Архив от дата:

.


Бисер Петков: Не очаквам трусове в управлението заради протестите



БТВ, „Тази сутрин“, 20.11.2018 г.

 

 

Водещ:Продължаваме с темите, свързани с протестите, заплатите и коледните добавки за пенсионерите. Социалният министър Бисер Петков, който вече е в студиото.Добро утро!

 

Бисер Петков:Добро утро!

 

Водещ: Протестите ще бъдат една от основните ни теми, тези на майките на деца с увреждания. Дали ще приключат или не според вас, след като Валери Симеонов си подаде оставката?

 

Бисер Петков:Аз се надявам протестите да приключат, след като се приеме законодателството, насочено към хората с увреждания. То вече е в ход. Миналата седмица социалната комисия в НС подкрепи единодушно проекта на Закон за хората с увреждания. Предстои разглеждането на второ четене на законопроекта за личната помощ. Готов е вече за разглеждане от правителството законопроекта за социалните услуги. Това е пакет от закони, който беше разработен и е насочен към хората с увреждания.

 

Водещ: Вие как приехте новината за оставката на Валери Симеонов?

 

Бисер Петков:Приех я нормално като един морален акт на вицепремиера Симеонов. Това беше настояването, общественото очакване и то получи отговор.

 

Водещ:А морален акт ли е? Защото,ако е морален, не се ли прави веднага, а не 26 дни по-късно?

 

Бисер Петков:Това е личен акт все пак и не мога да коментирам моментът, в който е изразен.

 

Водещ:Очаквате ли политически трусове след тази оставка в кабинета?

 

Бисер Петков:Не, не очаквам трусове. Може би днес, в рамките на очакваното заседание на малката коалиция, ще има по-голяма яснота от тук нататък как ще се процедира, кога ще бъде разглеждана оставката от Народното събрание, каква ще бъде съдбата на вицепремиерския пост.

 

Водещ:Те имат много вътрешни творчески предложения за това и Каракачанов да се оттегли от вицепремиерския пост и от поста министър на отбраната. Това може ли да се случи според вас?

 

Бисер Петков:Аз не съм от квотата на Патриотичния фронт в правителството и не бих могъл и не бих желал да коментирам въпроси, които са свързани с малката коалиция и с решения, които в този формат трябва да се вземат.

 

Водещ:По закон обаче трябваше вицепремиер да оглавява Националния съвет за хората с увреждания. Вие ли ще продължавате да оглавявате този Национален съвет за хората с увреждания или отново ще се върне в правомощията на вицепремиер?

 

Бисер Петков:Искам да уточня, че съгласно действащото законодателство председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания е министърът на труда и социалната политика, който и да е той. В проекта на Закона за хората  с увреждания беше предложено да се вдигне нивото, това беше и разбирането на протестиращите майки и този съвет да се оглавява от вицепремиер с оглед хоризонталния характер на политиките за хора с увреждания. При разглеждането на законопроекта в социална комисия миналата сряда беше направенoпредложение от народни представители да се върне настоящото положение, т.е. този съвет да се оглавява от министъра на труда и социалната политика и това предложение беше подкрепено от комисията.

 

Водещ:Сега ще се върне ли отново старият вариант, в който вицепремиер ще поеме тази позиция?

 

Бисер Петков:Това зависи от народните представители, защото законопроектът е в Народното събрание и само те могат да правят промени в текстовете.

 

Водещ:Което означава, че може да се гласува отново оригиналния текст да не остава във вашите правомощия?

 

Бисер Петков:Не мисля, че това е толкова важно, защото това един елемент от Законопроекта за хората с увреждания. В него има много други полезни неща като по-висока финансова подкрепа, национални програми за хора с увреждания, за достъпност на жилищната среда и лична мобилност, подробно разписване на правата, областите и инструментите за подкрепа, всичко, което дава характеристики на един базов Закон за хората с увреждания.

 

Водещ:Тъй като все още говорим за продължаващите протести на майките на деца с увреждания, които ще продължават да са на улицата докато официално и НС не приеме оставката на Валери Симеонов. Те обаче се разделиха и част от тях смятат, че въпреки промените, които се предвиждат в новите закони, включително и това, че ще се дадат повече пари за хората с увреждания, това няма да промени ситуацията, в която те се намират.

 

Бисер Петков:Реформа ще има, когато бъдат приети законите, за които говорим – Законите за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги. Те ще направят реформата, когато действат в пакет. Реформата започна отзад напред. Знаете каква беше ситуацията и натискът от страна на протестиращите. Този протест е от много години. В определени периоди обстановката беше много тежка и агресивна за работа. Нормално е в такава ситуация продуктът да не е съвършен. И със своите недостатъци, тези два законопроекта ще направят крачка напред.

 

Водещ:Законопроектът за личната помощ приехте ли го под натиск?

 

Бисер Петков:Това беше водещото искане на протестиращите майки. И въпреки, че нашето експертно разбиране в МТСП беше, че този въпрос можеше да бъде решен в рамките на Закона за социалните услуги, ние в крайна сметка приехме да има отделен закон и на база на подписания План за действие за приемане на законодателството за хората с увреждания, този законопроект беше подкрепен на първо четене и сега е между първо и второ четене в Народното събрание.

 

Водещ:Ще се лимитират ли часовете за личната помощ и по какъв начин в този закон?

 

Бисер Петков:Въпрос на дискусия. По отношение на следващата година има съгласие, че тези часове трябва да бъдат лимитирани. Моето лично мнение е, че трябва да се търси някаква разумна граница на тези часове личнaпомощ по принцип. Ясно е, че личната помощ е една много скъпа услуга, която дори много по-богати и социални държави от България трудно си позволяват. Швеция се посочва често като пример, но по последни данни в Швеция колко 14 000-15 000 са ползвателите на лична помощ над базова подкрепа от 20 часа седмично, която общините финансират. Т. е това, което държава плаща е за 14 000-15 000 потребители, докато при нас разчетите за потребителите по този законопроект са в пъти повече.

 

Водещ:Ще се ограничи ли броят на хората, които имат право на такава помощ?

 

Бисер Петков:Принципното ограничение е, че това трябва да бъдат хора с увреждания, които имат затруднения в своето обслужване в ежедневния си живот и се нуждаят от асистентска подкрепа. Това е общото ограничение. На първо време ще се свързва със степента на увреждане, но идеята в законопроекта е след това да се определя в рамките на индивидуалната оценка на потребностите.

 

Водещ:Качествена ли е обаче тази степен на увреждане, определяне на това кой в каква степен е засегнат от конкретно заболяване?

 

Бисер Петков:Отправната точка сега за оценката на увреждането е медицинската експертиза. И нормално би било отправната точка за реформата да бъде там. От началото на годината бяха направени промени в Наредбата за медицинската експертиза, в методиката за определяне на степента и процента на увреждане, промени правилника за работата в ТЕЛК-овите състави,които мисля, че ще дадат очаквания ефект. Но това, по което мисля, че нямаме различие с майките на деца с увреждания е, че би трябвало тази експертиза на уврежданията да се откъсне от чисто медицинския подход, а по-скоро да се възприеме социалния подход. МТСП има оторизиран превод на международната класификация на уврежданията и здравето на Световната здравна организация, която може да бъде база за такава оценка.

 

Водещ:Говорим за майка на дете с увреждане, която иска да ползва услугата „личен асистент“. От парите на детето ли ще се вземат парите за личен асистент? Каква е ситуацията в момента, каква ще бъде след промените?

 

Бисер Петков:Преди 2 години в Закона за семейните помощи за деца беше увеличена значително помощта, която получават семействата, отглеждащи деца с увреждане. 930 лв. е помощта за деца, който са с над 90 процента степен на увреждане. Когато се формираше тази подкрепа, тя имаше характер на личен бюджет, т.е. включително и да покрие разхода и за личен асистент. Една от промените, които се предлагат във внесения законопроект за личната помощ е част от тези пари, предложението е за 380 лв.,  в случай, че майката избере да ползва асистентска услуга или тя самата да бъде платен асистент,  тогава с тези 380 лв. да се заплаща част от личната помощ. Това е предложение, което се обсъжда между първо и второ четене на законопроекта. Идеята е част от тези пари да се приспадат. Не мога да кажа дали ще бъде прието.

 

Водещ:Кога се очаква финално да бъдат гласувани тези закони?

 

Бисер Петков:Това зависи от Народното събрание, но в Плана за действие е прието като краен срок средата на декември.

 

Водещ:Защо не всички пенсионери ще получат добавка за Коледа?

 

Бисер Петков:Никога всички пенсионери не са получавали тази добавка, тя винаги в била насочени към тези пенсионери с по-нисък размер на пенсиите и винаги са били обвързани с линията на бедност. Това, което искам да подчертая е, че за да не отпаднат от кръга пенсионери като тези, които са получили  последно великденските добавки, за коледните пенсии се стъпва на линията на бедност за 2019 г., която е 348 лв. На тази база разчетите на НОИ показват, че малко повече от 1.290 млн. пенсионери ще получат тази добавка, която е в размер на 40 лв. Размерът също е запазен последните няколко пъти. Последните години благодарение на добрата събираемост на бюджета на ДОО вече стана един очакван акт, който правителството прави.

 

Водещ:Много хора казват, че вземат малки пенсии и заради вдовишката добавка примерно, заради малко пари, няма да получа такава добавка. Хората се чувстват ощетени.

 

Бисер Петков:Винаги, когато има граница, има такъв елемент на ощетеност за тези, които са над границата. В случая става за изплащан размер на пенсията – пенсията, добавките, компенсацията, която се получава, т.е. това, което нетно човекът получава, то се съпоставя с  линията на бедност. Ако си до линията на бедност получаваш, ако я превишаваш, съответно не се получава тази коледна добавка.

 

Водещ:Бизнесът иска отпускът през втората година на майчинството да отпадне. Това добре ли е според вас?

 

Бисер Петков:Българското законодателство е щедро на отпуски, свързани с майчинството. Трябва да разграничим продължителността на отпуска за майчинство, който е няколко вида. Имаме 410 дни отпуск за бременност и раждане, след това отпуск за гледане на малко дете. Българското трудово законодателство е щедро на тези отпуски. България наистина е държавата, която има най-дълъг отпуск по майчинство в ЕС. Поставя се въпросът дали в сегашната конюнктура на пазара на труда, сегашния остър недостиг на работна сила, дали би трябвало да остане отпускът с такава дълга продължителност. Позицията на правителството е, че по-скоро би трябвало да се насърчават родителите, майките в частност да се връщат по-бързо на пазара на труда. Това вече се прави. От 1 юни 2017 г. има възможност, ако се върнеш на работа, да получаваш 50 процента от обезщетението, което като мярка работи.

 

Водещ:Увеличил си се е броят на жените, които са се върнали?

 

Бисер Петков:Да. Бройката по данни на НОИ се увеличава, т.е. тази възможност се използва от жените. Другият аспект е дали по време на отпускът по майчинство, следва да имаш право на платен годишен отпуск, след като се върнеш. Има едно решение на Съда на Европейския съюз, което казва, че ако за времето на отпуск не се признава времето като полагане на труд, и не се дължи за него отпуск, не е нарушение на директивата за организация на работното време. Българското законодателство предоставя по-благоприятни работни условия за работниците от това, което европейското законодателство е заложило като минимални стандарти. В случая самото решение не налага директно промяна, т.е. отпадане, но си струва в обществото да се води дебат по този аспект. Дали наистина за времето, за което си бил в отпуск, трябва да ползваш като се върнеш от отпуска, отново платен годишен отпуск.

 

Водещ:Според вас това нещо трябва ли да отпадне или не?

 

Бисер Петков:Мисля, че този въпрос не може да бъде решен така еднозначно. Има аргументи, които ще се коментират. Това, което искам да уточня, е че самото решение на Съда на Европейския съюз директно не води до такава необходимост. Тук е въпрос наистина на разговори със социалните партньори.  Това е много чувствителен въпрос, който много внимателно трябва да бъде огледан от всички аспекти.

 

Водещ:Чувствителен въпрос са и парите за втората година за майчинство. Трябва ли да се повишават или не? БСП искат такова повишаване.

 

Бисер Петков:Това е един от аспектите на въпроса за насърчаване на по-бързото връщане на работа, защото ако бюджетът на ДОО е доста щедър и осигурява изплащане на обезщетение за втората година, следващо темпа на нарастване на минималната работна заплата или в размер на минималната работа заплата, тогава не можем да очакваме, че някой ще иска да се върне. Решението за задържане на този размер на същото ниво е също вид политика по отношение насърчаване на майките да се връщат на работа и да не се деквалифицират.

 

Водещ:Как приемате идеята на БСП  да се получават като еднократна помощ 6 400 лв. при раждане на 2-ро дете? Работещо или не е това?

 

Бисер Петков:Струва ми се, че тук има някои дискриминационни елементи, защото такава еднократна помощ се предлага само за 2-ро дете. Монетарната подкрепа по отношение на семейните политики за деца не е от най-ефективните. Аз смятам, че по-ефективно би било да се провежда политика на данъчно облекчение за семействата, отглеждащи деца.

 

Водещ:БСП иска и увеличение на минималното обезщетение за безработица. Това може ли да стане?

 

Бисер Петков:Това зависи от народните представители. В проекта на Закона за бюджета на ДОО е предвидено запазване на минималния размер на 9 лв. Миналата година беше повишавано от 7,2 лв. на 9 лв. Трябва да го съобразим с конюнктурата на пазара на труда. В момента безработните намаляват чувствително и не трябва да се поощрява продължителното пребиваване в дълготрайна безработица, защото работа има за всички.

 

Водещ:Следващата година по какъв начин растат пенсиите?

 

От 1.07.2019 г. е предвидено пенсиите да се индексират с 5.7 процента. От 1 юли и таванът на пенсиите  е предвидено да се повиши на 1200 лв.

 

Водещ:Трябваше ли този таван да падне от по-рано, например от 1 януари 2019 г.?

 

Бисер Петков:Едно от правилата на пенсионната система е, че всички размери на  пенсии се индексират от 1 юли, както минималния, така и максималния, така и всички други размери на пенисите.

 

Водещ:Но таванът си остава тези 1200 лв. нали?

 

Бисер Петков:В момента е 910 лв. той ще се запази до 1 юли 2019 г., от тогава е предвидено да стане 1200 лв. Това е 40 процента от предвидения максимален осигурителен доход за 2019 г. от 3 000 лв.

 

Водещ:Възможно ли е от догодина максималния осигурителен доход да се повиши още? Наистина да се доближи до 10 пъти минималната работна заплата?

 

Бисер Петков:Имаше изоставане на максималния осигурителен доход спрямо общото повишаване на доходите - на средна работна заплата, минимална работна заплата, респективно минималния осигурителен доход. Така, че тази стъпка до известна степен наваксва. За в бъдеще и това, което първоначално е било планирано, максималният осигурителен доход да бъде 10 пъти минималната работна заплата, мисля, че по-скоро трябва да се държи връзката между максималния осигурителен доход и средния осигурителен доход. От това съотношение зависи индивидуалният коефициент, а от това зависят и размерите на пенсиите.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България