Текущата демографска ситуация в Република България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света. Средната възраст на населението нараства устойчиво, като от 40.4 години през 2001 г. достига 41.2 години през 2005 г. , през 2013 г. е 43.0 години, а в края на 2014 г. е вече 43.2 г.
Тревожна е тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години) показва, че към 31.12. 2014 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 62 влизащи в трудоспособна възраст. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на демографското развитие, както и дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на демографските процеси в сътрудничество с други държавни органи, социални партньори и неправителствени организации. МТСП изпълнява дейности за организация на координацията и мониторинга по демографската политика, което се изразява в поддържане на институционална рамка и национален механизъм за изпълнение на политиката. В МТСП се осъществява координацията и ръководството на Междуведомствена работна група по демографски въпроси, в която участват представители от ключови държавни ведомства, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Българския Червен кръст, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации. Изготвят се ежегодни мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. Националният механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната, междуинституционална и междусекторна демографска политика бе усъвършенстван чрез създаване на Национален съвет по демографска политика.
Приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика са формулирани в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. и са насочени към реализиране на следната стратегическа цел - забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Прилага се интегриран подход за максимално обхващане на демографските проблеми. Основната цел на работата в сферата на демографската политика е ограничаване на негативните въздействия на демографските дисбаланси върху публичните финанси и социалните системи.
Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства от застаряване на населението е поставен и чрез Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора 2012 – 2030 г. Насърчаването на активния живот на възрастните хора е важен европейски приоритет, който има пряка връзка с постигане на целите на Европейската стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж: Европа 2020.
Според основния мониторингов механизъм на Европейската комисия за изследване на потенциала за насърчаване на активния живот на възрастните хора, а именно Индекса на активния живот на възрастните хора, в България е налице значителен нереализиран потенциал за действително подобрение на участието на възрастните хора в сферата на заетостта, самостоятелния и независим живот и в общественото участие като цяло. Необходими са по-значителни усилия на национално, регионално и местно равнище за по-пълното мобилизиране на ценния потенциал на възрастните хора. Според Индекса на активния живот на възрастните хора на ЕК, генерирането на по-голям капацитет и изграждането на благоприятна среда за активен живот на възрастните хора са задължителна предпоставка за развитие, особено в страните от Централна и Източна Европа, включително България.
