Рубрики


Социалната интеграция е пътят да се избегнат етническите конфликти


ЗЕ­МЯ по­тър­си три мне­ния по на­бо­ля­ла­та те­ма, свър­за­на с ет­ни­чес­ко­то нап­ре­же­ние в Гър­мен и в дру­ги на­се­ле­ни мес­та. На­ред с ре­дак­ци­он­но­то мне­ние ние пуб­ли­ку­ва­ме и ана­ли­за на ви­цеп­ре­ми­е­ра и ми­нис­тър на тру­да Ивай­ло Кал­фин и на жур­на­лис­т­ка­та Юлия Пис­ку­лий­с­ка ка­то пред­с­та­ви­тел на граж­дан­с­ко­то об­щес­т­во.

Ко­ре­ни­те на кон­ф­лик­та в Гър­мен са в бед­ност­та

Кон­ф­лик­тът в Гър­мен е ет­ни­чес­ки, но ко­ре­ни­те му са в бед­ност­та - и на ро­ми, и на про­тес­ти­ра­щи. Бед­ност­та в Бъл­га­рия. За­то­ва и ре­ше­ни­я­та не след­ва да бъ­дат ет­ни­чес­ки. Ни­то пък ле­га­лис­т­ки. Са­мо по се­бе си спаз­ва­не­то на за­ко­на от всич­ки ня­ма да на­ма­ли бед­ност­та и да мо­ти­ви­ра без­ра­бот­ни­те от ма­ха­ла­та. Как­во мо­жем да очак­ва­ме от хо­ра, ко­и­то са при­тис­на­ти до сте­на­та и ос­та­ве­ни без из­ход? Те ня­ма да се вслу­шат кол­ко важ­но е де­ца­та им да се изу­чат и да се за­пи­шат в Бю­ро­то по тру­да. Те тряб­ва да се нах­ра­нят днес. Ня­ма да чу­ят и ина­че умес­т­ни­те при­зи­ви да не раж­дат де­ца, ако не мо­гат да им оси­гу­рят нор­мал­ни ус­ло­вия. Дей­с­т­вия ка­то бу­та­не­то на не­за­кон­ни­те къ­щи съ­що ня­ма да свър­шат ра­бо­та, за­що­то ще на­пъл­нят го­ра­та над Гър­мен с от­рит­на­ти, прес­лед­ва­ни и глад­ни без­дом­ни­ци, ко­и­то за­ра­ди сво­е­то фи­зи­чес­ко оце­ля­ва­не ще бъ­дат зап­ла­ха за всич­ки жи­те­ли от об­щи­на­та. Ня­ма да се по­лу­чи и въз­пи­та­тел­ни­ят ефект, за­що­то те­зи, на ко­и­то ня­кои ис­кат да да­дат урок, въ­об­ще не гле­дат те­ле­ви­зия и не че­тат ме­дии.

Как­во тряб­ва да се нап­ра­ви в то­зи слу­чай? Дър­жа­ва­та и об­щес­т­во­то да се съ­бу­дят и да за­поч­нат об­ща, теж­ка и без­ком­п­ро­мис­на бит­ка с бед­ност­та. Бед­ност­та за­ся­га не са­мо без­ра­бот­ни­те, но и ра­бо­те­щи­те. Не са­мо ро­ми­те, но и всич­ки ет­ни­чес­ки гру­пи. Бед­ност­та мо­же да се пре­бо­ри не са­мо от пра­ви­тел­с­т­во­то, а от ця­ло­то об­щес­т­во и съв­сем не с по­мо­щи, а с на­ма­ля­ва­не на не­ра­вен­с­т­ва­та и ус­ко­ря­ва­не на ико­но­ми­ка­та.

Зная, че те­за­та ми ня­ма да се ха­ре­са на мно­го. Са­мо че ли­бе­рал­ни­ят въз­г­лед да се да­де на все­ки въз­мож­ност да учи и да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва оче­вид­но не ра­бо­ти. Как­то ня­ма да про­ра­бо­тят и на­ка­за­ни­я­та. Как­то не ра­бо­тят и от­не­ма­не­то на дет­с­ки­те до­бав­ки и т. н. Да, ло­гич­но е - всич­ки жи­ве­ем в ед­но об­щес­т­во и всич­ки тряб­ва да спаз­ва­ме ед­нак­ви пра­ви­ла. Са­мо че в об­щес­т­во­то има тол­ко­ва мар­ги­на­ли­зи­ра­ни хо­ра, че до тях те­зи ина­че ра­зум­ни ду­ми прос­то не дос­ти­гат. Как­то има и мно­го дру­ги, ко­и­то се бо­рят с жи­во­та, ко­и­то от­г­леж­дат де­ца­та си и ко­и­то не сме­ят да си из­гу­бят ра­бо­та­та, въп­ре­ки че тя не им но­си удов­лет­во­ре­ние и дос­та­тъч­ни до­хо­ди.

Па­ра­док­сал­но, мар­ги­на­ли­за­ци­я­та ста­ва ос­нов­но и трай­но със­то­я­ние на об­щес­т­во­то. Все­ки чув­с­т­ва, че зас­лу­жа­ва не­що мно­го по-доб­ро, че не за­е­ма пра­вил­но­то си мяс­то в об­щес­т­во­то. Чув­с­т­во­то за нес­п­ра­вед­ли­вост се свър­з­ва не са­мо с ро­ми­те, ко­и­то не спаз­ват пра­ви­ла, но и с по­каз­ния лукс на съм­ни­тел­ни биз­нес­ме­ни и по­ли­ти­ци. На­ро­дът се из­нер­вя от нес­п­ра­вед­ли­вос­ти и не­ра­вен­с­т­ва, но на­ли­та на те­зи, ко­и­то са му по-лес­ни - на по-сла­би­те. За­се­га.

Очак­вам не­га­тив­ни ко­мен­та­ри. Мно­го ще пи­тат за­що не „поп­ра­вям“ не­ща­та, ка­то съм ми­нис­тър. За­що­то бед­ност­та е об­щес­т­вен проб­лем. И не се ре­ша­ва със со­ци­ал­ни по­мо­щи. Аз пра­вя всич­ко въз­мож­но да се уве­ли­ча­ват ми­ни­мал­ни­те до­хо­ди и без­ра­бот­ни­те да си на­ми­рат ра­бо­та. То­ва оба­че не сти­га. Тряб­ват спра­вед­ли­ви да­нъ­ци, ра­бо­те­ща ико­но­ми­ка, ефи­кас­на ад­ми­нис­т­ра­ция. Всич­ко то­ва тряб­ва да си го по­ис­ка и да го от­с­тои об­щес­т­во­то. На из­бо­ри и меж­ду из­бо­ри. Тряб­ва да раз­бе­рем, че дър­жа­ва­та не е враг, ко­йто тряб­ва да ру­га­ем и да лъ­жем, а наш ин­с­т­ру­мент.

Ге­то­то в Гър­мен се на­ми­ра на ад­рес кв. „Кре­ми­ков­ци“, ул. „Из­вън ре­гу­ла­ци­я­та“. Но­ме­ра, раз­би­ра се, ня­ма. В квар­та­ла спо­ред кме­ти­ца­та жи­ве­ят 769 ду­ши. От тях око­ло 140 по­лу­ча­ват по­мо­щи за бед­ни. През 2014 г. ме­сеч­ни по­мо­щи за де­ца са по­лу­ча­ва­ли 173 ду­ши. От на­ча­ло­то на 2015-а има 93 но­ви мол­би. 45 май­ки са по­лу­чи­ли през 2014-а ед­нок­рат­на по­мощ за раж­да­не, а за та­зи го­ди­на до­се­га са 14. Де­ца­та, ко­и­то по­се­ща­ват учи­ли­ще, са 146. Со­ци­ал­ни­те служ­би са пос­та­ви­ли под осо­бе­но наб­лю­де­ние 14 де­ца за­ра­ди лип­са на адек­ват­на гри­жа. От тях пет са из­ве­де­ни от се­мей­с­т­ва­та - 4 нас­та­не­ни в ин­с­ти­ту­ция и ед­но - в при­ем­но се­мей­с­т­во. Те­зи без ад­рес­на ре­гис­т­ра­ция не мо­гат да по­лу­ча­ват со­ци­ал­ни по­мо­щи. През ля­то­то жи­те­ли­те на квар­та­ла се из­х­ран­ват с бра­не на бил­ки и гъ­би. Та­зи кар­тин­ка ед­ва ли е по-раз­лич­на от мно­го ром­с­ки, а и не са­мо ром­с­ки ма­ха­ли.

Про­ти­во­пос­та­вя­не­то е па­губ­но. Ние тряб­ва да се спрем нав­ре­ме и да раз­бе­рем, че проб­ле­ми­те, ко­и­то бед­ност­та съз­да­ва, не са са­мо на бед­ни­те. Ина­че всич­ки ще се за­се­лим на ул. „Из­вън ре­гу­ла­ци­я­та“.

Ивай­ло Кал­фин

За­мес­т­ник-ми­нис­тър-пред­се­да­тел и ми­нис­тър на тру­да и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия

 

За­ед­но сре­щу мизерията и зло­ба­та

Тя жи­вее наб­ли­зо. Виж­дам я да се­ди на ня­кой ка­мък, сви­та до сте­на­та. Не про­си. Ос­та­вя мал­ка­та си пен­сия в мах­лен­с­ко­то ма­га­зин­че, за да по­лу­чи сре­щу нея пар­че хляб и един крен­вирш все­ки ден. Не си я пред­с­та­вям да стои пред ог­ле­да­ло­то и да се пи­та как­во да об­ле­че днес. Поч­ти ед­на и съ­ща дре­ха, тъм­на ка­то кръ­го­ве­те око­ло очи­те й.

Всъщ­ност ще раз­поз­на­ем ви­на­ги дре­ха­та на бед­ност­та - за съ­жа­ле­ние, чес­то я сре­ща­ме. Но и чес­то я от­ми­на­ва­ме. Без да си да­ва­ме смет­ка, че все­ки от нас е на гра­ни­ца­та или ве­че прек­ра­чил от­та­тък, в ре­ди­ца­та на ос­къ­ди­ца­та. Из­би­ра­ме пъ­тя на из­куп­ле­ни­е­то - ед­но лев­че в от­во­ре­на­та ше­па или прос­то в кра­ка­та на сви­та­та фи­гу­ра. И си каз­ва­ме, че то­ва е дос­та­тъч­но. За­що­то жи­во­тът в обед­ня­ла­та Бъл­га­рия пре­диз­вик­ва при­ми­ре­ние, без­раз­ли­чие - или зло­ба. Как­ва ужас­на спът­ни­ца има бед­ност­та! Зло­ба­та на­соч­ва ръ­ка към слу­чай­но ми­на­ващ, блъс­ка го, обиж­да го, уни­жа­ва го. Аг­ре­сив­но се над­с­ми­ва над уси­ли­е­то да се свър­жат два­та края. Зак­люч­ва че­руп­ка­та си и пет па­ри не да­ва за пла­ча от­вън. Тя е без­си­ли­е­то, ко­е­то ви­си ка­то да­мок­лев меч над всич­ки ни. За­що­то все­ки сам прег­лъ­ща за­лъ­ка на бед­ност­та, са­мо об­що ру­гае дър­жа­ва­та. Ня­ма я по­да­де­на­та ръ­ка да се нап­ра­ви ве­ри­га - всич­ки ние и дър­жа­ва­та  - и та­зи ве­ри­га да не из­к­люч­ва ни­ко­го, там да е „дру­ги­ят ет­нос“, дру­ги­ят чо­век. Бед­ност, зло­ба и без­си­лие... Мо­жем да се съп­ро­тив­ля­ва­ме на бед­ност­та, ако се вгле­да­ме в мал­ки­те си чо­веш­ки све­то­ве, ако не се от­ри­ча­ме вза­им­но, ако сме то­ле­ран­т­ни един към друг. Ако мо­жем да да­дем ед­на­та си ри­за, щом са две. Ако по­ис­ка­ме ка­то она­зи сес­т­ра от при­каз­ка­та да пле­тем ръ­ка­ви от коп­ри­ва, за да се прев­ръ­щат в кри­ле... Ни­що не е не­въз­мож­но, ако сме за­ед­но. За­ед­но сре­щу бед­ност­та и зло­ба­та.

Вре­ме е за по­ве­че дър­жав­ност

Ет­ни­чес­ко­то нап­ре­же­ние меж­ду ро­ми­ и бъл­га­ри в мно­го на­се­ле­ни мес­та е об­щес­т­вен проб­лем, кой­то хро­нич­но бе за­ми­тан под ки­ли­ма. Проб­ле­ми­те се тру­пат, за­що­то нас­то­я­що­то по­ло­же­ние ус­т­рой­ва и ця­ла ве­ри­га от ром­с­ки ба­ро­ни с тит­ли ка­то „Цар“, „Дон“ или „Бат“, пиш­ман на­ци­о­на­лис­ти, бро­ке­ри на из­бор­ни гла­со­ве, щат­ни ин­тег­ра­то­ри от щед­ро спон­со­ри­ра­ни­те от чуж­би­на фон­да­ции, ис­лям­с­ки­те и про­тес­тан­т­с­ки­те про­по­вед­ни­ци, пус­на­ли ко­рен в ге­та­та, биз­нес­ме­ни­те от си­вия и тъм­но­си­вия сек­тор. Със си­гур­ност то­ва ста­тук­во е из­год­но и за мно­зи­на ро­ми - не­до­из­пи­па­ни с го­ди­ни еле­мен­ти на со­ци­ал­на­та сис­те­ма оси­гу­ри­ха яв­ле­ния ка­то „трай­но без­ра­бо­тен“ или „про­фе­сия - май­ка“. За­що се чу­дим, че мис­ле­щи са­мо за ин­те­ре­са си по­ли­ти­ци сти­му­ли­ра­ха у ро­ми­те чув­с­т­во­то, че мно­го не­ща са без­на­ка­за­ни. Но е факт, че жер­т­ви на та­зи без­на­ка­за­ност са  са­ми­те ро­ми, как­то се слу­чи в Ас­па­ру­хо­во. Там вод­на­та сти­хия, ми­на­ла през за­пу­ше­но­то с от­па­дъ­ци де­ре, от­не­се ба­ра­ки­те и уби 13 души, вклю­чи­тел­но де­ца…

Проб­ле­ми­те са мно­гоп­лас­то­ви - об­ра­зо­ва­тел­на­та и со­ци­ал­на­та ин­тег­ра­ция, съз­да­ва­не­то на тру­до­ви на­ви­ци и за­ко­но­пос­лу­ша­ние, бла­го­ус­т­ро­я­ва­не на ма­ха­ли­те, бор­ба и пре­вен­ция на прес­тъп­ност­та, осо­бе­но в се­ла­та.

Проб­ле­ми, ко­и­то не мо­гат да се ре­шат ни­то с ма­ги­чес­ка пръч­ка, ни­то с ези­ка на ом­ра­за­та, ни­то с пре­мъл­ча­ва­не.

Ще се ре­шат с по­ве­че дър­жав­ност!

До 1989 го­ди­на ром­с­ка­та об­щ­ност бе в дос­та го­ля­ма сте­пен ин­тег­ри­ра­на, имен­но за­ра­ди ак­тив­на­та ро­ля на дър­жа­ва­та. А пос­лед­ва­ли­ят та­зи да­та раз­пад до­ве­де и до раз­ц­вет на те­зи яв­ле­ния, ко­и­то са в ос­но­ва­та на нап­ре­же­ни­е­то днес. То­га­ва все­об­ща­та за­е­тост съз­да­де въз­мож­ност мно­го от тях да се из­х­ран­ват с чес­тен труд. В ин­тер­вю за ЗЕ­МЯ един от ба­щи­те на бъл­гар­с­ко­то мо­дер­но ма­ши­нос­т­ро­е­не инж. Иван Пех­ли­ва­нов раз­ка­за, че до­ри в ръ­ко­во­де­ния от не­го ви­со­ко­тех­но­ло­ги­чен от­ра­съл поч­ти по­ло­ви­на­та ра­бот­ни­ци са би­ли от ром­с­ки про­из­ход.

Ед­на от фор­ми­те на ин­тег­ра­ция бе учи­ли­ще­то, ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност. А да го­во­рим ли за въз­мож­ност­та за труд в се­ла­та, в ко­о­пе­ра­тив­ни­те сто­пан­с­т­ва, пре­ди бъл­гар­с­ко­то зе­ме­де­лие да бъ­де раз­би­то. Без­с­пор­но, та­къв фак­тор на ин­тег­ра­ция са би­ли Стро­и­тел­ни вой­с­ки, ко­и­то уче­ха на ред, хи­ги­е­на, да­ва­ха про­фе­сия.

Впро­чем днес не­мал­ка част от въз­рас­т­но­то по­ко­ле­ние ро­ми си спом­ня с нос­тал­гия за оно­ва вре­ме.

Не­ка днес се вър­нат оне­зи доб­ри прак­ти­ки или да се на­ме­рят тех­ни­те ев­ро­пей­с­ки ана­ло­зи.

Без­с­пор­но прав е ви­цеп­ре­ми­е­рът Кал­фин, че проб­лем над проб­ле­ми­те е бед­ност­та. Но бор­ба с бед­ност­та не чрез вре­мен­ни сред­с­т­ва и за­пуш­ва­не на дуп­ки, а ка­то тра­ен сти­мул за труд, за об­ра­зо­ва­ние, за от­го­вор­но ро­ди­тел­с­т­во. Всич­ко то­ва е ми­сия въз­мож­на, сти­га да бъ­дат по­ло­же­ни всич­ки нуж­ни уси­лия за раз­би­ва­не на ге­то­то - ге­то­то ка­то мяс­то за жи­ве­е­не и ге­то­то в ду­ши­те.





  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България