Възникване на трудово правоотношение

Трудово правоотношение възниква при сключване на трудов договор, от избор или от конкурс.

1. Трудов договор

Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовият договор се сключва в писмена форма между работник или служител и работодател. Законът изисква трудовият договор да бъде сключен преди постъпването на работа, т.е. преди да започне неговото реално изпълнение.

Текстът на чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) регламентира необходимото съдържание на трудовия договор. Трудовият договор следва да съдържа определени от закона данни за страните – работник/служител и работодател.

„Данните" са определени в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на КТ.

За работника или служителя данните са: името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната работа.

Данните за работодател, който е юридическо лице или едноличен търговец са: наименованието, седалището и адреса на управление, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер – за чужденец). Когато работодателят е физическо лице, се посочват данни за: името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер – за чужденец).

Необходимо (задължително) съдържание на трудовия договор

В необходимото съдържание се включват:

мястото на работа;
наименованието на длъжността и характера на работата;
датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
времетраенето на трудовия договор;
размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
продължителността на работния ден или седмица.

Възможно е в трудовия договор да се уговаря между страните и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.

Датата на сключване на трудовия договор е датата, на която страните са постигнали съгласие да уредят отношенията помежду си за предоставяне на работна сила, и на която са подписали договора.

Необходимо е работодателят да предостави на работника или служителя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни.

Преди началото на изпълнение на трудовия договор (датата на постъпването на работа) работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя:

подписан от него и от работника/служителя екземпляр от трудовия договор;
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ.

Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.

Срокът за постъпване на работа се определя от закона или се уговоря от страните при сключване на трудовия договор. Определеният законов срок за постъпване на работа е едноседмичен и той започва да тече от датата, на която на работника или служителя са предоставени екземпляра от трудовия договор и копието от завереното уведомление.

Видове трудови договори

Според времетраенето си трудовите договори се делят на два основни вида: безсрочни и срочни.

Безсрочен трудов договор

Безсрочният трудов договор, или както е наречен в КТ „трудов договор за неопределено време", се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Винаги когато при сключването на трудовия договор страните не са уговорили изрично друго, се смята, че трудовият договор е за неопределено време.

Съгласно чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

Срочни трудови договори

Видове срочни трудови договори по чл. 68, ал. 1 КТ:

т. 1 – за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години
т. 2 – до завършване на определена работа
т. 3 – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа
т. 4 – за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс
т. 5 – за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган

Трудов договор за определен срок се сключва:

за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности;
с новопостъпващи работници в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия;
по „изключение" срочен трудов договор за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер;
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер и при наличието на изключение и по писмено искане на работника или служителя – може да се сключи трудов договор за срок по-кратък от една година.

Трудов договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна (чл. 69 КТ).

Трудов договор със срок за изпитване

Правната уредба за сключването и прекратяването на трудовия договор със срок за изпитване се съдържа в чл. 70 и чл. 71 КТ.

Договорът се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване е с продължителност до 6 месеца и включва само реално отработено време. Когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец.

Страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, има право до изтичане на уговорения срок да прекрати договора без предизвестие. Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.

2. Избор

Разпоредбите на чл. 83–88 от Кодекса на труда уреждат възникването на трудово правоотношение от избор.

Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.

Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран. В резултат на проведения избор възниква трудово правоотношение и се сключва споразумение по чл. 107 КТ във връзка с чл. 83 КТ. Изборното трудово правоотношение винаги е срочно.

3. Конкурс

Разпоредбите на чл. 89–97 от Кодекса на труда уреждат възникването на трудово правоотношение от конкурс.

Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор (чл. 89 КТ).

Конкурс се обявява за длъжност:

която е обявена за заемане с конкурс със закон;
когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена;
при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му.

Обявлението за конкурса следва да съдържа:

наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;
начина на провеждане на конкурса;
необходимите документи, мястото и срока за подаването им (срокът не може да бъде по-кратък от 1 месец).

Трудовото правоотношение с лицето, което е класирано на първо място, възниква от деня, в който то е получило съобщението за резултата. Лицето е длъжно да постъпи на работа в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението.

Допълнителен труд по трудов договор

Правните основания за сключване на трудов договор за допълнителен труд са чл. 110 (за работа при същия работодател), чл. 111 (за работа при друг работодател) и чл. 114 КТ (за работа през определени дни от месеца).

1. Допълнителен труд при същия работодател (чл. 110 КТ)

Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи. Работата, която се извършва по допълнителния трудов договор не може да бъде в кръга на трудовите задължения по основния трудов договор. Работата се извършва извън установеното работно време по основното трудово правоотношение.

2. Допълнителен труд при друг работодател (чл. 111 КТ)

Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.

3. Забрана за полагане на допълнителен труд (чл. 112 КТ)

Работниците и служителите, които по основното си трудово правоотношение работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други специфични условия.

4. Работно време по трудов договор за допълнителен труд (чл. 113 КТ)

Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да бъде повече от:

40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
48 часа седмично – за другите работници и служители.

5. Трудов договор за работа през определени дни от месеца (чл. 114 КТ)

Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Не е възможно сключването на трудов договор по чл. 114 от КТ за всичките работни дни от месеца. Времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 се зачита за трудов стаж.

6. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (чл. 114а КТ)

Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.

Трудовият договор може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство" – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн.

С един работник може да се сключват трудови договори общо за не повече от 90 дни в една календарна година.

Трудов договор за работа от разстояние

Разпоредбите на чл. 107з–107п от КТ уреждат допълнителни условия за извършване на работа от разстояние.

Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Работата от разстояние има доброволен характер.

С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят:

смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане;
възможности и условия за преминаване от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя.

С трудовия договор за работа от разстояние може да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя.

Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение.