Съвет на Европа

Съвет на Европа - общо представяне

Съветът на Европа (СЕ) е регионална организация, създадена през 1949 г. По настоящем в СЕ членуват 46 държави, вкл. всички държави-членки на Европейския съюз, а 6 държави са със статут на наблюдатели. Основните цели на организацията са укрепване на демокрацията, човешките права и правовата държава и търсене на общи решения на политическите, социалните, културните и юридическите проблеми на нейните държави-членки.
СЕ помага на държавите-членки в борбата им срещу корупцията и тероризма и за предприемане на необходимите реформи в съдебната система. Неговата група от експерти по конституционно право, известна още като Венецианска комисия, предлага правна помощ за държави от целия свят.
СЕ насърчава правата на човека чрез международни конвенции като Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие и Конвенцията за престъпленията в киберпространството. Той следи напредъка на държавите-членки в тези области и прави препоръки чрез независими експертни органи за мониторинг.

Основни органи

Комитетът на министрите на СЕ е висшият изпълнителен орган, в който са представени всички членуващи държави чрез своите министри на външните работи и техните заместници, като обикновено това са постоянните представители на съответните държави към СЕ в Страсбург. Основната дейност на този орган включва развитието на политическия диалог между държавите-членки, приемането на препоръки за действие към страните, приемането на конвенции и споразумения, мониторинг на изпълнението на поетите от държавите-членки задължения и др.

Парламентарната асамблея на СЕ (ПАСЕ) се състои от няколко индивидуални представители от всяка държава членка.Докато в Комитета на министрите всяка държава-членка има един глас, в Парламентарната асамблея броят на представителите и съответно на гласовете се определя от големината на страната. Най-големият брой е осемнадесет, а най-малкият - двама. За да улесни процеса на присъединяване на страните от Централна и Източна Европа, през 1989 г. Асамблеята въвежда т.нар. статут на специален гост, приложим за всички национални законодателни събрания на европейски държави, които не са членки на ЕС и са подписали Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.) и Парижката харта за нова Европа. Понастоящем този статут е отворен за парламентите на държавите, които са подали молба за членство в СЕ.

Конгресът на местните и регионалните власти е съвещателен орган, представляващ местните и регионалните интереси в Европа. Има две камари – една на регионалните власти и друга - на местните, като по този начин се дава глас и на местното самоуправление. В тях участват 648 избрани представители, които представляват интересите на над 200 хил. местни и регионални власти.

Генералният секретар на СЕ рръководи и представлява Организацията. Основната му задача е стратегическото планиране и управление, работната програма, бюджетът, както и ежедневната работа на Секретариата. Г-н Ален Берсет е генерален секретар от 18 септември 2024 г. за следващите пет години. Преди това той е бил министър в швейцарското правителство (Федералния съвет) между 2012 и 2023 г.

Участие на Министерството на труда и социалната политика в дейности по линия на Съвета на Европа.

България е страна по Европейската социална харта (ревизирана) на СЕ (ЕСХ(р)). Европейската социална харта е международен договор, открит за подписване от държавите-членки на СЕ. ЕСХ утвърждава на международноправно ниво основните икономически и социални права, като по този начин допълва Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. ЕСХ – наричана „социалната Конституция на Европа“ - влиза в сила през 1965, а през 1996 г. се открива за подписване ЕСХ(р), която внася изменения и допълнения, и установява нови права. Понастоящем са в сила и двата договора, ратифицирани (единия или другия) от почти всички държави-членки на СЕ (с изключение само на Лихтенщайн, Монако, Сан Марино и Швейцария). Република България е ратифицирала ЕСХ(р) на 29.03.2000 г., която е в сила от 01.08.2000 г.

Контролът по прилагането на приетите разпоредби от ЕСХ и ЕСХ(р) се извършва на няколко етапа. Ежегодно се изготвят национални доклади, в които подробно се дава информация за законодателството и практиката, свързани със съответните разпоредби на Хартата, или за последващи действия по колективни жалби от упълномощени неправителствени организации, в държавите, приели тази процедура (вкл. и България). Националните доклади се разглеждат от Европейския комитет по социалните права, който е независим орган на СЕ, състоящ се от 15 висококвалифицирани експерта. Въз основа на националните доклади този орган прави заключения за съответствие, несъответствие или отлагане на решението поради изискване за предоставяне на допълнителна информация за всяка страна.

Изготвените от Европейския комитет по социалните права заключения са обект на разглеждане от Правителствения комитет по Европейската социална харта. Този орган се състои от представители от всяка страна по Хартата, като на неговите заседания се разглеждат констатираните несъответствия между приетите разпоредби на Хартата и вътрешното законодателство и практика на всяка страна.  В случай на продължително и/или сериозно нарушаване на разпореди от Хартата, Правителственият комитет може да изготви предложение за „препоръка“ към съответната държава, която на свой ред се гласува от Комитета на министрите на СЕ.Министерството на труда и социалната политика представлява България със свои експерти в следните работни/подготвителни/контролни органи на СЕ: