Архив от дата:

.


Министър Бисер Петков: Промените в Закона за социалните услуги не са заимствани от спряната Стратегия за детето



Интервю за „Здравей, България“, Нова телевизия, 11 септември

 

 

Водещ:Добро утро на социалния министър Бисер Петков. Предстои да бъде приета стратегия, която да ни предпази от инциденти като този в Пловдив, при който дете беше оставено без надзор и падна от терасата. При такъв случай ще им отнемат ли детето в Норвегия или не?

 

Бисер Петков:Добро утро. Мисля, че този случай е  повод да припомним, някои родителски задължения, които са регламентирани в Закона за закрила на детето. Всички, които полагат грижа за деца са длъжни да не оставят без надзор и грижа деца до 12-годишна възраст. Също така както имаме задължение като родители да придружаваме децата си на обществени места след 20 часа, ако са на възраст до 14 години или до 22 часа, ако са на възраст между 14 и 18 години.

 

Водещ:Дано детето да се възстанови. Има ли текстове, които при такъв случай при неупражнена грижа по закон да се отнемат родителските права и детето?

 

Бисер Петков:Най-важното в този случай, а и искрено се надявам, e детето да се възстанови. Колегите от дирекция „Социално подпомагане“ са се самосезирали по публикации в медиите и екипи от социални работници са посетили дома на родителите и лечебното заведение, в което е настанено детето. Провели са среща и са установили, че условията, в които е отглеждано детето, са нормални. За него се посрещат потребностите, свързани с възрастта. В случая се надявам, че детето ще се възстанови и ще се върне при родителите си. Това за тях ще е урок да не оставят повече детето си без надзор в такива ситуации. В никой случай тук не става въпрос за отнемане на дете. Напротив. Социалните служби ще окажат психологическа подкрепа на семейството. Разговаряно е вече с родителите. Те са пожелали да получат такава подкрепа и тя ще им бъде оказана. В случая не мога да кажа дали ще бъдат предприети някакви санкциониращи действия. В административно-наказателните разпоредби на Закона за закрила на детето за оставяне на дете без надзор е предвидено административно наказание глоба, което се налага от полицейските органи.

 

Водещ: Взимаме под внимание конкретния казус, но какво би станало, ако заспиш през нощта, а стане инцидент с детето? Няма пълна гаранция. Когато говорим за тази Стратегия за детето, има изказвания, че ще има деца, недоволни, че не им дават да играят на електронните си игри,  се обаждат на телефона и съдят родителите си. Притесненията бяха, че за много миниатюрни причини ще се стига до отнемане на деца.

 

Бисер Петков: Приветствам обществената активност особено по важни въпроси каквито са децата и закрилата на децата. Не мога да разбера обаче защо вече няколко месеца фокусът на дискусията е върху нещо, което го няма. Няма Национална стратегия за детето с хоризонт 2030 година. Имаше проект на такъв документ, който беше оттеглен още на етап обществени консултации през месец май тази година и по който работата не продължи. В случая фокусирането върху положения в този проект на стратегия, който беше разработен от работна група към Националния съвет за закрила на детето, аз не го разбирам. Когато този проект предизвика тези страхове, той беше оттеглен своевременно.

 

Водещ: Има ли нови текстове в Закона за закрила на детето, които са взети от стратегията и какво ново предстои?

 

Бисер Петков: Тук категорично искам да кажа, че подготовката на проекта на Национална стратегия за детето 2019-2030 и Законът за социалните услуги се извършваше по различно време от различни екипи и не приемам съмнението и тезата, че едва ли не тихомълком чрез Закона за социалните услуги са прокарани положения от стратегията. Това категорично е несъстоятелно, но ще бъда по-конкретен. Законът за социалните услуги, който беше приет през март тази година и влиза в сила от началото на следващата, като нов закон доведе до изменението на редица други закони чрез преходни и заключителни разпоредби. Има промени и в Закона за закрила на детето, и в Семейния кодекс, които влизат в сила от 2020 г. Съпоставката между действащите текстове и променените, които влизат в сила от 2020 г., ако е детайлна и непредубедена, показват, че повечето промени са терминологични. Примерно „услуга резидентен тип“ се заменя с „резидентна грижа“.

 

Водещ: Защо сте направили такива промени, които са козметични?

 

Бисер Петков: Защото се уеднаквява терминологията между закони, които уреждат сходна материя. Да, има няколко нови текстове. Те са в буквите на член 136 от Закона за закрила на детето, но те са свързани първо с превенция на случаи на изоставяне на деца, които за съжаление са много, особено на изоставяне още в родилното отделение. С тези текстове се задължават управителите на лечебни заведения с родилни отделения да сигнализират социалните служби,  когато има непосредствен риск от изоставяне на дете, за да не се допусне изоставянето на дете. Уредена е и хипотезата за превенция на изоставяне на деца с увреждания. Това предполага работа с родителите, мотивировка. В закона е разписан и координационният механизъм за действия при случаи на насилие над деца, който в момента действа на базата на споразумение между органите за закрила на детето. Това са промените и всеки, който иска да ги види, може да го направи на страницата на министерството.

 

Водещ: Ако всичко е ясно и точно написано, защо продължава да има такова напрежение? Не трябва ли вече да има консенсус?

 

Бисер Петков:Аз не мога да отговоря категорично на този въпрос, вероятно тези страхове се подклаждат, за да продължават толкова време срещу нещо, което не съществува. Искам категорично да подчертая, че министерството е открито за диалог, но за диалог с професионални аргументи, непредубеден, в името на една по-добра система за закрила на детето. Аз не твърдя, че действащата система е съвършена. Тя има съответните пропуски. Има нужда от усъвършенстване, но в един разумен диалог.

 

Водещ:Да си поговорим за пари. И бизнесът и, синдикатите постоянно говорят за теча на кадри към чужбина. Една от причините, която изтъкват, са ниските доходи, които получаваме. Вчера Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ каза, че минимална заплата от 1000 лв. е напълно реалистично. Какво мислите?

 

Бисер Петков: По отношение на минималната работна заплата в рамките на този управленски мандат има яснота. Още с управленската програма бяха заявени стъпките за нарастването й. Предвидено е за следващата година минималната работна заплата да нарасне с още 50 лв. до 610 лв. Това са стъпките и аз мисля, че няма основание на този етап да бъдат ревизирани. Синдикатите винаги искат по-високи заплати и в частност по-висока минимална работна заплата. Но не е реалистично да имаме следващата година минимална заплата от 1000 лв. Може би в следващите години ще се стигне тази психологическа граница. Ще припомня, че минималната работна заплата расте изпреварващо спрямо средната. Ако съпоставим 240 лв. минимална работна заплата през 2010 година с 560 лв. сега, ръстът е 133%. Радостно е, че расте и средната работна заплата. За този 9-годишен период тя почти се удвоява. За второто тримесечие на годината тя е 1260 лв. Но няма как да имаме 1000 лв. минимална заплата с 1260 лв. достигната средна заплата.

 

Водещ: Този ръст, за който говорите има риск да бъде прекъснат. Васил Велев от АИКБ предупреди, че бизнесът алармира за предстоящата рецесия, която идва от големите европейски икономики. Те разбират това по своите последни поръчки, но и по последното тримесечие, когато е отчетен спад. Има и предприятия, които работят вече на 4-дневна работна седмица и под своя капацитет. Имате ли подготовка за такъв сценарий? Това значи ли повече безработни и повече хора, които да са на социални помощи?  

 

Бисер Петков: Да, има такива сигнали и те трябва да се вземат под внимание. Те вече се усещат в машиностроенето. Като цяло пазарът на труда, поне по данни на актуалните данни за второто тримесечие, наистина показва рекордни високи нива на заетост. 75,7% е коефициентът на заетост във възрастовата група между 20 и 64 години, което наистина е рекордно ниво. То е много близко до поставената стратегическа цел за 2020 г. – 76%. Дали тя ще бъде достигната или тези сигнали ще дадат отражение на пазара на труда ще видим в следващите месеци. Това, което МТСП прави, е подготовка на нова стратегия за заетост, която ще влезе в сила през 2021 г., тъй като настоящата изтича през 2020 г. Създадена е работна група, реализират се прилаганите програми и мерки в областта на заетостта. Прогнозите за търсенето и предлагането на пазара на труда, които министерството прави със средносрочен и дългосрочен аспект, са част от базата, върху която се разработва новата стратегия. Смятаме да насочим усилията си към ясното свиване на населението в работоспособна възраст оттам и на предлагането на пазара на труда, такива са демографските тенденции, за да се опитаме да активизираме колкото се може по-голяма част от наречените неактивни лица. Това е винаги резерв на пазара на труда при икономическо оживление. Второто основно направление е да повишаваме качеството на работната сила. Да инвестираме в умения, които пазарът на труда и новите професии изискват и да се съобразяваме с търсенето. Вече има много ясни дефицити по определени професии, в които възрастовата структура на заетостта понастоящем е силно неблагоприятна. Има много хора в пенсионна или близка до пенсионната възраст. Това са учители, медицински сестри, акушери, при които наистина в следващите години се очертава остър недостиг.

 

Водещ: Нека поговорим за демографията. Няколко примера правят впечатление. Фалиралата и давана за лош пример Гърция. Тя се стабилизира и премиерът на южната ни съседка каза, че от догодина за всяко новородено ще дават по 2000 евро на семейство.  В Унгария жените, които имат четири и повече деца се освобождават за винаги от данък общ доход. Семейства с две деца получават около 70 000 евро за дом и кола, а тези с 3 деца – 110 000 евро. Това е, ако работиш и се осигуряваш,а  не просто си с професия „раждаща деца“. Защо ние не можем да си позволим това и не инвестираме в българчета? Ако не можем да си го позволим, смятаме ли, че дългосрочно си решаваме проблема?

 

Бисер Петков:Мисля, че решаването на демографския проблем и в частност раждането на повече деца е с основно направление подобряване на условията на живот. Тази целенасочена и специализирана подкрепа също вероятно дава резултати. У нас Законът за семейните помощи за деца е този, който регламентира подкрепа за семействата, които отглеждат деца. В този закон са предвидени 11 помощи.

 

Водещ: Въпросът е може ли да си позволим и трябва ли правителството да отдели сума за пряка помощ на работещи и осигуряващи се, а не за хора, които раждат, само за да получават пари? Знаем, че това са един определен сегмент родилки.

 

Бисер Петков: Моето разбиране, тук не ангажирам институцията, която ръководя, е, че може би по-ефективният начин на подкрепа на семействата, които отглеждат деца, е чрез данъчни стимули. В България има такива предвидени мерки, но те са доста символични, за да може да окажат очаквания ефект. Надявам се, че този въпрос ще стои в рамките на започващия дебат за бюджета.

 

Водещ: Това като решение звучи ли ви добре?

 

Бисер Петков: Това трябва да се разглежда в съответния национален контекст до колко тези мерки са подходящи и ще дадат резултат. Това са значителни разходи от бюджета, които се отклоняват и се взимат от други направления. Трябва да сме убедени в тяхната ефективност, че ще дадат очаквания резултат.

 

Водещ: Като говорим за дългосрочна стратегия се питаме кои са работещите мерки, защото иначе и кадрите ще са малко, и другите страни ще са по-привлекателни за живот.

 

Бисер Петков:Усилията на МТСП са насочени към задържане на младите българи и завръщане на част от българите, които се обучават в чужбина, за да подкрепят нашия пазар на труда. Ще припомня, че тази година МТСП активно провежда кариерни форуми в много европейски градове, където има концентрация на български студенти. Започнахме с Виена, Лондон, Кьолн, Мюнхен. Сега предстои на 5 октомври в Хага. Това са стъпки, които дават резултат. Нашите млади сънародници, които трябва да изберат дали да се върнат или да продължат работа в чужбина, се запознават от първа ръка със ситуацията в България, какво предлага българския пазар на труда, какво заплащане. Там са и работодатели, които дават конкретни оферти за работа. Има приети предложения за работа и върнали се млади хора в резултат на тези кариерни форуми.




  • Ипрати на приятел

EN ISO 9001:2015 "Административно обслужване на физически и юридически лица"



ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
© 2014 Официална страница на Министерството на труда и социалната политика на Република България