Архив от дата:

.


Бисер Петков: През май отчетохме рекордно ниска безработица – 5,3%



„Тази сутрин“, бТВ, 28.06.2019 г.

 

Водещ: Добро утро на социалния министър Бисер Петков. Темата са пенсиите, защото сега промяната предстои от 1 юли. Колко души ще получат тавана?

 

Бисер Петков: Изплащането започва от 8 юли. По разчети на Националния осигурителен институт 43 000 пенсионери ще получат пълния си размер на пенсията, които до момента са били ограничени на действащия таван от 910 лв., като следствие от увеличението на тавана на 1200 лв.

 

Водещ: Колко от хората са ощетени, спрени от този таван?

 

Бисер Петков: Около 26 000 пенсионери ще останат ограничени на вече по-високия таван от 1200 лв. При тях действителният размер на отпуснатата пенсия е по-висок от тези 1200 лв.

 

Водещ: Каква ще е корекцията при останалите пенсионери?

 

Бисер Петков: Всички пенсии, отпуснати до края на миналата година, ще получат увеличение от 5,7%. От 1 юли ще се увеличат и минималният, и максималният размер на пенсията. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става  219,43 лв. Всички, които получават пенсия под този размер, ще бъдат приравнени на тази сума. Увеличава се и социалната пенсия за старост, с чийто размер са обвързани всички пенсии, които не са свързани с трудова дейност.

 

Водещ: Има ли хора, които преизчислиха пенсиите по новата формула?

 

Бисер Петков: Да, този процес е в ход. Със законодателни промени се даде възможност на хората да изберат по коя методика да се изчисли индивидуалният коефициент. Дали да се отчита дохода от 3 последователни от последните 15 години преди 1997 г. или да се изчисли на база на новата методика, която взима предвид доходите след 2000 година. Хората имат право на избор. Справкитеи данните на НОИ показват, че интересът към изчисляване на прогнозния размер на пенсията чрез използване на електронния калкулатор на НОИ е голям. Хората имат възможност да направят информиран избор, още повече че законодателството гарантира, че ще им бъде отпуснат по-благоприятния размер. Те, ако предоставят данни и документи за този 3-годишен период, за който няма данни в НОИ, говорим за преди 1997 г., пенсията им ще бъде изчислена и по новата, и по старата методика, и ще им бъде отпуснат по-благоприятния за тях размер.

 

Водещ: Освен сами да си изчислят, те ще могат да разчитат и на служителите на НОИ да им предоставят документи, с които да разберат коя пенсия ще е по-голяма и да предпочетат нея, така ли да разбираме? Кога ще могат да се възползват от тази услуга?

 

Бисер Петков: Да, разбира се. НОИ осъществява консултации, които бяха много интензивни през месец май. Консултации се правят както по всяко време в териториалните поделения на НОИ в страната, така и мобилни екипи посещават населени места.

 

Водещ: Докога ще действат тези две формули?

 

Бисер Петков: До края на 2022 г. хората ще имат право да изберат по коя от формулите да се изчисли пенсията им.

 

Водещ: Колкото и да скачат пенсиите, дори и за този таван, за който си говорим, всеки ден си говорим за бедните хора в страната, затова че на една голяма част от хората не им стигат парите. Премиерът Бойко Борисов казва, че ще има ръст на доходите с 10% от догодина, това би могло да се случи най-вероятно и в държавния сектор. Въпросът е докога ще сме свидетели на феномена на работещите бедни в България?

 

Бисер Петков: Мисля, че този феномен със сравнително високия ръст на минималната работна заплата през последните години се ограничава. Минималната работна заплата в рамките на това правителство, расте с двуцифрен темп годишно. Миналата година беше 510 лв.,  стана 560 лв. За следващата година е заложено от 1 януари да стане 610 лв. Както беше набелязано в управленската програма на правителството – 650 лв. през 2021 г. Този темп на нарастване на минималната работна заплата намалява феномена работещи бедни.

 

Водещ: Въпросът е дали наистина стигат тези финанси на хората.

 

Бисер Петков: Положителното е, че следствие на конюнктурата на пазара на труда, недостига на кадри, засиленото търсенето на работна ръка,  темповете на нарастване на доходите от труд, на средната работна заплата са високи.

 

Водещ: Каква е безработицата в момента?

 

Бисер Петков: По данни на Агенцията по заетостта за месец май равнището на регистрираната безработица в България е 5,3%. Това е най-ниското ниво на безработица откакто агенция по заетостта е създадена. 175 000 са регистрираните безработни през месец май в България. Тенденцията за намаляване на равнището на безработицата продължава. Искам да подчертая, че големият проблем на пазара на труда сега е недостигът на кадри. По отношение на сезонните дейности като туризъм, селско стопанство, този проблем до някаква степен се решава с внос на работна ръка.

 

Водещ: В медиите се появява информация, че берачите ни са в Гърция и внасяме молдовци. Това ли ще е бъдещето?

 

Бисер Петков: Това са реалностите на пазара на труда. На лице е трудова мобилност. Данните към 25 юни от Агенция по заетостта показват, че броят на регистрираните сезонни работници от трети държави вече, към средата на годината, надхвърля общия им брой за цялата 2018 г. Над 8600 са регистрираните сезонни работници , основно в туризма, за заетост до 90 дни. Повечето са в туризма, като основно това са сезонни работници, които идват от Украйна, от Молдова, с която вече имаме подписана трудова спогодба, от Киргизстан и от други държави. От 35 държави в момента има работници в България по различни режими на заетост.

 

Водещ: Ставката в Гърция е между 5 и 9 евро на час, а в България – 1,72 лв.

 

Бисер Петков: Тази разлика в заплащането на труда е в основата на трудовата миграция. Тук става дума за ниско квалифицирана работна ръка. Положителното е, че тенденцията на износ на висококвалифицирана работна ръка вече се пречупва. Имаме данни, че много от високо квалифицираните българи, работещи в ИТ сектор, вече се връщат в България, защото разходите за живот вече се изравняват. От една страна, наистина, е възнаграждението, от друга страна е стандартът на живот.

 

Водещ: Но е ясно, че при тази трудова миграция българите ще отидат да работят за 5-9 евро в Гърция, а ние ще чакаме Киргизстан и Молдова.

 

Бисер Петков: В България идват от трети държави, където минималните заплати са по-ниски от българските.

 

Водещ: Въпросът е кога трудовите възнаграждения ще бъдат равни с тези в Гърция, например, за да може българите да си работят тук?

 

Бисер Петков: През последните 1-2 години България има най-високия ръст на доходите от труд в Европейския съюз. Надявам се този процес да продължава и това да води до сближаване на доходите с другите европейски държави.

 

Водещ: Чета от онлайн изданието на в. „24 часа“: „Социалните бавят оценката на инвалиди, за да получат социален асистент“. Казва се, че социалните работници не са обучени добре да точкуват инвалидите за новия ред на личен асистент. Има ли проблем с точкуването, както казва омбудсмана, защото хората трябва да могат да се възползват от тази система от 1-ви септември?

 

Бисер Петков: Обсъждахме този въпрос вчера на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на което присъства и омбудсмана. На този Национален съвет беше подкрепен и проект на Наредба за включване в механизма за личната помощ. Това е подзаконов нормативен акт, с който вече подробно се разписват всички процедури. По отношение на забележките на омбудсмана искам да уточня, това са данни, които и вчера изнесох, че от 1 април, когато започна индивидуалната оценка на потребностите, е създадена организация в Агенцията за социално подпомагане да се получават тези заявления и да се информират хората, да се провеждат заседания на специализираните отдели, които извършват тази индивидуална оценка.

 

Водещ: Имате ли информация за забавяния, за формуляри, които не са носени на места?

 

Бисер Петков: Допускам, че има пропуски на някои места, това са 147 дирекции „Социално подпомагане“. Моите указания към ръководството на Агенцията за социално подпомагане са ежедневно да се осъществява контрол. В интензивен диалог сме с представители на хората с увреждания, за да имаме обратна връзка, там, където има нередности, да се реагира своевременно.

 

Водещ: Колко хора са поискали такава оценка?

 

Бисер Петков: Над 65 000 са подадените заявления за извършване на индивидуална оценка на потребностите за подкрепа на хора с увреждания към 15 юни. Искам да уточня, че съгласно Закона за хората с увреждания това е комплексна оценка. За всяка една потребност, което има едно лице с увреждане, то трябва да мине през индивидуална оценка. Като елемент от нея е потребността от лична помощ. От тези над 65 000 подадени към 15 юни заявления в 3470 от тях е заявена потребност за лична помощ – личен асистент. Към тази дата 1445 вече са с издадени направления – извършена е оценката, определена е потребността. Над 90 на сто от тези, които имат направления, са в четвъртата, най-тежка степен на зависимост, където необходимостта от асистент и подкрепа е най-голяма. 124 часа месечно е средно на едно лице при 168 максимален допустим размер за първите години от прилагането на закона. Само 3 жалби са подадени срещу тези 1445 издадени направления, на база на които следващата крачка, която трябва да направят хората, е да подадат жалба в общината по местоживеене. Те имат право на избор на асистент.

 

Водещ: Има ли достатъчно на брой асистенти, които могат да се включат в програмата?

 

Бисер Петков: Този процес ще върви паралелно. Предвидена е и регистрация на асистенти. Вероятно част от хората с увреждания ще разчитат това да се осъществява от техни близки. 

 

Водещ: Ако става въпрос за дете, може ли майката или бащата да бъде такъв асистент?

 

Бисер Петков: Може, законът не ограничава. Вероятно първоначално това ще бъдат масовите случаи. Процесът в споменатата проектонаредба е описан подробно, като тя до дни ще бъде факт. Надявам се, че с информацията, която даваме чрез средствата за масова информация, чрез брошури, които ще разпространим в дирекциите „Социално подпомагане“, хората ще бъдат информирани. Искам да подчертая, че за да имат право на лична помощ, те трябва да минат индивидуална оценка на потребностите и след това на база на направлението да се сключи договор.

 

Водещ: Ако бъде отпусната лична помощ, асистентът дори да е родител, част от парите, които се отделят за децата и за възрастните хора, ще бъдат отрязани, за да може да отиват по това перо, нека да го изкоментираме.

 

Бисер Петков: Това е също важна информация, която трябва да се знае от хората, които имат желание да ползват личен асистент. Пълнолетните лица, които получават добавка за чужда помощ от НОИ и заявят ползване на личен асистент, дават съгласието си тази сума, която сега от осъвременяването от 1 юли ще доближи 100 лв., да бъде част от финансирането на личния асистент – т.е. тя да бъде пренасочвана към общината за заплащане на част от услугата. Това беше решено миналата година и записано в Закона за личната помощ. В противен случай се допуска двойно финансиране – държавата плаща два пъти за едно и също нещо. От тази гледна точка е въпрос на избор. Ако едно лице счита, че паричната подкрепа, тези 100 лв., които ще получава, са по-доброто решение, той може да продължи да ги получава. Ако желае да получи личен асистент, той трябва да даде съгласието си тези пари да бъдат пренасочени и с тях да се финансира част от услугата. Това ще става чрез общините. За деца – до 380 лв. от помощта за детето могат да бъдат пренасочени към личния асистент. Конкретният размер ще се изчислява на база на часовете, които са определени в направлението.

 

Водещ: Ще проверите ли критиките на Мая Манолова, сигналите, които е подала?

 

Бисер Петков: Още вчера дискутирахме. Ние бяхме заедно на съвета, така че тя получи тази информация, част от която представям днес пред Вас.

 

Водещ: Има предложение от МТСП социалната помощ за хората с увреждания да се актуализира с размера на инфлацията. Това възможно ли е?

 

Бисер Петков: Предложени са промени в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, които в момента са на обществени консултации. Това предложение е в отговор на специфична препоръка на Европейската комисия в докладите, които има за България. Това означава социалната помощ, след като бъде отпусната, да се индексира с прогнозния размер на инфлацията. В момента тези предложения се обсъждат, не мога да кажа дали ще бъдат приети. Това е свързано с допълнителен финансов разход.

 

Водещ: Ще има ли промяна при изплащането на енергийните помощи?

 

Бисер Петков: Днес е публикувана в Държавен вестник промяна в Наредбата за реда и условията за получаване на целева помощ за отопление. От 1 юли ще могат да се подават заявления за отпускане на целева помощ за отопление за новия отоплителен сезон. Новото е, че в бюджета на министерството средствата са увеличени с 50% - 40 млн. лв. повече спрямо миналата година. Есента на миналата година правителството допълнително отпусна по 100 лв. повече. Сега в бюджета сумата е увеличена с 50%. Ако миналата година 210 000 домакинства ползваха такава целева помощ, то сега 255 000 ще имат такава възможност. Освен че повече хора ще имат достъп до помощта, ще се увеличи и сумата. Размерът на помощта също ще бъде с 20% повече. Тя ще се изчислява не на 385 киловатчаса месечно потребление на енергия, а на база 500 киловатчаса месечно. По цената, която КЕВР ще определи за електроенергията от 1 юли, ще бъде определена и сумата.

 

Водещ: Какво се случва със Стратегията за детето? По време на предизборната кампания премиерът каза, че така стратегия няма. Отложена ли беше тя? Ще има ли промени?

 

Бисер Петков: Потвърждавам, че такава стратегия няма. Имаше предложен проект на Стратегия за детето за периода от 2019 до 2030 г. Работата по този проект спря отдавна. На практика стратегията е оттеглена. Ние се съобразихме с острите обществени реакции срещу някои положения на проекта на тази стратегия. Не бих искал да коментирам основателни или не, но ние се съобразихме. Следователно такава стратегия няма, не се и работи по нея.

 

Водещ:Няма и да има или в бъдеще отново може да започне работа по такъв тип стратегия?

 

Бисер Петков: Това е въпрос въобще за политиките за закрила на детето. Важно е да има обществено съгласие по това какви политики за подкрепа на децата и семействата трябва да следваме, какви да бъдат приоритетите. Дали те ще бъдат записани в стратегии или по някакъв друг начин ще има общо съгласие и визия, това не е толкова важно. Важно е в обществото да има съгласие до голяма степен как да подкрепяме децата и семействата, така че да осигуряваме бъдещето на Родината ни.

 

Водещ: Една такава подкрепа се случва съвсем скоро. Пишеше, че 2100 деца са върнати в училище или поне са влезли отново в класните стаи или в детската градина.

 

Бисер Петков: Това се реализира с един проект, който приключи и беше отчетен през тази седмица. Става дума за проекта „Здраве и образование за всички“, който беше реализиран с финансовата подкрепа на швейцарското правителство и швейцарската фондация.

 

Водещ: Към кои деца беше насочен?

 

Бисер Петков: Беше насочен към децата от ромски семейства. Бяха увеличени часовете по български език, бяха изградени 5 детски градини в ромски квартали. Това е пилотен проект, който ще продължи и ще му се гарантира съответната устойчивост.

 

Водещ: Благодаря за участието на министър Бисер Петков.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България