Архив от дата:

.


Министър Бисер Петков: Новата концепция за хората с увреждания няма за цел да отнема права



 

Интервю за предаването „Денят започва“, БНТ 1, 23.03.2018 г.

 

Водещ: Реформата в системата на ТЕЛК-овете, както хората я познават, е на път да предизвика поредица от протести. Два вече са насрочени за началото на следващия месец. В същото време общественоизвестни са и всички възможности за злоупотреби, от които се възползват хора, които иначе са здрави, а пенсиите, които се получават по болест или увреждания, както и помощите са недостатъчни. В студиото вече е Бисер Петков, министър на труда и социалната политика. Добро утро и добре дошъл!

 

Бисер Петков: Добро утро. Добре заварил.

 

Водещ: Имам чувството, че сме нещо като фабрика за производство на хора с увреждания по така работещата система на ТЕЛК-ове. Вярно ли е?

 

Бисер Петков: Да, броят на хората с увреждания в България не е малък. Той нараства. Не бих могъл да кажа, че е прекалено голям, ако правим съпоставки с подобни числа и данни за други държави. Позволете ми преди да започнем по същество нашия разговор, съвсем накратко да кажа какво настоящото правителство направи за хората с увреждания. От началото на тази година в бюджета на МТСП са предвидени с 80 млн.лв. повече за програмата за хората с увреждания, за да се осигури финансирането на услугите „личен асистент“, „социален асистент“, които се ползват основно от хора с увреждания и които от тази година за първи път преминаха на бюджетно финансиране, а досега тези услуги се финансираха по различни проекти. Това осигури една устойчивост. Втората стъпка беше свързана с увеличаване на размера на интеграционните добавки, който е с около 15%. То е значително, но безспорно не е достатъчно и се прави за първи път от много години. Третата стъпка – беше актуализиран след 10 години списъкът с медицински изделия, за които хората с увреждания получават целева помощ. Бяха включени три нови медицински изделия, които се ползват от деца с увреждания. Става дума за детски инвалидни колички, детски рингови инвалидни колички и вертикализатори за деца с увреждания. Подготвен е и е в процес на обществени консултации проект за изменение на Правилника за прилагане на Закона за интеграцията на хора с увреждания, който променя реда за предоставяне на целевите помощи за медицински изделия, помощни средства и съоръжения. Целта е да се облекчат хората с увреждания, да се намали броят на посещенията в дирекциите „Социално подпомагане“, където те заявяват и досега получаваха на ръка средствата, които им се отпускат. Предвижда се заявяването и предоставянето на тези целеви помощи да става по настоящ адрес.

 

Водещ: Ще се съгласите, че ако се преработи системата като цяло, всичко това, което казвате, би било още по-ефективно и би било от още по-голяма полза на хората. Аз например се чудя, защо, ако реформата в системата на ТЕЛК-овете от времето на господин Калфин до сега буксува, стои на едно място?

 

Бисер Петков: Промяната в медицинската експертиза, както тя се нарича сега, това, което настоящото правителство заяви и което беше обсъдено като стратегия на заседание на Националния съвет по медицинска експертиза миналата година, беше реформата да протече на два етапа. Първо, нормативна промяна в Наредбата за медицинска експертиза, в Правилника за устройството и дейността на органите на медицинската експертиза – нещо, което се подготвя от Министерството на здравеопазването. Промяната има за цел да ограничи случаите на неправомерно ползване на права от хора, които поради това, че сегашната методика допуска натрупване на проценти от много на брой, но незначими от гледна точка на увреждането заболявания и в крайна сметка по формулата се получава процент, който е правопораждащ. Това, доколкото знам, е в подготовка от страна на Министерството на здравеопазването. Другото, което Министерството на труда и социалната политика предложи, е концепция за въвеждане на експертиза на работоспособността, т.е. за самостоятелна оценка на работоспособността на хората с увреждания, която има за цел да покаже дали едно лице с увреждане, което има определени функционални дефицити, може ли да работи, каква работа може да работи, нуждае ли се от професионална преквалификация.

 

Водещ: Тук е вече разковничето на нещата. Ако приемем виртуално, че тази концепция, която Вие сте изработили и сте внесли в тази й част – индивидуална преценка на работоспособността на всеки един, ако вече действаше като система, случаят с Орлин от репортажа какъв щеше да бъде? Нали доста по-различно от това, което видяхме, предполагам?

 

Бисер Петков: Да, в конкретния случай става дума за срокове за произнасяне по жалби на експертни решения.

 

Водещ: Принципно говорим.

 

Бисер Петков: Ние говорим за визията, за това как трябва да бъде организирана медицинската експертиза и как, като самостоятелен етап от тази експертиза, да бъде експертизата на работоспособността. Тъй като хората с увреждания имат нужда преди всичко от възможности за трудова интеграция, на следващо място – подходящите медицински изделия и помощни средства и съоръжения, които да улеснят живота им и да компенсират функционалните дефицити, и съответно необходимата финансова подкрепа, за да могат да покриват нарастващите разходи, свързани с лечение на заболяванията, които имат.

 

Водещ: Те не трябва ли да си бъдат към Здравната каса? Тя да си осигурява каквото е необходимо за лечение, а пък Агенцията по заетостта и осигурителната система, върху която те биха легнали, за да получават обезщетения, тип пенсии и т.н., да си отговаря изцяло чисто само за трудовата експертиза -  за това може ли човек да работи, какво може да работи, как може да върши тези неща?

 

Бисер Петков: Това е целта на предвижданата реформа – много добре да се синхронизират  функциите на различните ведомства, на различните министерства и институции, които имат отношение към интеграцията на хората с увреждания, защото те не са малко на брой. В момента има два режима на предоставяне на медицински изделия. Част от тях се финансират по линия на здравната каса, когато те са част от процеса на лечение, а друга част се финансират от бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Говорим за различни видове протези, свързани със заместване на ампутирани крайници, инвалидни колички и други, които компенсират тези функционални дефицити. Това е нещо, което в дългосрочен хоризонт се опитваме да оптимизираме, така че част от тези медицински изделия, които са свързани и са част от процеса на лечение на хората, да бъдат финансирани и предоставяни от системата на здравеопазването. В същото време предлагаме изменения в действащата система, които да оптимизират и улеснят хората с увреждания в получаването на необходимите изделия и помощни средства.

 

Водещ: Предлагам ви да погледнем как работи системата в Холандия, където хората с увреждания не са малко, но е изключително нисък процентът на тези, които не са интегрирани на трудовия пазар и се налага да получават пенсии от тяхната осигурителна система.

 

РЕПОРТАЖ

 

Водещ:Виждате ли припокриване или пресечни точки между вашата концепция и това, което ви показахме като пример на системата в Холандия?

 

Бисер Петков: Холандската система е пример за индивидуален подход за трудова интеграция на хора, останали без работа, защото в случая става дума за безработни лица, част от които са хора с увреждания.

 

Водещ:Включително хора с умствени дефицити, на които им се намира работа и под 2% са тези, които остават на социалната система.

 

Бисер Петков:Като цяло концепцията, за която говорим, има за цел да подпомогне хората, да смени подхода – не е трайно намалена работоспособност, както сега е терминът, а запазена работоспособност. В репортажа се показва, че активната роля има службата по заетостта. Това е елемент от концепцията, която представихме и подлежи на дискусия коя институция да прави оценката на работоспособността. В момента, като вариант, е посочен Националният осигурителен институт. Този разговор не е затворен, дискусията продължава и на последната среща с организациите на и за хората с увреждания точно това казах. Ние имаме едно предложение, което обсъждаме и тези разговори трябва да продължат, а не да се протестира, защото това не е конструктивния подход.

 

Водещ:Защо ще протестират?

 

Бисер Петков:Това, което е записано в протестната нота, връчена в началото на месец март, е съмнение, че с тази концепция ще бъдат отнети пенсиите на работещите хора с увреждания. Нещо, което многократно съм заявявал, че концепцията няма за цел.

 

Водещ:Пенсии със задна дата няма да отнемат?

 

Бисер Петков:Концепцията няма за цел да отнема придобити права, това категорично е казано. В този смисъл не виждам състоятелен аргумент за това. Моят призив, който съм отправил към ръководителите на организациите на и за хората с увреждания, е да продължим диалога, който до момента е конструктивен и даде възможност да се направят тези стъпки в полза на хората с увреждания, за които стана дума в началото на нашия разговор.

 

Водещ:Възможно ли е да стигнем до система, в която специалисти по трудоспособност ще оценяват трудоспособността, а лекарите ще лекуват и няма да се намесват в цялата работа?

 

Бисер Петков:За да стигнем до такава система, концепцията предвижда един друг важен елемент – оценката да става на база нова методология.

 

Водещ:Но можем да стигнем по този модел по тази концепция? Детайлите вие така или иначе в момента ги обсъждате.

 

Бисер Петков:Това е целта. Необходимо е време, доста подготовка, за да бъде постигната тази цел. Надявам се, че след като отговорим на всички въпроси, които резонно възникват, ние ще продължим с по-нататъшната работа.

 

Водещ:Видяхме много случаи на проблеми при грижата за децата с увреждания, настанени в специализирани домове. Какво трябва да се направи, за да сме сигурни, че децата с увреждания не само ще бъдат отглеждани, а ще имат възможност да се интегрират частично или някои от тях дори напълно на трудовия пазар?

 

Бисер Петков:  Всички специализирани институции за деца с увреждания са закрити като резултат от процеса на деинституционализация на грижата за деца. Сега децата с увреждания са в Центрове за настаняване от семеен тип – това са резидентни услуги в общността, които дават възможност за по-добра интеграция. Проблем има и случаите, които вие, като медии, отразявате, показва, че нещата не са съвършени. Но тези случаи не бива да хвърлят сянка на това, което е направено за много кратко време и се признава от всички непредубедени анализатори на този процес. Това, което МТСП и ДАЗД приемат като действия, след първите случаи от Габрово, изнесени в началото на година, е коренно да се обнови нормативната база. Повишаване на изискванията, които са по отношение на качеството за полагане на грижи в Центровете за настаняване от семеен тип, много повече да се инвестира в квалификация на персонала, на социалните работници и детегледачите, които са постоянно с тези деца, да се осъществява  непрекъсната супервизия. Затова започва реализацията на един голям проект от АСП, който преимуществено ще развива тези дейности. Трябва да се даде приоритет на социалната работа с децата. Тези Центрове за настаняване от семеен тип вървят ръка за ръка с Центрове за обществена подкрепа и други услуги, които социализират децата и им позволява да посещават училище и различни форми за осъществяване на подкрепа, така че след навършване на пълнолетие те да намерят своя реализация, а не да останат в различните форми на услуги, които държавата предлага.

 

Водещ:Бъдещето на труда какво е? Вчера разговаряхме с Лъчезар Богданов и експерти на КНСБ. Втори сме по ръст на доходите за втора поредна година в ЕС. Ръст, значително над средния за ЕС, но разбира се ,тръгваме от ниска база. Прави впечатление и завишения внос на инвестиционни стоки. Накъде върви пазара на труда? В момента бизнесът се оплаква, какъв труд ще се търси в бъдеще?

 

Бисер Петков:Бъдещето на труда е един от приоритетите на Българското председателство на ЕС в областта на труда и социалните въпроси и беше тема на конференция, която се проведе вчера и онзи ден в София. Този въпрос беше погледнат от гледна точка на подход, основан на жизнения цикъл. Тръгвайки от демографските аспекти на работната сила, проблемите, свързани с намаляване на населението в работоспособна възраст в резултат и на по-ниската раждаемост и по-бързото застаряване на населението, преминавайки през ранното детско развитие, когато се формират първите навици, стигайки до реалностите и прогнозите за пазара на труда, който много динамично се променя и изисква промяна в нужните умения. Пазарът на труда се свързва и с голяма динамика, с много кариерни преходи в рамките на трудовия живот на всеки един от нас. Другата тенденция е повишаване на дела на нестандартните форми на работа. Аз не искам да боравя с различни оценки, понеже понякога можем да спекулираме с това колко от професиите ще отпаднат, колко от работните места ще се променят, какъв ще бъде ефектът от роботизацията..

 

Водещ:Това, което си говорихме вчера е , че през 1995 г. са родени сегашните 20-годишни, които започват да се реализират на пазара. Тогава не е било възможно да се предвиди как да бъдат обучавани те, за да бъдат сега активни на пазара на труда.

 

Бисер Петков:Това е въпросът. Как образователната система може да откликне и да подготви работна сила с необходимите качества и умения за работодателите. При тази динамика не е възможно едно обучение, което продължава 3-4 години, какъвто е срокът на висшето образование, да отговори на тази динамика, която наблюдаваме и ще наблюдаваме. Пазарът на труда от базиран на професии все повече става базиран на умения, които непрекъснато се променят и човек трябва да се учи цял живот. Едно образование, една получена квалификация в никакъв случай няма да е достатъчна, защото в бъдеще много често ще се налага работите да се сменят. Променят се изискванията на работодателите към уменията. Част от тези механично повтарящи се операции ще бъдат механизирани – каквото наблюдаваме и сега в много сектори, като в земеделието. Все по-често са търсени така наречените „меки умения“, свързани с  компетентности и умения за комуникация и решаване на конфликти, извеждане на заключения. Това, което поражда необходимост от промяна и в системите за социална защита е, че като правило нетипичните форми на заетост не са свързани с необходимата социална закрила. Европейската комисия  излезе със законодателно предложение за нова директива за прозрачни условия на труд, по която, ние като председателство, имаме амбицията да постигнем напредък. Целта е, когато хората започват работа по тези нови форми на заетост да имат достатъчно информация какво работодателят предлага и какви права те ще имат.

 

Водещ:По настояване на работодателите облекчихте режима за внос на работници от трети страни. Но слушайки ви, ми хрумва идеята да ви питам, не е ли редно да се облекчи режима за наемане на навършили 16 години на работа, защото точно това си представям – как от най-ранна възраст ще им бъдат създавани навици и ще могат да придобият точно това -  умения за преодоляване на конфликти. Това да бъдат основно онези сезонни работници, от  чиято липса страда най-вече туризма. По моя време даже беше гордост да отидеш да работиш на 16 години.

 

Бисер Петков:За да започнат работа непълнолетни лица, понастоящем Кодексът на труда изисква да има разрешение от Главна инспекция по труда. Това, което направихме последните месеци, е да облекчим и ускорим процедурата по издаване на разрешение. Тя е много важна както за младите хора, които полагат сезон труд, така и за тези, които са в системата на дуалното образование.

 

Водещи:Сега, обаче, все повече отиват в сивия сектор, за да не минават през тази система.

 

Бисер Петков:Все повече става актуален въпросът да се обсъди дали този режим за непълнолетните лица, навършили 16-годишна възраст, да остане. В контекста на обсъжданията, които имаме относно как да променим нормативната уредба, така че да променим дуалното образование, смятаме да инициираме този въпрос, така че да се използва пълноценно  целият ресурс, който страната ни има – включително  и младите хора, които искат и могат да полагат труд.

 

Водещ:Какво да очакваме за надбавки към великденските пенсии на възрастните хора?

 

Бисер Петков:Това е тема, която ще се обсъжда на предстоящото заседание на Министерски съвет следващата сряда. Надявам се, че ще бъде взето решение за изплащане на добавки към априлските пенсии, защото това е вече установила се практика за подпомагане по празниците на възрастните хора, които са с ниски пенсии. Но конкретните параметри на това решение ще бъдат взети  на заседание на Министерски съвет.

 

Водещ:Възможностите какви са? Подобни на тези, които видяхме за Коледа, подобни на тези през миналата година за Великден или по-добри?

 

Бисер Петков:Позициите на МТСП е да се запази обхвата и размера на подпомагането, което беше установено през последните години както за коледните, така и за великденските добавки миналата година. Подходът е, че се получават тези добавки от пенсионерите, чиито изплащан размер на пенсиите е до установената линия на бедност.

 

Водещ:Какво е състоянието на Фонд „Пенсии“? Трябва ли да се продължава към реформи, за да е сигурно, че сега работещите наистина ще могат да получават пенсии предвид всички данни за демографски срив и че следващите работещи, от които ще се събират парите, за да получаваме текущите работещи пенсии?

 

Бисер Петков:Текущото състояние на Фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване се подобрява. Това го показват данните за 2017 г. Делът на финансирането на разходите за пенсии от държавния бюджет намалява. Ако допреди няколко години беше малко над 50%, сега този дял е малко над 40%. Това е резултат от осъществената параметрична реформа през 2015 г. Акюристкият доклад, който беше изготвен от НОИ през 2016 г., показва, че в средносрочен план тази тенденция ще продължава. Прав сте, че демографските прогнози и намаляването на населението в трудоспособна възраст, а от там и на контрибуторите в система, ще създаде напрежение в разходопокривните пенсионни системи. И параметрите съответно се променят – увеличава се пенсионната възраст. България, мисля, е постигнала консенсус по това как да нараства пенсионната възраст за следващите 15-20 години. Това, което България е направила в края на миналия век, е да диверсифицира своята пенсионна система, като въведе към разходопокривната система и системата на индивидуални сметки и капитализация -  така наречения втори пенсионен стълб, който функционира. Пред него сега основният въпрос е да се разпише една по-пълна рамка за изплащане на пенсии от втория стълб, по което МТСП заедно с другите компетентни институции работи и скоро ще предложим такъв вариант. Законодателството дава на лицата, които се осигуряват във втория стълб – родените след 1960 г., право на избор в осигуряването. За да могат да упражнят този избор, те трябва да имат най-пълна информация какво ще получат от едната и от другата система.

 

Водещ:Много ви благодаря за този разговор.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България