Социалните услуги в България имат ключова роля за превенция и преодоляване на социалното изключване на уязвимите групи в обществото. Подкрепата чрез социални услуги спомага за тяхното пълноценно участие в общността, реализиране на права и подобряване на качеството им на живот. Политиката в областта на социалните услуги е насочена към гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата, гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги, гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата. Това са и основните цели на Закона за социалните услуги (oбн., ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г.), чрез който се провежда реформата в областта на социалните услуги. Законът за социалните услуги е първият специален закон, който урежда всички въпроси от значение за сектора на социалните услуги в България. С него се регламентират ангажиментите на държавата, общините, частните доставчици и другите заинтересовани страни в процесите на предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Сред целите му са и насърчаване и развитие на публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги.

Правото на социални услуги имат всички лица, които се нуждаят от подкрепа, и която може да бъде оказана чрез социалните услуги, а не само лицата от уязвимите групи. Социалните услуги се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Социални услуги се предоставят само съобразно желанието и личния избор на лицата. При тяхното предоставяне не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата, както и не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на всякакви признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При ползването на социални услуги е осигурено предимство на подкрепата в домашна среда и в общността. Ползването на резидентна грижа се допуска само в случай, че са изчерпани възможностите за подкрепа на лицата чрез социални услуги в домашна среда и в общността.

В зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги са 10 – информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения, дневна грижа, резидентна грижа, осигуряване на подслон и асистентска подкрепа. Социалните услуги могат да се профилират и по различни признаци като цели, функции, потребители, специфични нужди, продължителност и начин на ползване, среда, организация.

Основни доставчици на социални услуги в България са общините. Социалните услуги могат да се предоставят и от частни доставчици на социални услуги. Това са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и от физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет чрез самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, чрез специално създадени за предоставянето на социалните услуги юридически лица, както и чрез възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги. Специално създадените от общините за предоставяне на социалните услуги юридически лица и частните доставчици на социални услуги могат да предоставят услугите на територията на страната след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Законът за социалните услуги предоставя по-голяма свобода и повече възможности на доставчиците за прилагането на гъвкави подходи в организацията и управлението на социалните услуги. Те могат сами да решават как да организират предоставянето на услугите и как да ги управляват като прилагат принципите за осигуряване на лесен достъп до услугите, комплексна подкрепа чрез различни дейности, ефективно и ефикасно управление на услугите, гъвкаво използване, насочване и управление на специалистите, осъществяващи различните дейности, висока ефикасност на средствата за финансиране на дейностите.