Категории:


Към категориите

2019-09-01 15:33:02 - Галина Ганева
Здравей те! Мьжьт ми за втори път получава отказ за пенсия по болест. Миналата година отказа беше пе няма мин тр стаж 1,8 м, тази сьщо, а той има ввче този стаж, защо се гледа датаа на първото ТЕЛК решение, битрябвало от таз година решението, да се вземе в предвит и до таз година тр стаж, имаме и две деца сьс 100%телк решение с чужда помощ (почети слепи са) нали по кодекса на труда повече от 10 г гледаш ли дете или близьк в такова сьстояние се признава за реален тр стаж? Та то нее вьпрос а по скоро молба за сьдействие нему стигаха три месеца, вее ги им и парадоксьт е че пак отказ,. Ще сьм благодарна ако ми сьдействате!Сьпругьт ми се казва Любен Пенчев Ганев егн7004184681 Благодаря ви предварително. Поздрави!

2019-09-11 16:42:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Ганева, съгласно чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, като продължителността на осигурителния стаж е обвързана с възрастта, на която е настъпило инвалидизиране. Съгласно ал.2 от цитираната разпоредба една трета от осигурителния стаж трябва да е действителен. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.6 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, но този стаж не е действителен, тъй като действителен стаж е действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение (§1, ал.1, т.12 от допълнителните разпоредби на КСО). Осигурителен стаж в този случай се зачита, при условие, че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия. За правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не оказва влияние осигурителният стаж придобит след дата на инвалидизиране. Датата на инвалидизиране се определя при първоначално явяване и освидетелстване от ТЕЛК комисия. При последващо преосвидетелстване се съблюдава дали лицето е трудоспособно, в каква степен и за какъв срок, но датата на инвалидизиране остава същата. ДИ

2019-08-20 14:43:13 - Снежана Ковачева
Здравейте, Моля за Вашето становище по следния въпрос : Служител работи в условията на сумирано изчисляване на работното време, при тримесечен период на отчитане. Основното трудово възнаграждение на лицето е 1000 лв. През първия месец, според индивидуалния си работен график лицето отработва 176 часа (в това число влизат приравнените нощни към дневни часове). Нормочасовете за месеца са 184 часа. През втория месец лицето отработва предвидените часове в индивидуалния му работен график 184 часа (в това число влизат приравнените нощни към дневни часове). Нормочасовете за месеца са 176 часа. През третия месец лицето отработва 152 часа, толкова са и нормочасовете за месеца. При гореизложената фактическа обосновка, какво основно трудово възнаграждение трябва да получи лицето, съответно за първия, втория и третия месец ? Благодаря предварително за изразеното от Вас становище!

2019-09-04 14:46:56 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Ковачева, Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) предоставя право на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Във връзка с изложеното считаме, че при въведено сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на отчитане е възможно в определен месец да бъдат планирани работни смени, така че общата продължителност на работни часове да надвишава броя на работните часове по календарни дни, но часовете в повече следва да се компенсират до края на отчетния период с по-малко часове работа през следващите месеци. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ с трудовия договор се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. обръщаме внимание, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, ако отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те следва се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ при сумирано изчисляване на работното време положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко 50 на сто, като това следва да се извършва в края на периода на сумираното изчисляване. В случай, че в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата часове за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 от НРВПО). Съгласно чл. 267, ал. 1 от КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение. В посоченият в запитването пример на работника или служителя няма основание да се изплаща с увеличение извънреден труд или брутно трудово възнаграждение за престой, поради обстоятелството, че е отработило часовете, които са изчислени като норма за периода в съответствие с чл. 9б от НРВПО. Поради това за всеки един от месеците в периода при изчисляване на месечното брутно трудово възнаграждение, основната работна заплата следва да е в размер на 1000 лева.НС

2019-07-30 00:27:04 - Петя Кирилова
Здравейте, работя като медицинска сестра от 2 години в България. Желая да замина за Нидерландия и да работя по професията си. Моят въпрос към вас е какъв документ и от къде да заявя, за да докажа трудовият си стаж по професията в новата държава. Благодаря.

2019-08-15 14:56:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Кирилова, Документите, които могат да удостоверят трудовия Ви стаж в България са трудовият договор, трудовата книжка, а по отношение на конкретните трудови функции – длъжностната характеристика. Можете да се обърнете към НОИ за издаване на Удостоверение за социалноосигурителни периоди, които да бъдат взети под внимание при изчисление на обезщетения за безработица (формуляр U1). Този формуляр би Ви послужил в случай, че след като сте работила в Нидерландия останете без работа и осигурителните Ви периоди в тази страна не са достатъчни за определяне на обезщетение за безработица. Повече за формулярите за удостоверяване на вашето положение по отношение на обезщетенията (социалната сигурност), когато се местите в рамките на ЕС можете да намерите на https://europa.eu/youreurope/citizens/work/social-security-forms/index_bg.htm . Освен това полезна информация за работни места и условия на живот и работа в Нидерландия и другите страни, членки на ЕС можете да намерите на : https://ec.europa.eu/eures/public/bg/homepage , в рубриката „Условия на живот и работа“. Там можете да намерите контакти на EURES съветници във всяка държава, от които да получите допълнителна информация. (СР)

2019-07-22 16:18:14 - Таня Пичурова
Здравейте, По въпрос зададен на 15.06.2019 г. относно Чл. 68 от КСО (3) публикуван в категория Трудово право, пренасочен на 20.06.2019 по предложение на специалистите, все още нямам отговор. Имате ли отговор по въпроса? Благодаря предварително. Таня Пичурова

2019-07-24 14:41:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Пичурова, работодателят не определя правото на пенсия, включително и на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Волята на работодателя се свежда до осъществяване на възможностите за прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя, определени с Кодекса на труда. Упражняването на право на пенсия е въпрос на личното волеизявление на правоимащото лице. Пенсията за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване е периодично парично плащане, право на която се придобива при наличие на определени от Кодекса за социално осигуряване (КСО) предпоставки. С КСО са регламентирани и правилата за получаване на определени помощи и на краткосрочни парични обезщетения от държавното обществено осигуряване - за временна неработоспособност и трудоустрояване, за бременност и раждане, за майчинство, за безработица. Обезщетението за безработица е вид осигурително обезпечение, което се изплаща при настъпването на риска „безработица”. Целта му е да замести част от липсващото трудово възнаграждение и да не се допусне възможността лицето да остане без доходи през определен период от време. Една от задължителните предпоставки за възникване право на парично обезщетение за безработица, предвидени с чл. 54а, ал. 1 и следващите от КСО, е лицата да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Законодателят приема (и това е така не само в България), че осигуреният социален риск безработица може да настъпи само в случай на оставане на работоспособно физическо лице без работа поради прекратяване на правоотношението, по което е работило. Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на пенсия за ранно пенсиониране или на пенсия за старост води до така наречената презюмпирана трайна неработоспособност, т.е. с достигането на предвидената в закона възраст и изпълняване на изискванията за придобит осигурителен стаж, законът предварително приема, че лицето вече не може да работи. В този смисъл работоспособно е всяко лице до момента, в който придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения и с оглед на прилагането на принципа за солидарност на осигурените лица, придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в чужбина, нямат право на парични обезщетения за безработица. ВН

2019-07-15 12:23:34 - Константина Иванова
В дружеството имаме служителка,която е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст през м.февруари 2017г. От м.04.2019 г.се промени само наименованието на фирмата. ЕИК остана същият. При прекра- тяване на трудовия договор ще има ли право на обезщетение,по чл.222/3/ от КТ? С уважение: Иванова

2019-08-23 19:34:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Иванова, В чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при промяна на работодателя в определените от закона случаи трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява. Това означава, че трудовото правоотношение на всеки работник или служител се запазва при правоприемство независимо от промяната на работодателя. Към новия работодател се прехвърлят всички права и задължения, които произтичат от трудовите правоотношения (чл. 123, ал. 2 КТ), вкл. правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. С оглед на това при преценка на размера на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ следва да се отчете целият трудов стажа на работника или служителя към датата на прекратяване на трудовия договор, придобит от датата на сключване на трудовия договор с работодателя прехвърлител (първия работодател). Преценката за размера на обезщетението, съответно продължителността на трудовия стаж на работника или служителя, се прави към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към датата, на която работникът или служителят е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил. ЛТ/

2019-07-04 16:35:31 - Чл.222,ал.3
Здравейте, майка ми е работила в сферата ма здравеопазването като акушерка и медицинска сестра от 1986-2000 г без прекъсване в ОРБ, гр. Ловеч. От 2001 до ноември 2011 е работила в Държавна психиатрична болница в гр. Ловеч , след което отново през 2011 г се връща като акушерка в ОРБ , преименувано вече в МБАЛ -АД гр. Ловеч и работи там до днес( 2019 г) Има стажа за пенсиониране, и иска да се възползва от правото си да се пенсионира една година по- рано. Полагат ли ѝ се 6 заплати обещетение по чл. 222, ал.3? Благодаря

2019-07-24 10:52:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми госпожо/господине, Съгласно чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. В ал. 4 от същия чл. 222 КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО и имат желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Що се отнася до размера на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (включително по чл. 68а от КСО) за медицинските кадри, които работят в сферата на здравеоопазването, би намерило приложение Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (ПМС 31/1994 г.), ако обаче са изпълнени определените в този нормативен акт условия. За да бъде изплатено обезщетение по чл. 1, ал. 2 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г., във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. прекратяване на трудовото правоотношение, след като медицинските кадри са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване; 2. през последните 10 години от трудовия стаж да е заемана длъжност на медицински специалист; 3. длъжността да е в държавни или общински организации на бюджетна издръжка; 4. съответните организации на бюджетна издръжка да са в системата на здравеопазването. Следва да имате предвид, че преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение, както и относно размера на обезщетението, се извършва от работодателя във всеки отделен случай, при спазване на горепосочените разпоредби. (СР)

2019-06-21 17:35:47 - Таня Пичурова
Здравейте, Чл. 68 от КСО (3) – в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 66 години и 4 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ разпоредбата дава правна възможност на работодателя по своя преценка да прекрати трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражняването на едно право от работника или служителя, а именно да използва благоприятстващата го възможност да се пенсионира, следва да зависи от неговата воля, а не от тази на работодателя му, тъй като упражняването на едно лично субективно право, каквото несъмнено е правото на пенсия, не следва да зависи от волята на други лица. Какво се случва - лицето не получава пенсия и не желае да получава, поради недостигащ стаж. Условие за придобиване на право на парично обезщетение за безработица е да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросът е : Лицето ще получава ли обезщетение за безработица? Не трябва ли Министерство на труда и социалната политика да сезира КС за а тази възможност в КСО за право на пенсия при недостигащ стаж, защото това право се определя от работодателя. Благодаря предварително за отговора. Таня Пичуров

2019-07-24 14:41:08 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Пичурова, работодателят не определя правото на пенсия, включително и на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Волята на работодателя се свежда до осъществяване на възможностите за прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя, определени с Кодекса на труда. Упражняването на право на пенсия е въпрос на личното волеизявление на правоимащото лице. Пенсията за осигурителен стаж и възраст от държавното обществено осигуряване е периодично парично плащане, право на която се придобива при наличие на определени от Кодекса за социално осигуряване (КСО) предпоставки. С КСО са регламентирани и правилата за получаване на определени помощи и на краткосрочни парични обезщетения от държавното обществено осигуряване - за временна неработоспособност и трудоустрояване, за бременност и раждане, за майчинство, за безработица. Обезщетението за безработица е вид осигурително обезпечение, което се изплаща при настъпването на риска „безработица”. Целта му е да замести част от липсващото трудово възнаграждение и да не се допусне възможността лицето да остане без доходи през определен период от време. Една от задължителните предпоставки за възникване право на парично обезщетение за безработица, предвидени с чл. 54а, ал. 1 и следващите от КСО, е лицата да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Законодателят приема (и това е така не само в България), че осигуреният социален риск безработица може да настъпи само в случай на оставане на работоспособно физическо лице без работа поради прекратяване на правоотношението, по което е работило. Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на пенсия за ранно пенсиониране или на пенсия за старост води до така наречената презюмпирана трайна неработоспособност, т.е. с достигането на предвидената в закона възраст и изпълняване на изискванията за придобит осигурителен стаж, законът предварително приема, че лицето вече не може да работи. В този смисъл работоспособно е всяко лице до момента, в който придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения и с оглед на прилагането на принципа за солидарност на осигурените лица, придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в чужбина, нямат право на парични обезщетения за безработица. ВН

2019-06-20 08:30:13 - Петър Стоменов
Здравейте! Защо при регламентиран срок до 14 дни за отговор, в рубриката Интеграция на хората с увреждане никой не отговаря на въпроси на граждани от 25 Април, вече 2 месеца...!?!?Как е възможно това?!?!

2019-07-12 11:08:40 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Стоменов, Въпросът Ви следва да бъде зададен в рубриката "Интеграция на хората с увреждания"./НД/

2019-06-19 15:43:20 - Мария Димитрова
МОД се е увеличил с 3,9% за четири години,а заплатите в ОКТД с 30%.Ако не се актуализира таблицата за МОД,скоро няма да има нужда от нея,защото всички ще се осигуряват на минималната работна заплата.Тя се вдига с 10% всяка година през последните четири години.

2019-07-04 15:53:10 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Димитрова, В чл. 6, ал. 3 КСО е предвидено, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход. Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с брутното трудово възнаграждение. Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се дължат осигурителни вноски. Това означава, че брутното трудовото възнаграждение може да бъде по-малко, равно или по-голямо от осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-малко от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-голяма от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението. Така че, осигурителните прагове нямат отношение към колективните трудови договори, вътрешни правила и др., които регламентират заплащането на труда. ЛТ/

2019-06-19 15:37:14 - Мария Димитрова
Вие чели ли сте Отрасловия колективен трудов договор в сектор Здравеопазване?Защо медицинските работници протестират ,след като заплатата в този ОКТД е точно тази,която им се обещава от г-н Бойко Борисов?Защо същите лица ,които подписват този договор, правят бойкот на преговорите за МОД?

2019-07-04 10:51:48 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Димитрова, За информация по поставения въпрос се обърнете към Министерство на здравеопазването./НД/

2019-06-18 16:29:12 - Румяна Минчева
Здравейте, в момента съм на 55 години. Тъй като съпругът ми почина, а той получаваше пенсия за общо заболяване ако може да ми кажете на каква възраст ще имам право на наследствена пенсия от него и какъв процент. Благодаря за отговора!

2019-07-08 12:27:31 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Минчева, с чл. 82 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са разписани условията за отпускане и получаване на наследствена пенсия. Съгласно чл. 82, ал. 2 от КСО преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Следователно, възможностите за придобиване право на наследствена пенсия от преживелия съпруг са две: - когато е работоспособен, правото на преживелият съпруг на наследствена пенсия възниква 5 години по-рано преди да достигне установената за него пенсионна възраст. Възрастта, на която се придобива право за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, е посочена по години в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж; - когато е неработоспособен, т.е. има определен процент трайно намалена работоспособност от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг е независимо от възрастта му, т.е. без значение още колко години му остават до пенсионирането за осигурителен стаж и възраст. Така например възрастта за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за родените в периода 01.09.1963 г. - 30.06.1964 г. жени е 62 години и 6 месеца, като право на наследствена пенсия те биха придобили 5 години преди тази възраст при навършване на 57 години и 6 месеца. За лицата с определени от ТЕЛК над 50 % трайно намалена работоспособност правото на наследствена пенсия се преценява като на неработоспособно лице без оглед на възрастта им. С чл. 81 от КСО са регламентирани правилата за определяне на наследствената пенсия според броя на наследниците. Съгласно ал. 1, т. 1 от тази разпоредба наследствената пенсия при един наследник се определя в размер на 50 на сто от полагащата се лична пенсия на наследодателя. Следва да се има предвид и нормата на чл. 83, ал. 3 от КСО, съгласно която при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, размерът на наследствената пенсия се определя от следващата му се лична пенсия за инвалидност поради трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 90 на сто. ВН

2019-06-18 15:30:47 - Господинова
Здравейте. Един сложен въпрос на който никой до сега не може да ми даде отговор. Хората които сами работят за себе си и се самоосигуряват но труда е с трудността на първа и втора категория. Например водолаз ,първа, шофьор втора. как могат да се пенсионират по рано след като закона не им позволява да си внасят сами осигуровка за втора категория

2019-07-17 12:11:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Господинова, няма законова възможност самоосигуряващите се лица да се пенсионират по-рано от общата възраст за пенсиониране по чл. 68, в частност по чл. 69б, от Кодекса за социално осигуряване (КСО), въз основа на внасяни осигурителни вноски за първа или втора категория труд като самоосигуряващи се. Съгласно чл. 104, ал. 1 на КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. С отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г., и сега действащата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., са определени категориите труд на работещите в определени дейности, производства, работни места, конкретни професии и длъжности, на които лицата са назначени по трудови правоотношения. Предвид гореизложеното, категоризирането на труда при пенсиониране (т.е. възможността да бъде зачетен стаж от първа или втора категория труд) се прилага само за работници или служители, които в случаите, когато работят при условията на първа или втора категория труд внасят и по-висок процент осигурителни вноски. ВН

2019-06-13 20:54:57 - Ангел Павлов
Здравейте, уважаеми дами и господа! Ще съм много благодарен, ако ми отговорите на въпроса. Бях съкратен от 01.11.1997г. по чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Със съдебно решение от 18.09.2003 на ВКС, уволнението ми е признато за незаконно, отменено е и съм възстановен на предишната ми работа, но без право на обезщетение по чл.225 от КТ. На 15.10.2003г. съм се върнал на предишната ми работа, работодателя е отразил в трудовата ми книжка възстановяването ми на работа, като е анулирал правоъгълния печат с отразения към момента на съкращението трудов стаж и е посочил съдебното решение като основание. Въпреки признаване на уволнението за незаконно, работодателя не е предприел необходимите действия съгласно нормативната уредба и не е подал Декларация 1 за периода на оставането ми без работа, поради което в регистъра на НОИ няма данни да съм осигуряван. Тази година ми предстои пенсиониране. Моля, да ми отговорите при тези обстоятелства, какви действия да предприема и какви документи да представя пред НОИ за да ми бъде признат и зачетен осигурителен/трудов стаж съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3,т.2 от КСО. За времето на шестте месеца след уволнението не съм работил, не съм се регистрирал в бюрото по труда и не съм получавал обезщетения от там. При това положение ще се признае ли времето за осигурителен/трудов стаж и ако да върху какъв доход. Предварително благодаря за отговора!

2019-07-08 12:26:50 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Павлов, съветът ни е към документите за пенсиониране, придружаващи заявлението Ви за отпускане на пенсия пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), да представите и копие от съдебното решение, с което сте възстановен на работа. При подаване на документите в териториалното поделение на НОИ ще е необходимо да носите оригинала на решението и длъжностното лице, което ги приема, да завери, че копието е вярно с оригинала. Така длъжностното лице по пенсионно осигуряване ще има възможност да се запознае с постановеното от съда и да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като зачете за осигурителен стаж времето, през което сте бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. В този смисъл периодът от шестте месеца след незаконното уволнение, през който не сте работил, следва да се зачете за осигурителен стаж, независимо че от работодателя не Ви е изплатено обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда и от съда не е присъдено да се изплати такова, не сте се регистрирал в бюрото по труда и не сте получавал обезщетения от там. По отношение на осигурителния доход за това време следва да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 4, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която времето до 31.12.1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход при пенсиониране. ВН

2019-06-10 15:12:34 - Теодора Йорданова
Въпросът ми е имам ли право на майчинство ако съм надвишила болничните от 135 дни

2019-07-08 12:25:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Йорданова, по силата на чл. 50, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Съгласно чл. 26, ал. 1, 3 и 4 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) отпускът поради бременност и раждане на осигурената майка в размер 135 календарни дни се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1) за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането; 2) за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3) за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист). През време на отпуска поради бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини. При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване. В запитването не е уточнено по какъв начин са надвишени и дали става въпрос само за болничните от 135 дни отпуск поради бременност и раждане, но с чл. 27, ал. 1 от НМЕ се урежда възможността, когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск поради бременност по чл. 26, ал. 1, т. 1, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни. Последният болничен не променя срока отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ и на паричното обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО, когато майката има право на такива. Те са общо за 410 календарни дни. След изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО). ВН

2019-06-10 14:56:42 - Николай Попов
Нямам никакво прекъсване на осигурителния стаж от 1985 г до днес.Данните в РОЛ показват от 01.01.1997 до март 2019 осигурителен стаж 21 г 4 м 17 дни. вместо 22 г и 3 месеца. Имам платена борса 2015 г 11 месеца и 15 дни. Възможно ли е от там да идва разликата? Предстои ми пенсиониране през септември 2019 и ме притеснява, дали ще ми стигне стажът.

2019-07-08 12:24:57 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Попов, за да проверите от къде идва разликата Ви съветваме за всяка година от периода да прегледате данните за осигурителен стаж в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) от интернет страницата на Националния осигурителен институт - www.nssi.bg. Със своя ПИК всяко заинтересовано лице може да ползва тази възможност чрез рубриките „Е-услуги“ > „Справки“ > „по ЕГН и ПИК на НОИ“ > „Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране“. Продължителността на осигурителния стаж се определя в хода на пенсионното производство не само по данните в РОЛ, но и въз основа на представени удостоверителни документи – трудови и осигурителни книжки, удостоверения за осигурителен стаж обр. УП-3, удостоверения за трудов стаж обр. УП-30 и др. ВН

2019-06-07 18:32:03 - Елена Павлова
Здравейте, бих искала да Ви попитам следното: Безплатна храна по ведомост 1996 год. с внесени осигурителни вноски, следва ли да се вземе под внимание за изчисляване на пенсия за 2018година.? Благодаря предварително

2019-07-17 12:12:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Павлова, дали сумата на безплатната храна следва да се вземе предвид при определяне размера на пенсия, свързана с трудовата дейност, е в зависимост от това дали същата е била осигурителен доход, т.е. дали върху нея са били дължими осигурителни вноски. В запитването не е посочено нормативното основание за изплащане на суми за безплатна храна през 1996 г., поради което не може да се прецени дали същите са осигурителен доход и да се даде еднозначен отговор на интересуващия Ви въпрос. За времето от 01.01.1994 г. до 31.12.1999 г. са в сила разпоредбите на Наредба № 14 за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване (обн. ДВ бр. 107 от 21.12.1993 г., изм. ДВ бр. 11 от 09.02.1999 г.) с отменено основание. Съгласно чл. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 14 в брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват и внасят осигурителни вноски, не се включват стойността на безплатната предпазна храна и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда, когато са дадени в натура съгласно чл. 285 от Кодекса на труда, и стойността на безплатната храна, давана в натура, съгласно § 1 и 2 от допълнителните разпоредби на Постановление на Министерския съвет № 133 от 1993 г. По аргумент на противното, ако стойността на безплатната предпазна храна е получена като парична компенсация по ведомостта на работната заплата, а не е дадена в натура, може да се приеме, че е включена в елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се начисляват и внасят осигурителни вноски. В Наредба № 8 за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производствата, свързани с вредни за здравето последици (обн. ДВ бр. 43 от 05.06.1987 г., изм. ДВ бр. 89 от 17.11.1987 г., изм. ДВ бр. 58 от 06.07.1993 г., отм. ДВ бр. 1 от 03.01.2006г.), издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от Кодекса на труда, изчерпателно са определени работниците и служителите, които имат право да получат такава. Върху сумите, изплатени за сметка на социалните разходи на работодателя се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване от 01.01.1999 г., съгласно нов чл. 3 в Наредба № 14, който е в сила от тази дата. В тази връзка за периода 01.01.1999 г. - 31.12.1999 г. осигурителни вноски са дължими върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура за храна, облекло, за дълготраен или краткотраен отдих или за ползване на обществен транспорт, както и върху паричната им равностойност, ако са дадени в натура. ВН

2019-06-07 08:35:18 - Мария Димова
Подадох заявление за пенсиониране на 28.08.2018 , вече съм пенсионер. Може ли да ми бъде изчислена пенсията и по новата формула и да избера по-благоприятната? Благодаря!

2019-07-08 12:24:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Димова, изборът по коя формула да бъде изчислена пенсията може да се ползва само по отношение на пенсии за трудова дейност с начална дата на отпускане от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. Основание за това е § 22ц от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Тази възможност не се отнася за лицата като Вас, чиито пенсии за трудова дейност са отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г. включително. ВН

2019-06-06 16:33:12 - Георги Алексиев
Уважаеми дами и господа, пенсионер съм от ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС АД от 6 април 2015 г. и получавам тавана на пенсията от 910 лева, при изчислена пенсия 1170 лева. Въпросът ми е - ще получа ли от 01 юли 2019 г. новият таван от 1200 лева или изчислената ми максимална пенсия? Благодаря Ви предварително!

2019-07-08 12:23:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Алексиев, пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г. подлежат от 01.07.2019 г. на увеличение и преизчисление, регламентирано с § 7б и § 7в от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО). Размерът на пенсиите към 30.06.2019 г., които са отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г., се увеличава от 01.07.2019 г. с 5,7 на сто (§ 7б от ПЗР на КСО). От друга страна пенсиите с начална дата на отпускане до 31.12.2018 г. се преизчисляват от 01.07.2019 г. с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж (§ 7в, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО). Извършва се преценка кое от двете е по-благоприятно за отделния пенсионер. Когато увеличеният размер на пенсията с процент 5,7 и преизчисленият размер на пенсията с процент на тежестта на осигурителния стаж 1,2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер (§ 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО). Предвид гореизложеното от 01.07.2019 г. първо следва да бъде преизчислен или увеличен действителният размер на получаваната пенсия за трудова дейност. В случай че новият действителен размер на пенсията е по-висок от 1200 лв., от 01.07.2019 г. следва да се изплаща новият таван. ВН

2019-06-03 09:08:24 - Илиана Владимирова
Когато получаваш обезщетение за безработица то счита ли се за трудов стаж и сумата, която се получава пресмята ли се при изчисляване на пенсията.

2019-07-08 12:22:37 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Владмирова, зачитането на трудов стаж за времето на получаване на обезщетение за безработица е уредено с чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда. За трудов стаж, съгласно тази разпоредба, се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица. Зачитането на осигурителен стаж за времето, през което лицето е получавало парично обезщетение за безработица от бюрото по труда, е регламентирано с чл. 9, ал. 2, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това време се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 70а от КСО определя дохода, от който се изчислява индивидуалният коефициент, а от там и размера на пенсията, свързана с трудовата дейност. На основание чл. 70а, ал. 2, т. 7 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход, съответно на осигурителния доход за месеца, не се взема предвид дохода за времето, през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31.12.1999 г. С други думи, времето на получване на парично обезщетение за безработица от бюрото по труда не влияе негативно върху размера на пенсията, свързана с трудовата дейност, тъй като то се зачита за осигурителен стаж, но сумата на обезщетението (която винаги е по-малка от сумата на трудовото възнаграждение, от което е определена) не се взема предвид при изчисляването й. ВН

2019-05-31 12:06:40 - Константина Иванова
Служител,навършил необходимата възраст за 2019г за пенсиониране,но към датата на прекратяване на трудовия му договор няма изискуем трудов стаж,по приложени от него документи,поради което не му се изплаща обезщетение по чл.222/3/ от КТ.Лицето прилага допълнтелно документи,след прекратен трудов договор.Има ли право на това обезщетение?

2019-06-17 16:32:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако лицето към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е имало изискуемия се трудов стаж, въпреки че документите за него са представени след прекратяване на трудовия договор мнението ни е, че има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ, ако те са представени в рамките на три годишния давностен срок.МВ/







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България