Категории:


Към категориите

2017-06-13 22:25:18 - Атанаска Иванова
През май 2016 г. подадох документи за пенсиониране в РБ. Не ми достигат 1 г. и 10 м. трудов стаж. В Италия имам 8 години. До момента, вече повече от година, от италианска страна няма отговор за потвърждаване на стажа ми. Въпросът ми е в Регламента съществува ли срок, в който те са задължени да изпратят изискваните от тях документи?

2017-06-19 16:47:20 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Съгласно чл. 76, пар. 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, трябва да отговарят в разумен срок на всички запитвания и да предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с регламента права. За съжаление обаче никъде не е предвиден конкретен срок за предоставяне на необходимите данни. Не съществува и механизъм чрез който българската институция да принуди съответната италианска институция да изпрати нужните документи. От подадената от Вас информация се разбира, че сте подали документите си през м. май 2016 г., тоест преди повече от една години. Такова голямо забавяне на потвърждаването на осигурителни периоди не отговаря на изискването за обработка и обмен на информация в разумни срокове между компетентните институции. Ето защо Ви съветваме да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по постоянния Ви адрес, които биха могли да изпратят напомнително писмо на съответната компетентна институция в Италия. Също така може да се обърнете за съдействие и към българският СОЛВИТ – център, който има следните координати: тел: 02/ 940 33 64; електронна поща: solvit@government.bg; адрес: гр. София 1594, бул. „Дондуков” № 1. СОЛВИТ- центърът е безплатна услуга, която предоставя съдействие на гражданите, когато възникнат проблеми вследствие на неправилно прилагане на европейското законодателство от администрациите на държавите членки. Може да попълните онлайн формуляра за подаване на жалба, който ще намерите на адрес: http://www.solvit.government.bg/podai-oplakvane. НА

2017-06-12 17:33:55 - Лилия Миткова
Здравейте, аз съм бесарабска българка от Молдова, от 10 години живея и работя в България (имам Българско гражданство). Имам 4 години трудов стаж като учител по БЕЛ в Молдова, в България продължавам да упражнявам тази професия. Моят въпрос е: може ли да ми се зачите молдовския стаж, ако ДА, какви стъпки трябва да предприема. Благодаря

2017-06-19 17:30:44 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Иванова, Следва да имате предвид, че трудов и осигурителен стаж са две различни понятия. За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. Отношенията в областта на социалното осигуряване между България и Молдова се уреждат от Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване в сила от 1 септември 2009 г. В чл. 15 от Договора е предвидена възможността за зачитане само на осигурителен стаж, придобит на територията на една от двете държави, за целите на получаване на някои от видовете обезщетения от материалния обхват на договора (в това число пенсии, обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, обезщетения за безработица и др.). В случай, че въпросът Ви се отнася за зачитане на учителския Ви стаж с оглед упражняване на правото на ранно пенсиониране, следва да имате предвид, че в чл. 16, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изрично е предвидено, че осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор в областта на социалното осигуряване, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа и втора категория труд по българското законодателство, се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 - 9 от Кодекса за социално осигуряване, освен ако в международен договор е предвидено друго. В тази връзка, ако желаете да ползвате права на пенсия или обезщетение по Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, е необходимо да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в България, като следва да посочите, че имате осигурителни периоди, вкл. и като учител, в Молдова и искате отпускане на пенсия или обезщетение при условията на спогодбата. Процедурата ще се движи служебно между компетентните институции на двете страни. По смисъла на българското законодателство и по-специално на чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Съгласно чл. 351, ал. 2 от КТ трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Горепосоченият договор за социално осигуряване между България и Молдова обаче не предвижда възможността за признаване и зачитане на трудов стаж с оглед ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж (напр. начисляване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - т.нар. „клас“. Тази невъзможност се обуславя и от обстоятелството, че съгласно разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от КТ и чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е предвидена възможност за зачитане само на трудов стаж, придобит през времето на работа в друга държава в ЕС, ЕИП или в Швейцария, но не и трудов стаж, придобит в трети страни (каквато е и Молдова). По тази причина периодът Ви на работа в Молдова не може да бъде зачетен за трудов стаж по българското законодателство, поради което този период не може да бъде взет предвид от български работодател при начисляването на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. НА

2017-06-09 16:58:34 - Видка Танева
По професия съм медицинска сестра . От 8 години живея и работя в Хесен - Германия. Как и какъв документ ми е необходим от България ,за да ми признаят трудовия стаж в Германия ?

2017-07-13 14:46:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Танева, Зачитането на трудов стаж, положен при работодател в друга държава, следва да бъде предвидено в съответното национално законодателство, поради което следва да се обърнете към компетентната институция в Германия, откъдето можете да получите отговор на въпроса дали български трудов стаж може да бъде признат от немски работодател, при какви условия и с какви документи. В случай обаче, че въпросът Ви е свързан с признаването на български осигурителен стаж в Германия, Ви информираме, че в отношенията между България и Германия в областта на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Съгласно тези регламенти обменът на информация между компетентните институции в държавите членки относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност се извършва изцяло по служебен път. Ето защо, при настъпване на съответния осигурен социален риск е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004. НА

2017-06-02 13:59:30 - В. СЮЛЕЙМАН
Здравейте! Искаме информация за постъпили заявления /запитване/ за детски добавки от Швеция.Как мога да разбера до къде е стигнало запитването,след като в Швеция не е изпратен отговор.Документи са пратени от Швеция през ноември 2016 г.Благодаря Ви!

2017-07-19 16:54:21 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз. Тъй като компетентната институция в Република България, която прилага посочените регламенти в частта, свързана с изплащането на семейни обезщетения, е Агенцията за социално подпомагане, за конкретен отговор на Вашето запитване следва да се обърнете към АСП. НА

2017-05-30 15:12:59 - Славева
Здравейте, тази година в предприятието спечелихме проект по безопасни условия на труд. При събиране на оставащите документи за подписване на договора с управляващия орган се оказа че поради наличие на задължения към столична община не можем да подпишем договора. Защо се получава така, че фирми които са добре, ще вземат пари , а бедните не.

2017-06-13 15:48:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Славева, Въпросът Ви е от компетентност на рубриката "Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, препоръчваме Ви да отправите своето запитване на следния електронен адрес: http://esf.bg/vrazka-s-nas.

2017-05-29 09:15:25 - atanas stoinov
инвалид съм с90 процента със заболяване Бехтерев и велодробен емфизем.След преосвидетелствуване тази година ми намалихаот

2017-06-07 14:48:46 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Стойнов, Моля, поставете въпроса си отново. МХ/ТПООУТ

2017-05-23 01:30:41 - Анета Лечева
Здравейте, уважаеми експерти!Имам следния въпрос: 1.Възможно ли е европейски документ U2 да се изиска служебно при спазени всички изисквания за прехвърляне на обезщетения за безработица от Германия (съответно с разрешение на съответната институция и обявен срок от тяхна страна) в България до регистриране в Бюрото по труда в Бг в 7 дневен срок?

2017-07-19 16:53:24 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Лечева, След регистрацията като търсещо работа лице в Германия, е следвало да ви бъде издаден преносим документ U2 от немската компетентна институция, който да представите в Националния осигурителен институт при завръщането си в България. Въпросният документ би могъл да бъде изискан служебно, като това обаче може да доведе до известно забавяне в обработката на Вашето заявление. За повече информация е необходимо да се обърнете към Националния осигурителен институт. НА

2017-05-21 16:24:07 - Драгомир Пенев
Здравейте! Фирмата ни има сключен договор с Латвийска фирма за инженерно-технически контрол и консултации за строителната им дейност. За целта наш служител,ръководител проекти, с когото имаме сключен трудов договор се командирова един – два пъти месечно с продължителност на командировката до 5 дни. Във връзка с Директива 96/71/ЕО , чл.121 а от КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги,командироването на нашия служител попада ли в разпоредбите за предоставяне на услуги в страни от ЕС ? Необходимо ли е да сключим допълнително споразумение към трудовия договор на нашия служител? Необходимо ли е да уведомим Латвийската инспекция по труда за командироването на служителя ни? За Ваше сведение чрез фирмата възложител в Рига направихме неофициално запитване по тези въпроси. Латвийската инспекция отговори, че според тях случаят не попада под разпоредбите на директивата и уведомление не е необходимо. ПМ КОНСЕПТ ЕООД, гр.София

2017-06-28 16:57:49 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми г-н Пенев, Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн., ДВ, бр. 105 от 2016 г. и с Постановление № 382 от 29.12.2016 г., с което Министерският съвет прие Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредба за командироването и изпращането), в националното законодателство бяха въведени изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г., (Директива 96/71/ЕО) и Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на нейното изпълнение. Приложното поле на Директива 96/71/ЕО е въведено в националното законодателство с разпоредбите на чл.121а, ал.1 - 3 КТ. На база на описаната от Вас фактическа обстановка не може да се направи еднозначен извод относно работата на командированото лице и за отношенията между предприятията. Следва да се отбележи, че командироване в рамките на предоставяне на услуги е налице когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: 1. за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите; 2. в предприятие от същата група предприятия В тази връзка, условие за командироване по чл. 121а от КТ е наличието на трансграничен елемент при изпълнението на трудовото правоотношение, т.е. работодателят командирова работник или служител за предоставяне на услуги на лице, установено в друга държава членка или предприятието, което командирова работник или служител и приемащото предприятие от същата група предприятия са установени в различни държави членки. Когато командироването на работник или служител в друга държава членка е с цел участие в конференция, обучение, семинар, работна/бизнес среща или друга дейност, при която не се полага труд срещу възнаграждение, дейността не е включена в кръга на служебните задължения на работника или служителя, определени в длъжностната му характеристика, се прилагат чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. На база на описаните от Вас обстоятелства предполагаме, че работникът или служителят се командирова при ползвател на услугите, който е установен на територията Латвия, за да извърши конкретна дейност срещу възнаграждение, като вида на работата е включена в кръга на служебните задължения на работника или служителя, определени в длъжностната му характеристика. В тази връзка считаме, че командироването се осъществява в рамките на предоставяне на услуги и е обхванато от хипотезите на чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ. При командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги страните по трудовото правоотношение сключват писмено допълнително споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение за срока на командироването (чл. 2, ал. 1 от Наредба за командироването и изпращането). Във връзка с въпросът Ви относно уведомяването на Латвийската инспекция по труда за командироването на служителя Ви, следва да имате предвид, че всяка една държава членка, въвежда административните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в случай на командироване на работници и служители на нейна територия по своя преценка. Информация за конкретните изисквания могат да се намерят на единния национален уебсайт за командироване на Република Латвия или чрез запитване до бюрото за връзка и съответното лица за контакт в държавата. Интернет адресът на Държавната инспекция по труда на Република Латвия е: http://www.vdi.lv. нс

2017-05-19 19:29:25 - Лиляна Илиева
Здравейте,моя съпруг работи от близо две години в Чехия.Въпросът ми към вас е тъй като искам да пътувам и аз с децата при него дали имаме право на семейни добавки или някакви социялно потпомагане. това е като за начало, докато започна и аз някаква работа и да запишем децата на училище.Много ви благодаря.

2017-07-19 16:52:15 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Илиева, По отношение на изплащането на семейни обезщетения в рамките на ЕС в сила са разпоредбите на Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент 987/2004 за установяване на процедура по прилагането му. Съгласно посочените регламенти, лицата, за които те се прилагат, имат право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в предишната държава членка. В запитването си посочвате, че съпругът Ви работи в Чехия. В случай че съгласно разпоредбите на регламентите чешкото законодателство е приложимо, то при отпускане на семейните помощи ще се прилагат условията за отпускане на семейни помощи по това законодателство. Ето защо Ви съветваме да се обърнете към съответната компетентна институция в Чехия, която може да Ви предостави информация за условията и реда за отпускане на семейни обезщетения по реда на чешкото законодателство. Тъй като компетентната институция в Република България, която прилага посочените регламенти в частта, свързана с изплащането на семейни обезщетения, е Агенцията за социално подпомагане, за информация относно възможността да получавате семейни обезщетения – месечна помощ за дете по българското законодателство следва да се обърнете към АСП. Също така отбелязваме, че помощи под формата на социално подпомагане (обезщетения, независещи от вноски) не попадат в обхвата на горепосочените регламенти и те се предоставят от държавата, в която пребивавате, съгласно прилаганото от нея законодателство. В този смисъл, ако заминете да живеете при своя съпруг в Чехия, Вие бихте имали право на помощи при условията и реда на чешкото законодателство. За целта следва да се обърнете към съответната служба за социално подпомагане в Чехия по място на пребиваване или престой, отговорна за тяхното отпускане. НА

2017-05-16 00:25:58 - Фериха Осман
Здравейте ! Живея и работя в Белгия. Детето ми живее в България и учи там. Научих че макар тя да е 22 години и е студентка сме имали право да получим детски надбавки в Белгия .От България ми искат документа Е 411 ( МОЛБА ЗА ОТПУСКАНЕ НА СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ (ДЕТСКИ НАДБАВКИ) В ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА, В КОЯТО ЖИВЕЯТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО), така също и Е401 бихте ли ми казал от къде мога да си го извад .Благодa

2017-06-14 13:32:54 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Осман, По поставения въпрос се обърнете към Агенцията за социално подпомагане, която е компетентната българска институция за отпускане на социални помощи и на семейни помощи за деца. МХ/ТПООУТ

2017-05-12 07:50:03 - Толмазова Мариана
Здравеите пенсионирана съм по болест от ГЪРЦИЯ за 2 г. в момента съм в България ,но не съм добре здравословно заболяването ми е ЛАС интересува ме може ли да се явя на ТЕЛК в БЪЛГАРИЯ и да получавам пенсия от двете държави

2017-06-14 10:48:26 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Толмазова, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС (в т.ч. и Гърция) в областта на социалната сигурност, и в частност по отношение правилата за отпускане на обезщетения за инвалидност, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за прилагането на Р 883/2004. Съгласно Регламент 883/2004 съществуват различия в методите за изчисляване на обезщетенията за инвалидност. Република България е сред държавите, които имат законодателство от тип Б, при което размерът на пенсията зависи от периодите на осигуряване в България. От друга страна, някои страни прилагат основана на риска логика (законодателство от тип А). В този случай имате право на една и съща пенсия независимо от периодите ви на осигуряване, но в момента на получаване на увреждането трябва да сте осигурени. Този метод на изчисляване важи само за някои схеми, изброени в Приложение VI към Регламент 883/2004. Съгласно координационните регламенти, ако преди настъпване на инвалидността сте се осигурявали в няколко държави членки, съществуват различни възможности по отношение на правото Ви на пенсия: - Ако сте били осигурявани само в държави, чиито законодателства са от тип Б, ще получите отделна пенсия от всяка държава, отговаряща на периодите ви на осигуряване там; - Ако сте били осигурявани само по законодателства от тип А, и ако тези законодателства са изброени в Приложение VI към Регламент 883/2004, ще получите пенсия само от страната, в която сте били осигурени, когато сте получили увреждането; - Ако първоначално сте били осигурени в държава със законодателство тип Б, а след това – в държава членка със законодателство от тип А, то ще получавате две пенсии – една от първата държава в съответствие със завършените съгласно нейното законодателство периоди на осигуряване, и една от държавата, в която сте били осигурени към момента на настъпване на инвалидността; - Ако първоначално сте били осигурени в държава със законодателство тип А, а след това в държава със законодателство тип Б, то ще получавате две отделни пенсии, всяка от тях съответстваща на продължителността на периодите на осигуряване в съответните държави. Предвид гореизложеното, от определящо значение е да разберете какъв тип законодателство прилага спрямо Вас Гърция. Имайте предвид обаче, че поради факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а само координирани, то всяка държава сама определя своите правила относно пенсиите за инвалидност, т.е. изискванията за отпускане на инвалидна пенсия са различни във всяка държава членка. За да получавате пенсия за инвалидност от България е необходимо да отговаряте на изискванията за отпускане на такъв вид пенсия съгласно разпоредбите на българското законодателство. Решението за определяне на степента на инвалидност също следва да бъде взето от националните институции на държавата, в която сте били осигурени, в съответствие с нейното законодателство. Въпреки това при преценка на правото Ви на обезщетение компетентната институция на съответната държава членка ще вземе предвид завършените осигурителни периоди във всяка друга държава членка, доколкото те не съвпадат. Може да получите конкретна информация за Вашето положение, както и да подадете заявление за отпускане на пенсия за инвалидност, в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в България по Ваш постоянен или настоящ адрес. НА

2017-05-11 17:37:29 - Ива Петрова
Здравейте искам да попитам към коя институция трябва да се обърна във България за не изплатена последната заплата от работодател в Германия?

2017-07-13 14:36:18 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Петрова, В случай, че сте били командирована в Германия от български работодател , следва да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или към компетентния съд в България. Ако сте били изпратена в Германия от българско предприятие, което осигурява временна работа, отново може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или към компетентния съд в България. В случай, че сте ползвали услугите на фирма посредник по наемане на работа, регистрирана в България, която Ви е насочила за работа към работодател в Германия, може да потърсите съдействие от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно въпроси във връзка с посредничеството. Във всеки друг случай приложимо спрямо Вас би било немското трудово законодателство, поради което е необходимо да се обърнете към компетентната институция във Федерална република Германия. Повече информация може да намерите на интернет адрес: http://www.zoll.de/DE/Home/home_node.html НА

2017-05-11 11:59:24 - Бойка Петрова
РАБОТЯ В ЕДИНБУРГ - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕТО МИ ОТ ЕДНА ФИРМА В ДРУГА , КАКВИ ДОКУМЕНТИ ТРЯБВА ДА ИЗИСКАМ ОТ ПРЕДХОДНИЯ РАБОТОДАТЕЛ, ЗА ДА ДОКАЖА ПРЕД НАШИТЕ ИНСТИТУЦИИ , КОГАТО СЕ ПРИБЕРА В БЪЛГАРИЯ , ЧЕ СЪМ ОСИГУРЯВАНА СЪГЛАСНО ТЯХНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. БЛАГОДАРЯ !

2017-06-14 09:39:02 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Петрова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Обединеното кралство), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Целта е да се избегне двойното осигуряване за работещите. Компетентната институция в България, която определя приложимото право, е Националната агенция за приходите. По отношение за въпроса Ви по какъв начин се доказва, че сте се осигурявали в чужбина отбелязваме следното: За да ползвате социалните си права (право на пенсия, на обезщетение при безработица, майчинство и др.), следва при настъпване на съответния осигурен социален риск да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент 883/2004. По отношение на Вашите здравни права обаче следва да имате предвид, че преди напускането на страната трябва да се снабдите с формуляри Е 104 или S041 от Обединеното кралство, с които съответната осигурителна система да удостовери пред българската система (пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – по местоживеене в България), че сте била здравно осигурена по тяхното законодателство. По този начин периодите Ви на здравно осигуряване от Обединеното кралство могат да се признаят и Вие да „влезете” в българската здравноосигурителна система, т.е. Вашите здравноосигурителни права ще останат непрекъснати. В случай, че не го направите, след завръщането Ви в България може да го изискате служебно чрез регионална здравноосигурителна каса по постоянен адрес, но това може да доведе до известно забавяне. Повече информация може да получите от Национална здравноосигурителна каса. НА

2017-05-09 11:45:00 - Елена Кръстева
Къде са обявени позициите за работа във връзка с Европейското председателство на България 2018 и по-специално свързани с европейското право?

2017-06-14 10:45:00 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Кръстева, Информация за обявени свободни работни места можете да намерите в дирекциите „Бюро по труда“ към Агенцията по заетостта. Списък с обявените конкурси за работа в държавната администрация е наличен на сайта на Административния регистър - https://iisda.government.bg/competitions/competitions_list Ако пък желаете да станете доброволец за Българското председателство на Съвета на ЕС, за повече информация е необходимо да следите специално създадената интернет страница - http://www.eu2018bg.bg/ НА

2017-05-01 18:01:54 - Иван Иванов
Здравейте! Пенсионер съм в България ,но от известно време работя в Германия и се осигурявам.Може ли този стаж и осигуровки да се прехвърлят в България и да се коригира пенсията ми? Благодаря!

2017-06-16 14:29:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Иванов, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (каквато е Федерална република Германия), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Разпоредбите на регламентите предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В случаите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства (във Вашия случай по българското и по немското), се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено ако същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства. От подадената от Вас информация разбираме, че Вие сте пенсионер и получавате пенсия от България, като по всяка вероятност сте изпълнили напълно изискванията за придобиване на право на пенсия у нас, без да е било необходимо сумиране със осигурителни периоди от други държави. Ето защо пенсия Ви е отпусната изцяло по съответното национално законодателство (т.е. българското) без прилагане на разпоредбите за сумиране. Към настоящия момент преизчисляване на Вашата българска пенсия с представяне на допълнителен осигурителен стаж или стаж и доход след отпускането на пенсията би могло да се извърши единствено ако въпросния стаж и доход са придобити по българското законодателство. В случай, че желаете да получавате пенсия и от Германия е необходимо да отговаряте на условията за пенсиониране по немското законодателство. Ако периодът на осигуряване в Германия обаче не е достатъчно продължителен, за да Ви бъде отпусната пенсия там, ще бъде взет предвид всеки друг период на осигуряване, завършен в държава членка. За целта е необходимо при подаване на заявление за отпускане на пенсия в Германия да посочите, че имате завършени осигурителни периоди и в България. Компетентните институции на двете държави ще обменят информация по служебен път и всяка една ще потвърди „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране на тези периоди (доколкото те не съвпадат) до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия, като Германия ще определи и изплати пропорционално пенсия за осигурителните периоди, придобити по нейното законодателство. За повече информация по отношение на условията за придобиване на пенсия от Германия (изискуем осигурителен стаж, законоустановена възраст за пенсиониране и др.) следва да се обърнете към съответната немска компетентна институция. Може да се информирате по какъв начин наличието на пенсионни права в България влияе върху Вашата пенсионна схема в Германия в съответнитната компетентна институция, а именно: Deutsche Rentenversicherung Central Germany, Paracelsusstrasse 21, 06114 Halle, Tel.: +49 345 213 0 http://www.deutsche-rentenversicherung-mitteldeutschland.de. НА

2017-04-28 12:13:50 - Николай Гълъбов
Здравейте,уважаеми експерти! Имам няколко въпроса свързани със здравното и осигурително право,които не знам към коя точно институция да отправя-надявам се да получа отговори на въпросите си с Ваша помощ.Към настоящия момент съм здравно и социално осигурен без прекъсване на правата през последните 7-8 години и без промяна на работното ми място. Конкретните ми въпроси са следните: Ако бъда съкратен по причина намаляване щата на работниците или при подаване на молба за напускане по взаимно съгласие/мое желание, какви права имам в социално и здравно осигурително отношение и към кои институции трябва да се обърна за компетентни отговори 1.Мога ли да кандидатствам за социални помощи при безработица за периода, в който си търся работа и ще имам ли задравно-осигурителни права, и за какъв период?Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 2.Мога ли да търся работа в друга страна от ЕС и по-конкретно Австрия - ще имам ли там някакви социални, и здравно осигурителни права в периода, в който си търся работа, и ако да, какви са необходимите документи, които да изискам от българските институции за представяне в Австрия за да ползвам правата,които съм получил в България там ?Мога ли да прехвърля правата си там за периода, в който търся работа?Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 3.Ако търся работа в Австрия ще ми бъде ли признат стажа,който имам в България,какви документи са необходими да се представят на австрийските компетентни органи и от коя българска институция да се изискват?Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 4.Имам ли право да кандидатствам в австрийското бюро по труда за намиране на работа?Има ли документи,които трябва да изискам от българските институции, и какви са те?Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 5.Имам ли някакво право на здравно осигуряване в България/Австрия за периода, в който търся работа?Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 6.При завръщане в България ще дължа ли здравни и социални осигуровки за периода,в който не съм бил в България и съм търсил работа в друга държава?Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 7.Как се определят сроковете за получаване на помощи в друга държава/Австрия/, ако имам придобити такива права, и какви са необходимите документи за чуждите институции, и от коя българска институция трябва да се изискват? Какви са правата,които имам в двата случая - съкращение/доброволно напускане? 8.Имам ли право да кандидатствам за езиково обучение в периода, в който търся работа в друга страна / Австрия / и необходимо ли е представяне на някакви български документи? Предварително благодаря за отделеното време!

2017-05-12 17:59:07 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Гълъбов, Имайки предвид предоставената със запитването Ви информация, приемаме, че през последните 7-8 години и към момента на отправяне на запитването Ви, работите по трудово правоотношение. В тази връзка, предоставяме следната информация: Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 1-3 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда - работещи по еднодневни трудови договори, или законодателството на друга държава. Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно чл. 54в, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г. На това основание, в случай че трудовото Ви правоотношение бъде прекратено по инициатива на работодателя - вкл. при съкращаване на щат, преценката на правото и размера на паричното обезщетение за безработица, ще се извърши на основание на посочените по-горе разпоредби. В случай, че трудовото Ви правоотношение бъде прекратено по Ваша инициатива/желание (подадете молба за напускане или то бъде прекратено по взаимно съгласие) се прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 3, съгласно която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В отношенията между Република България и останалите държави – членки на ЕС (в т.ч. и Австрия) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Те уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност на лица, които са работили и са се осигурявали в няколко държави – членки на ЕС. С помощта на регламентите се определят общи правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от държавите членки при прилагането на националните закони спрямо лицата, упражняващи своето право на свободно движение и престой в рамките на общността. Установени са правила относно определяне на приложимото спрямо лицата законодателство, предвидено е сумирането на осигурителни периоди, придобити в други държави членки, с оглед придобиване на право на определен вид обезщетение или пенсия в дадена държава и др. Целта е лицата да не се осигуряват двойно или да загубят придобити права на обезщетения за социална сигурност, без да имат възможност да натрупат нови. По този начин гражданите на ЕС, които са упражнили своето право да се движат свободно в рамките на Общността, няма да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо местните лица. С регламентите на ЕС относно социалната сигурност не се въвеждат нови видове обезщетения, нито се отменя националното законодателство. Всяка държава, съгласно прилаганото от нея законодателство, определя какви обезщетения се отпускат, при какви условия, и по какъв начин се изчисляват размерите им. Като гражданин на ЕС имате право да търсите работа в друга държава членка в съответствие с разпоредбите, приложими и за националните работници. За да получавате обаче парично обезщетение за безработица от тази страна, както и други видове финансова помощ за намиране на работа, е необходимо да сте изпълнили условията, предвидени в законодателството ѝ, тъй като всяка страна от ЕС има собствени правила за обезщетенията за безработица. В съответствие с установения в Регламент (ЕО) № 883/2004 принцип, че приложимо е законодателството на държавата членка, в която работите (във Вашия случай – България), обикновено тази държава е отговорна за отпускането на обезщетения за безработица. Ето защо след прекратяване на трудовата Ви дейност е необходимо да се регистрирате като търсещо работа лице в съответната компетентна институция у нас, а именно в дирекциите „Бюро по труда“ към Агенцията по заетостта. Съгласно чл. 64, пар. 1 от Регламент (ЕО) 883/2004, безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (във Вашия случай България), и което отиде в друга държава членка (Австрия), за да търси работа там, запазва правото си на обезщетение при наличие на следните условия и в следните граници: 1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно, т.е. Вие следва да сте бил регистриран като безработно лице у нас поне 4 седмици преди заминаването Ви в Австрия; 2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на България следва да се регистрирате като безработно лице в съответната служба в Австрия. Ако се регистрирате след тази дата, Вашето обезщетение ще се изплаща едва от датата, на която се регистрирате. 3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Тоест Вие ще можете да получавате обезщетението, което получавате от България, за период до 3 месеца или за остатъка от периода, за който такова обезщетение Ви се дължи, ако е по-малък от 3 месеца. 4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да Ви се изплаща от компетентната българска институция и в същия размер. Следва да се обърне внимание, че ако не успеете да си намерите работа в Австрия, следва да се върнете в България преди изтичане на посочения в т. 3 период. Ако се върнете по-късно без изричното разрешение на българската служба по заетостта или изобщо не се върнете в България, ще загубите възможността да получите парично обезщетение за безработица за оставащия период, при положение, че имате такъв. Бюрото по труда, в което ще се регистрирате като търсещо работа лице, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще можете да прехвърлите обезщетението си в Австрия. Същият следва да се предостави на компетентната австрийска институция. За повече информация можете да се обърнете към НОИ. Както споменахме по-горе, един от основните принципи в координационните регламенти е, че лицата, за които те се прилагат, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. С други думи – във всеки един момент вие ще плащате осигурителни вноски (социални и здравни) само в една държава. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004. В общия случай лицата внасят задължителните осигурителни вноски в държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Следва също така да имате предвид, че в регламентите е предвидено „сумиране на периоди“. Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение съгласно законодателството на друга държава членка. Ето защо, при завръщане в България периоди на осигуряване, придобити в Австрия, ще бъдат зачетени при преценяване на правото Ви на обезщетение у нас, както и обратното – осигурителните периоди в България ще бъдат взети предвид при определяне на правото Ви на обезщетение в Австрия. За конкретна информация дали имате право на обезщетения или други права (напр. езиково обучение) по австрийското законодателство е необходимо да се обърнете към компетентната австрийска институция. Бихме искали да отбележим, че помощите под формата на социално подпомагане (обезщетения, независещи от вноски) не попадат в обхвата на регламентите за социална сигурност и те се предоставят от държавата, в която пребивава лицето, съгласно прилаганото от нея законодателство. За повече информация относно определянето на приложимото законодателство следва да се обърнете към компетентната институция у нас – Националната агенция за приходите, а за по-подробна информация, касаеща здравното осигуряване – към Националната здравноосигурителна каса.

2017-04-07 11:32:34 - Димир Говедаров
Важат ли картите за инвалидност издадени в Русия на руски граждани, пребиваващи в България?

2017-07-19 16:59:30 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Говедаров, От зададения от Вас въпрос не става ясно точно за какви карти за инвалидност става въпрос, но в случай че въпросът Ви е свързан с възможността за отпускане в България на пенсия за инвалидност при наличието на руски осигурителни периоди, Ви предоставяме следната информация от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика: В отношенията между Република България и Руската Федерация, в областта на социалната сигурност и по-конкретно във връзка с въпроса за зачитането на осигурителните периоди, завършени от гражданин на едната страна на територията на другата, се прилага Договорът между Република България и Руската Федерация за социална сигурност, сключен между двете държави и влязъл в сила на 20.03.2010 г В персоналния обхват на договора попадат лица с местоживеене на територията на Договарящите се страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от Договарящите се страни. В материалния обхват на Договора за България попадат обезщетенията за временна неработоспособност; обезщетенията за майчинство; семейните помощи за деца; пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; пенсиите за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; наследствените пенсии; пенсиите, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии); помощите при смърт, а за Руската Федерация - обезщетенията за временна нетрудоспособност; обезщетенията за майчинство и обезщетенията за семейства с деца; обезщетенията за погребение; трудовите пенсии за старост (в това число предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствените пенсии; социалната пенсия; плащанията на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини. Компетентната институция в България относно пенсиите и обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство по двустранния договор за социална сигурност с Русия е Националният осигурителен институт. НА

2017-04-06 13:22:22 - инж.Христина Сбиркова
ЗАЩО СПЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ В ЕСЕ?КОГАА ЩЕ ПОИСКАТ ПРОГРАМИ ЗА БЕЗРАБОТНИТЕ? Кога ще работим специалността която сме завършили?Защо Пришълци от Европейския съюз, заемат нашите длъжности и отнемат нашите работни места с чужди фирми????Вие българи ли сте????? Та оставяте българската интелигенция без работа и за елит представяте неграмотни хора, които дори не говорят на литературен ези к

2017-04-19 16:08:41 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Сбиркова, Съгласно правилата, относно рубриката „Въпроси и отговори“ на въпроси в които има становища, мнения, предложения, коментари, които не съдържат конкретен въпрос, както и изрази, квалификации и други не се изготвят отговори.

2017-03-31 14:12:42 - Петър Жеков
Синът ми, 34г.,е със Синдром на Даун, и пожизнен ТЕЛК над 70%.Получава социална пенсия в размер от 126 лв.,Която е крайно недостатъчна.Моля, обяснете, има ли начин да се увеличи тоя размер, под формата на пенсия, или някакви социални помощи.

2017-05-22 17:02:52 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаеми господин Жеков, Съгласно разпоредбата на чл. 90а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Размерът на социалната пенсия за инвалидност за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 110 на сто от социалната пенсия за старост. Предвидено е размерът на социалната пенсия за старост да се повиши от 01.07.2017 г., като по този начин ще се увеличи и размерът на социалната пенсия за инвалидност. По въпроса, свързан с възможността за получаване на социални помощи се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. МХ/ТПООУТ

2017-03-30 15:52:36 - Васка Костова
Здравейте, на 2-3 март Ви писах, но нямам отговор все още. Питането ми беше за човек, който работи вече 1 година в Швеция и ако се върне в България има ли право да се запише на бюрото по труда ? Ще му се признае ли стажа и сумите, на които е осигуряван при изплащане на обезщетение в България ? За колко време ще е това обезщетение? Благодаря.

2017-05-25 10:49:12 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Уважаема госпожо Костова, В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, включително правото на обезщетения за безработица, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В съответствие с установения в този регламент принцип, че приложимо е законодателството на държавата членка, в която лицето работи (във Вашия случай – Швеция), обикновено тази държава е отговорна за отпускането на обезщетения за безработица. Ето защо след прекратяване на трудовата дейност на лицето, за което питате, е необходимо то да се регистрира като търсещо работа лице в съответната компетентна институция в Швеция. Съгласно чл. 64, пар. 1 от Регламент (ЕО) 883/2004, безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (във Вашия случай Швеция), и което отиде в друга държава членка, за да търси работа там, запазва правото си на обезщетение при наличие на следните условия и в следните граници: 1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно, т.е. лицето следва да е било регистрирано като безработно лице в съответната компетентна институция в Швеция поне 4 седмици преди връщането му в България; 2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на Швеция лицето следва да се регистрира като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ в България. Ако се регистрира след тази дата, обезщетението му ще се изплаща едва от датата, на която се регистрира. 3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Тоест лицето ще може да получава обезщетението, което получава от Швеция, за период до 3 месеца или за остатъка от периода, за който такова обезщетение му се дължи, ако е по-малък от 3 месеца. 4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да се изплаща от компетентната шведска институция и в същия размер. Следва да се обърне внимание, че ако лицето не успее да си намери работа в България, следва да се върне в Швеция преди изтичане на посочения в т. 3 период. Ако се върне по-късно без изричното разрешение на шведската служба по заетостта или изобщо не се върне в Швеция, ще загуби възможността да получи парично обезщетение за безработица за оставащия период, при положение, че има такъв. Компетентната шведска институция, в която ще се регистрира като търсещо работа лице, следва да му издаде преносим документ U2, с който ще може да прехвърли обезщетението си в България. Същият следва да се предостави на компетентната българска институция – Национален осигурителен институт. В случай че лицето, за което питате, не сте се е възползвало от тази възможност, би могло да се регистрира като безработно лице в България с преносим документ U1. Компетентните институции на двете държави ще обменят необходимата им информация по служебен път, ако няма преносим документ U1, издаден от компетентната шведска институция. В този случай Националният осигурителен институт би действал от името на компетентната шведска институция и би могъл да отпусне обезщетение за безработица, ако лицето отговаря на законовите изисквания за това, чийто размер за определения период ще бъде изискан за възстановяване от Швеция. За повече информация можете да се обърнете към НОИ. НА







  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България