Архив от дата:

.


Бисер Петков: Ще се търси общият знаменател за промените в Кодекса на труда



БНТ, Сутрешен блок на БНТ, 05.02.2019 г.

 

Водещ: Миналата седмица проведохте лидерска среща със синдикати и работодатели. Въпросите бяха за промените в трудовото законодателство. Има ли някакъв шанс за единство между двете страни, които настояват за промяна в Кодекса на труда?

 

Бисер Петков: Това беше втората лидерска среща през новата година с ръководствата на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, посветена на промени в трудовото законодателство. Първата се проведе на 17-ти януари, когато Министерството на труда и социалната политика (МТСП) представи своите виждания за необходимите промени в Кодекса на труда (КТ), съобразени със заявените намерения в управленската програма да развиваме трудовото законодателство и в същото време покани и социалните партньори да представят своите предложения. Във втората половина на януари получихме предложенията на социалните партньори. Те бяха доста обстойни, на практика бяха насочени към промени във всички глави и части на КТ. На срещата на 30 януари обсъждахме най-общо заявените намерения за промени. Мисля, че стигнахме до съгласие, че няма да пишем  нов Кодекс на труда, а ще се опитаме да подобрим и осъвременим някои от нормите в сега действащия кодекс. Ще търсим общия знаменател, т.е. теми, които са взаимноприемливи за социалните партньори, по които, ако се постигне съгласие, ще бъдат разработвани текстове.  На този етап МТСП е предложило текстове, които вчера бяха обсъждани на първо заседание на експертна работна група, която сформирахме с участието на социалните партньори.

 

Водещ: Понеже в студиото ни вече имаше спор между работодатели и синдикати, работодателите искат да могат по-лесно да уволняват работниците си, алармираха за това от КТ „Подкрепа“. Как ви звучи една подобна промяна?

 

Бисер Петков: Целта на МТСП е първо да насърчи социалния диалог, чийто основен елемент е колективното трудово договаряне, т.е. двете страни да постигат съгласие. В предложенията, които постъпиха има взаимно изключващи се, диаметрално противоположни. На този етап ние ще оставим тези въпроси настрана и ще търсим съгласието. От една страна е необходимо да се запази нивото на защита на трудовите права на работещите българи, а от друга - да се даде по-голяма гъвкавост, която е съобразена с новите реалности на пазара на труда и която ще направи България конкурентоспособна с другите държави в привличането на работна сила, която ни е необходима.

 

Водещ: Много се говори от работодателите за тези „нулеви часове“, които искат работодателите да бъдат въведени. Какво означава това за един служител, за един работник?

 

Бисер Петков: Това е вид трудов договор, който е доста разпространен във Великобритания и някои други западноевропейски държави. Това е нова атипична форма на заетост, която набира популярност. Това означава, че работодателят не поема конкретен ангажимент за работно време, за осигуряване на заетост. Работникът е на разположение и когато работодателят има нужда от него го повиква, за да я изпълни и заплаща това, което е изпълнил. Това е вид трудов договор по същество, но с много по-ниска степен на ангажираност на работодателя по отношение на осигуряването на съответната заетост. Този вид договори са обект на дебати в европейски мащаб. Европейската комисия е предложила една нова директива за прозрачни и предвидими условия на труд, която е във финалната фаза на процеса на приемане. Вероятно ще бъде приета в този мандат на комисията. Целта на директивата е да защити работещите, като им даде достатъчна информация за това при какви условия ще полагат своя труд и да им осигури социална закрила. В рамките на следващата година като резултат от един проект „Бъдещето на труда“, който МТСП изпълнява по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“,  ще отчетем всички реалности, които настъпват в сферата на труда, а те са значителни. Тази година Международната организация на труда, която чества 100-годишнината от основаването си, представи докладът си за бъдещето на труда на една глобална комисия, която работеше по този въпрос. Това ще бъде тема, която в рамките на този проект ще се разисква. Тя в момента не е на дневен ред.

 

Водещ: КТ е поостарял, твърдят работодателите. Според синдикатите обаче той е един от най-добрите в ЕС. Какво ще бъде новото, което министерството предлага от тук нататък?

 

Бисер Петков: Това, което министерството предложи като насоки, а от вчера и като конкретни текстове на вниманието на работната група са промени, които са съобразени със заявените намерения в управленската програма най-вече в областта на работното време, почивките, отпуските и социалния диалог. В тези области ние ще предложим усъвършенстване на трудовото законодателство. Това, което предлагаме, е въвеждането на конкретен срок за съхранение на документите в трудовото досие. Защото сега, съгласно Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж те трябва да се съхраняват 50 години. Намерението ни е да облекчим работодателите, да установим един по-кратък срок за съхранение на тези документи, също така да решим някои проблеми, които практиката налаг. Като примерно изрично да регламентираме правото на работещите по трудови правоотношения в държавната администрация на представително облекло. Предлагаме да се регламентира, че храната и топлите напитки, които се предоставят на работещите нощен труд, са безплатни.

По-съществените промени, които предлагаме, са в областта на работното време. Те са свързани с разширяване на полето на колективното трудово договаряне по отношение на извънредния труд. Една доста чувствителна тема.

Както знаете, извънредният труд е забранен, има изрична норма на Кодекса на труда, но се допускат изключения при определени обстоятелства. Годишният лимит за извънреден труд е 150 часа годишно. Това, за което работодателите настояват, е да няма такъв лимит или той да бъде съществено увеличен. Изхожда се от дефицита на работна сила. Голяма част от работниците желаят да полагат извънреден труд при своя основен работодател, а не да отиват в свободното си време да работят допълнително, много често и в сивата част от икономиката.  Това, което ние предлагаме и смятаме, че е компромисно решение, е да остане това ограничение, но да може чрез колективен трудов договор да се договаря по-висока норма на извънредния труд до 300 часа годишно – но само със съгласието на социалните партньори.

Също така предлагаме по-голяма гъвкавост по отношение на т.нар. сумирано изчисляване на работното време, което също за някои видове производства е много важно. Периодът за това сумирано изчисляване да бъде от 1 до 4 месеца, но да може пак чрез колективен трудов договор да се договаря период, който да е до 12 месеца. Т. е следваме принципа запазване на сигурността за правата на работещите в закона, но даваме една по-голяма гъвкавост чрез КТД.

 

Водещ: До 31-ви март проектът ще бъде обсъждан. Тогава ще бъде внесен в Министерския съвет. Предстоят ви още срещи със синдикати и работодатели. Каква очаквате да бъде тяхната реакция?

 

Бисер Петков: До 31 март част от тези промени трябва да бъдат внесени в МС. Това означава, че в началото на месец март ние трябва да имаме готовност с текстовете и да бъдат представени за обществено обсъждане. По отношение на другите въпроси, по които надявам се да постигнем съгласие със социалните партньори, ще си дадем един по-дълъг срок. Очертава се съответно готовност да се работи по темата за колективното трудово договаряне, за заплащането на труда. Това са големи въпроси, които изискват и повече време. На срещата, която ни предстои следващата седмица, се надявам да постигнем съгласие и по други теми. Още в самото начало се разбрахме, че ще следваме принципа на взаимна приемливост. Т.е ако трите страни в социалния диалог имат разбирането, че по дадена тема се налага да бъде работено, тя се възлага на експерти от съответните институции, които съответно предлагат промените. Ако има съгласие, им се дава ход. Смятам, че това е конструктивният и продуктивният подход.

 

Водещ: Да поговорим и извън трудовата тема. Другото важно е социалната пенсия за инвалидност. Какво се случва месец след влизане в сила на промяната, свързана с тези социални плащания.

 

Бисер Петков: Агенцията за социално подпомагане работи активно по обработката на постъпилите заявления за получаване на финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания. През януари за нея за кандидатствали около 92 000 души. И в същото време изпълнявайки закона служебно трансформира заповедите на лицата, които са получавали до сега месечната интеграционна добавка по силата на отменения Закон за интеграция на хората с увреждания. Правим всичко възможно през другата седмица да започне изплащането на месечната финансова подкрепа. Тя ще бъде получена от всички, които са получавали досега от АСП месечни добавки за социална интеграция и от тези, които не са я получавали до момента, но са правоимащи по новия закон и са подали заявление до края на месец януари. Обобщаваме съответно данните - 92 000 хора с увреждания са подали заявления, плюс тези около 500 000, на които служебно са трансформирани досегашните социални помощи в новата месечна финансова подкрепа. От следващата седмица ще започне изплащането. Правим необходимата организация това да стане максимално бързо. За хората, които са избрали да получават средствата по банков път, плащането започва от 12-о - 13-о число, а от 15-то число започва изплащането чрез пощенските клонове.

 

Водещ: Има една неяснота -част от хората, които получават социална пенсия трябва да подават заявление и декларация в дирекция „Социално подпомагане“, това се случва по настоящ адрес и трябва да стане до 31 март. Кой трябва и кой не трябва да подава такова заявление? Заявленията ще бъдат различни след 1-ви април, нали така?

 

Бисер Петков: Заявленията ще бъдат различни след 1 април по отношение на хората с увреждания, които имат право на безплатни винетки, защото тогава ще отпадне необходимостта да се предоставят към тях копия от ТЕЛК-овите решения и от талона. По отношение на хората, които ползват месечната финансова подкрепа, до 31 март те имат право на нея без индивидуална оценка. След 1 април, когато трябва да е готова методиката за индивидуална оценка и да са структурирани звената в АСП, които ще правят тази оценка, това ще бъде елемент от цялостната оценка на потребностите, която ще бъде осъществявана.

Около 342 000 хора с увреждания получаваха социално-инвалидна пенсия като втора и трета пенсия, т.е. в непълен размер – 25%. Тази социално-инвалидна пенсия беше трансформирана в новата месечна финансова подкрепа. Около 300 000 от тях са получавали и месечната добавка за социална интеграция, т.е. за тях има данни в информационната система на АСП и изплащането на новата финансова подкрепа ще стане служебно.

Водещ: Т.е няма нужда да подават такива заявления.

Бисер Петков: Няма нужда. Около 50 000 души би трябвало да подадат заявление. По данни на АСП от вчера около 42 000-43 000 от тях вече са го направили. Имаме успокоението, че хората са упражнили правата си и ще получат значително по-висока финансова подкрепа от тази, която до края на миналата година са получавали.

 

Водещ: Да завършим с темата с ТЕЛК-овете. Около 300 000 души между 18 и 65 години в България получават инвалидни пенсии. След всички скандали свързани с ТЕЛК-овете може ли в крайна сметка социалното министерство да установи колко от тези ТЕЛК-ови решения са фалшиви. Или това е непосилна задача?

 

Бисер Петков: Не, това не е в нашата компетентност, защото системата на медицинската експертиза е извън социалното министерство. Тя е в Министерството на здравеопазването (МЗ). В закона са регламентирани институциите, които имат контролни функции и могат да обжалват тези решения. Това са Национално осигурителният институт, Агенцията за социално подпомагане, т.е. институциите, които предоставят права именно свързани с медицинската експертиза, с ТЕЛК-овото решение, което както многократно се подчертава в момента, е универсален ключ към ползване на тези права. Така, че в момента усилията са насочени към завишаване контрола на ТЕЛК-овите състави, усъвършенстване на методиката на медицинската експертиза, нещо, което беше вчера и обект на обсъждане на срещата в МЗ. Но стои въпросът по този път ли да продължим или да търсим едно по-радикално решение. Защото ще припомня, че през 2017 г. МТСП предложи една концепция, която предвиждаше въвеждане експертиза на работоспособността за хората в трудоспособна възраст. Целта беше да се прави отделно експертиза на работоспособността дали едно лице с увреждане може да работи, има запазена работоспособност и какво може да работи. Защото сега ТЕЛК-овото решение на практика установява вида и степента на увреждане или трайно загубената работоспособност на лицата в работоспособна възраст. Като по-скоро не отчита социалния аспект на въпроса. Така че в тази посока аз съм убеден, че ще се обединят усилията и на организациите на хората с увреждания и на отговорните институции да се търсят възможности за подобряване на системата и за насочване на немалкия ресурс към хората, които реално имат нужда.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България