Архив от дата:

.


Бисер Петков: Частните фондове ще гарантират минимален размер на втората пенсия



Интервю за предаването „Тази сутрин“ на бТВ, 10.08.2018 г.

 

Водещ: Важна новина за всички нас от вчера – частните пенсионни фондове ще гарантират размера на пожизнените пенсии. От кога ще започне да се изплаща тази втора пенсия и в какви размери ще я получаваме, ще коментираме сега със социалния министър Бисер Петков. Добро утро!

 

Бисер Петков: Добро утро!

 

Водещ: Какво се договорихте вчера на тази работна група по отношение на промените, които наистина засягат всеки един от нас?

 

Бисер Петков: Вчера беше представен Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с цел регламентиране на т.нар. фаза на изплащане на пенсиите от втория пенсионен стълб. Това са универсалните пенсионни фондове и професионалните пенсионни фондове. Универсалните пенсионни фондове засягат една много голяма част от българското население. На практика всички родени след 1960 г. са задължени да се осигуряват в универсален пенсионен фонд, като, разбира се, законодателството от няколко години им дава възможност и да променят осигуряването си, като си прехвърлят частта от осигурителната вноска изцяло в първия стълб. Това, което вчера работната група представи и обсъди със социалните партньори, е как да бъдат изплащани  пенсиите от универсалните фондове, като са на база на съществуващото законодателство, което не е пълно. На практика са разработени няколко възможности. Основният продукт, който ще предлагат пенсионните фондове, е допълнителна пожизнена пенсия за старост. Осигурените в универсални фондове ще придобиват правото на такава пенсия, когато навършат пенсионна възраст – това е единственото условие. Запазва се възможността и по-рано да се започне плащането на пенсия от универсален пенсионен фонд – една година преди пенсионната възраст на лицето, стига то да има достатъчно натрупвания по партидата.

 

Водещ: Тази промяна ще промени ли очакването сега да започнат да се изплащат първите втори пенсии? Ще го отложи ли във времето, след като се намалява срокът? Досега беше 5 години по-рано, а става една?

 

Бисер Петков: Да, но нашите очаквания са при действащите параметри на пенсионната система, първите пенсионери от универсалните пенсионни фондове да бъдат през 2021 г. Това са част от жените, родени през 1960 г. Те първи ще придобият право на пенсия от универсален пенсионен фонд. Тази възможност за по-ранно получаване в началото е по-малко реалистична, доколкото се предполага наистина  значително натрупване в партидата, което да осигури пенсия, която е в размер над минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

Водещ: Всъщност това беше вчера един пример, който се обсъждаше – жена, родена през 1960 г., която се е осигурявала върху средната работна заплата, ще има ли възможност да получава такава пожизнена пенсия от фонд?

 

Бисер Петков: Примерът, който илюстративно вчера представихме, показва, че за първите кохорти пенсионери, които ще се пенсионират през 2021 г., които ще имат непълен осигурителен период,  вероятно възможността да получават пожизнена пенсия няма да е повсеместна. Това ще зависи, разбира се, и от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е възприета като репер.

С увеличаване на осигурителния период във втория стълб, тази възможност ще бъде все по-масова. За да се получава пожизнена пенсия, трябва събраната сума да покрива 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това е съобразено със средния размер на намалението на пенсията от първия стълб, която осигуряващите се във втория стълб ще имат, така че задачата на допълнителната пожизнена пенсия ще бъде първо да компенсира намалението на пенсията от първия стълб и в бъдещ период да осигури  по-високо заместване на осигурителния доход.

 

Водещ: Ето ги възможностите вече описани – хората, родени след 1959 г., са тези, които се осигуряваме всички ние по този втори стълб и ще придобием правото на пенсия, както и Вие казахте, при навършване на пенсионна възраст или година по-рано. В следващата графика пък са описани опциите, по които ние ще можем да се договаряме да получаваме. Какво се променя там?

 

Бисер Петков: Новото в законопроекта е, че се гарантира минималният размер на допълнителната пожизнена пенсия. Този гарантиран минимален размер се изчислява на база на сумата от брутните размери на вноските, които са преведени от НАП по индивидуалната партида на осигуряваното лице. Всичко, което е удържано от осигурителния доход на лицето и е преведено в неговата индивидуална партида в съответния пенсионен фонд, би трябвало да се гарантира. Има текстове, с които се гарантира. Ако имаме ситуация, надяваме се, че това ще бъдат по-редки ситуация, при която в резултат на силни флуктуации на пазара, защото средствата се инвестират в различни видове активи, и към момента на пенсиониране натрупванията в индивидуалната партида са по-малко от брутния размер на осигурителните вноски, тогава от специалния размер, който се създава, предимно със собствени средства на пенсионното дружество, ще се покрива тази сума и тя ще служи като минималната база за изчисление на пожизнената пенсия. Но в общия случай, както ние вчера показахме и в примера, натрупванията би трябвало да имат доходност, която да компенсира направените удръжки и събраните такси от пенсионните дружества, и пенсията да се изчислява върху една по-голяма сума.

 

Водещ: Какви са вариантите, които са разписани? Ако е по-голяма от 20%, минималната пенсия може да бъде пожизнена – пожизнена с разсрочено плащане на част от парите.

 

Бисер Петков: Да, това е един комбиниран продукт, който се предлага, когато натрупванията позволяват първоначално част от парите да се получат разсрочено и в този период наследниците на пенсионера да имат пълни права върху остатъка от средствата и от един момент нататък да се премине към пожизнено плащане. Предвидени са различни варианти на пожизнената пенсия, за да се избегне рискът от това, че наследниците, в случай на смърт на получателя на пенсията, няма да имат права. Предвижда се пожизнена пенсия с гарантиран период на плащане. Примерно, 10 години. Ако в тези 10 години пенсионерът почине, то тогава неговите наследници до изтичане на този срок ще получават пенсия.

 

Водещ: Тоест в този период, а не накуп?

 

Бисер Петков: Да, в този период. Тъй като в началото, поради непълния осигурителен период  и поради нередовните осигурителни вноски ще има доста пенсионери, чиито натрупвания ще бъдат сравнително малки, се предвижда при определени условия те да ги получат разсрочено.

 

Водещ: Ето ги – при по-малко от 20% от минималната пенсия. Нали за този сюжет говорим?

 

Бисер Петков: Да.

 

Водещ: Разсрочено, за определен срок или еднократно.

 

Бисер Петков: Вече, когато натрупванията към момента на пенсиониране са по-малки от три минимални пенсии за осигурителен стаж и възраст, при сегашния размер това е по-малко от 600 лв., тогава тези средства ще се получат еднократно или разсрочено в рамките на къс период – до 1 година.

 

Водещ: Ако са по-големи от 600 лв., тогава?

 

Бисер Петков: Тогава разсрочването ще бъде за по-дълъг период, който ще зависи от лицето. Когато натрупванията са в по-големи размери и формират пенсия, която към момента, съобразена с текущия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тоест около 40 и повече от 40 лв., тогава плащането ще бъде пожизнено.

 

Водещ: Как обаче ще може да се гарантира – държавата, защото е ясно разписано, че наследниците ще получат със сигурност парите, ако нещо се случи с човека, който е плащал във фонда години наред?

 

Бисер Петков: Това ще бъде гарантирано, ако съответният пенсионер е избрал гарантиран период на получаване на пожизнената пенсия. Именно в този период това се гарантира. Ако пенсията е  пожизнена, т.е. няма такъв гарантиран период, тогава наследниците не би трябвало да получат, ако пенсионерът почине. Затова по този начин се разрешава този проблем, който спъваше и предишни опити да се намери решение на този въпрос, защото той е на дневен ред от доста време. Тук  се търсеше компромис  между интересите на различните участници в този процес, защото това беше междуведомствена работна група с участие на представители на държавни институции, на Асоциацията на пенсионните дружества, наистина да се дадат възможности на бъдещите пенсионери и в същото време да се защити техният интерес именно от това, че независимо от ситуацията на пазара, от неблагоприятни периоди, каквито историята показва, че има и в бъдеще можем да ги очакваме, се гарантира на практика доходност, която поне ще компенсира това, което пенсионните дружества са удържали от средствата ни, за да покрият своите разходи.

 

Водещ: В контекста на този разговор – за обезщетяване на наследници, как държавата ще се погрижи за децата – сираци, които имат право на такъв тип пенсии, след като загубят родителите си?

 

Бисер Петков: В момента държавата се грижи за децата – сираци, като в Кодекса за социално осигуряване е предвидено те да имат право на наследствени пенсии от починалия си родител. В България има около 30 000 деца – сираци до 20 години, които са загубили родител или и двамата си родители. Около 22 000 от тях получават наследствени пенсии. Тоест починалият родител е имал осигурителен стаж, който дава право на детето му да получава наследствена пенсия. Но за останалите – около 8000, част от тях получават т.нар. персонални пенсии. Те се отпускат, когато доходите на семейството са много ниски – 12 месеца назад месечният доход е под гарантирания минимален доход, който е 75 лв.

 

Водещ: Тоест те нямат какво да наследят от родителите си?

 

Бисер Петков: Няма какво да получат. Това, което правителството утвърди преди две седмици е  Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца, който регламентира една нова помощ за децата, които са останали без родител, за отглеждането на които се грижи един родител или настойник/попечител, поради това че са загубени и двамата родители, като те би трябвало да получават месечна помощ, която ще се изплаща от държавния бюджет. Размерът на тази помощ, както размерите на всички помощи по този закон, ще се определя със Закона за бюджета всяка година. Той ще бъде по-висок от размера на персоналните пенсии. Тези, които получават персонални пенсии, ще могат да изберат тази месечна помощ.

 

Водещ: За какви суми говорите?

 

Бисер Петков: В момента персоналната пенсия е 113 лв. месечно. Не мога да се ангажирам с конкретна сума на новата месечна помощ, защото тя ще бъде определена с бюджета на държавата. Ще се разшири кръгът на подпомаганите лица. Нашите очаквания са, че около 2400 деца ще получат тази помощ  допълнително. Целевата група е около 5000, но около 2600 от тях получават персонални пенсии. Направена е стъпка за една специална закрила и подкрепа на тези деца, които са останали без родител.

 

Водещ: Само да Ви помоля за коментар на едно решение на Комисията за защита от дискриминация, която осъди държавата заради това, че се отнася дискриминационно по отношение на хората, които осиновяват деца над 5-годишна възраст. Те нямат право на отпуск, за да се грижат за детето си, когато са го осиновили, нямат право и на обезщетение от НОИ. Ще се съобрази ли държавата с това решение?

 

Бисер Петков: Нека да припомня, че държавата се съобрази с едно предходно решение на Комисията за защита от дискриминация, която справедливо, според нас, намери дискриминация по признак „възраст“ в законодателството, което беше действащо до 1 юли т.г., което поставяше в различни положения осиновителите на деца до 2-годишна възраст и от 2 до 5-годишна възраст. С промените, които бяха гласувани и са в сила от 1 юли, на практика осиновителите на тези деца до 5-годишна възраст имат право на едногодишен отпуск за отглеждане на дете.

 

Водещ: Защо държавата разделя родителите, които решават да осиновят по-голямо дете? То няма ли нужда от същата адаптация в семейството?

 

Бисер Петков: Основната причина е, че съгласно Закона за предучилищното и училищното образование от 5-годишна възраст децата задължително трябва да посещават различните форми на предучилищна подготовка.

 

Водещ: Но те не са денонощни – нито една предучилищна подготовка, нито на училище.

 

Бисер Петков: Така е. Аз тук ще припомня, че в предходно решение на Комисията за защита от дискриминация в 5-членен състав преди една година този състав не беше видял дискриминация в това. Новото решение, което коментирате, то е от няколко седмици, всъщност намира дискриминация. Министерството на труда и социалната политика обжалва това решение със съответните аргументи.

 

Водещ: Много скъпо ли Ви излизат тези родители да ги подпомогнете?

 

Бисер Петков: Ние считаме, че ще влезем в дискриминация по отношение на биологичните родители и осиновителите. На практика сега всички осиновители на деца до 5-годишна възраст имат право на този отпуск и високото обезщетение, което се изплаща от държавата.

 

Водещ: Повечето специалисти са категорични, че едно дете над 5-годишна възраст има по-голяма нужда от време за адаптация в новото семейство. Мария Ванкова разказа за пример как една майка взима детето си и на следващия ден трябва да го заведе със себе си на работа. Нови отношения майка – дете, които не са подпомогнати от държавата.

 

Бисер Петков: Нека поради тези различия, които цитирах в две различни решения на комисията, да имаме позицията и на съда по този въпрос. Безспорно ще се съобразим, ако и съдът намери дискриминация в този случай. Отново припомням, че незабавно се реагира на предходната ситуация и вече от 1 юли част от проблема е решен. Ако това е останалата част от проблема, мисля, че ще се намери воля. Има аргументи в това, че не би следвало за осиновители на деца над 5-годишна възраст да се дават тези отпуски и обезщетение.

 

Водещ: По-близо ли е държавата до решението на проблема на майките на деца с увреждания, които виждахме вече толкова време на палатки пред парламента?

 

Бисер Петков: Мисля, че определено е по-близо, защото в последните седмици и месеци много интензивно се работи на всички равнища. Знаете, че се проведе и среща с премиера. Проведе се среща миналата седмица отново с участието на вицепремиера и на здравния министър. Правим всичко възможно исканията на майките на деца с увреждания и на другите хора с увреждания да бъдат удовлетворени в съответните срокове. Исканията са наистина за една радикална промяна в системата. Това предполага осъществяването на тази промяна, но все пак на етапи. Промяната започна. В сряда правителството гласува План за изграждане на регистър на хората с увреждания, тоест интегриране на това, което има и създаване на профил на хората с увреждания, и определи срок за изпълнение на тази задача до края на годината. Подготвяме Закон за хората с увреждания. Подготвяме Закон за социалните услуги.

 

Водещ: Ще бъде ли удовлетворено искането на майките Законът за личната помощ да бъде самостоятелен? Текстовете, които регламентират личната помощ, да бъдат в самостоятелен закон.

 

Бисер Петков: Това вече е направено, защото знаете, че такъв законопроект е депозиран в Народното събрание.

 

Водещ: Да, само че всяка друга социална услуга ли тогава ще бъде разписана в отделен закон?

 

Бисер Петков: Има място за отделен Закон за социалните услуги. Работата по него е започнала доста по-отдавна преди да се подготви и внесе Законопроектът за личната помощ. Разбирането в Закона за личната помощ е, че това е един механизъм на овластяване на хората с увреждания. Наистина там е разписано, че на практика това, което те имат като право на лична помощ, е асистентска услуга, която е в определен брой часове в зависимост от индивидуалните потребности. Законът за социалните услуги е един рамков закон, който ще разпише и разписва, защото в момента се готвят текстовете на този законопроект, всички социални услуги, които са адресирани към различни уязвими групи от обществото, не само хората с увреждания.

 

Водещ: Ще бъде ли подкрепен този отделен Законопроект за личната помощ, за който майките толкова настояват?

 

Бисер Петков: Това зависи от народните представители.

 

Водещ: На ГЕРБ.

 

Бисер Петков: Защото законопроектът е в Народното събрание и от народните представители зависи. Този законопроект, знаете, е внесен от омбудсмана на Републиката. Това, което ние имаме като позиция е, че би трябвало да бъдат готови и другите два законопроекта, за което полагаме усилия да станат във възможно най-кратки срокове, и когато тези три законопроекта са на вниманието на народните представители, те би трябвало да преценят има ли място за трите закона отделно, или може по някакъв начин тези въпроси да бъдат уредени по друг начин.

 

Водещ: Каква е ролята на ГЕРБ?

 

Бисер Петков: Аз не мога в случая да говоря от името на ГЕРБ. Говоря за позицията на Министерството на труда и социалната политика.

 

Водещ: Ще подкрепите ли законопроекта на Мая Манолова?

 

Бисер Петков: Всъщност ние работим по другите два законопроекта и в същото време приемаме, че има такъв Законопроект за личната помощ. Дори в последния вариант на Законопроекта за хората с увреждания, който и днес ще обсъждаме с представители на различните групи, сме реферирали към този бъдещ закон.

 

Водещ: Моля Ви да изясните нещо, което стана ясно на срещата при премиера – системата за хората с увреждания, изготвена от Агенцията за хората с увреждания срещу 2 млн.лв., на практика не дава достатъчно информация. Как се оказа това нещо - едни 2 млн.лв. изхарчени за неефективна система?

 

Бисер Петков: За да бъдем по-точни, сумата, която е верифицирана от Оперативната програма, от която е финансирано изграждането на тази система, е 1,78 млн.лв. По същество на въпроса Ви – тази система е изградена в периода 2011-2013 г. в рамките на предишния програмен период. Тя е съобразена с функциите на Агенцията за хората с увреждания да извършва анализ и координиране на политиките по отношение на хората с увреждания. Има редица модули в тази система, регистри, които се водят от агенцията, но няма това, което хората с увреждания искат – да имат това място, този профил, който могат…

 

Водещ:Напразно ли са похарчени тези 2 млн.лв.?

 

Бисер Петков: Категорично не, защото системата я има – това показват и одитите, които са извършени по осъществяването на този проект. Това, което правителството реши и то трябва да бъде изпълнено, е да се интегрират системите – от една страна тези, които са в системата на здравеопазването…

 

Водещ:Затворен ли е въпросът за Вашата оставка на финала да ни кажете?

 

Бисер Петков: Не мога да кажа дали е затворен. Оставката е при министър-председателя и е негово решението.

 

Водещ: Тоест още е депозирана, така ли?

 

Бисер Петков:Аз лично не съм я оттеглял. Това е въпрос, който лично мен не ме вълнува. Опитвам се в рамките на времето, в което съм на този пост, да постигна максималното.

 

Водещ:Кога последно обсъждахте постиженията си на поста с премиера?

 

Бисер Петков: Аз мисля, че на срещи с премиера се обсъждат проблеми, а не постижения. Последната среща беше в рамките на общата среща с други представители.

 

Водещ: Доволен ли е той от Вашата работа?

 

Бисер Петков: Това не е въпрос към мен.

 

Водещ: А оставката Ви виждате ли си я така на бюрото му, като влизате при него, или я е преместил встрани?

 

Бисер Петков: Не. Не е демонстративно оставена някъде, за да подсказва.

 

Водещ: Спряха ли скъпите пътешествия и командировки на Ваши служители в министерството?

 

Бисер Петков: Да, категорично. Вътрешните правила са променени, така че тази възможност, която Наредбата дава ,в Министерството на труда и социалната политика да не се използва.         

 

Водещ: Благодаря Ви за това гостуване.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България