Архив от дата:

.


Бисер Петков: Има три основни пункта на съгласие между администрацията и хората с увреждания



 

Интервю за предаването „Неделя 150“, програма „Хоризонт“, БНР, 22.04.2018

 

Анонс: Пореден протест на майки на деца с увреждания видяхме през седмицата. Телевизионен репортаж дълбоко възмути премиера Бойко Борисов. Той поиска, ако има виновни бездушни чиновници, да бъдат наказани. Една майка напусна страната заедно с детето си, за да му осигури по-добро бъдеще. Хората с увреждания хем водят диалог с министър Бисер Петков, хем остават недоволни. Възможно ли е да се сближат позициите на държавата и протестиращите? Така ли ще продължи да действа системата или ще се промени и как? Сега ще чуем гледната точка на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков по темата. Ще добавим и неговите разяснения за това какви частни пенсии ще плащат пенсионните фондове. Цветелина Стоянова зададе въпросите към министър Петков.

 

Водещ: Министър Петков, тази седмица майки на деца и лица с увреждания излязоха на поредния си протест, а отношение взе и премиера Бойко Борисов с много гневна реакция. Възложи Ви да проверите случая и ако трябва да предприемете мерки, дори наказания на чиновници. Към момента с каква информация разполагате за този репортаж и наистина ли е във Вашите компетенции да реагирате и как?

 

Бисер Петков: Да, двата протеста на хората с увреждания са симптоматични, че съществуват нерешени проблеми. Стъпките, които сегашното правителство, както и предходното, правят в тази посока, явно не са достатъчни, за да продължават да се поставят нови искания. По отношение на конкретния случай, който беше предмет на репортаж, беше направена проверка незабавно, а резултатите са докладвани на премиера. Проверката установи, че по отношение на детето и майката са изплащани редовно всички помощи по Закона за семейните помощи за деца и по Закона за интеграция на хората с уреждания. Внимателното запознаване с репортажа всъщност установява, че недоволството е основно от това, че при преосвидетелстване, поради това, че се получава забавяне, има

 спиране на плащанията както от осигурителната система, така и от бюджета. Това всъщност е бездушието, което е възмутило премиера. Аз искам да подчертая, че органите на медицинската експертиза не са в системата на Министерството на труда и социалната политика. В този случай ние не можем да вземем отношение и да предприемем действия спрямо служители, коти са допуснали това. Бих искал да уточня, че проверката в Добрич, където е местожителството на г-жа Красимира Обретенова, отпускането на полагащи се по закон добавки и помощи е ставало своевременно.

 

Водещ: Т.е. там няма прекъсване в изплащането при нейния случай?

 

Бисер Петков: Да, проверката установи, че споменатото в репортажа, че г-жа Обретенова е осъдила социалното министерство във връзка с предоставяне на некачествена инвалидна количка за нейното дете, не е точно така. Оказва се, че количката е предоставена от нерегистриран в Агенцията за хората с увреждания доставчик на медицински изделия. Г-жа Обретенова е имала иск към него, който съответно е бил заплатен. Този случай, който беше излъчен и развълнува с историята си, ни мотивира да продължим да подобряваме както нормативната база, така и обслужването на хората с увреждания.

 

Водещ: Аз съм сигурна, че всяка една майка може да излезе с подобен разказ – как се сблъсква с институциите, със системата. Понякога тези хора са безпомощни, но са прави в едно – при състоянието на техните деца, без значение дали са на 17 или 18 години, има огромна разлика в помощта, която държавата предоставя в момента на децата и на лицата. Вече дадохте анонс, че мислите в тази насока. Кога би могло да е възможно това нещо?

 

Бисер Петков: Не малко средства се насочват в тази посока, но това което стои като проблем, е че подкрепата за семействата и за лицата с увреждания след навършване на пълнолетие рязко намалява. Потребностите на семействата са същите, дори нарастват във времето. Групата на лица с увреждания над 18 години е много по-голяма от тези 26 000 деца, които сега се ползват от новата месечна помощ. Ресурсът, който би трябвало да се насочи към тях, е доста по-голям. Затова поех ангажимент след срещата с представители на  хората с увреждания да направим пълни изчисления, анализ на всичко, което се насочва към хората с увреждания и да потърсим възможности за неговото по-ефективно насочване. Ще дам пример за личните социални асистенти. Бюджетът харчи около 80 млн. годишно, но явно предоставянето на тази услуга е неефективно. Тук е нормално да се търси по-голяма ефективност на този немалък ресурс. Той сега е обвързан с наемането на безработни лица, които все повече намаляват на пазара на труда поради неговото развитие. Това реално се превръща в една недействаща услуга. Едно от предложенията на хората с увреждания е те да имат личен бюджет, който да управляват сами, и да го използват за наемане на придружител, от който имат нужда.

 

Водещ: Вие как гледате на тази идея? Харесва ли Ви, възможна ли е?

 

Бисер Петков: По принцип ние не отхвърляме това предложение. Това, което в многото разговори с хора с увреждания се очертава като база на съгласие и ние ще се опитаме да стъпим на него, за да търсим решения на другите въпроси, според мен са три пункта. Първо - ползването на права да не бъде на базата на ТЕЛК-овото решение, а на една комплексна оценка на индивидуалните потребности на хората с  увреждания. Вторият пункт, който мисля, че обединява всички, е че база за тази оценка трябва да бъде методологията на Световната здравна организация, известна като ICF. Третото, което вече казах – очертаваща се неефективност на използване на средствата, които се насочват към услугите „Личен асистент“ и „Социален асистент“. По тези очертаващи се линии на съгласие ние ще търсим решение, което ще допринесе за по-лесно извървяване на пътя до другите въпроси. Когато сме готови с всички разчети, ще поканим още веднъж, в една по-спокойна обстановка, национално представителните  организации на хората с увреждания и на майките, които протестираха, за да обсъдим въпросите и стигнем до общо съгласие. Знаете, че има определено искане и по отношение на размера на личната помощ. Първоначално това искане беше да е не по-малко от две минимални работни заплати. В последния вариант на протестната нота всъщност е формулирано, е трябва да е не по-малко от една минимална работна заплата. Всичко това ще трябва да се оцени и да се предложат конкретни стъпки. Важно е да има съгласие и в управляващата коалиция, тъй като това беше един от приоритетите, който беше изведен. Знаете, че има определени предложения за намаляване злоупотребите с ТЕЛК, вече има и конкретни стъпки, които Министерство на здравеопазването предприе. Влизането в сила на тези промени със сигурност ще намали възможностите за злоупотреби. По-нататък трябва да концентрираме усилията си в оставащата част – на база на една по-обективна медицинска оценка да търсим  социална оценка, която е съобразена с индивидуалните потребности и тя да поражда съответните права.

 

Водещ: Другата голяма тема, която засяга не по-малко хора в България, е фазата на изплащане на вторите пенсии от частните дружества. През 2021 г. универсалните пенсионни фондове трябва да започнат да плащат първа пенсия. Вие публикувахте за обществено обсъждане концепция с варианти как да става това изплащане. Направи огромно впечатление, че първите пенсии, поне масово, ще бъдат между 30 и 50 лв. Стъпихте на разчети на Комисията за финансов надзор, но пенсионните дружества от своя страна оспориха тези разчети. Все пак, тази концепция я работихте заедно с тях, къде е истината?

 

Бисер Петков: Разчетите се базират на официални данни на КФН по отношение на натрупванията в партидите на лицата, родени в периода 1960 – 1965 г. Това са бъдещите първи пенсионери от универсалните пенсионни фондове. Поискахме и по-подробна информация от Българската асоциация на дружествата за пенсионно осигуряване, но тя не ни беше предоставена. Така че ние нямахме избор освен да стъпим на тези осреднени данни, които се дават от Комисията за финансов надзор. Наистина голяма част от осигурените лица в тази група вероятно имат единични вноски, работят в чужбина и не се осигуряват повече в българската осигурителна система, но ние няма как да ги отделим. Мисля, че дебатът не трябва да се фокусира върху това. Опитваме се да обосновем предложенията, които са в тази концепция. А те имат за цел да дадат по-голяма свобода на избор. Тук ще каза, че от 2015 г. лицата имат право на избор да променят осигуряването си, като пренасочат вноската си, която отива в универсален пенсионен фонд към Държавното обществено осигуряване и да получават пенсия само от първия стълб. Законодателят е дал възможност на всички, ако желаят, да упражнят това право.

 

Водещ: Хората обаче трябва да правят информиран избор. Когато човек наближи  да се пенсионира, ще трябва да си направи сметката. Дали за него ще бъде по-добре да взима една пенсия от НОИ без намален размер или ще му е по-изгодно да взима втора частна пенсия от фондовете. Вие давате варианти, но това право на избор зависи от натрупаните по индивидуалните партиди пари. В кои случаи пенсията от частен фонд ще може да се наследява и в кои случаи тя ще е пожизнена?

 

Бисер Петков: В концепцията са предложени няколко вида пенсионни продукти, които са познати и присъщи на други сходни пенсионни системи. Това е пожизнена пенсия. В концепцията е предложено, ако изчисленият размер на пожизнената пенсия е над 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнената пенсия да е задължителна за лицето. Това плащане от УПФ ще върви редом с пожизнената пенсия от ДОО. Спрели сме се на 20%, защото това, което се очаква от плащането от УПФ, е да компенсира намалението на пенсията от първия стълб. Човек има право да избере, в рамките на пожизненото плащане, продукт с гарантиран срок на получаване на пенсията. В рамките на този срок, ако лицето почине, плащането продължава, но вече към неговите наследници. Даваме възможност за наследяване или лицата ще имат право да избират дали да се възползват от този продукт и да избират срока, за който е гарантирано изплащането. Може да е 5, 10 или 15 години, всеки избира. Основните критики към чистото пожизнено плащане беше, че не позволява наследяване на средствата. Когато се въвежда този гарантиран срок на получаване на пенсията, трябва да се знае, че колкото е по-голяма неговата продължителност, това води до намаляване на размера на плащането.

 

Водещ: Какво се случва след този гарантиран период?

 

Бисер Петков: Пожизнената пенсия продължава да се изплаща в същия размер докато лицето почине. Но ако почине в рамките на гарантирания срок на получаване, изплащането ще продължи към наследниците на лицето до изтичане на гарантирания срок. Съобразявайки се със сравнително ниските натрупвания за първите групи пенсионери, в  концепцията е предложен като втори продукт програмираните тегления. Ако изчисления размер на пожизнената пенсия е под 20% от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицата ще имат право на избор между програмирано изплащане на средствата, който да бъде за определен период от време или пак да изберат пожизнено плащане. В този случай, обаче, пенсията ще се плаща на по-големи периоди, така че единичното плащане да не е по-малко от 20% от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това отчита, че все пак обслужването на тези плащания е свързано с разходи. Всяко едно лице би трябвало да съобразява избора си както с размера на натрупванията в партидата, така и със своето здравословно състояние.

 

Водещ: Всички тези варианти ще бъдат ли простичко обяснявани от пенсионните фондове?

 

Бисер Петков: Сигурен съм, че ще бъдат обяснявани от пенсионноосигурителните дружества. Наистина е важно да бъде подпомогнат информирания избор на лицата. Затова се постави отново този въпрос и с неговото решение се ангажира МТСП. Първо, защото остава сравнително малко време до началото на фазата на изплащане и второ, да имаме една пълна и непротиворечива уредба, която да позволи този информиран избор.  Част от хората вярват повече на държавата, други – на частните доставчици на услуги. Това е въпрос на индивидуално решение и случаите са многообразни. Двете системи не бива да се противопоставят, защото това са две системи, които са с различни принципи и въвеждането на капиталовата система има за цел да диверсифицира рисковете. На системата се дава една по-голяма стабилност. Не бива да съдим за ефективността на капиталовата пенсионна система само по размера на първите пенсии, които се очакват. Тя ще разгърне своя потенциал за хората, които имат пълен период на осигуряване. Този период при сегашните изисквания излиза на около 40 години. Първите пенсионери всъщност ще са се осигурявали за по-малко от половината от този период  на осигуряване. Те са по-скоро частен случай, който не бива да води до генерални заключения. Тук до някаква степен приемем казаното от дружествата, но то е ясно подчертано и в концепцията, че нашите разчети са само по отношение на базата на първите пенсионери. Нормално е законодателството да търпи еволюция. Целта е ние да имаме една по-подробна, непротиворечива уредба на фазата на изплащане, защото началото на този период вече е много близо и не бива да се чака последния момент. Затова и МТСП пое тази нелека задача.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България