Архив от дата:

.


Министър Бисер Петков: От 1 юли се увеличава броят на медицински изделия, за които хората с увреждания получават помощи



Интервю за предаването „Беновска пита“ по Канал 3, 29 април 2018 г.

 

Водеща:  Защо спряхте помощите за майките – студентки и ги направихте така, че само ромките да могат да се възползват? Защото ако някога си работил, то вече не можеш да се възползваш от тази помощ. Чета ги дословно въпросите от зрителите. Единствените, които раждат, и никога не са работили са от малцинствата, или са работили на черно. Всяка жена, след като стане майка, вече е в неравностойно положение и не е предпочитана от работодателите, защото не може да остава допълнително, не може да работи в събота и неделя, а трябва да си води и взема детето, ако успее да се дореди до ясла или детска градина, и ако се разболее то, тя трябва да ползва болнични. Образованието може да е нейно ключово предимство и да й помогне да се реализира на пазара на труда след майчинството, но това вече не се стимулира от държавата. Има ли планове за стимулиране на раждаемостта и каква е политиката за многодетните майки? Това е наистина страшно ключов въпрос.

 

Бисер Петков:  Да, ще се опитам да отговоря на конкретната и на по-общата част от въпроса на нашия зрител. Тук искам да направя уточнението, че тази помощ за отглеждане на дете в семейна среда от майка или респективно осиновителка – студентка не е спряна. Тя продължава да е регламентирана в чл.82 от Закона за семейните помощи. През 2015 г. бяха направени някои промени по отношение на условията на нейното получаване, т.е. завишиха се изискванията за нейното получаване, защото в периода от 3-4 години на нейното първоначално действие от  2011 г., се наблюдаваха случаи на злоупотреби, формално записване на висше образование с цел еднократно получаване на тази помощ и след това непродължаване на образованието. Тъй като това са целеви помощи, тази помощ няма за цел да увеличи броя на следващите, а да компенсира липсата на друга защитна система за майките, които учат, раждат и трябва да отглеждат деца. Знаете, че в общия случай за осигурените лица това е обезщетението за отглеждане на малко дете, за бременност и раждане и след това за отглеждане на малко дете, но поради това, че майките нямат осигурителен стаж, те нямат право на това обезщетение. Затова беше въведена тази помощ, която продължава да се отпуска. За 2017 г. общият брой на изплатените помощи е малко над 900 случая. Разбира се, те са много по-малко, отколкото изплатените преди промените през 2014 г. Това показва, че мярката действа, т.е. помощта отива именно при майки-студентки, които учат и раждат и отглеждат деца. Това е нейното предназначение. Размерът на еднократната помощ е 2880 лева. Тя се определя със Закона за бюджета всяка година. От 2015 г.,новото е, че тя се изплаща на две части. Първата част се изплаща, когато майката се запише и се издаде заповедта, а втората  - при завършен семестър, завършено висше образование. Наистина тази помощ продължава да се изплаща и да изпълнява своето предназначение, но беше обвързана много по-тясно с това тя да бъде за студенти, за майки, които нямат друга защитна система, от която да получават подкрепа от държавата във времето, в което отглеждат децата си.

 

Водеща: Втори въпрос: Докога в България ще се изплащат едва 26,5% вдовишки пенсии? В Европа те са от 40 до 70%. Няма такава държава, която не уважава вдовците. Премиерът Борисов ни обеща корекции.

 

Бисер Петков: Тук също трябва да направя едно важно уточнение – не става дума за пенсия, става дума за добавка от пенсията на починалия съпруг или съпруга. Позната е с наименованието вдовишка добавка, т.е. това са 26,5% от пенсията на починалия съпруг или съпруга, на които има право преживелият съпруг или съпруга. Това е доста популярна добавка. Около 740 000 български пенсионери получават тази вдовишка добавка. Това е повече от 1/3 от всички пенсионери. Размерът на добавката зависи от пенсията, която е получавал починалият пенсионер. Тук искам да подчертая, че процентите, за които говори нашият зрител, са по отношение на наследствените пенсии, но те са друга категория. Те са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Един от получателите на наследствени пенсии е преживелият съпруг или съпруга, заедно с децата, които са непълнолетни или докато учат. В някои случаи получатели са и родителите на починалото осигурено лице. Искам да подчертая, че размерът на наследствената пенсия, когато наследникът е един, е 50% от пенсията, която е определена на пенсионера. Ако наследниците са двама, е 75%. При трима и повече наследници е 100%. Тук е важна разликата. В единия случай става дума за добавка от пенсията на починалия съпруг или съпруга. Процентите, за които се споменава във въпроса, са всъщност за наследствените пенсии. Преживелият съпруг или съпруга има право на наследствена пенсия от своя съпруг, 5 години преди навършване на пенсионна възраст, или ако е неработоспособен. Да, наистина размерът на вдовишката добавка беше повишен през 2011 г. от 20% на 26,5%. В Кодекса за социално осигуряване бяха разписани следващи стъпки за нейното повишение, но впоследствие тези норми бяха отменени и размерът на тази добавка остана на 26,5%. Отново подчертавам, когато коментираме този размер, трябва да имаме предвид, че това е добавка, а не самостоятелна пенсия.

 

Водеща: Да, разбрах Ви терминологично. Следващият интересен въпрос за пенсионерите е свързан с Вашия предшественик Ивайло Калфин, който беше издал един Наръчник за пенсионера. Не знам дали сте видели екземпляр от него. Хората се интересуват предстои ли осъвременяване и преиздаването му, като го квалифицират като много полезна книга?

 

Бисер Петков: Радвам се да чуя тази оценка. В подготовката на този наръчник участвах в предишната си позиция в НОИ. Той беше издаден през 2015 г. или в началото на 2016 г., когато влязоха в сила големите промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с плановото нарастване на възрастта за пенсиониране, изискуемият осигурителен стаж и други промени. Целта беше чрез въпроси на читатели, които, мисля, че бяха събирани от в. „24 часа“ тогава, бяха обобщени в един Наръчник на бъдещия пенсионер, който наистина се радваше на интерес. Въпросът за неговото преиздаване едва ли е точно към мен, защото той си има издатели.

 

Водеща: Очаква се, че Вие ще бъдете инициатор на преиздаването на тази полезна книга.

 

Бисер Петков: Този въпрос, който се поставя от Ваш зрител, ме мотивира да се поинтересувам, да вляза във връзка с издателите, може би да осъвременим, да допълним въпросите и отговорите, които се съдържат в този наръчник, още повече че от началото на 2019 г. влизат в сила някои други промени в пенсионното законодателство. Подобен тип издания явно са полезни, имат своята читателска аудитория и следва да бъдат издавани и актуализирани.

 

Водеща: Накрая трябваше да Ви попитам каква обща инициатива можем да направим К2, Канал 3 и Министерството на труда и социалната политика, но товаможе да бъде една обща кратка инициатива – да направим ние допитването до пенсионерите какво ги интересува, за да го добавите към преиздаването на тази книга. Съгласен ли сте?

 

Бисер Петков: Можем да го обсъдим. Всичко, което води до повече информираност на пенсионерите за техните права, е полезно.

 

Водеща: Споменахте преди това, че в. „24 часа“ са правили това допитване. Сега може да го направим ние.

 

Бисер Петков: Да, въпрос на изясняване на ситуацията дали ще има актуализация и преиздаване, или нещо съществуващо, което вероятно има права, или е нещо ново. Това са детайли.

 

Водеща: Ще го уточним. Следващ въпрос: КНСБ традиционно отбеляза преди няколко дни Световният ден, посветен на безопасността и здравето на работното място, както и на паметта на трудещите се по целия свят, които са загубили живота си вследствие на трудови злополуки или професионални болести. КНСБ излезе с една статистика, предполагам, че сте я видели. Според данни на КНСБ злополуките в България, включително и тези, завършили със смъртен случай, продължават да растат с обезпокоителни темпове. Кои са най-опасните сектори за работа в национален и международен мащаб и какви мерки трябва да се предприемат, за да бъде защитен животът и работното място на хората и тяхното здраве?   

 

Бисер Петков: Най-тягостните моменти в моята работа, предполагам и на моите предшественици, е, когато се получи съобщение от Главна инспекция по труда за трудова злополука със смъртен изход. За съжаление, през 2017 г. имаме известно повишаване на броя на трудовите злополуки. Ако не ме лъже паметта, 79 са трудовите злополуки на работното място със смъртен изход. В повечето случаи това са млади работоспособни хора, които оставят семейства, деца. Това е наистина тягостно. Това, което всички заедно- с работодатели, със синдикати, с контролните органи, обединяваме усилия да се подобряват условията на работа и да се намалява броят на злополуките. Когато интерпретираме данните, трябва да вземем под внимание и каква е степента на икономическа активност. Когато икономиката се развива, броят на заетите, на осигурените лица е по-голям. Повишаването в номинален, в абсолютен брой на трудовите злополуки е в корелация с това. Едва ли е успокоително, но все пак коефициентът на честота, който измерва броя на трудовите злополуки спрямо общия брой на осигурените лица, намалява. Това, което пита нашият зрител, е в кои отрасли. Традиционно в добивната промишленост и в строителството – това са двата отрасъла, в които има най-голям брой трудови злополуки, включително и със смъртен изход. Затова и усилията на Главна инспекция по труда са насочени към действен контрол върху работодателите, за да подобряват условията на труд, за да спазват мерките за безопасност. Разбира се, тук отговорността е и на самите работници да бъдат в съответствие с предписанията, които трябва да спазват, за да запазят своя живот и своята работоспособност. Миналата година Главна инспекция по труда проведе една кампания по отношение на безопасните условия на труд в строителството. Тази кампания даде резултат. В строителството през 2017 г. за първи път имаме намаляване на броя на трудовите злополуки. Това е пътят, според мен - заедно с нашите социални партньори трябва да правим така, че да имаме нулеви трудови инциденти, а първата цел е да се ограничат до минимум броят на трудовите злополуки със смъртен изход, защото по този начин намалява и работната сила на България, която е толкова ценна, и се губят човешки животи. Това е загуба и за техните близки, това е загуба и за държавата като цяло.

 

Водеща: Уважаеми министър Петков, в миналото предаване, в което се уговорихме да направим тези въпроси и отговори, Вие се срещнахте с председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Той е председател на най-голямата работодателска организация. Въпросът на зрители и слушатели е: Вие уговорихте среща с Кирил Домусчиев, защото той тогава изрази критики срещу Вас, че Вие не сте социалния министър, в който той разпознава своя министър. Срещнахте ли се с него, както се бяхте уговорили тук в ефир и какви са резултатите от тази среща. Ако не, кога я планирате и какво планирате да говорите?

 

Бисер Петков: Поради натоварената програма и пътувания, които имаше господин Домусчиев през тези две седмици, не успяхме да проведем срещата, но тя ще се проведе следващата седмица, вече е потвърдена между нас и вярвам, че тя ще бъде полезна и за двамата.

 

Водеща: Ще оповестите ли резултатите после, както обещахте, да дадете пресконференция двамата?

 

Бисер Петков: Аз мисля, че не е прецедент да се провеждат такива срещи. Това е част от работата на социалния министър – да се среща, да поддържа т.нар. социален диалог. Това го правим регулярно, ежемесечно чрез срещи в Министерството на труда и социалната политика. Разбира се, аз съм отворен за срещи с ръководители, както на работодателски, така и на синдикални организации. Просто с господин Домусчиев това ще бъде първата ни среща.

 

Водеща: Имате ли уговорена дата и час?

 

Бисер Петков: За следващата седмица, след 1 май, на 2 май вероятно или в зависимост от програмата, защото тя е динамична. Срещата ще се проведе.

 

Водеща: Вие ще я оповестите вероятно?

 

Бисер Петков: Да, аз предполагам, че това ще бъде един нормален разговор, който водим с всички социални партньори по актуални теми на социалния диалог.

 

Водеща: Радвам се, че нещата вървят към осъществяване на такава среща. Виждате какъв голям интерес предизвика това у слушателите и зрителите, искат да видят резултата от ефективността на разговорите между работодатели и социалния министър. Още един въпрос по гореща тема: В патримониума на Вашето министерство е преквалификацията на работещите, бих казала, от средното поколение, които по някаква причина трябва да сменят своята професия. Какво реално правите, господин министър, или само ни заблуждавате с това, че уж изпълнявате преквалификация? Цитирам буквално въпроса.

 

Бисер Петков: Аз ще кажа какво правим. Надявам се резултатите, които прави министерството, да се усещат и от бенефициентите, от хората, към които са адресирани.

 

Водеща: Хубаво е, че ги нарекохте хора, а не бенефициенти.

 

Бисер Петков: Така се наричат в многото процедури и мерки, които имат за цел заетост, квалификация и преквалификация. Обикновено схемите и процедурите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ имат за цел както заетост, така и повишаване на квалификацията. Аз ще спомена, че текущите процедури, които са по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ през тази година, имат общ бюджет около 450 млн. лева.

 

Водеща: Това много ли е или е малко?

 

Бисер Петков: Според мен не е малко. Става дума за няколко процедури, които са насочени, както към повишаване на квалификацията и придобиване на базови компетентности на заети лица, така и на незаети, т.е. безработни лица. Предстоят и нови схеми, нови операции. Ще спомена, че през третото тримесечие на тази година ще стартираме т.нар. операция „Умения“ , която е с бюджет 30 млн. лева.

 

Водеща: Извън тези  450 млн. лева?

 

Бисер Петков: Извън тези 450 млн. лева, които са разпределени в 7-8 активни операции. Тази нова операция „Умения“ ще има за цел да осигури подкрепа за работодателите, както да инвестират в повишаване на квалификацията на своите работници и служители, така и да наемат безработни лица и да ги обучават. Тя осигурява субсидирана заетост за до 24 месеца, както и еднократна финансова помощ от 6 месеца, ако съответното безработно лице, което е наето, продължава да работи. Това е стимул за устойчивост на заетостта. Тук може би малко изпреварих събитията, но аз съм сигурен, че през месец май на заседанието на Комитета за наблюдение на Оперативната програма тази нова схема ще бъде утвърдена и ще може да стартира през есента на тази година.

 

Водеща: Чак през есента?

 

Бисер Петков: През есента. Но отново подчертавам, има 7 или 8 активни схеми, които са в ход в момента. Става дума за ваучери за обучение на наети лица, обучение на наети лица, което се осъществява от самите работодатели, две схеми, които са насочени към младежка заетост и към увеличаване на квалификацията на младежите. На последната среща, която се проведе на Съвета на министрите по заетостта и социалните въпроси в София миналата седмица, беше подчертано, че ученето през целия живот става императив в новите реалности на пазара на труда, защото динамиката е много голяма по отношение на професиите, които много често се сменят, едни отпадат, други се появяват, кариерните преходи стават нещо обичайно, многократно в рамките на трудовия живот на хората. Затова те трябва непрекъснато да повишават своята квалификация, да придобиват нови умения, за да бъдат адекватни на изискванията на пазара на труда.

 

Водеща: Пет минути за още два до три въпроса. Ако успеете в по-кратки отговори, може да станат и четири.

 

Бисер Петков: Аз съм готов да отговоря писмено на всички въпроси, на които няма да успеем.  

 

Водеща: Каква е концепцията на Министерството на труда и социалната политика за изплащане на пенсиите от втория стълб? Ние миналата седмица и за това трябваше да говорим. Това е доста потребителска тема, не знам дали ще се съгласите с това определение, което засяга всички, родени след края на 1959 г.? Какви са основните видове пенсионни плащания, които се предлагат? Могат ли пенсиите от частните фондове да се наследяват? Обхванете темата, доколкото Ви е възможно.

 

Бисер Петков: Темата е важна, защото тя има отношение към бъдещия пенсионен доход на всички българи, родени след 31 декември 1959 г., които са задължени да се осигуряват допълнително задължително в т.нар. универсални пенсионни фондове. Тъй като първите пенсионери от тези фондове се очакват през втората половина от 2021 г., Министерството на труда и социалната политика продължи работата по изготвяне на една концепция, която да регламентира фазата на изплащане от т.нар. втори стълб. Тук искам да кажа, че концепцията, която преди две седмици публикувахме за обществено обсъждане, е разработена с участието на социалните партньори, на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на експерти от Комисията за финансов надзор и на НОИ. В тази концепция се предлагат различни пенсионни продукти, измежду които, при определени ограничения, лицата да избират. Концепцията предвижда запазване като основен пенсионен продукт на допълнителната пожизнена пенсия. Така е регламентирано и в настоящото законодателство. В концепцията се предлага освен чистата пожизнена пенсия, да има възможност пенсионерите да избират и продукт, който им дава възможност техните наследници да наследят изплащането,  в случай че пенсионерът почине. Това са пожизнени пенсии с гарантиран срок на получаване, т.е. в рамките на определен период от време, който ще се избира от пенсионера, при негова смърт, плащането продължава до изтичане на този гарантиран период към неговите наследници. По този начин се тушира този проблем, който текущото законодателство има, че при чистата пожизнена пенсия тя е пожизнена, но ако лицето почине по-рано, плащането се преустановява. Новото в концепцията е съобразено с  това, че вероятно за първите пенсионери размерите на плащането няма да са големи, за да гарантират получаването на пожизнена пенсия. Предлага се пенсията  да се плаща в случаите, когато изчисленият размер е над 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в останалите случаи се предлага т.нар. програмирано теглене, или програмирано изплащане. Т.е. индивидуалната партида се запазва и това, което е натрупано във времето на акумулационния период, започва по един структуриран, програмиран начин да се тегли. Този продукт дава по-голяма гъвкавост и гарантира наследяване на средствата, защото остатъкът от средствата по индивидуалната партида, когато пенсионерът почине, са право на неговите наследници да бъдат получени.

 

Водеща: Една минута за последен въпрос, който беше зададен и в миналото предаване, тъй като тогава не можахме да Ви го зададем. Той се отнася до драстичното намаляване на лимитите на социалните помощи за закупуване на медицински изделия и помощни средства за хората с увреждания. Тези цени не са променяни от 20 години. Намаляването им ще доведе до доплащане на хората с увреждания. Помощта за закупуване на слухов апарат ще се намали от 406 на 170 лева, а в Европа субсидиите за закупуване на слухов апарат, казва нашият зрител или слушател, са между 350 и 1000 евро. Въпросът се отнася и за инвалидни колички, столове и т.н., всички помощни средства.

 

Бисер Петков: Да, за всички медицински изделия, технически съоръжения и помощни средства, които се ползват от хората с увреждания, които ги подпомагат те да имат по-независим живот. Безспорно това е важен въпрос за всички хора с увреждания. Важното уточнение, което искам да направя, е, че Министерският съвет на по-предишното заседание прие изменение в Правилника за прилагане на Закона за интеграция за хората с увреждания. Тези изменения са свързани с реда за изплащане на целевите помощи за медицински изделия, помощни средства и съоръжения, като целта е плащането да не става на ръка, както е в момента, а да се изплаща на доставчиците на съответните медицински изделия. По този начин се гарантира, че отпуснатите средства са използвани по предназначение. Завишава се контролът. Добавят се към т.нар. Приложение 7 към този Правилник на три нови позиции – инвалидни колички за деца, детски рингови инвалидни колички и т.нар. вертикализатор за деца, страдащи от церебрална парализа. Тези промени влизат в сила от 1 юли, т.е. не веднага. Паралелно с това се променя т.нар. лимитна заповед – това е заповед, в която се определят размерите на целевата помощ по отделните позиции. Тази заповед е на министъра на труда и социалната политика и се съгласува с министъра на финансите и министъра на икономиката. Тази заповед е в процес на подготовка. Това, което се споменава, е едностранчиво, защото в предложението се съдържат предложения както за увеличаване на размерите на целевата помощ за някои изделия и помощни средства, а за някои позиции се предлага намаление. По отношение на трите нови изделия се предлагат едни по-значителни размери на целевата помощ.

 

Водеща: Последен въпрос, малко ироничен, на кратко: Кога ще ни излъжете за пореден път, че ще ни увеличавате доходите и пенсиите?

 

Бисер Петков:

 

Аз казвам само неща, които мога да изпълня.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България