействие следва да се обърнете към съответната инспекция по труда. В случай, че работодателят Ви се укрива, за съдействие можете да се обърнете към органите на МВР. мв/

2018-12-28 10:32:53 - Иван Петровски
Пенсионер съм и работя като държавен инспектор. От 01.02.2019 г. ще бъда преназначен на трудов договор по КТ. Имам ли право върху основната заплата да бъде начисляван процент прослужено време?

2019-01-18 10:03:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 107а, ал. 14 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено че допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, са: 1. допълнително възнаграждение за нощен труд; 2. допълнително възнаграждение за извънреден труд; 3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници; 4. допълнително възнаграждение за времето на разположение; 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати; 6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми по ал. 9. Според ал. 18 на чл. 107а от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на служителите. МВ/

2018-12-27 11:32:21 - Адриана Карамоллова
Във връзка с изтичането на срока на договора ми като "личен асистент" - 31.12.2018г, лицето което обслужвам е с голяма необходимост да ползва услугата(Анита Хамлетова Карамоллова), ако има възможност да удължите програмите.

2019-01-18 09:49:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Карамоллова, Моля, поставете въпроса си в рубриката "Социални услуги"./НД/

2018-12-26 11:21:49 - Динка Калугерова
Здравейте,искам да попитам дните когато са официалните празници и се работи частниците длъжни ли са да плащат двойна надница.И ако да,къде мога да се оплача,защото аз и моята колежка не получаваме.Благодаря за отделеното време

2019-01-18 10:02:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 264 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време, т. е. не се полага извънреден труд. В този случай лицето получава „двойна надница”, като се има предвид основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Всички работодатели са длъжни да спазват трудовото законодателство, като при нарушаването му следва да се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/

2018-12-21 14:06:22 - Деян Христов
Възможно ли е едно лице да подпише два трудови договора като продължителността на работното време е 8 часа и по основния и по допълнителния трудов договор, като последният е с втори работодател, различен от този по основния трудов договор!

2019-01-18 10:02:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Цитираната законова разпоредба урежда сключването на трудов договор за допълнителен труд. Това означава, че към момента на сключването на трудов договор за допълнителен труд работникът или служителят работи по друго, основно трудово правоотношение. С § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ се определя, че „основно трудово правоотношение“ по смисъла на този кодекс е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. В чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. МВ/

2018-12-20 08:42:45 - Е.Тинкова
Ако основната заплата е увеличена от определена дата и към тази дата или след нея де ползва отпуск, то тя (отпуската) се преизчислява с увеличение. А, ако заплатата е намалена какво следва!?

2019-01-09 10:12:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Тинкова, Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. С оглед на горното, към възнаграждението за отпуска на служителя се заплаща добавка, когато работната му заплата е увеличена. В НСОРЗ не е предвидена разпоредба, която да регламентира промяна на начина на изчисляване на възнаграждението за платен отпуск, когато заплатата е намалена. Следователно се прилага разпоредбата на чл. 177 КТ, без да се извършват преизчисления. ЛТ/

2018-12-19 22:22:35 - Татяна Йотова
Работих цяла седмица в ресторант, без да съм сключила трудов договор, на 12 часови смени. След тази седмица, реших да напусна, тъй като не бях доволна. Работодателят ми отказа да ми плати. Въпроса ми е какво мога да направя за да си получа парите, при липсата на доказателство и документ за положения труд?

2019-01-08 14:25:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Йотова, Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка, за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателите, лицата следва да подават сигнали до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (гр. София – 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 3, тел.: 02/ 8101 700, 02/ 8101 756) или до съответната териториална дирекция „Инспекция по труда” по регистрация на предприятието. На „Горещия телефон” 0700 17 670 (телефонът е настроен на 5-минутни разговори) на ИА „Главна инспекция по труда” в рамките на работното време се приемат сигнали за нарушения на трудовото законодателство, по които се извършват проверки от инспекторите по труда. При осъществяване на разговор от фиксиран телефонен пост потребителят заплаща цената на един градски разговор. При осъществяване на разговор от мобилен телефон потребителят заплаща стойността на разговора съгласно индивидуалния му потребителски план с неговия мобилен оператор. БД

2018-12-19 18:28:35 - Мариана Павлова
Работя в болница като немедицински персонал на 5 дневна раб.седмица с 7 часов раб.ден.От 29.12.2017 г. до 24.11.2018 г.в различни месеци съм ползвала болнични,като общо за годината са 60календарни дни.Имам 35 дни платен отпуск,от които 15 дни за работа във вредна среда.Заради болничните,които съм ползвала ми е взет 1 ден от този отпуск.Този месец имаме като ДМС 2018 г по една заплата,но при мен е с 102 лв по малко пак по същата причина.Редно ли е за едно и също нещо да бъдеш санкциониран два пъти.

2018-12-27 15:01:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от наредбата В чл. 4 от наредбата е предвидено, че право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения. Размерът на допълнителния платеун годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от срока по ал. 2, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; 2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата; 4. други. С договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения – ал. 2 на чл. 13 от НСОРЗ. МВ/

2018-12-19 16:11:09 - Ангел Вълчинов
Здравейте, имам ли право на обезщетение от работодателя по чл.222 ал.3 от КТ при прекратяване на ТД по чл. 327 ал. 1 т.12 - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по реда на чл. 69б ал.1 от КСО?

2019-01-09 10:14:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Вълчинов, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършва преценка, дали работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както беше посочено, обезщетението се дължи от работодателя независимо от основанието за прекратяването на трудовия договор, вкл. и при прекратяване от страна на работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ (когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). Без значене е и конкретното правно основание за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. вкл. и при придобиване правото по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО (за лица, които са работили 10 години при условията на първа категория труд). ЛТ/

2018-12-19 13:52:31 - Красимира Николова
Работя като държавен служител.Предстои ми пенсиониране. В предишната ми работа като държавен служител имам стаж 10 м.и 25 дни, а в настоящата 8г. 10м. и 7 дни. Какво обещетение ми се полага при напускане при пенсиониране.

2018-12-21 11:12:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Николова, По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете за съдействие към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България