Категории:


Към категориите

2017-10-10 15:54:35 - Милан Петров
Здравейте, жена ми живее и работи в Испания. Предстои да роди през 02/2018, за което сме решили да се случи в България. По смисъла на регламентите : 883/04 и 987/09 разбирам, че трябва да се извърши сумиране на осигурителните периоди за да се определи паричното обезщетение. Защо в НОИ ми казват, че това е фиксирано на 350 лева на месец?

2017-12-05 15:27:23 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Петров, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Испания, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки. Основен принцип, залегнал в Регламент № 883/2004, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата му, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В общия случай, ако лице работи в една държава членка, за него се прилага законодателството на същата държава. В запитването си посочвате, че жена Ви живее и работи в Испания, т.е. спрямо нея е приложимо испанското осигурително законодателство. Важно е да се отбележи, че към датата на настъпване на риска бременност и раждане, тя трябва да бъде осигурено лице. В случай че при настъпване на риска, Испания е последната държава на заетост, то в този случай правото на жена Ви да получи обезщетение ще бъде определено съгласно предвиденото в испанското законодателство. Ако жена Ви придобие право на парично обезщетение за майчинство по испанското законодателство, тя ще има право да го получава на територията на всяка държава – членка на ЕС. Раждането на детето на територията на България няма да направи България компетентна за изплащане на обезщетението и няма да доведе до освобождаване на испанската компетентна институция от задължението да изплаща обезщетението съгласно своето национално законодателство и регламентите за координация на социалната сигурност в рамките на ЕС. Повече информация за реда и условията за отпускане на парични обезщетения за майчинство по испанското законодателство, както и за техния размер, жена Ви би могла да получи от компетентната институция по местоживеене. В обратната хипотеза, ако след завръщането в България, жена Ви започне работа и е осигурено лице съгласно българското законодателство, то правото на парично обезщетение за бременност и раждане ще бъде преценено съгласно предвиденото в това законодателство. Съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за този социален риск майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането, в случай че отговаря на изискването за осигурителен стаж. Тук ще намери приложение член 6 от Регламент 883/2004, който предвижда, че компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че при преценяване на правото ще бъдат взети и българските, и испанските периоди на осигуряване до достигане на изискуемия по закон размер. Удостоверяването на осигурителен стаж, придобит в друга държава членка, се извършва по служебен път, посредством т.нар. структурирани електронни документи, или посредством преносими документи. По отношение изчисляването на размера на обезщетението за бременност и раждане, изплащани при спазване на разпоредбите на Регламент 883/2004 се прилага разпоредбата на чл. 21, пар. 2 от същия, според която компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят по българското законодателство), или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – НОИ, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 21, пар. 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване и изчисляване на размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство. С други думи, ако жена Ви придобие право на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство размерът на обезщетението ще се изчислява на осн. чл.49 КСО във вр. чл.21, пар.2 и 4 от Регламент 883/2004 само върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеците осигуряване в България, предхождащи месеца на настъпване на временната неработостособност. НА

2017-10-10 10:59:57 - Костадинка Славова
Здравей каква е процедурата за наемане на гражданин на ЕС /Румъния/ на трудов договор, при условие че, работата ще се извършва от разстояние? Служителя ще работи от Румъния дистанционно. 1 Какъв трудов договор трябва де се сключи 2 Трябва ли да се издаде служебен № на чужденец 3. Къде ще се плащат осигуровките и данъка / по кое законодателство/

2017-12-04 11:05:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Славова, От описаната от Вас хипотеза може да се направи заключението, че имате желание да уговорите извършване на работа от разстояние по смисъла на Кодекса на труда (КТ). Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Работата от разстояние има доброволен характер, като работникът или работодателят може да предложи с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да се премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването се определят в индивидуалния трудов договор (чл. 107з, ал. 7 от КТ). В глава пета, раздел VIII „б“ от КТ са въведени допълнителни изисквания за извършване на работа от разстояние, като са определени правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение при тази организация на работата. Отбелязваме, че за граждани на Европейския съюз не е необходимо да бъде издавано разрешение за работа в България. Ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз се уреждат от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004 . Общият принцип е, че осигуровки се дължат в държавата, в която лицето работи. В случай, че лицето осъществява дейност в повече от едно държава в ЕС, то съществуват специални правила. За осъществяване на задължението за внасяне на осигурителни вноски в България за лицата, които не са български граждани и не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец, се издава служебен номер от регистъра на задължените лица на Националния осигурителен институт (НАП). Този номер се издава от компетентната териториална дирекция на НАП след подадено искане от задълженото лице. При невъзможност лицето лично да подаде заявлението за издаване на служебен номер, същото може да упълномощи друго лице да го извърши от негово име въз основа на писмено пълномощно, без да е необходимо то да е нотариално заверено. НА Тъй като компетентността по определяне на приложимото законодателство по Регламент (ЕО) № 883/2004 е на Националната агенция за приходите, за повече подробности свързани с осигуряването следва да се обърнете към НАП. НА

2017-09-07 14:12:34 - Атанас Георгиев
Здравейте, Във връзка с подписан договор мужду МТСП и Авиоремонтен завод BG05М9OP001-1.008 „Добри и безопасни условия на труд“, на 16/08/2017, от страна на Юробанк Ви изпратихме Уведомително писмо+ придружително писмо, относно вземанията по проекта. На 17/08/2017 получихме обр. разписка, но не и писмо потвърждение от Ваша страна-че сте уведомени

2017-09-21 12:19:34 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Георгиев, Въпросът Ви е от компетентност на рубриката "Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, препоръчваме Ви да отправите своето запитване на следния електронен адрес: http://esf.bg/vrazka-s-nas. НА

2017-09-03 06:36:41 - Иванка Георгиева
Здравейте, питането ми е следното: мога ли и имам ли право да подпиша отказ от наследство (което се намира в България ) в посолството в Берлин или трябва да пътувам до България.

2017-09-12 15:09:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Георгиева, По поставения въпрос се обърнете към Министерството на правосъдието или към Министерството на външните работи. МК/ТПООУТ

2017-08-30 13:08:26 - В. Паунова
Уважаема г-жо/г-не, Имам следното запитване: Служителка е в майчинство през първата година, след като приключи първата година, служителката се отказва да ползва отпуск за отглеждане на дете до 2 години и се връща на работа на трудов договор, при което тя получава половината от полагащото й се обезщетение. Предстои служителката да замине да живее в Австрия, тъй като съпругът й ще работи в Австрия. В същото време работодателят има желание, служителката да продължи да работи за фирмата, като естеството на работата е такава, че може да бъде извършвана онлайн. По какъв ред следва да бъде уредено в този случай трудовото правоотношение, трябва ли да предприеме работодателят някакви действия и какви? Благодаря Ви предварително за отговора. Поздрави Валентина Паунова

2017-09-25 17:00:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Паунова, В описаната от Вас хипотеза може да се направи заключението, че имате желание да уговорите извършване на работа от разстояние по смисъла на Кодекса на труда (КТ). Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Работата от разстояние има доброволен характер, като работникът или работодателят може да предложи с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да се премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Конкретният характер на работата от разстояние, условията и редът за осъществяването се определят в индивидуалния трудов договор (чл. 107з, ал. 7 от КТ). В глава пета, раздел VIII „б“ от КТ са въведени допълнителни изисквания за извършване на работа от разстояние, като са определени правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение при тази организация на работата. нс

2017-08-23 14:58:42 - Мирчева
Здравейте, работя по проект "Независим живот" в общината. Съгл.договора и проекта като индикатори в разд.8 табл.1 са заложени базов.ст. -25 и целева 114 и втабл.2 базов.ст.-25 и целева 130. Към момента имаме сключени 149 договора с потреб. 42от които са прекратени поради смърти отказ - обслужв. 107 потреб.в момента. В нарушение ли сме.

2017-09-07 16:56:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Мирчева, Моля да поставите Вашия въпрос в рубрика „Социални услуги“.

2017-08-22 12:16:35 - Петранка Василева
Здравейте!Работя в Германия с трудов договор.Съпругът ми е пенсионер с редовни здравни права в България.Той е с бъбречна недостатъчност и ходи 2 пъти в седмицата на хемодиализа.Ако остане да живее при мен има ли право на безплатна хемодиализа както е в България? Хубав ден!

2017-10-11 16:04:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Василева, Съгласно чл. 25, пар. 1 във връзка с чл. 19 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, лице, получаващо пенсия съгласно законодателството на държава – членка на ЕС и имащо право на обезщетение в натура съгласно това законодателство, по време на престой в държава членка, различна от тази, в която пребивава, има право на обезщетения в натура, които са необходими по време на престоя им, като имат предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя. Тези обезщетения се предоставят от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престой в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени към посоченото законодателство. Следва да имате предвид обаче, че съгласно Решение № S3 на Административната комисия за социална сигурност, хемодиализата е в списъка с видовете лечения, за които се изисква, по практически причини, предварително съгласие между заинтересованото лице и институцията, която предоставя грижите, с оглед потвърждение, че въпросната институция ще проведе хемодиализата по време на престоя на съпруга Ви в Германия. Съветваме Ви за повече информация да се обърнете към Националната здравнооосигурителна каса. НА

2017-08-07 16:50:22 - Янка Василева
Здравейте, Управител съм на Българска транспортна фирма.Имам предложение от Полска транспортна фирма да командировам шофьори на нашата фирма да управляват техни превозни средства.Шофьорите ще ги осигурявам на минималната ставка на приемната държава - т.е. в случая Полша, както ще покривам и квартирни и командировки от нас като работодатели. В случая въпроса ми е да не попадна в условията на предприятие осигуряващо временна работа?

2017-10-16 13:31:39 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Василева, От описаната фактическа обстановка не може да се направи еднозначен извод относно организацията на работата, която предвиждате да установите след сключване на договор с полската транспортна фирма. Поради това следва да се има предвид, че съгласно т. 17 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) „Предприятие, което осигурява временна работа“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. По наше мнение ако работниците и служителите ще бъдат под ръководството и контрола на полското предприятие при изпълнение на работата си от Ваша страна ще е налице осъществяване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа и следва да имате регистрация в Агенция по заетостта. Условията и редът за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа са регламентирани в глава осем „а“ на Закона за насърчаване на заетостта. Следва да се има предвид, че предприятието, което осигурява временна работа не може да сключва трудов договор с работник или служител за изпращане за изпълнение на работа при условията на първа и втора категория труд (чл. 107р, ал. 3, т. 1 от КТ). Наетите лица на длъжност „шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона“ са втора категория труд, съгласно чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. ДВ бр. 123/1998 г.), поради което не е възможно да бъде сключван трудов договор с тях за изпращане на работа в предприятие ползвател.нс

2017-08-07 14:24:23 - Надя Костадинова
Здравейте!Въпросът ми е следният:Управител на ЕООД в България трябва да замине за Канада за 1 година и там ще работи.Може ли да продължи да се осигурява в България както до сега през времето когато ще е в другата страна.Как документално се оформят нещата. Благодаря!

2017-08-22 10:35:58 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема г-жо Костадинова, По поставения въпрос се обърнете към Националната агенция за приходите. мк

2017-08-04 10:34:30 - Линка Тодорова
Здравейте, получавам обезщетение за безработица от Италия до края на 2017 г. Навършила съм възрастта за пенсия в България, имам необходимия стаж за отпускането й. Въпроси ми е мога ли да получавам едновременно обезщетението за безработица от Италия и пенсията от България.

2017-12-29 12:04:16 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Тодорова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Италия, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки. Основен принцип, залегнал в Регламент № 883/2004, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата му, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Видно от информацията, която ни предоставяте, Италия е държавата по Вашата последна заетост, следователно италианското осигурително законодателство е приложимо към Вас. Ето защо е необходимо да се обърнете към италианската компетентна институция относно възможността за получаване едновременно обезщетение за безработица и пенсия. В случай, че запитването Ви се отнася за възможността да получавате пенсия в България, докато получавате парично обезщетение за безработица от друга държава, Ви информираме, че в българското законодателство не е предвидено ограничение на това право. НА

2017-08-02 22:50:23 - мими иванова
искам да направя дом за възрастни хора от моят дом , възможно ли е това и как

2017-09-07 16:54:06 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Моля да поставите Вашия въпрос в рубрика „Социални услуги“.

2017-08-02 12:18:31 - Варта Торком Коризян
Защо социалният дом, в който живея в село Фатово /Смолянска общ./ се нарича Дом за СТАРИ, а не - ВЪЗРАСТНИ хора, както е в цивилизованите страни. Бях дочула, че има "някакво" постановление в този дух, но нито можем да го открием, нито се прилага! Благодаря предварително за отговора.

2017-09-07 16:52:05 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Коризян, Моля да поставите Вашия въпрос в рубрика „Социални услуги“.

2017-08-02 11:58:18 - Ваня Колева
Здравейте. Работила съм в Англия последните години. В момента съм на борсата и съм бременна след изтичането и ще започна работа. При изчисляването на майчинството ми ще има период и от Англия ще се вземат сумите от там който съм получавала или ми казаха че ще се сметне като мин.раб.зап. за Б-я този период от Англия? Благодаря

2017-12-29 12:00:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Колева, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Обединеното кралство, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки. Основен принцип, залегнал в Регламент № 883/2004, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата му, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В общия случай, ако лице работи в една държава членка, за него се прилага законодателството на същата държава. В запитването си посочвате, че сте работили в Обединеното кралство, но не става ясно кое е приложимото към Вас законодателство към настоящия момент. Важно е да се отбележи, че към датата на настъпване на риска бременност и раждане, Вие трябва да сте осигурено лице, за да може да ползвате правото на парично обезщетение за майчинство, изплащано от социалноосигурителната система. В случай че при настъпване на риска, Обединеното кралство е последната държава на заетост, то в този случай правото на обезщетение ще бъде определено съгласно предвиденото в английското законодателство. Повече информация за реда и условията за отпускане на парични обезщетения за майчинство по английското законодателство, както и за техния размер, може да получите от компетентната институция там. Ако обаче към 45-ия ден преди раждането сте осигурено лице съгласно българското законодателство, то правото на парично обезщетение за бременност и раждане ще бъде преценено съгласно предвиденото в това законодателство. Съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за този социален риск майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането, в случай че отговаря на изискването за осигурителен стаж. Тук ще намери приложение член 6 от Регламент 883/2004, който предвижда, че компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че при преценяване на правото ще бъдат взети и българските, и английските периоди на осигуряване до достигане на изискуемия по закон размер. Удостоверяването на осигурителен стаж, придобит в друга държава членка, се извършва по служебен път, посредством т.нар. структурирани електронни документи, или посредством преносими документи. По отношение изчисляването на размера на обезщетението за бременност и раждане, изплащани при спазване на разпоредбите на Регламент 883/2004 се прилага разпоредбата на чл. 21, пар. 2 от същия, според която компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят по българското законодателство), или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – НОИ, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 21, пар. 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване и изчисляване на размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство. С други думи, ако придобиете право на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство размерът на обезщетението ще се изчислява на осн. чл.49 КСО във вр. чл.21, пар.2 и 4 от Регламент 883/2004 само върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеците осигуряване в България, предхождащи месеца на настъпване на временната неработостособност. НА

2017-07-31 20:01:56 - Димитър Хаджижеков
Как се прехвърлят парите удържани за пенсия за трудова дейност и как се изчислява коефициента за трудов стаж изработен в Германия. Стажа само като време ли се зачита или си върви с удържаните пари

2017-08-01 15:00:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Хаджижеков, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Германия), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Целта е да се избегне двойното осигуряване за работещите. По отношение за въпроса Ви как да се прехвърлят пенсионните осигуровки Ви, отбелязваме следното: В случай, че се завърнете или сте се завърнал в България, Вие може да ползвате социалните си права (право на пенсия, на обезщетение при безработица и др.), при настъпване на съответния осигурен социален риск, като посочите на съответната компетентна институция в България, че имате осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС (в случая – в Германия). Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент 883/2004. ЕС

2017-07-27 11:53:08 - Соня Сотирова
Здравейте, за работа в Германия ми е необходимо УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Е401. Може ли такова удостоверение да ми бъде издадено от ДСП към РД по постоянен адрес в България. Мога ли да подам искане за издаването му в ДСП в България? Благодаря предварително

2017-08-11 16:42:25 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Сотирова, Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз. Съгласно посочените регламенти, при подаване на заявление за ползване на социални права от материалния обхват на регламентите (в т.ч. семейни обезщетения) комуникацията между компетентните институции се осъществява служебно посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова необходимата информация ще бъде поискана от институцията, в която сте подала заявление за отпускане на семейно обезщетение (в случая – немската). Въпреки това , въпросният формуляр е възможно да бъде издаден и на Вас по Ваше желание. Компетентната институция в България относно семейните обезщетения по Регламент (ЕО) 883/2004 е Агенцията за социално подпомагане. Ето защо Ви съветваме за повече информация относно процедурата по издаване на формуляр E401 да се обърнете към АСП. НА

2017-07-25 14:22:38 - Величка Палаханова
Здравейте, съпругът ми работи в момента в полска фирма. Смята да напуска. Въпросът ми е : Как да си прехвърли пенсионните и здравните осигуровки в България. Благодаря !

2017-07-28 15:30:55 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Палаханова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Полша), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Целта е да се избегне двойното осигуряване за работещите. Компетентната институция в България, която определя приложимото право, е Националната агенция за приходите. По отношение за въпроса Ви как да се прехвърлят здравните и пенсионните осигуровки на съпруга Ви отбелязваме следното: В случай, че съпругът Ви се завърне в България, за да ползва социалните си права (право на пенсия, на обезщетение при безработица и др.), той следва при настъпване на съответния осигурен социален риск да посочи на съответната компетентна институция в България, че има осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС (в случая – в Полша). Впоследствие осигурителните му периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприема действия за зачитане на осигурителните му периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент 883/2004. По отношение на здравните му права обаче следва да имате предвид, че преди напускането на страната Вашият съпруг трябва да се снабди с формуляри Е 104 или S041 от Полша, с които съответната осигурителна система да удостовери пред българската система (пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – по местоживеене в България), че е бил здравно осигурен по тяхното законодателство. По този начин периодите му на здравно осигуряване от Полша могат да се признаят и той да „влезе” в българската здравноосигурителна система, т.е. здравноосигурителни му права ще останат непрекъснати. В случай, че не го направи, след завръщането му в България може да го изиска служебно чрез регионална здравноосигурителна каса по постоянен адрес, но това може да доведе до известно забавяне. Повече информация може да получите от Национална здравноосигурителна каса. НА

2017-07-22 09:23:27 - Павел
гледам по нова Б.Петков.как говори мазно мазно защото има работно помещение и заплата държавно Аз съм поляк и нямам социална пенсия каква е тая политика тук да не ми дадът по 10лв на ден за да не мизерствам?работя в личен имот закупен от държавата а продавача има претенции спрямо мен да им плащампари затова че съм собственик!има покупкопродажбаКРАЙ

2017-08-11 16:46:45 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 89а от КСО право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 2-месечния срок по чл. 94 от КСО, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. При определяне на годишния доход на член от семейството не се включват: 1. добавката за чужда помощ, компенсациите, индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите; 2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане; 3. семейните помощи за деца по чл. 2, т. 1 и 2 от Закона за семейните помощи за деца и месечните добавки по чл. 42 и 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно Постановление на Министерския съвет №116/22.06.2017 г., считано от 01.07.2017 г. социалната пенсия за старост се изплаща в размер 120,98 лв. НА

2017-07-21 14:38:31 - Петранка Манева
Здравейте! Бих искала да знам как се зачита трудов стаж от чужбина? Получих документ от държавата, в която съм пребивавала 6 години, за това, чв съм била осигурена там, трябва ли да го представя в институция в България? Представих го в НАП за зачитане на осигуровки. Необходимо ли е да бъде представен и в друга институция? Благодаря!

2017-08-11 16:46:19 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Манева, Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е предвидена възможност за зачитане на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. За да бъде зачетен положеният от Вас трудов стаж в някоя от горепосочените страни от сегашния Ви работодател, следва да подадете заявление до него, към което да приложите документи, които дават основание за признаване на трудовия стаж. Такива документи могат да бъдат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентна институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудовия стаж. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж. Представените документи следва да бъдат върнати на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие. Трудовият стаж, положен в друга държава, не се вписва в трудовата книжка. В случай обаче, че въпросът Ви е свързан с признаването в България на положен в чужбина осигурителен стаж, Ви информираме, че за осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. В допълнение на това, за целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на правото на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане) или на действащите двустранни договори за социална сигурност, които предвиждат сумиране и зачитане на такива периоди, придобити по чуждото законодателство. Съгласно тези регламенти и договори за социална сигурност обменът на информация между компетентните институции в държавите относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност се извършва изцяло по служебен път. Ето защо, при настъпване на съответния осигурен социален риск е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС или държави, с които има действащ двустранен договор за социална сигурност. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004 или на съответния двустранен договор за социална сигурност. НА

2017-07-19 15:46:24 - Минчо Кънев
Здравейте, Въпросът ми е: Трудов стаж в Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) от 01.01.1998 г. до момента зачита ли се за пенсиониране в България? Благодаря.

2017-07-25 16:15:29 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Кънев, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Република Ирландия), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Разпоредбите на регламентите предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В тези случаи се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено ако същите не са достатъчни за отпускане на обезщетение или пенсия изцяло по едно от тези законодателства. Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение или пенсия съгласно законодателството на друга държава членка. Така например периодите Ви на осигуряване, придобити в Ирландия, ще бъдат зачетени при преценяване на правото Ви на обезщетение или пенсия у нас, както и обратното – осигурителните периоди в България ще бъдат взети предвид при определяне на правото Ви на обезщетение или пенсия в Ирландия. В случая е без значение кога е положен стажът. Вследствие на това и в случай че отговаряте и на останалите условия за пенсиониране (законоустановена възраст и т.н.) всяка държава членка, в която сте били осигуряван, ще трябва да изплаща пенсия, съответстваща на собствените й осигурителни периоди, т.е. ще получавате пенсия от страна на Ирландия за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство, и пенсия от България – за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Заявлението за получаване на пенсия следва да подадете пред компетентната институция на държавата по пребиваване (ако това е България – съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт), която ще бъде отговорно за обработката на Вашата молба. Кореспонденцията между българската и ирландската институции следва да се извърши по служебен път чрез специално създадени за целта формуляри. След финализиране на процедурата ще бъдете уведомен от пенсионната служба, до която сте подал заявление, за решенията за отпускане на пенсия на всички институции, които са разглеждали заявлението Ви. Повече информация относно Вашия конкретен случай може да получите от Националния осигурителен институт в България или от компетентната институция в Република Ирландия. НА

2017-07-19 15:33:37 - Величка Палаханова
Съпругът ми работи на трудов договор в Полша. В България е здравно не осигурен. Как може да си прехвърли здравните и пенсионните осигуровки за да ползва здравни услуги ? И евентуално при напускане какво трябва да направи ?

2017-07-28 15:30:27 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Палаханова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Полша), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Целта е да се избегне двойното осигуряване за работещите. Компетентната институция в България, която определя приложимото право, е Националната агенция за приходите. По отношение за въпроса Ви как да се прехвърлят здравните и пенсионните осигуровки на съпруга Ви отбелязваме следното: В случай, че съпругът Ви се завърне в България, за да ползва социалните си права (право на пенсия, на обезщетение при безработица и др.), той следва при настъпване на съответния осигурен социален риск да посочи на съответната компетентна институция в България, че има осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС (в случая – в Полша). Впоследствие осигурителните му периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприема действия за зачитане на осигурителните му периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент 883/2004. По отношение на здравните му права обаче следва да имате предвид, че преди напускането на страната Вашият съпруг трябва да се снабди с формуляри Е 104 или S041 от Полша, с които съответната осигурителна система да удостовери пред българската система (пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – по местоживеене в България), че е бил здравно осигурен по тяхното законодателство. По този начин периодите му на здравно осигуряване от Полша могат да се признаят и той да „влезе” в българската здравноосигурителна система, т.е. здравноосигурителни му права ще останат непрекъснати. В случай, че не го направи, след завръщането му в България може да го изиска служебно чрез регионална здравноосигурителна каса по постоянен адрес, но това може да доведе до известно забавяне. Повече информация може да получите от Национална здравноосигурителна каса. НА







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България